Решение по дело №18/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл.172, ал.5 ЗДвП (Закон за движение по пътищата) във вр. с чл.145 и сл. по глава X от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Делото е образувано след постъпила жалба от „СВИНЕКОМПЛЕКС – ЮДЕЛНИК“ ООД, представлявано от управителя Д. В. Р., депозирана чрез адвокат С. М., АК-Русе. Жалбата е насочена срещу Заповед № 24 - 0453 - 000160 от 27.12.2024г., издадена от началник РУ Сливо поле при ОД на МВР-Русе. Със заповедта на дружеството в качеството му на собственик на ППС - колесен трактор „Джон Диър“ с peг. № ******е наложена ПАМ (принудителна административна мярка) по реда на чл.171, т.2а, б. „а“ от Закон за движение по пътищата(ЗДвП). Административният орган е приел, че се касае за хипотезата на чл.171, т.2а, б. „а“ от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) : прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство : „ без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства“. В случая - на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лицето Д. Д. Р. от [населено място], който като водач управлява моторно превозно средство, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство. Срокът на наложената ПАМ е 6 месеца. Като последица от мярката са снети и отнети 1 бр. табела с peг. № ******и свидетелството за регистрация на МПС под №0014351.

В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на административния акт поради допуснати в административното производство съществени нарушения на административно-производствените правила, противоречие с материално-правните разпоредби и с целта на закона – основания за оспорване съгласно чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК. Твърди се, че погрешно служителите на РУ Сливо поле при ОД на МВР-Русе, сред които и [населено място], мл. автоконтрольор в РУ, съставил АУАН №GA 1409680/23.12.2024г., а след това и издателят на оспорената заповед, началник РУ Сливо поле при ОД на МВР-Русе, погрешно са приели, че Д. Р. е управлявал ППС, за което се изисква да притежава СУ МПС с категория различна от тази, която има. В тази връзка според адвоката на оспорващия, колесен трактор „Джон Диър“ с peг. № * *****, всъщност представлявал самоходна машина по смисъла на легалното определение, дадено в §6, т. 16 от ДР на ЗДвП и §1, т. 12 от ДР на ЗРКЗГТ (Закон за регистрация и контрол на земеделската и горската техника). А за той вид техника Д. Р. притежава изискуемите категории - АМ, В1 и В, съгласно чл. 150а от ЗДвП, както и свидетелство за правоспособност № 0087609, валидно до 19.11.2031г. от категория ТВК. Същите доводи се поддържат в съдебна зала.

Иска се обжалваната заповед да бъде отменена, претендират се разноски.

Ответникът по жалбата, чрез процесуален представител я оспорва като неоснователна. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и по внесен депозит за вещо лице, като представя списък на разноските.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, които обсъди в тяхната съвкупност и поотделно, след като съобрази и заключението по назначената и приета без възражения съдебно-техническа експертиза, изготвено от вещото лице инж. Я. Г., и след направената проверка за законосъобразност, съгласно чл. 168, ал.1 от АПК, намира жалбата за процесуално допустима.

Оспорването е направено от процесуално легитимирано лице - адресат на акта, имащ право и интерес от обжалването, в законоустановения 14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК.

От фактическа и правна страна съдът прие следното:

Със Заповед № 24 - 0453 - 000160 от 27.12.2024г. началник РУ Сливо поле при ОД на МВР-Русе е наложил принудителна административна мярка на „СВИНЕКОМПЛЕКС – ЮДЕЛНИК“ ООД, представлявано от управителя Д. В. Р., в качеството му на собственик на колесен трактор „Джон Диър“ с peг. № * *****, изразяваща се във „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното, валидно за територията на страната свидетелство за управление“, за срок от 6 месеца. Правното основание за издаването й, административният орган намерил в разпоредбата на чл.171, т.2а, б. а от Закон за движение по пътищата.

За да стигне до налагането на тази мярка, решаващият орган е съобразил, че на 23.12.2024г., около 18.25 часа, в община Сливо поле, на общински път №RSE 1130, Д. Д. Р. от [населено място], в качеството му на водач на колесен трактор „Джон Диър“ с peг. № ******би спрян за проверка от служители на РУ Сливо поле при ОД на МВР-Русе. При проверката било установено, че водачът управлява ППС-то със СУ МПС, с категории АМ, В1 и В.

Преценили, че водачът не притежава необходимата за описаното ППС СУ МПС, валидно за категория за неговото управление. Така той е в нарушение на разпоредбата на чл.150а от ЗДвП. За това нарушение бил съставен и АУАН №GA 1409680/23.12.2024г. (л.1 от адм. преписка), на същата дата, от мл. автоконтрольор към РУ Сливо поле при ОД на МВР-Русе.

В адм. преписка не са събирани представени други доказателства в тази насока, освен обяснени на водача Д. Р., докладна записка и справка за нарушител/водач.

Горното дало основание за издаване на оспорената пред настоящата инстанция Заповед № 24 - 0453 - 000160 от 27.12.2024г. на началника на РУ Сливо поле при ОД на МВР-Русе, с която на дружеството, собственик на ППС - „СВИНЕКОМПЛЕКС – ЮДЕЛНИК“ ООД, представлявано от управителя Д. В. Р. е наложена ПАМ по реда на чл.171, т.2а, б. а от Закон за движение по пътищата. Като последица от мярката са снети и отнети 1 бр. табели с peг. № ******и свидетелството за регистрация на МПС под №0014351.

Недоволно от заповедта, дружеството я оспорва с жалба, подготвена от адв. М. - АК - Русе, по повод на която е образувано настоящото дело пред Административен съд Русе.

С оглед указаната на АО доказателствена тежест, че следва да установи и докаже към коя категория ППС спада ППС - колесен трактор „Джон Диър“ с peг. № * *****, съответно че за тази категория ППС се изисква категория свидетелство за управление, различно от представеното от Д. Д. Р. от [населено място] СУМПС [номер] за категориите „АМ“, „В1“, „В“, по делото бе назначена съдебно-техническа експертиза, изготвено от вещото лице инж. Я. Г.. Според заключението по тази експертиза, ППС „Джон Диър“ с peг. № ******е именно колесен трактор, съгласно легалното определение, дадено в §6, т.15 от ДР на ЗДвП и чл.3, т.8 от Регламент (ЕС) 167/2013г., а не самоходна машина. Това ППС има и минимална маса без товар 10 700 кг.

Правни изводи :

Жалбата е неоснователна.

Съгласно чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.2а, б. „а“, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Определянето на тези служби е в правомощията на министъра на вътрешните работи с оглед разпоредбата на чл. 165, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.

Пред съда от ответника е представена заповед №336з-5066/22.12.2023г. (л.20), издадена от директора на ОД на МВР-Русе, с която са очертани правомощията на длъжностните лица, включително и това на началниците на РУ (т.3 от заповедта) да налагат ПАМ по ЗДвП.

Ето защо оспореният административен акт - Заповед № 24 - 0453 - 000160 от 27.12.2024г. на началник РУ Сливо поле при ОД на МВР-Русе е издадена от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия.

От гледна точка на процесуалните правила и норми и съответствието на административния акт с материалния закон и целта на закона:

Съдът приема, че е спазена установената от закона форма досежно оспорената заповед - чл. 172, ал.1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 от АПК. Фактическите основания за издаване на заповедта се съдържат и в съставените писмени документи в административната преписка. Такива са представени и по настоящото дело. В производството по издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила.

За съответствието и спазване на материално-правните норми:

Административният акт е в съответствие с материалния закон.

В преценката на материалната законосъобразност, съдът съобрази следното:

Съгласно чл. 171 от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки, като една от тези мерки според т.2а , б. "а" е процесната: „ прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

ПАМ е с превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения, като същата не съставлява вид административно наказание, по арг. от чл. 12 и чл. 13 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението, мярката се прилага за определен срок.

За законосъобразността на мярката е от значение обективното наличие на някое от посочените в нормата административни нарушения, установено по съответния ред.

В конкретния случай, видно от фактическото описание на деянието, административният орган е приел наличието на една от хипотезите, визирани в законовата разпоредба, а именно управление на МПС - колесен трактор „Джон Диър“ с peг. № ******от водач, който не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство. Деянието на водача Д. Р., извършено на 23.12.2024г., около 18.25 часа, в община Сливо поле, на общински път №RSE 1130 следва да се приравни на хипотезата, разписана в чл.150а, ал.1 от ЗДвП - управление на МПС от водач, който не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство.

Съдът намира за доказано наличието на посоченото в заповедта фактическо основание, обосноваващо прилагането на процесната ПАМ.

Съгласно разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4.

Според чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, за да има право да управлява МПС, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от НПК и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.

Основния спорен въпрос по делото е свързан с отговор на въпроса какво ППС е управлявания от Д. Р. на процесната дата и час „Джон Диър“ с peг. № * *****? Съответно, от отговора на този въпрос идва и другият важен такъв-какво СУ следва да притежава водача на това ППС?

По първия въпрос отговор бе даден в заключението на съдебно-техническа експертиза, изготвено от вещото лице инж. Я. Ж. Г.. ППС „Джон Диър“ с peг. № ******е колесен трактор.

Съответно отговорът на втория въпрос, правен по своето естество е, че за управлението на този вид ППС, Закон за движение по пътищата изисква водачът да има категория „Т“ колесни трактори (Ткт), видно от разпоредбата на чл.150а, ал.2, т.16 на ЗДвП.

Следователно, съобразявайки изложеното в последните два абзаца, съдът стига до извода, че правилно началникът на РУ Сливо поле при ОД на МВР-Русе е издал Заповед № 24 - 0453 - 000160 от 27.12.2024г. за прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, чието ППС се управлява от лице, което не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство.

За пълнота на изложението и предвид изложените в жалбата доводи следва да се посочи и следното:

Погрешно адвокатът на дружеството-жалбоподател се опитва да насочи вниманието на съда към притежаваното от Д. Д. Р. от [населено място] свидетелство за правоспособност № 0087609, валидно до 19.11.2031г. от категория ТВК. И съответно, че предвид чл. 13, ал. 4, т. 1 от ЗРКЗГТ, правоспособността за работа с колесни и верижни трактори и агрегираните към тях работни машини е точно категория ТВК и затова, при управлението на процесния колесен трактор Д. Р. е имал при себе си документите, които са му необходими за придвижването на този трактор по пътищата.

За управление на колесен трактор, както е разписано в чл.150а, ал.2, т.16 на ЗДвП, водачът следва да притежава категория „Т“ колесни трактори (Ткт). Закон за движение по пътищата и подзаконовите актове по приложението му са тези, уреждащи правилата за придобиване на правоспособност и съответно правилата, по които едно лице има право да управлява по пътищата, отворени за обществени ползване ППС като правоспособен водач.

Разпоредбата на чл. 13, ал. 4, т. 1 от ЗРКЗГТ и издаваните въз основа на този закон свидетелства за правоспособност касаят възможността за работа със съответния вид техника, а не управлението на този вид техника по пътищата, отворени за обществени ползване. Затова и неоснователно в жалбата се акцентира към притежаваното от Д. Р. свидетелство за правоспособност № 0087609, валидно до 19.11.2031г. от категория ТВК. Редът за получаване на този вид удостоверения е разписан в ЗРКЗГТ и няма нищо общо с редът, по който едно лице придобива правоспособност за водач на съответния вид ППС. Съгласно чл.13, ал.2 от ЗРКЗГТ „Министърът на земеделието и храните определя с наредба условията и реда за: 1. обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за работа с техника; 2. издаване на удостоверение за регистрация на учебни форми за извършване на обучение за придобиване на правоспособност за работа с техника“. Придобиването на правоспособност за управление на съответния вид ППС е по друг ред и от друг орган /виж Наредба № 37 от 2.08.2002 г. за условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и условията и реда за издаване на разрешение за тяхното обучение, Наредба № 3 от 29.08.2011 г. за придобиване на правоспособност за провеждане на изпити на кандидатите за водачи на моторни превозни средства и др./.

Извън всичко изложено по-горе, дори и да не беше извършван експертиза на ППС - „Джон Диър“ с peг. № * *****, от приложения Европейски сертификат издаден за колесен трактор „Джон Диър“ с peг. № ******за одобряване на типа, съставен въз основа на Регламент (ЕС) № 167/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 05.02.2013 г. относно одобряването и надзора на пазара на земеделски и горски превозни средства е видно, че неговата маса без товар е 10 700 кг. Д. Р. има СУ МПС с категории „АМ“, „В1“, „В“. за категория за правоспособност „В“ обаче, законодателят е въвел следните изисквания : „категория В - моторни превозни средства с допустима максимална маса, която не надвишава 3500 kg, проектирани и конструирани за превоз на не повече от 8 пътници плюс водача; моторните превозни средства от тази категория могат да образуват състав с ремарке с допустима максимална маса, която не надвишава 750 kg; без да се нарушават разпоредбите на правилата за одобряване на типа за съответните превозни средства, моторни превозни средства от тази категория могат да образуват състав с ремарке с допустима максимална маса, надвишаваща 750 kg, при условие че допустимата максимална маса на състава не надвишава 4250 kg“. Следователно, дори и с ремарке, ППС от категория „В“ не следва да бъде повече [рег. номер], а ППС - „Джон Диър“ с peг. № ******е с маса без товар 10 700 кг. Дори само на това основание, това ППС не може да бъде управлявано с категория „В“.

Административният орган ясно е посочил в какво се изразява извършеното нарушение, като е подвел законосъобразно фактите в хипотезата на приложимата правна норма, даваща основание за налагане на административна принуда спрямо собственика на процесното превозно средство. При наличието на предвидените в закона материалноправни предпоставки, административният орган няма право на избор или на свободна преценка дали да наложи ПАМ или не, а е длъжен да издаде административен акт с указаното от закона съдържание, доколкото нормата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е императивна и административният орган действа в условията на задължителна администрация. Т. е. преценката и мотивите за прилагане на принудителната мярка са направени от законодателя при създаване на самата правна норма.

Административният орган е издал процесната ЗППАМ, спазвайки целта на закона, тъй като правните й последици по необходимост предполагат именно ограничаване управлението на МПС. В приложимата законова разпоредба е предвидено, че принудителната административна мярка се прилага за срок от шест месеца до една година. В конкретния случай компетентният орган е определил минимално предвидения в закона срок - 6 месеца, което обуславя извод за съразмерност на наложената ПАМ. ЗППАМ е съобразена и с целта на закона, регламентирана в чл. 1, ал. 2 и чл. 171 от ЗДвП, а именно опазването на живота и здравето на участниците в движението по пътищата, както и преустановяването на административните нарушения.

Затова и издадената Заповед № 24 - 0453 - 000160 от 27.12.2024г. на началника на РУ Сливо поле при ОД на МВР-Русе се явява законосъобразен административен акт. Липсват основания за неговата отмяна.

С оглед изхода на спора, на основание чл.143, ал.3 от АПК жалбоподателят дължи направените от административния орган и ответник по спора разноски в съдебното производство за юрисконсултско възнаграждение и внесения депозит за вещо лице в размер на 300 лева.

Разноските за юрисконсултско възнаграждение са поискани в максимален размер, определен по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.143, ал.3 от АПК и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Съдът като съобрази характера на спора, двете проведени съдебни заседания и разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, намира, че в полза на държавното учреждение ОД на МВР - [населено място] (в чиято структура е началника на РУ Сливо поле), следва да се присъдят разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева. Общо разноски в полза на ответника – 500 лева.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Русенският административен съд

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на „СВИНЕКОМПЛЕКС – ЮДЕЛНИК“ ООД, представлявано от управителя Д. В. Р., депозирана чрез адвокат С. М. срещу Заповед № 24 - 0453 - 000160 от 27.12.2024г. на началника на РУ Сливо поле при ОД на МВР-Русе, с която на дружеството е наложена принудителна административна мярка по реда на чл.171, т.2а, б. „а“ от Закон за движение по пътищата.

Осъжда „СВИНЕКОМПЛЕКС – ЮДЕЛНИК“ ООД, представлявано от управителя Д. В. Р., ЕИК ********* да заплати на ОД на МВР Русе сумата в общ размер от 500 (Петстотин) лева, разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение и внесен депозит за вещо лице.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.