Решение по дело №14352/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 950
Дата: 17 март 2022 г.
Съдия: Георги Стоянов Георгиев
Дело: 20211110214352
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 950
гр. София, 17.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 104 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ СТ. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря ДОРА В. НЕНКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТ. ГЕОРГИЕВ Административно
наказателно дело № 20211110214352 по описа за 2021 година
Р Е Ш Е Н И Е

гр.София, 17.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски районен съд, Наказателно отделение, 104 състав, в публично
заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора
година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:Георги Георгиев

при участието на секретаря Дора Ненкова, като разгледа докладваното от
съдия Георгиев АНД №14352 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе
предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано въз
1
основа на подадена чрез административно-наказващия орган до съда жалба
срещу наказателно постановление №Р-10-723/13.09.2021 г. на заместник-
председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление
„Надзор на инвестиционната дейност”, с което на „*****“ АД e наложена
имуществена санкция в размер на 5 500 лв.
В депозираната пред съда жалба на „*****“ АД се твърди, че
наказателното постановление е неправилно.
Развиват се доводи, че се касаело за маловажен случай по смисъла на
чл.28 от ЗАНН.
Иска се отмяна на постановлението.
Редовно призовано, „*****“ АД, се представлява от процесуален
представител, адв.Гюров, който поддържа жалбата, не сочи доказателства, не
претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща представител, който
пледира за потвърждаване на наказателното постановление и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът установи следното от фактическа страна:
„*****“ АД е вписано под №РГ-05-1187 в регистъра на публичните
дружества и други емитенти на ценни книжа по чл.30, ал.1, т.3 от ЗКФН,
воден от КФН и е емитент.
При извършена проверка в КФН било установено, че „*****“ АД не е
представило на комисията публично уведомление на консолидирана основа за
финансовото си състояние за четвърто тримесечие на 2020 г. в срок до
01.03.2021 г.
Нарушението е извършено на 02.03.2021 г.
Св.Т. Н. СТ. на длъжност „старши експерт“ в отдел „Надзор на публични
дружества, емитенти на ценни книжа и дружества със специална
инвестиционна цел“, дирекция „Надзор на инвестиционната дейност“,
управление „Надзор на инвестиционната дейност“ на КФН е съставил АУАН.
Въз основа на съставения АУАН наказващият орган е издал обжалваното
наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията
2
на св.С. и от писмените доказателства по делото.
Страните не са посочили и съдът не е констатирал служебно наличието на
други релевантни за решаването на делото доказателства.
Не са констатирани противоречия в доказателствата, поради което съдът
не излага мотиви относно тяхната оценка и причините, поради които дава
вяра на едни или не кредитира други доказателства.
Липсват други възможности за събиране на доказателства и по тази
причина съдът постанови решението си въз основа на така събраните по реда
на съдебното следствие доказателства.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е допустима, тя е подадена в срок и от лицата, представляващи
юридическото лице.
Съдът счита, че по същество жалбата е неоснователна, поради следното:
Съдът счита, че описаната в АУАН и издаденото въз основа на него
наказателно постановление фактическа обстановка е правилно отразена.
АУАН е съставен съобразно разпоредбите на ЗАНН.
Установените в акта и в наказателното постановление обстоятелства,
свързани с нарушението бяха установени по реда на съдебното следствие въз
основа на събраните доказателства.
1
„*****“ АД е извършило нарушение на чл.100о, ал.2 вр. ал.4 вр. чл.100т,
ал.1, изр.1, пр.1 вр. ал.4 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа,
тъй като емитентът, който изготвя консолидиран годишен финансов отчет, е
длъжен да разкрива публично уведомление на консолидирана основа за
финансовото си състояние в срок до 60 дни от края на първо, трето и четвърто
тримесечие.
Съгласно чл.100т., ал.1 вр. ал.4 от ЗППЦК емитентът е длъжен да разкрива
публично регулираната информация чрез предоставянето й на комисията и на
обществеността.
Регулираната информация се разкрива на комисията по електронен път.
Нарушението е формално, на просто извършване, осъществено е чрез
бездействие и е довършено с изтичане на нормативно определения срок.
3
За реализирането му не е необходимо настъпване на вредоносен резултат.
Законът ясно е предвидил задължение за емитента да представи
информация пред КФН в рамките на определен срок.
Неспазване на горепосоченото задължение подлежи на санкциониране по
чл.221, ал.8, т.3 от ЗППЦК, който предвижда, че за този вид нарушения на
юридически лица се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000
лв.
Процесното нарушение е формално, поради което е без значение фактът,
дали от същото са настъпили вредни последици.
Доколкото отговорността на дружеството е ангажирана по реда на чл.83 от
ЗАНН и тя е безвиновна, то не е необходимо да бъде изследван въпросът кое
конкретно лице е отговорно за неизпълнение на задължението.
Съдът намира, че в конкретния казус не се касае за маловажен случай по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, поради изключителната важност на обществените
отношения, регулирани от ЗППЦК, свързани със сигурността на търговията с
ценни книжа и защита на инвеститорите в публични дружества, предлагащи
ценни книжа.
Така описаното нарушение е застрашило обществените отношения,
регулирани от ЗППЦК.
Поради това съдът прие, че извършеното съставлява нарушение,
разкриващо типичната обществена опасност за нарушенията от този вид.
В този смисъл съдът не споделя изложените от жалбоподателя доводи за
маловажност.
Наложената санкция, определена в непосредствена близост до
законоустановения минимум, е съответна по размер на нарушението.
Правилно е определена нарушената материалноправна норма, което
отговаря на установената фактическата обстановка и е в съответствие със
словесното описание на нарушението.
АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление не
страдат от пороци.
С оглед на гореизложеното съдът счита, че обжалваното наказателно
постановление като законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Съдът следва да осъди „*****“ АД да заплати 80 лв. юрисконсултско
4
възнаграждение в полза на Комисията за финансов надзор.
По тези мотиви съдът
РЕШИ:
На основание чл.63, ал.2, т.5 вр. чл.58д, т.1 от ЗАНН ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление №Р-10-723/13.09.2021 г. на заместник-
председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление
„Надзор на инвестиционната дейност” като законосъобразно.
ОСЪЖДА „*****“ АД, ЕИК ********* да заплати 80 лв. юрисконсултско
възнаграждение в полза на Комисията за финансов надзор.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
- София град на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния
кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

Районен съдия:
Г.Георгиев
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5