РЕШЕНИЕ
№ 96
гр. Бургас , 22.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVI СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и пети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА
като разгледа докладваното от ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА Гражданско дело
№ 20202120105103 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК и е образувано по исковата молба на
„Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление гр. С*, чрез пълномощник юрисконсулт И.Т., срещу Р. С. Ц., ЕГН *****, с
адрес гр. Б*, с която се иска да бъде прието за установено съществуването на вземането на
ищеца в размер на сумата от 300 лева, представлява главница по Договор за паричен заем №
*****/11.01.2019 год., сключен с „Вива Кредит“ ООД, като вземанията по договора са
прехвърлени на „Агенция за контрол на просрочени задължения ” ЕООД с рамков договор
за цесия от 01.12.2016 год. и Приложение № 1/02.09.2019 год., ведно със законна лихва
върху главницата от 30.06.2020 г. до окончателното изплащане, за което е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3336 от 2020 г. по описа
на Бургаски районен съд.
В исковата молба се твърди, че съгласно сключения договор за паричен заем №
*****от 11.01.2019 г. между „Вива Кредит“ ООД – заемодател и длъжника – заемател,
ответникът е получил в заем сумата от 300 лв., която е следвало да бъде върната ведно с
уговорената лихва на 7 месечни вноски от по 66.55 лв. Твърди се, че Ц. е изпаднал в забава
и не е погасил нито една от дължимите вноски. Със сключен договор за цесия от 01.12.2016
г. и приложение от 02.01.2019г. на новия кредитор – ищеца по делото – е прехвърлено
вземането на „Вива Кредит“ ООД, за което на длъжника е било изпратено писмено
уведомление. Представят се писмени доказателства. Моли за присъждане на направените
разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е подаден писмен отговор от назначения по
реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител ответника, с който претенциите се оспорват
както по основание, така и по размер. Твърди се, че ответникът не е уведомен за
1
извършеното прехвърляне на вземането от заемодателя и цесията не е произвела действие
по отношение на длъжника. По същество се сочи, че по делото не е доказано предаването на
средствата в заем. Излагат се съображения за недължимост на лихви и неустойки, каквито
не са предмет на делото..
Предявените искове са с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 430 от ТЗ вр. с чл. 99,
чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
По делото е изискано и приложено ч.гр. д. № ******/ 2020 г. по описа на БРС, по
което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, за
процесните суми. С оглед хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК съдът намира предявения
установителен иск за допустим.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно представения договор за паричен заем № ******от 11.01.2019 г. на
ответника е била предоставена сумата от 300 лева от заемодателя „Вива Кредит“ ООД, която
е следвало да бъде върната на седем равни месечни вноски в срок до 09.08.2019 г.
По делото е представен разходен касов ордер, подписан от ответника Ц., с който
същият е удостоверил получаването на сумата от 300 лв. в заем на 11.01.2019 г.
От представения Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от
01.12.2016г., сключен между „Вива кредит“ ООД и „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ЕООД е видно, че заемодателят е прехвърлил вземането си срещу ответника,
включено в Приложение 1 под номер 280. За сключения договор за цесия е отправено
уведомително писмо до длъжника от ищеца, в качеството му на упълномощено от
заемодателя /цесионер/ лице. По делото няма данни същото да е достигнало до длъжника
преди подаване на исковата молба.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа
на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане. В случая безспорно е установено съществуването на облигационно отношение
между „Вива кредит“ ООД и ответника, по сключен договор за паричен заем. Страни по
договора са потребител /физическо лице, което при сключването на договор за
потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска
дейност/ и кредитор /всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава
да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска
дейност/. Следователно възникналото правоотношение между страните попада в
приложното поле на ЗПК и се регулира от същия. Претенцията обхваща задължението за
главница, която несъмнено е била предоставена на длъжника, с оглед ангажираните писмени
доказателства /РКО/. Задължението не е било изпълнено на падежа, който е настъпил преди
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. По делото
не са ангажирани доказателства за плащане в хода на процеса.
Тъй като ищец по делото е лице различно от първоначалния кредитор, то следва да
бъде изследвана валидността на договора за прехвърляне на вземания /цесия/.
Съгласно чл. 99 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане на друго лице, за
2
което е задължен да уведоми длъжника, като задължение на предишния кредитор е да
съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор документите, които
установяват вземането. Изрично в ал. 3 на чл. 99 ЗЗД е посочено, че прехвърлянето има
действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато съобщението бъде
получено от длъжника. Тъй като длъжникът не знае за цесията, за него не съществува
задължение да престира на цесионера, а задължението му спрямо него ще възникне едва
след получаване на съобщението от предишния кредитор. Смисълът на съобщението е да се
предотврати възможността длъжникът да изпълни в полза на лице, което не е кредитор, като
се доведе до знанието на задълженото лице станалата цесия. Без значение е формата и
начина на извършеното съобщение, защото те не са условие за валидност.
Видно от ангажирания договор за прехвърляне на вземания и приложения към него,
заемодателят „Вива кредит“ ООД е прехвърлил своето вземане срещу ответника на
настоящия ищец „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД. По делото са
приложени уведомление и пълномощно, с които цесионерът, като пълномощник на цедента,
уведомява длъжника за извършеното прехвърляне на вземането. Не са представени
доказателства установяващи връчването на тези писма. Следователно, към момента на
подаване на исковата молба, длъжникът не е бил редовно уведомен и по отношение на него
цесията не е породила правното си действие. Тъй като съобщаването не е лично
непрехвърлимо право, няма законова пречка извършването на това действие да бъде
възложено на представител, в това число и на цесионера, като при наличието на такова
упълномощаване цесионерът действа спрямо длъжника не от свое име, а от името на
представлявания от него цедент и именно това му качество е релевантно. Цесията следва да
се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента
уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият
кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. /В този смисъл решение
№123/24.06.2009 г.на ВКС по т.д. № 12/2009 г. ІІ т.о./. Следва да се отбележи, че към
приложенията на исковата молба е ангажирано изрично пълномощно от стария кредитор
към ищеца, поради което съдът приема, че са спазени особените изисквания на чл. 99 ЗЗД.
В случая, както договорът за цесия, така и потвърждение за сключването й и
уведомление до длъжника, са надлежно връчени на назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК
особен представител на ответника, който е получил разпореждането по чл.131 ГПК с препис
от исковата молба и приложенията към нея. Следва да се приеме, че това уведомяване на
длъжника е породило правните си последици, съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД. На първо място
връчването по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК създава една правна фикция, че съобщението се
смята за редовно връчено на ответника с изтичане на срока за получаването му. Тоест
длъжникът се приема за редовно уведомен и книжата – получени, включително
съдържащото се уведомление за цесията. На следващо място - в практиката се приема, че
особеният представител може да получава надлежно материалноправни изявления касаещи
предсрочна изискуемост на вземането /решение № 198/18.01.2019 г., постановено по т.д. №
193/2018 г. на I т.о. на ВКС/. Следователно не е налице пречка да получи съответното
уведомление за извършената цесия. Противното би означавало да се даде възможността
длъжника, който не може да бъде открит на регистрирания адрес, да черпи права от своето
неправомерно поведение, а кредиторът да се постави в невъзможност да събере вземането
си дори по исков ред. Ето защо, съдът счита, че ищецът е материално легитимиран да
претендира изпълнение на задълженията от длъжника, а с получената искова молба ведно с
уведомлението за извършената цесия на вземането по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, ответникът е
надлежно уведомен за промяната на кредитора по договора.
3
По изложените по-горе аргументи, съдът приема предявения иск за основателен за
сумата от 300 – главница.
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените от
него разноски, възлизащи на 325 лв. – държавна такса, възнаграждение за особен
представител и юрисконсултско възнаграждение. При съобразяване на действителната
фактическа и правна сложност на делото като база за определяне на дължимите разноски за
юрисконсултското възнаграждение, съдът приема сумата от 150 лв., определени съгласно
чл. 78, ал. 8 ГПК вр. НЗПП.
В тежест на ответника следва бъдат поставени и направените разноски по ч.гр.д.
№*******/2019г. по описа на БРС, възлизащи на 75 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Бургаски районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. С. Ц., ЕГН *******, с адрес гр.
Б*, че в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление гр. С*, чрез пълномощник юрисконсулт И.Т., съществува
вземане в размер на 300 лв. (триста лева), представляваща главница по Договор за паричен
заем № ******/11.01.2019 год., сключен с „Вива Кредит“ ООД, като вземанията по договора
са прехвърлени на „Агенция за контрол на просрочени задължения ” ЕООД с рамков
договор за цесия от 01.12.2016 год. и Приложение № 1/02.09.2019 год., ведно със законна
лихва върху главницата от 30.06.2020 г. до окончателното изплащане, за което е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № ******от 2020 г.
по описа на Бургаски районен съд.
ОСЪЖДА Р. С. Ц., ЕГН ********, с адрес гр. Б*, да заплати на „Агенция за контрол
на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. С*,
чрез пълномощник юрисконсулт И.Т., сумата от 325 лв. (триста двадесет и пет лева),
представляващи направените по делото разноски и сумата от 75 лв. (седемдесет и пет лева) –
разноски по ч.гр. д. № ***/ 2020 г. по описа на РС - Бургас.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Вярно с оригинала: М Е
Съдия при Районен съд – Бургас: /п/
4