№ 1258
гр. Варна , 16.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на
тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
Светлана К. Цанкова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Даниела Св. Христова Въззивно гражданско
дело № 20213100501698 по описа за 2021 година
Производството е образувано възоснова на въззивна жалба с вх. Рег. № 11537 от
27.05.2021 г., подадена от ИВ. ИВ. Н. срещу решение № 346 от 13.05.2021 г. постановено
по гр.д. № 5687 по опис на ВРС за 2021 г. с което на В. Н. В. е предоставена защита по реда
на ЗЗДН, а ответника по молбата е осъден да плати разноски в производството в размер на
300 лева и глоба в размер на 500 лева.
Във въззивната жалба се излага, че обжалваното решение е неправилно и
необосновано. В съдебно заседание въззивния жалбоподател, представляван от пр.
представител поддържа жалбата и становището, че решението не почива на доказателства и,
че е постановено в нарушение на материално и процесуално правни норми.
Въззиваемата В. Н. В. в писмен отговор, лично и чрез пр. представител оспорва
основателността на жалбата.
Съдът след извършена служебна проверка за валидност и допустимост на обжалвания
съдебен акт, намира същия за действителен и постановен при наличие на процесуалните
предпоставки, за което съдът следи служебно.
По неговата правилност и обоснованост и предметните предели на произнасянето,
съобрази следното:
Между страните не е спорно, че имат общо дете, родителските права върху което се
упражняват от майката. Не е спорно, че родителите не живеят заедно от 2014 г., че бащата е
работил извън страната и в периода на неговото отсъствие, не е осъществявал режим на
лични отношения с детето. След завръщането си в страната, в период от около две години
правил опити да осъществява контакт с детето. Звънял по телефона, посещавал адреса на
майката, но не намерил разбиране. На 03.04.3021 г. посетил адреса, на който живеят
майката и детето. В продължение на около 15 минути звънял на врата, а след като никой не
отворил и по телефона. Провел разговор с майката, която го помолила да прояви разбиране
1
към детето, което се страхувало. Вместо това, той започнал да я заплашва.
Видно от служебно изискана справка от Началника на Четвърто РПУ, на същата дата
е регистрирана проверка за самоличност, провокирана от факта, че е бил намерен в нетрезво
и безпомощно състояние до читалището в кв. А.. Представени са доказателства за
осъществена полицейска проверка в 19:22 часа. С цел установяване на самоличността,
полицейските служители поискали информация по телефона от В. Н. В., която споделила,
че не живеят заедно, но е тормозена от него в същия ден.
В съдебно заседание, ИВ. ИВ. Н. признава факта, че е посетил адреса на В. Н. В. с
цел да осъществи контакт с общо им дете. Признава, че не го е виждал в продължение на
7години. Отрича вербално или с жестове да е осъществявал заплахи. Отрича да е
употребявал алкохол, като обяснява състоянието си с високо кръвно, припадъци и
неадекватно поведение.
Първоинстанционния съд е събрал гладни доказателства чрез разпит на св. Т. Д. Т., с
която ИВ. ИВ. Н. живее на съпружески начала. От показанията не се установява,
свидетелката да е очевидец на факти от значение за делото. Субективните преценки на
свидетелката за характера на ИВ. ИВ. Н. и логическите връзки които прави, са неотносими
към предмета на доказване.
Въпреки дадената от въззивния съд възможност на страните да водят свидетели,
поради изискването да са очевидци, те не се ползват от допуснатите свидетелски показания.
При тази фактическа установеност съдът извежда следните правни изводи.
Страните са активно и пасивно легитимирани за търсят защита и съответно да
отговарят по ЗЗДН. Те са родители на общо дете, но не живеят заедно. Родителските права
се упражняват от майката, а на бащата със съдебно решение е признато правото на лични
отношения. Това право не е ползвал в продължение на 7 години. Реализиране на правото на
лични отношения с дете, се извършва по определен в закона ред, който не включва
инцидентни присъствия пред дома на майката, телефонни обаждания или други действия,
което тя възприема като заплаха за себе си и за детето. Факт, за който страните не спорят е,
че детето и неговия баща не са поддържали близки контакти продължително време, което
изключва правото му да ги осъществява внезапно, поради възникнало намерение за
сближаване или осъзната нужда за близост. Отношенията между родител и дете, следва да
се възстановяват плавно и с повишено внимание към психиката на детето, като отговорност
за това имат и двамата родители, а в повече и родителят, който е отсъствал дълго време от
живота на детето си. Добрите намерения, изразени в бонбони и подаръци, следва да се
осъществяват с разбиране към отчуждението, което е възникнало не по вина на детето. В
случай, че родителят, който упражнява родителски права пречи на режима на лични
отношения, то реда за реализиране на тези права е също съдебен. Всяко друго действие,
представлява въздействие върху волята на майката под формата на насилие, а ако е
съчетано с употреба на алкохол или по друга причина бащата е в неадекватно състояние
насилието се приема за доказано.
Относно оплакването за несъразмерност на мерките спрямо акта на насилие, съдът
намира следното: Пострадалата от насилие е направила всичко необходимо да ограничи
негативните емоции, които детето е щяло да преживее, ако осъществи инцидентен и
внезапен контакт с баща си, когото не е виждало от около седем години. Преживяното от
нея насилие е било насочено лично към нея, но е с висок интензитет, защото е във връзка с
упражняваните родителски права. Затова наложената марка по чл. 5, ал.1 т.1 от ЗЗДН следва
да бъде потвърдена. Настоящият съд намира, че отхвърлената мярка за забрана за
приближаване е била наложителна, но поради забраната за утежняване на положението на
ответника и при липсата на въззивна жалба, в тази част решението е влязло в законна сила.
Относно размера на глобата: Глобата е наказание, което държавата налага за противоправно
2
поведение. Нейният размер се определя по два критерия – имуществено състояние на дееца
и въздействието върху волята му да продължава да извършва насилие. Не са налице
твърдените пороци на необоснованост на решението и по отношение на размера на
наложената глоба защото извършителят на домашно насилие е в трудоспособна възраст,
поддържа социален и личен живот, няма данни за страда от заболяване, което да му пречи да
полага труд срещу заплащане.
С оглед изхода от спора, в тежест на въззивния жалбоподател следва да бъдат
присъдени направените от въззиваемата разноски - адвокатско възнаграждение в размер на
200 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Варненският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 346 от 13.05.2021 г. постановено по гр.д. № 5687 по
опис на ВРС за 2021 г.
ОСЪЖДА И. Й. Н. с ЕГН ********** от *** ДА ЗАПЛАТИ на В. Н. В. с ЕГН
********** от *** ап. 20 сумата от 200 / двеста / лева, представляващи направени по делото
разноски, на остование чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3