РЕШЕНИЕ
№ 283
гр. Пловдив, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско
дело № 20215300502994 по описа за 2021 година
Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от ГПК
във връзка с чл.96, ал.2 от ЗЗД.
Образувано е по постъпила въззивна жалба, подадена от А. П. В.,
чрез адв. А.П., против решение №260295 от 9.08.2021 г., постановено по гр.
дело №110/2021 г. по описа на Асеновградски районен съд, IV гр. с., с което е
отхвърлен предявеният от А. П. В., с адрес гр. А., ул. ***, иск за осъждане на
М. П. К., с адрес гр. А., ул. ***, да заплати сумата от 144.90 лв.,
представляваща разликата между сумата от 600 лв. - действително дължими
разноски по гр. дело № 2325/2018 г. по описа на АРС и гр. дело № 2046/2019
г. по описа на ПдОС, и 744.90 лв., платена по изп. д. №347/2020 г. на ЧСИ
Ангелаков. Осъден е да заплати на К. и разноски по производството в размер
на 300 лв.
Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилно
приложение на материалния закон. Твърди се, че кредиторът не е дал
необходимото съдействие за изпълнението. Иска се отмяна на решението и
уважаване на исковете, като се присъдят и разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивна
жалба от насрещната страна.
Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение,
V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства,
намира следното:
1
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок,
изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ
на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество.
При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се
констатира, че решението е валидно и допустимо - постановено е в рамките
на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела и в
съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Въззивната проверка за правилност се извършва на решението
само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият
състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни
материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично
направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания,
дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Обжалваното решение е и правилно, като на основание чл.272
ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния. С оглед
наведените във въззивната жалба доводи, следва да се отбележи следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание
чл.96, ал.1 ЗЗД.
Ищецът А. П. В. е поискал да се постанови решение, с което да
бъде осъдена М. П. К. да му заплати сумата от 144.90 лв., представляваща
разликата между сумата от 600 лв. - действително дължими разноски,
присъдени по гр.дело №2325/2018 г. по описа на АРС и по гр.дело
№2046/2019 г. по описа на ПОС, и 744.90 лв., платена в изпълнителното
производство. Твърди, че е изразил намерение за доброволно уреждане на
отношенията с ответника, като на 21.07.2020 г. е изпратил покана до М. К., с
която моли в тридневен срок от получаване на поканата да посочи банкова
сметка или друг начин за плащане на задължението. На 04.08.2020 г. е
получен отговор от адв. Ш. с посочена банкова сметка. С оглед непредставяне
на пълномощно за процесуално представителство от адв. Ш., изпратил
становище за представяне на такова пълномощно. Въпреки това, от името на
ответника е депозирана молба за образуване на изпълнително дело на
12.08.2020 г., в производството по което е наложен запор на банковата сметка
на ищеца и е начислен адвокатски хонорар и разноски. Твърди, че от
банковата му сметка е изтеглена сума в размер на 744.90 лв. Счита, че
разноските и адвокатският хонорар са неоснователно начислени. Представя
писмени доказателства. Претендира разноски.
Ответникът не оспорва, че на 21.07.2020 г. е изпратена покана, с
която е предоставен тридневен срок да посочи банкова сметка. На 04.08.2020
г. на адреса за кореспонденция, посочен в поканата, длъжниците получили
отговор чрез адв. Ш., упълномощена по процесния казус. Тъй като в
продължителен период от време не бил получен отговор на изпратеното
становище, е образувано изпълнителното производство. Счита, че се касае за
2
опит на ищеца за саморазправа с ответника, и, ако ищецът е имал намерение
да заплати дължимата сума, е имал възможност да го направи по посочената
от процесуалния представител служебна адвокатска сметка. На 31.07.2020 г.
ответникът, след изчакване разумен срок, се снабдил с изпълнителен лист и е
образувал изпълнително дело едва на 12.08.2020 г. Счита, че ищецът е
допринесъл с поведението си за образуване на изпълнителното дело. Смята за
несъстоятелно искането на ищеца разноските по изпълнителното
производство да останат в тежест на взискателя, тъй като ищецът не е
изпълнил задължението си преди образуването на изпълнителното
производство, нито са представени доказателства ответницата да е била
уведомена, че дължимата сума е внесена чрез пощенски запис. Прави искане
за отхвърляне на предявения иск като неоснователен и необоснован.
Ангажира доказателства, претендира разноски.
Въз основа на събраните по делото доказателства от
първоинстанционния съд е прието за установено следното:
А. П. В. и Л. К. В. изпратили до М. П. К. от Асеновград покана
(получена от последната на 08.07.2020 г.), с която я уведомили, че желаят да
изпълнят задължението си по влезли в сила решения по гр.д. №2325/2018 г. на
АРС и гр.д. №2046/2019 г. на ПдОС за сумата от 600 лв. разноски, като
поискали в тридневен срок от получаване на поканата да посочи банкова
сметка или друг начин за изпълнение на задължението.
В отговор на отправената покана, М. К. чрез адв. Ш. - Ш.
посочила адвокатска сметка, по която следва да издължат сумата, като ги е
уведомила, че в случай, че не извършат плащане в тридневен срок от
получаването, ще бъде образувано изпълнително производство. Отговорът е
получен от ищците на 04.08.2020 г.(л.9). След получаването му, ищците
отправили нова покана до М. К., получена на 10.08.2020 г. чрез адв. Ш., с
която потвърдили получения отговор, но сочели, че към писмото не е
прикрепено надлежно пълномощно, оправомощаващо адв. Ш. да получи
присъдените суми. Поради това счели, че писмото не изхожда от кредитора и
изразили желание да заплатят дължимото по посочената сметка едва след
представяне на пълномощно за надлежно упълномощаване на адв. Ш..
Въз основа депозирана от М. К. молба до ЧСИ Ангел Ангелаков е
образувано изп.д. №347/2020 г. за събиране на вземането за присъдените в
полза на взискателя разноски по гр.д. №2325/2018 г. на АРС и №2046/2019 г.
на ПдОС. След образуване на изпълнителното производство е изпратено
електронно писмо от адв. В. К. до адв. Ш., в което е изразено желание за
доброволно уреждане на отношенията.
Съдът, при така установените факти, е приел, че се касае за иск с
правно основание чл.96 ЗЗД. По – прецизната правна квалификация според
настоящия състав е чл.96, ал.2 от ЗЗД - в тежест на кредитора са
необходимите разноски, направени поради неговата забава, доколкото се иска
осъждане ответника да върне на ищеца сумата от 144.90 лв. - заплатени
3
допълнителни разноски в изпълнителното производство, дължащи се на
забава на кредитора.
Настоящият състав се солидаризира с извода на районния съд, че
спорният въпрос по делото е дали е налице забава на кредитора, който не е
предоставил необходимото съдействие на длъжника за изпълнение на
задължението му.
Напълно се споделят доводите на първоинстанционния съд, че
разпоредбата на чл. 95 ЗЗД визира две хипотези, при които кредиторът изпада
в забава - неоправдано неприемане на предложеното му изпълнение и
недаване на необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да
изпълни. В първия случай, за да е налице забава на кредитора, следва
предложението на длъжника да бъде фактическо - престацията ефективно да
се предлага на кредитора. При втората хипотеза предлагането също следва да
бъде реално, направено по начин, че да бъде реализирано изпълнението
веднага след необходимото съдействие от кредитора. При задълженията за
заплащане на парични суми това съдействие се изразява в приемането, което
предполага предаване (плащане) на сумата от длъжника или поне реалното
предлагане на кредитора.
В решение №15/04.05.2011 г., постановено по гр.д. №1575/2009 г.
на ВКС, IV г.о., е изрично посочено, че изпълнението на задължението трябва
да бъде направено на кредитора или на овластено от него, от съда или от
закона лице. Когато длъжникът предлага изпълнение, а кредиторът
неоправдано не приеме предложеното му, той изпада в забава. Забавата на
кредитора обаче не освобождава длъжника от задължението за изпълнение –
съгласно чл. 95 ЗЗД, когато кредиторът е в забава и задължението е да се
предаде нещо, длъжникът може да се освободи, като предаде дължимото за
пазене в подходящо място, определено от районния съд по
местоизпълнението. Заявяването на готовност за изпълнение за плащане, без
длъжникът да плати на кредитора или да предаде цената за пазене, не
съставлява изпълнение.
В решение №133/11.12.2020 г., постановено по гр.д. №244/2020 г.
на ВКС, I г.о., също е посочено, че съгласно чл.95 ЗЗД кредиторът изпада в
забава, когато неоправдано не приеме предложеното му от длъжника точно
изпълнение на задължението или не даде необходимото съдействие, без което
длъжникът не би могъл да изпълни задължението си. Забавата на кредитора
не освобождава длъжника от задължението му, но го освобождава от
последиците на неговата забава.
В настоящия казус е заявена готовност за плащане, но такова не е
4
направено. Нещо повече – от длъжника са поставяни редица условия – да се
посочи банкова сметка, да се представи пълномощно. Това не може да се
приеме, че е предложено изпълнение. Поканата за посочване на банкова
сметка е изпратена лично до кредитора. Отговор е депозиран от
пълномощника му, като е посочена банкова сметка. В случая може да се
приеме, че овластено от кредитора лице е оказало съдействие за плащане –
посочена е банкова сметка във връзка с искането на длъжника, но отново
изпълнение не е последвало, а, независимо от оказаното съдействие, е
поставено ново условие – да се представи пълномощно.
Основателно, доколкото е липсвало извършено плащане, е
образувано изпълнително дело, като са начислени, респективно – събрани
такси във връзка с изпълнението и са генерирани допълнителни разходи за
адвокатско възнаграждение. В случая не е налице забава на кредитора, а на
длъжника. Същият е разполагал с възможността да извърши плащане –
изпращане чрез пощенски запис, внасяне по сметка и др. Посочените
разноски са резултат именно от забавата на длъжника да изпълни
задължението си за плащане на сумите по съдебните решения. Доколкото
липсва плащане, длъжникът не се освобождава от последиците от
неизпълнението, като не може да се приеме, че не е оказано съдействие от
кредитора. Не се възприемат и доводите във въззивната жалба, че е получено
указание, но това не е направено от кредитора, а от лице, което не се
легитимира като представител по надлежния ред. В цитираната съдебна
практика изрично е посочено, че плащане може да се извърши и на посочено
от кредитора лице.
Не се възприемат и доводите, че „кредиторът е побързал да
образува изп.дело“. Кредиторът не е длъжен да изчаква или да кани длъжника
да изпълни. На страните е било известно влязлото в сила съдебно решение,
както и, че жалбоподателят е дължал на въззиваемата страна разноски.
Вместо да изпълни задължението си, е демонстрирал готовност, но не и
плащане. В случая липсва изпълнение, като кредиторът е защитил интересите
си и е образувал изпълнително производство за събиране на вземанията си.
Въз основа на гореизложеното жалбата е неоснователна, а
решението на първостепенния съд – правилно и законосъобразно, като следва
да се потвърди.
Разноски са поискани от страните, като следва да се присъдят
5
само на въззиваемата страна. Съгласно списъка по чл.80 от ГПК и
отбелязаното в договора за правна защита и съдействие, е заплатено в брой
адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. за настоящата инстанция, като
сумата следва да се присъди.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд,
V граждански състав, на основание чл.272 от ГПК,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260295/09.08.2021 г., постановено по
гражданско дело №110/2021 г. на Районен съд Асеновград, IV граждански
състав.
ОСЪЖДА А. П. В., ЕГН **********, от град А., ул. ***, да
заплати на М. П. К., ЕГН **********, от град А., ул. ***, сумата от 600
(шестстотин) лева разноски за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6