Р Е Ш Е Н И Е
Номер 15.07.2021г. Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД,
Първо ГО, 30 състав
На осемнадесети юни Година 2021
В
публичното заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕРИЯ
БАНКОВА
и
секретар ДИАНА БОРИСОВА
като
разгледа докладваното от съдия Банкова гр. дело N 12590 по
описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Ищцата В.А.В. излага в исковата молба, че на 16.08.2020г., заедно със своя приятелка, се придвижвала по левия тротоар на ул. „Алабин“ в гр. София, в посока към Съдебната палата. В отсечката между ул. „Христо Белчев“ и бул. „Витоша“ стъпила върху разлепена плочка. За да избегне удара с отскочилата плочка, паднала в дупка, пълна с вода и се наранила. Веднага отишла в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, където било установено тройно счупване на лява глезенна става. Във връзка с травмата и необходимото лечение ищцата претърпяла множество болки и страдания, които счита, че следва да бъдат обезщетени. Доколкото изграждането, ремонтът и поддържането на подземните съоръжения, тротоарите и пр. по републиканските пътища в границите на урбанизираните територии е задължение на съответната община, Столична община е отговорна за начина, по който изпълняват задълженията си лицата, натоварени да поддържат тротоарните настилки в годно и безопасно състояние. Отбелязва, че преди да започне през 2018г. ремонтът на ул. „Алабин“, част от проекта „Изграждане, възстановяване и обновяване на публични пространства в централната градска част на гр. София – зона 2“ по Оперативна програма „Региони в растеж 2014-2020“, дупки и разлепени плочки по този участък от тротоара не е имало. Тъй като със започването на ремонтните дейности състоянието му се влошавало постоянно, ищцата подавала на два пъти жалби до общината с искане да се задейства процедура по разглеждане на случая и поправяне на вредите, нанесени при извършване на ремонта на ул. „Алабин“. В отговор получила единствено информация, че процесната отсечка не била включена в ремонтните дейности, планирани за съответната година.
Ето защо, претендира Столична община да й заплати следните суми: 26 000 лева – иск за обезщетение за претърпените неимуществени вреди, предявен като частичен от целия си размер 50 000лв. – болки и страдания, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 16.08.2020г.; 1 510,81 лв. - обезщетение за претърпените имуществени вреди, а именно – заплатените от ищцата разходи по лечението, подробно описани в исковата молба.
Ответникът в отговора по исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1 ГПК, оспорва същата. Оспорва механизма на настъпване на увреждането. Поддържа, че не е налице причинна връзка между твърдяната злополука и виновно поведение на длъжностни лица на ответника. Релевира евентуално възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата ищца, която се придвижвала без да прояви нужното внимание. Сочи, че към настоящия момент тротоарната настилка на процесния участък от тротоара е в годно и безопасно състояние, в подкрепа на което представя констативен протокол. Протоколът бил съставен около 6 месеца след инцидента, като за този период ремонтни дейности в участъка не са извършвани, което налага извода, че към датата на увреждането настилката е била поне в същото, но не и в по-лошо състояние. Евентуално, оспорва иска за неимуществени вреди като прекомерен по размер.
Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема за установено от фактическа страна следното:
За установяване механизма на процесното увреждане по делото е проведен разпит на свидетелката М.Р.С.. Същата заявява, че от повече от 10 години е в приятелски и колегиални отношения с ищцата. На процесната дата – 16.08.2020г. - двете се разхождали по ул. „Алабин“ от лявата страна с посока на движение от ул. „Христо Белчев“ към Съдебната палата. В района на №50, при стъпване върху отлепена плоча от настилката на тротоара, която се надигнала, ищцата се опитала да избегне удара от същата, при което паднала в локва. За мястото на падането свидетелката е сигурна, т.к. именно на номер 50 ищцата притежава апартамент, в който се помещава кантората й. Случилото се било внезапно, поради което, както и предвид по-едрата фигура на ищцата, свидетелката не успяла да я хване и да предотврати падането. Ищцата ожулила и двете си колена, които започнали да кървят. Левият й глезен започнал видимо да се надува почти веднага. Свидетелката веднага се обадила на сина на ищцата за помощ. Той дошъл и я закарал в „Пирогов“, за което св. С.научила от него по телефона. След инцидента поддържали контакт по телефона. Ищцата се оплаквала от силни болки, което не било типично за нея, т.к. била човек жизнен и в непрекъснато движение. Инцидентът я принудил да остане дълго време на легло. В продължение на около 3 месеца не се явявала в кантората, където работи. Не можела въобще да се движи и ползвала помощта на близки дори за елементарни нужди. Случилото се имало неблагоприятен ефект и върху работата й като адвокат, защото се наложило да не провежда срещи с клиенти и да разговаря само по телефона. По отношение състоянието на тротоарната настилка, свидетелката казва, че в този участък настилката е в лошо състояние от дълго време, вкл. и към момента. Има отлепени, движещи се плочки, при дъждовно време при стъпване върху плочките, видимо изскача вода.
Във
връзка със състоянието на процесния тротоар към датата на инцидента по делото
са събрани писмени доказателства, свидетелски показания и е изслушано
заключението на съдебна техническа експертиза.
По
инициатива на ответника по делото е приет Констативен протокол за установяване
на вида и състоянието на тротоарната настилка на ул. „Алабин“№50 от
11.02.2021г. В същия е посочено, че към този момент тротоарната настилка е в
годно и безопасно състояние за пешеходците, без липсващи и отлепени тротоарни
плочи. По настилката няма дупки и пропадания. От м. юли 2020г. до датата на
издаване на протокола, не са извършвани ремонтни дейности по посочения тротоар.
Протоколът е подписан от инж. М.Д., гл. инженер на р-н „Средец“ и инж. Г.К.,
ст. експерт.
Същите
са разпитани по делото като свидетели на ответната страна. При разпита в
съдебно заседание на 19.03.2021г. свидетелката Г.К. заявява, че работи при
ответника, като старши експерт в отдел „Инвестиции и контрол по строителството
и екология“, район „Средец“. Излага, че на ул. „Алабин“ е извършен частичен
авариен ремонт в края на 2019г. и оттогава досега не са извършвани ремонтни
дейности. Заявява, че състоянието на настилката било добро към момента и по
нейно мнение е безопасно за пешеходците. Имало тротоари и в по-лошо състояние в
центъра на София. Когато тя е изготвяла въпросния констативен протокол,
отлепени плочки нямало. Имало „малко колебаещи се, но не чак силно движещи се
плочки“. Допълва, че атмосферните условия влияят страшно много и не е изключено
след силни дъждове да се появят такива. Уточнява, че под добро състояние има
предвид, че в сравнение с други настилки – като пример посочва настилката на
ул. „Гурко“ пред пощата, където плочките били тотално подвижни, тези на ул.
„Алабин“ били не чак толкова подвижни, без да са изрядни.
При
разпита свидетелят М.Д. заявява, че е служител на ответника и поддържа
констатациите, отразени в констативния протокол, подписан от него. Двамата с
колегата К.извършили оглед на тротоарната настилка на ул. „Алабин“№50 и установили,
че няма разместени плочки, пропаднали такива или дупки, които да пречат на
придвижването на гражданите. Не му е известно в периода от юли 2020г. до датата
на огледа СО да е възлагала ремонт на този участък. Няма спомен дали на 11.02.
2021г. в участъка е имало сняг и дали е било заледено. Не мисли, че пред номер
50 има водосточен улей.
В
заключението на техническата експертиза на вещото лице инж. А., се посочва, че
същото е извършило оглед на място на тротоарната настилка на левия тротоар на
ул. „Алабин“ в отсечката между ул. „Христо Белчев“ и бул. „Витоша“. Към датата
на огледа – 28.04.2021г., вещото лице е установило единични подвижни плочи,
които при настъпване се движат нагоре-надолу. При дъждовно време, под плочите
се събира вода, която при стъпване върху плочата, се изплисква нагоре като
фонтан. Пред входа към адвокатските кантори и апартаменти има и улей, който
отвежда дъждовната вода от покрива към платното за движение. Част от плочите,
вкл. и неподвижните, не са в хоризонтално положение и имат стърчащи ръбове, в
които човек може да се спъне, ако не внимава. Има и участък от тротоара,
намиращ се след входа, в който всички плочи са подвижни и удрящи се. Вещото
лице залючава, че според него тротоарът е проходим, но не е безопасен – има не
малко места, където пешеходец може да се спъне и падне. В подкрепа на
изложеното, към заключението е приложен снимков материал на процесния тротоар,
изготвен от вещото лице към датата на огледа, както и снимки от приложението Google earth от 2019г.
От
приложените към исковата молба доказателства, се установява, че още през м. май
2019г. инж. Д.Е., директор на дирекция „Транспортна инфраструктура“ чрез
контактния център е уведомил Столична община за състоянието на тротоарната
настилка на ул. „Алабин“ в участъка между ул. „Христо Белчев“ и бул. „Витоша“.
В отговор е изпратено писмо до кмета на р-н „Средец“, в което се сочи, че
цитираният тротоар не е част от проект „Изграждане, възстановяване и обновяване
на публичните пространства в централната градска част на гр. София – зона 2“.
Ремонтните дейности ще бъдат възложени в най-кратки срокове. През м. октомври
2019г. ищцата е подала жалба до Столична община – район „Средец“ относно
състоянието на тротоарната настилка в процесния участък. В същата се поддържа,
че състоянието на тротоара се е влошило след започване на ремонта, част от
проект „Изграждане, възстановяване и обновяване на публичните пространства в
централната градска част на гр. София – зона 2“. Посочено е, че са се появили
дупки и разбити плочки, които не са съществували пред започването на ремонта.
Поставен е въпросът за отговорността на извършващия ремонта, контролните органи
и инвеститори по отношение на разбития тротоар, като се настоява за писмен
отговор в най-кратък срок. С писмо от 23.10.2019г. кметът на район „Средец“ е
отправил запитване до зам.-кмета на Столична община по направление „Транспорт и
транспортни комуникации“ относно срока за предприемане на действия по възлагане
на ремонтните дейности на тротоарната настилка на ул. „Алабин“ във връзка с
подадената от ищцата жалба. На 29.07.2020г. е заведена втора жалба – от
живущите на ул. „Алабин“, чрез адв. В.В., отново във връзка с разбитата
тротоарна настилка. В жалбата се сочи, че по отношение на процесния тротоар са
предприети ремонтни дейности, които вместо да поправят тротоарната настилка, са
влошили състоянието й още повече. Няколко месеца по-късно, повредите по
тротоара са се появили отново. Настоява се за проверка по случая и писмен
отговор. По делото няма данни за предприети от страна на общината действия във
връзка с втората жалба, вкл. и до приключването на устните състезания по
делото.
По
делото е приета адм. преписка във връзка с подадената от ищцата жалба от
2019г., от която се установява, че ремонтът на процесния тротоар е бил възложен
на „Х.“ АД, като конкретните дейности са включвали развалянето на 15 кв. м.
тротоар от бетонови плочи, изкоп и подравняване на земна почва, доставка и
направа на основа от трошен камък и направа на тротоар от бетонови плочи на пясъчна
основа – с плочи на обекта. На 11.12.2019г. Представители на „Х.“ АД,
общинската администрация и инвеститорски контрол са съставили акт относно
фактическото приключване на СМР, съгласно който възложените СМР са извършени
във възложеното количество и с необходимото качество.
За
установяване на травмите на ищцата, настъпили при инцидента, по делото е
изслушано заключението на съдебно – медицинска експертиза на вещото лице д-р М..
В заключението вещото лице подробно е обсъдило представената по делото
медицинска документация, поради което съдът не я обсъжда отделно. Посочено е,
че ищцата е приета по спешност за болнично лечение в УМБАЛСМ „Пирогов“ на
16.08.2020г. с диагноза „триглезенна фрактура на дисталната подбедрица със
сублуксация /частично изкълчване/ на лявата глезенна става“. От медико-биологична
гледна точка това е довело до трайно нарушение на функцията на левия долен
крайник за период по-голям от 30 дни. Извършена е операция по открито
наместване и вътрешна фиксация с 1/3 тубуларна плака с 10 отвора на външния
глезен, вътрешна фиксация с два винта на вътрешния глезен, наместване на
синдесмозата и фиксация с един супрасиндесмален винт. На 07.10.2020г. на
контролен преглед е установено, че счупването е зараснало в добра анатомична
позиция и е планувано изваждане на супрасиндесмалния винт, което е направено на
08.10.2020г. чрез втора операция.
Вещото
лице е посочило, че при подобни травми ползването на патерици продължава до
90-100 дни, костното зарастване обикновено настъпва около 120-я ден, а
функционалното възстановяване – до края на 6-7-я месец. За пълно възстановяване
е необходимо провеждането на рехабилитация. 12-14 месеца след поставянето им,
могат да бъдат отстранени металните импланти – по желание. Много силни болки
ищцата е търпяла в острия период след инцидента поради разместването на
костните краища, разкъсването на периоста, изкълчването, нарастващия хематом и
отока, също така постоперативно и по време на рехабилитацията. Няма данни за
настъпили усложнения в лечението и възстановителния период на ищцата,
счупването е зараснало, предстои изваждане на металните импланти по нейно
желание.
Като
подробно е описало механизма на получаването на
глезенното счупване, вещото лице заключава, че е възможно то да се
получи по описания в исковата молба начин, а именно – със стъпване при
завъртяно навън и отведено ходило, при което вътрешните глезенно структури се
опъват и вътрешния глезен се чупи, последван от синдесмозата, фибулата над нея,
раздробява се вътрешния кортекс и се разкъсва мембраната до зоната на
фрактурата. При изслушването в съдебно заседание вещото лице пояснява, че
напълно възможно и много вероятно счупването на глезена на ищцата да е настъпило
по описания в исковата молба механизъм, поради стъпване върху неравност на пътя, при
което глезенът се е завъртял във външна посока, ходилото също се завърта навън
в абдукция, след което се получават описаните счупвания. Допълва, че подобно
„стъпване накриво“ може да се случи и при слизане от бордюр или стълби.
Експертизата е компетентно изготвена, пълна и неоспорена от страните, поради
което съдът я кредитира изцяло.
Като
обсъди поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, съдът намира
за доказано по делото, че травмата на ищцата е получена по описания механизъм,
в резултат на стъпване върху подвижна плоча на тротоарната настилка на левия
тротоар на ул. „Алабин“ в описания по-горе участък. Установи се безспорно по
делото, че още през октомври 2019г. ищцата е сигнализирала общинската
администрация за необходимостта от рехабилитация на тротоарната настилка,
поради образувани дупки и разбити плочки. Предприетите от ответника действия в
тази насока очевидно не са довели до отстраняване на проблема. За това
свидетелстват съвкупно: повторната жалба, подадена от живущите на ул. „Алабин“
№50, представлявани от ищцата; показанията на свидетелката Спасова, която
заявява, че настилката в този участък е в лошо състояние от много време – с
отлепени, движещи се плочки, под които изскача вода при дъждовно време;
заключението на СТЕ, от което се установява лошото състояние на тротоарната
настилка включително и към момента на огледа от вещото лице, като от приложения
снимков материал от използваното от вещото лице приложение е видно, че
констатираните от него неравности през 2021г. са заснети и през 2019г. В тази
връзка, съдът цени критично показанията на свидетелите К.и Д., които са
служители на ответника и в този смисъл са заинтересовани от изхода на спора.
Освен това, показанията са и вътрешно противоречиви – от една страна, поддържат
се констатациите, направени с протокола от 10.02.2021г., че липсват отлепени
тротоарни плочи, по настилката няма дупки и пропадания. От друга страна,
свидетелката К.сочи, че имало малко колебаещи се, но не силно движещи се плочи.
За съда е непонятно как е възможно една плоча от пътна настилка да е колебаеща
се, освен ако не е отлепена. На следващо място, от разпита на свидетелката
става ясно, че разбирането й за „добро състояние“ на настилката не отразява
реалното, обективното състояние на конкретната настилка, а само нейното
по-добро състояние в сравнение с други настилки в центъра на града, които са
още по-лоши – с напълно отлепени плочи. Следва да се съобрази и посоченото в
заключението на вещото лице по СТЕ, а именно, че е възможно по време на
извършения оглед от служителите на ответника подвижните плочи да са били
временно неподвижни, поради минусовите температури и замръзването на намиращата
се под тях вода.
Ето
защо, съдът не кредитира показанията на посочените свидетели относно това, че
състоянието на настилката на процесния тротоар е било добро и безопасно към
датата на съставяне на констативния протокол, не може да се приеме за
установено по делото и че тротоарът е бил в такова състояние към датата на
инцидента. Напротив, при обсъждане на горните доказателства в тяхната
взаимовръзка, съдът намира, че по делото се доказа по категоричен начин, че
ищцата е получила установената по делото травма, поради стъпване върху отлепена
плоча от тротоарната настилка, при описания подробно от вещото лице – ортопед
механизъм на счупване на глезенната става.
За
установяване на конкретните претърпени от ищцата неимуществени вреди по делото
е проведен разпит на свидетелката И. Христова, която живее на съпружески начала
със сина на ищцата. Свидетелката заявява, че познава ищцата от около 10 години,
били близки приятелки. Знае за инцидента на 16.08.2020г., чули се с ищцата по
телефона веднага след това. Звучала тъжна и плачела. Изпитвала много силна
болка. Видели се на следващия ден, когато свидетелката я посетила в болницата,
вече й била направена операция за слагане на няколко планки и пирон. Гледката
била потресаваща, кракът й бил двоен към троен – подут, отекъл, ищцата била
обездвижена. Била срината и психически. Престояла в болницата около седмица,
след което се прибрали вкъщи, където възстановяването й продължило още около 3 месеца. По принцип не
живеят заедно с ищцата, но след инцидента преценили с нейния син, че ще е
най-добре да отидат заедно във вилата й
в гр. Бобошево, където има близки, роднини и приятели, които да им помагат в
грижите. Там останали с нея през първите три месеца. Свидетелката се грижела за
ищцата, която била обездвижена. Имала нужда от чужда помощ дори, за да отиде до
тоалетна. Придвижвала се с помощта на две патерици. Кракът и трябвало да е
непрекъснато във въздуха, било й забранено да се подпира на него. Придвижването
й коствало неимоверни усилия, всяко прагче било трудност, защото ищцата е с
по-едра фигура и имала нужда от поне двама души, които да й помагат да се стигне
до мястото, където има нужда. След тези три месеца била извършена нова операция
– за махане на пирона, след което ищцата продължила да се възстановява чрез
рехабилитация. Посещавала жена, която й раздвижвала крака, ходила и на „Павел
баня“ на процедури. Придвижването й станало една идея по-лесно, ходела с бастун
и куцала. Била срината емоционално и се чувствала много потисната и унизена,
понеже постоянно й се налагало да ползва помощ, а била свикнала всичките си
задължения – лични и служебно, да извършва сама и била много дейна. Изпитвала
чувство за вина. Случилото се дало отражение на работата й като адвокат, понеже
не можела да извършва служебните си дела. Възстановяването отнело дълго време,
като и към момента ищцата не била 100% пълноценна. Показанията на свидетелката
са непосредствени, последователни и вътрешно непротиворечиви, поради което
съдът им дава вяра.
По делото са приети и доказателства за
извършени разходи – фактури и фискални бонове на обща стойност 1 510,81 лева.
Съгласно заключението на СМЕ извършените разходи са за импланти /1/3 тубуларна
плака и винтове, използвани по време на операцията за фиксация на фрактурата/ и
изписани медикаменти на обща стойност 1 474, 81 лв. са били необходими за
лечебния процес. Разходите на обща стойност 36 лв. за запис на рентгенографии
върху диск са направени по желание и без пряка връзка с лечението.
При
така установените факти, съдът намира от правна страна следното:
Предявените
искове са с пр. осн. чл.49 от ЗЗД.
Съгласно чл. 49 ЗЗД този,
който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени
от него при или по повод изпълнението на тази работа. В тежест на ищеца по
исковете за ангажиране на безвиновната гаранционно-обезпечителна отговорност на
ответника по чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД
е да проведе пълно доказване на елементите от фактическия й състав -
противоправно деяние на лице, на което е възложена работа от ответника по
трудов или друг договор, причинени вреди при или по повод изпълнението на
възложената работа и причинна връзка между противоправното поведение и
причинения вредоносен резултат.
Ответникът Столична община, в качеството си на юридическо лице (чл. 14 ЗМСМА)
е правен субект, на когото е възложено по силата на закона -
чл. 30, ал. 4
и ал. 5, и чл. 31 Закона
за пътищата, задължението да осъществява чрез съответните служби за
контрол дейностите по ремонт, поддръжка в изправно състояние на общинските
пътища, подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи, паркингите,
пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване по републиканските
пътища в границите на урбанизираните територии, сигнализиране за препятствията
по тях, както и отстраняването на препятствията и неизправностите във възможно
най-кратък срок, а съгласно чл 48, ал. 1,
т. 2 б. "б. " от ППЗП организирането на дейностите по
поддържане на тротоарите, подземните съоръжения, велосипедните алеи,
паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване извън
платното (платната) за движение на републиканските пътища в границите на селата
и селищните образувания е на съответната община.
Тротоарът,
на който е станал инцидента, е общинска собственост и съгласно § 6 от ПЗР на
ЗДвП и според цитираната нормативна уредба (чл. 30, ал. 4
от ЗП), задължението за поддържането му е на общината. Следователно,
ответникът има задължение да осигурява чрез свои служители или чрез трети лица
поддържането на тротоарната настилка в състояние, съответно на предназначението
им за безопасно ползване от пешеходците.
В
случая, натоварените лица не са извършили необходимите действия за привеждане
на настилката на левия тротоар на ул. „Алабин“ в отсечката между ул. „Христо
Белчев“ и бул. „Витоша“ в състояние, годно за безопасно придвижване и от това
тяхно бездействие са настъпили доказаните, съобразно приетото по-горе,
неимуществени вреди в правната сфера на ищцата. Предвид изложеното, намира, че
са осъществени всички елементи от фактическия състав на нормата на чл. 49 ЗЗД,
което налага ангажиране на обективната гаранционно-обезпечителна отговорност на
ответната община към ищцата.
Установяването на вината на конкретни длъжностни лица не е необходимо.
Размерът на
обезщетението за неимуществените вреди, определен от съда в съответствие с
правилото на чл. 52 от ЗЗД при съобразяване с: вида на увреждането, установено
по-горе, съгласно заключението на СМЕ; силата, продължителността и
интензивността на болките и страданията – особено интензивни непосредствено
след инцидента, след извършването на първата операция, както и по време на
рехабилитацията; продължителността на лечебния и възстановителен период – поне
120 дни, необходими за костното зарастване и около 6 месеца, необходими за
функционално възстановяване; неудобството от обездвижването и необходимостта от
ползване на патерици в продължение на около 3 месеца; необходимостта от чужда
помощ за същия период; възрастта на пострадалата – 68 години към датата на
инцидента; констатираната от
свидетелските показания промяна в емиционалното състояние на ищцата - разстроена, психически срината, чувстваща
унижение и вина от това, че се налага да ползва чужда помощ за елементарни
битови нужди; и като съобрази
социално-икономическите условия към момента на настъпване на ПТП и към
настоящия момент, възлиза на 20 000 лв.
Предявеният иск с правно основание чл.49 от ЗЗД за неимуществени вреди е
основателен за тази сума, като достатъчна да компенсира причинените от
увреждането болки и страдания, като за горницата над тази сума е неоснователен
и следва да бъде отхвърлен.
Установи
се по делото, че в пряка причинна връзка с причиненото увреждане ищцата е
направила и разходи за лечение в общ размер 1 474,81 лева. Искът за имуществени
вреди е основателен до този размер, като по отношение на разходите за заплащане
на дискове с рентгенови снимки на стойност 36 лв. съдът, като кредитира
заключението на СМЕ, приема, че не са в пряка причинно-следствена връзка с
увреждането. Искът по отношение на тези разходи следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
При
този изход на спора съдът дължи произнасяне по своевременно направеното от
ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата
ищца, която се придвижвала без да прояви нужното внимание, с което е допринесла за настъпването на
инцидента.
Съпричиняване
от страна на пострадалия е налице, когато
с поведението си той е създал предпоставки за осъществяването на деликта
и за настъпването на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди, независимо дали е действал или
бездействал виновно.
Принципно,
настоящият съдебен състав споделя виждането, че при подвижност на елементите,
от които е изградена тротоарната настилка, създаващи опасност за пешеходците и
липса на твърдения, съответно и доказателства, тази опасност да е била
обозначена от стопанисващия тротоара с цел гражданите да проявяват повишено
внимание в периода до отстраняването на повредените елементи, очакването, че
последните по презумпция трябва да проявяват специално внимание при движението
си, е необосновано. Не съществува нормативно установено задължение за
пешеходците при движението си по тротоара да не отклоняват поглед от неговата
настилка и да следят непрекъснато за евентуални неравности, дупки и други
повреди на настилката му, нито пък според съда такова поведение се включва в
понятието обичайна житейска предпазливост. Още повече, че подвижната поради
отлепяне плоча видимо изглежда точно като здраво залепената неподвижна такава и
едва при стъпване върху същата, става явно, че настилката е повредена.
Същевременно,
налице са данни, че ищцата много преди инцидента е била наясно с повредите по
конкретната настилка в конкретния участък на тротоара. Тя двукратно е подавала
жалби до общината в тази връзка и притежава апартамент на номер 50, в района на
който е станал инцидента, което се признава в самата искова молба. Ето защо,
съдът приема за установено по делото, че ищцата редовно е ползвала този тротоар
и компрометираните участъци от настилката му са й били известни. Следователно, като
е минавала по същия без да прояви повишено внимание и по-висока от обичайната
предпазливост, ищцата е допринесла за настъпването на вредните последици, макар
и да не е действала виновно.
Размерът
на съпричиняването съдът оценява на 10%. Не може да се приеме, че общата
дължима грижа на всеки към собственото си здраве, изразяваща се в проява на
внимание към околната среда, може да опровергае наличието на причинно - следствена
връзка между бездействието на общината да поддържа в изправност пътните
настилки и настъпилото увреждане или че това общо задължение на всеки гражданин
е съизмеримо със задълженията на ответника по закон. Ето защо, съдът намира, че
определянето на съпричиняване в по-висок от посочения размер би било
необосновано и несправедливо. Поради изложеното, всяко от определените
обезщетения следва да бъде намалено с 10%. Така искът за неимуществените вреди
е основателен за сумата от 18 000лв., а за имуществените – за 1 327,32лв.
За горницата над тези суми предявените искове следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
При
този изход на спора, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на сторените
по делото разноски, съразмерно с уважената част от исковете. Съгласно
доказателствата по делото и приложения списък по чл.80 от ГПК, ищцата е
заплатила разноски в общ размер на 3
780,43 лева, от които 2 000 лв. - адвокатско възнаграждение. Направеното от ответника
възражение за прекомерност на същото съдът намира за неоснователно. Изчисленият
по реда на чл.7, ал.2 от НМРАВ минимален адв. хонорар при материалния интерес
на делото възлиза на 1 355,32 лв., поради което заплатеният от 2000 лв. не го
превишава в размер, който съобразно фактическата и правна сложност на делото
/изслушани са две експертизи, разпитани са трима свидетели, проведени са три
съдебни заседания/, да обуславя извод за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение. Ето защо, съразмерно с уважената част от исковете, на ищеца
следва да се присъдят разноски в общ размер от 2 655,89 лв.
На
ответника се следва юрисконсултско възнаграждение (на осн. чл.78, ал.8 съдът
определя размер от 300 лв.), което
съобразно отхвърлената част от иска следва да се присъди в размер на 89,24 лв.
Така
мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. о., БУЛСТАТ ******с адрес гр.
София, ул. „******, представлявана от кмета Й.Ф., да заплати на В.А.В., ЕГН **********
с адрес: *** следните суми:
-
сумата от 18 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания от увреждане на здравето,
настъпило на 16.08.2020г. в гр. София, ведно със законната лихва от 16.08.2020
г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения
размер от 18 000 лв. до пълния размер от 26 000 лв., частично предявен от 50
000 лв.;
-
сумата от 1 327,32 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение на
увреждането на здравето, настъпило на 16.08.2020г., като за разликата над
уважения размер от 1 327,32 лв. до пълния предявен размер от 1 510,81 лв.
ОТХВЪРЛЯ иска;
-
сумата от 2 655,89 лв. - разноски по
делото, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА В.А.В., ЕГН ********** с адрес: *** да заплати
на Столична община, БУЛСТАТ ******сумата от 89,24 лв. - юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.