ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 111
гр. Монтана, 10.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на десети ноември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Милена Бранкова
Членове:Диана Кузманова
Олег Софрониев
като разгледа докладваното от Милена Бранкова Въззивно частно
наказателно дело № 20211600600211 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 и сл. от НПК.
С Определение на Районен съд Монтана от 30.06.2021 г., постановено по
реда на чл. 243, ал. 4 и сл. от НПК, е оставена без разглеждане жалбата на
К.Т. от гр. *против Постановление на РП Монтана от 21.10.2020 г. за
прекратяване на ДП № ЗМ 1411/2019 г. по описа на РУ на МВР Монтна и е
прекратено производството по образуваното пред съда ЧНД поради
недопустимост на жалбата.
В срок срещу горното Определение е постъпила жалба от К.Т.. В същата
се поддържа, че действията на прокуратурата са подвеждащи, тъй като й е
указано пред кой орган и в какъв срок може да обжалва прекратителното
прокурорско постановление и че самото то й е съобщено месеци след
изготвянето му, с което се целяло изтичането на давностния срок за
наказателно преследване на виновния. Излагат се доводи, че не са обсъдени и
съобразени доказателствените искания, направени в подкрепа на доводите в
жалбата срещу постановлението, както че не е верен извода от това
престъпление да не са настъпили вредни последици, за да не може да атакува
прекратяването на наказателното производство. Иска се отмяна на
обжалваното Определение на РС и прекратителното Постановлениена
прокуратурата и връщане на делото за доразследване.
Съдът, след като съобрази оплакванията в жалбата и провери
обосноваността и законосъобразността на Определението на РС Монтана,
намира следното:
С Постановление от 21.10.2021 г. Районна прокуратура Монтана, на
основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал.1, т. 1 от НПК, е прекратено
наказателното производство по ДП № ЗМ-1411/2019 г. по описа на РУ на
1
МВР Монтана за престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК. Мотивите на
прокурора са, че липсва престъпление, тъй като по гр.д. № 1475/2019 г. на РС
Монтана, чрез постигната между страните спогодба, е издадена заповед за
защита от домашно насилие в полза на Т., но в тази спогодба липсвало
определяне на срока за действие на мерките, по закон – най-краткия срок за
тези мерки е три месеца, а обследваното деяние е извършено след изтичането
на този срок. Допълнено е още и това, че установените действия на лицето,
срещу което е издадена заповедта за защита /Т. Т./ не могат да се
характеризират като проява на физическо или психическо насилие.
Горното Постановление е обжалвано от Т. пред РС Монтана по реда на
чл. 243, ал. 5 и сл. от НПК и в образуваното производство пред РС е счетено,
че жалбата й е недопустима. Съдът се мотивирал с това, че тя няма
качеството на „пострадало лице“ по смисъла на закона и няма право да
обжалва прекратителното постановление. Посочено е още, че престъпението,
за което е образуван делото нарушава обществените отношения, свързани с
правосъдието, а не с частните интереси на отделни граждани. Отчетено е, че „
прокурорът подробно и добре аргументирано е мотивирал правния извод
защо счита извършеното изпълнително дяние на св. Т. Т. за несъставомерно
от обективна и субективна страна, което обуславя отсъствието на престъпен
състав по чл. 296 от НК“.
При проверка на Определението на Районния съд по повод жалбата,
въззивният съд констатира, че като краен резултат същото е правилно.
При произнасянето си първостепенният съд е допуснал известно смесване
на понятията за допустимост на жалбата с проверката на нейната
основателност. В производството по чл. 243, ал. 5 и сл. от НПК, съдът
проверява на първо място дали подадената пред него жалба е допустима и ако
приеме, че тя е такава – проверява обосноваността и законосъобразността на
прокурорското постановление за прекратяване на наказателното
производство. В случая: съдът е посочил, че проверява законосъобразността
на постановлението на РП Монтана и частично го е направил, констатирайки
декларативно, че мотивите на прокуора за липса на престъпление са
обосновани и законосъобразни. Но е изложил и съображения за
недопустимост на подадената срещу постановлението жалба, което е довело
до оставянето й без разглеждане. Това е дало повод на жалбоподателката пред
въззивната инстанция да твърди за липса на цялостно обсъждане на доводите
й в жалбата до първостепенния съд.
В действителност жалбоподателката Т. не разполага с правна възможност
да обжалва прекратителното прокурорско постановление. Наказателното
производство е било образувано по жалба на Т. за нарушаване от страна на Т.
на издадена съдебна заповед за защита от домашно насилие, т.е. за проверка
налице ли е от страна на Т. извършено престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК.
Крайният резултат от тази проверка на прокуратурата е Постановлението, с
което е прието да липсва престъпление. Законодателят е предвидил
възможност за съдебна проверка на обосноваността и законосъобразността на
прокурорския акт по реда на чл. 234 от НПК, но само от строго определен
кръг лица – тези по ал. 4 на горния текст: обвиняемия, пострадалия /респ
2
неговите наследници/ или ощетеното юридическо лице. Жалбоподателката Т.
определено не е от кръга на тези правоимащи – не е обвиняема, не е и
юридическо лице. Понятието „пострадал“ е дифинирано в текста на чл. 74,
ал.1 от НПК и това е лицето, което е претърпяло имуществени или
неимуществени вреди от престъплението. Обследвано е престъпление по чл.
296, ал.1 от НК, което защитава общестените отношения, свързани с
правосъдието / виновното неизпълнение на постановен съдебен акт/, а не
обществени отношения, които защитават някакви права на гражданите.
Поради горното и жалбата на Т. срещу прокурорското постановление е
недопустима. Като е стигнал до този извод, пъвостепеният съд правилно е
прекратил производството пред него, оставяюки без разглеждане жалбата, с
която е бил сезиран.
При приетата недопустимост на жалбата, не могат да бъдат беседвани
останалите доводи по същество в жалбата, нито пък да бъде извършвана
проверка за обоснованост и законосъобразност на прокурорското
постановление. Поради липсата на законова възможност и въззивната
инстанция не разглежда по същество оплакванията по същество във
въззивната жалба.
Оплакванията за „подвеждане“ от страна на прокуратурата за
процесуалните възможности по движението на досъдебното производсто не
могат да бъдат разглеждани в настоящето производство и не са предмет на
съдебна ревизия.
По изложените съображения и на основание чл. 341, ал. 2 във вр. с чл.
243, ал. 8 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определението на Районен съд Монтана, постановено на
30.06.2021 г. по ЧНД № 700/2021 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3