№ 1110
гр. П., 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ани Харизанова
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело №
20215220101961 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
В исковата си молба срещу Ю. И. А. с ЕГН ********** от град П., ул.“К.“№7, ет.8
ищецът „ЕВН Б. Т.“ЕАД с ЕИК ****** със седалище и адрес на управление град П.,
ул.“Х.Г.Д.“№37 твърди, че в качеството си на енергийно предприятие по смисъла на чл.126,
ал.1 и чл.129 от Закона за енергетиката/ЗЕ/ е единственото търговско дружество,
притежаващо лицензия по чл.43, ал.2 от ЗЕ за производство и пренос на топлинна енергия за
обособената територия на град П.. Съгласно чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия
на потребителите на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни Общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Общите условия са публикувани на
сайта на дружеството и влизат в сила, без да е необходимо изричното им писмено приемане
от потребителя.По силата на Раздел II от Общите условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди , одобрени от ДКЕВР „ЕВН Б. Т.“ЕАД е длъжно да доставя в абонатните
станции на сградите топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Съгласно
чл.153, ал.1 от ЗЕ ответницата като собственик на топлоснабден имот, находящ се в град П.,
бул.“Б.“№198, ет.10, ап.48 има качеството на клиент на топлинна енергия и съгласно чл.34
ал.1 от ОУ е длъжна да заплаща месечните дължими суми за доставена топлинна енергия в
30 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Според чл.25 ал.1 от ОУ при
неизпълнение в срок на задължението по чл.34, ал.1 клиентите на топлинна енергия дължат
на „ЕВН Б. Т.“ЕАД обезщетение в размер на законната лихва. Твърди се, че ищцовото
дружество е изпълнило задълженията си на топлопреносно предприятие и е доставило до
сградата , а търговецът, извършващ дялово разпределение на топлинна енергия „Т. с.“ЕООД
1
е разпределил до имота на ответницата топлинната енергия за отопление, топлинната
енергия за битова-гореща вода, топлинната енергия , отдадена от сградната инсталация,
както и услугата за разпределение, на обща стойност 1 206.01лв. , включваща главница в
размер на 1 108.48лв. , представляваща стойността на разпределената топлинна енергия за
периода 01.05.2019г до 30.04.2020г, ведно с обезщетение за забавено плащане на главницата
за периода 02.07.2019г. до 20.01.2021г. в размер на 97.53лв. Твърди се, че начислената
топлинна енергия е доставена и разпределена в пълно съответствие с изискванията на ЗЕ и
подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане и по- конкретно чл.71 от Наредба
№16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяване като доставеното в процесния имот количество
топлинна енергия се отчита от служители на търговеца, извършващ дялово разпределение на
топлинна енергия в началото и в края на всеки отоплителен сезон по показания на
монтираните в имота водомер за БГВ и апартаментен топломер. Твърди се, че за
посочените по –горе суми ищецът е подал до РС-П. заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, по което е било образувано ч.гр.д.№1029/2021г по описа на
РС П. и изпратено по подсъдност в РС-П. ч.гр.д.№630/2021г по описа на РС-П.. Издадената
заповед да изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК , поради което
заповедният съд е дал указания на заявителя да предяви иск за установяване на вземането
си, поради което за ищецът е възникнал правен интерес от предявяване на настоящия иск.
Моли се съда да постанови решение, с което да се признае за установено по
отношение на ответника, че за ищеца съществува вземане за следните суми: главница в
размер на 1 108.48лв. представляваща стойността на доставената топлинна енергия за
периода 01.05.2019г. до 30.04.2020г. и сумата от 97.53лв. обезщетение за забава за периода
от 02.07.2019г. до 20.01.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението – 21.01.2021г. Претендират се разноски за исковото и
заповедно производство. В подкрепа на твърденията си ищецът ангажира доказатетелства.
В срока по чл.131 от ГПК от ответника, чрез особения му представител, е подаден
писмен отговор, с който се заявява, че особеният представител не може да вземе
категорично отношение по основанието и размера на исковата претенция, тъй като няма
връзка с ответницата и не разполага с информация дали е консумирано количество
топлоенергия в действителност за процесия период и дали евентуално не е имало междинни
плащания по претендираните сметки.
В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител. От същото е
постъпило писмено становище, с което поддържа предявените искове.
В съдебно заседание ответникът се представлява от особения си представител, който
поддържа писмения отговор.
Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба
фактически твърдения, след като съобрази доводите на страните и анализира събраните по
делото доказателства поотделно и в съвкупност, при спазване разпоредбата на чл.235 от
ГПК прие за установено следното от фактическа страна:
2
Видно е от приложеното като доказателство по делото ч.гр.д.№630/2021г. по описа
на Пазарджишкия районен съд , че със заявление, депозирано на 21.01.2021г. пред РС-П.
ищецът в настоящото производство е отправил искане до съда за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК. Образувано е ч.гр.д.№1029/2021г.по описа на РС-П., което е
било прекратено и изпратено по подсъдност на РС-П.. Издадена е заповед
№357/22.02.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е
разпоредено длъжникът Ю. И. А. с ЕГН **********/ ответник по настоящото дело/ да
заплати на ищцовото дружество главница в размер на 1 108.48лв. и обезщетение за забава в
размер на 97.53лв. за периода от 02.07.2019г до 20.01.2021г., ведно със законната лихва,
считано от 21.01.2021г.В заповедта за изпълнение, а и в т.12 от заявлението, изрично е
посочено , че вземането произтича от следните обстоятелства : неизпълнение на
задължението за заплащане стойността на топлинна енергия, доставена за периода
01.05.2019г. до 30.04.2020г. на основание Общи условия за продажба на топлинна енергия
на „ЕВН Б. Т.“ЕАД във вр.с чл.150 и чл.153 ал.1 от Закона за енергетиката.Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. С разпореждане
№2327 от 28.04.2021г. заповедният съд е указал на заявителя да предяви иск за установяване
на вземането си. Това разпореждане е връчено на длъжника на 14.05.2021г. и на 08.06.2021г.
заявителят е предявил настоящия иск.
При това положение съдът счита, че така предявеният специален положителен
установителен иск с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК е процесуално допустим.
Предявен е от легитимирана страна – заявителя в заповедното производство, при връчване
на заповедта за изпълнение по правилата на чл.47, ал.5 от ГПК.Установителният иск е
предявен в преклузивния едномесечен срок по чл.415, ал.4 от ГПК.Налице е развило се
заповедно производство с предмет, който е идентичен с предмета на настоящото исково
производство.
Като допустим искът подлежи на разглеждане по същество.
По същество съдът намира следното:
Ищцовото дружество в качеството му на топлопреносно предприятие / ноторно
известен факт/ за установяване на твърдените в исковата молба обстоятелства , а именно, че
продажба на топлинна енергия се осъществява при публично известни общи условия за
продажба на топлинна енергия е ангажирало писмени доказателства в тази насока,
съдържащи се на лист 8-12 от досието на делото както следва: Общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от „Т. П.“ЕАД на потребителите в град П. приети с
Решение по т.8 Протокол №35 от 04.09.2007г на Съвета на директорите на „Т. П.“ ЕАД и
одобрени с Решение №ОУ-070/17.12.2007г. на ДКЕВР на основание чл.150 от Закона за
енергетиката. Визираните общи условия уреждат реда и условията за продажба на топлинна
енергия между „ Т. П. „ЕАД и битовите клиенти на топлинна енергия , присъединени към
топлопреносната мрежа на територията на град П.. Тези общи условия регламентират
правата и задълженията на страните, редът за измерване, отчитане, разпределяне и
заплащане на топлинна енергия, отговорност при неизпълнение на задълженията, условията
и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването , редът за
осигуряване на достъп до отоплителните тела средствата за търговско измерване и и дялово
разпределение, редът и сроковете за предоставяне и получаване от клиентите на
3
индивидуалните сметки за разпределение на топлинна енергия.Съгласно чл.33 , ал.1 от ОУ
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиента се формира от два
компонента- сума, формирана по цена за потребена топлинна енергия и сума формирана по
цена за услуга – дялово разпределение. Съгласно чл.34, ал.1 от ОУ потребителите/
клиентите/ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия и сума да
услуга дялово разпределение в 30 дневен срок, след изтичане на периода за който се отнасят.
Съгласно чл.35 от ОУ при неизпълнение на задължението по чл.34, ал.1 от ОУ клиентът
дължи обезщетение за забава от деня на забавата до момента на заплащането.
Между страните няма спор, а и от представената от ищеца справка
№1353380/03.11.2021г, издадена от Служба по вписвания-П., се установява, че ответницата е
собственик на процесния топлоснабден имот, представляващ жилище, апартамент, находящ
се в град П., бул.“Б.“№198, бл.7, ет.10, ап.48.
По делото са изслушани съдеббно-техническа и съдебно-икономическа
експертизи,чиито заключения съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвени и
неоспорени от страните. От заключението на съдебно-техническата експертиза се
установява, че за процесия период / 01.05.2019г до 30.04.2020г. абонатната станция
AS114091, обслужваща сградата, където се намира процесния имот, находящ се в град П.,
бул.“Б.“№198, ет.10, ап.48 е работела. Топлинният счетоводител „Т. с.“ООД е отчитал
монтираните в нея топломер фабр.№67196234 и водомер фабр.№33490037 за допълване
отоплителната инсталация ежемесечно-дистанционно. Технологичните разходи в
абонатната станция AS114091, обслужваща процесния имот за периода 01.05.2019г до
30.40.2020г. са на стойност 21.54617МВтч. Изчислявани са ежемесечно в съответствие с
нормативните документи и са отчислявани за сметка на „ЕВН Б. Т.“ЕАД –П.. Подробно в
табличен вид на стр.8 от заключението вещото лице помесечно е отразило отчитането на
технологичните разходи . Отчетената топлинна енергия от топломер фабр.№67196234,
намиращ се в абонатна станция AS114091, обслужваща сградата за процесния период е в
размер на 350.46800МВтч.Съответно отчетената топлинна енергия от водомер за допълване
на отоплителната инсталация фабр.№33490037, намиращ се в абонатната станция,
обслужваща сградата за процесния период е в размер на 0.43263 МВтч. Отчислените
технологични разходи в абонатна станция AS114091 за процесния период не са
разпределяни между абонатите , а за сметка на ищцовото дружество и възлизат на
21.54617МВтч. Разпределената топлинна енергия за отопление , сградна инсталация и БТВ
за сградата за процесния период е в размер на 329.31446 МВтч. Размерът на отопляемия
обем на процесния имот по проект е 121м3. В имота има три броя отоплителни тела с
монтирани индивидуални разпределителни устройства /ИРУ/за дистанционно отчитане в
помещенията хол с ИРУ-23321807, стая с ИРУ-23321813 и кухня с ИРУ-23321814. В
помещението баня има работещ щранг-лира и водомер за гореща вода фабр.№23617373. В
имота няма пломбирани отоплителни тела. В сградата, в която се намира жилището на
ответницата е въведена система за дистанционно отчитане на индивидуалните
разпределителни устройства и водомерите за топла вода от 2014г и уредите във всеки имот/
апартамент/ се отчитат дистанционно, поради което според вещото лице не е необходимо
осигуляване на достъп от ползвателя на имота. Търговецът за дялово разпределение „Т.
с.“ЕООД ежемесечно има информация относно ползването на топлинна енергия за
отопление и топла вода във всеки имот.Вещото лице обобщава, че с оглед изискванията на
Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради –етажна собственост,
приложение към чл.61 ал.1 от Наредба №16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването
дяловото разпределение е извършено правилно.Изчисленото и разпределено количество
топлинна енергия по компоненти – топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на имота и топлинна енергия за гореща вода / дялово
разпределено от „Т. с.“ЕООД в имота на ответницата с ИТН ***** с обем 121куб.м. за
процесния период 01.05.2019г до 30.04.2020г. е в общ размер на 9.70958 MWh и по
4
компонетни е както следва: сградна инсталация-количество 1.53631 MWh, отопление –
количество 4.49097 MWh и БГВ-количество 3.68230 MWh. По месечно всеки от посочените
компоненти е онагледено от вещото лице в табличен вид. Вещото лице заключава, че
изчисленото количество топлинна енергия по компонента“топлинна енергия, отдадена от
сградна инсталация, компонент“ топлинна енергия за отопление и гореща вода“ в имота на
ответницата с ИТН ***** с обем 121 куб.м. за периода 01.05.2019г до 30.04.2020г в общ
размер от 9.70958 съвпада с начисленото по приложените фактури.
Установи се от заключението на съдебно-икономическата експертиза, че за
процесния период 01.05.2019г до 30.04.2020г. по партидата на ответницата не са издавани
кредитни известия , с които в счетоводството на дружеството се отразяват постъпили
плащания за ползваната през този период топлинна енергия. За процесния период
01.05.2019г -30.04.2020г няма погасени задължения за начислената топлинна енергия за
гореща вода, за отопление на имота и за отдадена сградна инсталация и услугата „ дялово
разпределение на топлинна енергия“. Общо задълженията възлизат на сумата от 1 108.48лв.
и същата не погасена към 21.01.2021г. Размерът на задълженията за доставена топлинна
енергия на процесния имот, собственост на ответницата за периода 01.05.2019г -30.04.2020г.
е отразено по месеци в табличен вид в заключителната част на експертизата по следния
начин: В 1 колона е вписан номера и датата на издаване на съответната фактура, втора
колона – отчетен период, трета колона – общото количество топлоенергия и общата сума по
фактурата. В 4 колона отстъпка гореща вода. Пета колона – услуга дялово разпределение.
Пета колона общо дължимата сума. Шест колона лихва за периода 01.07.2019г-21.01.2021
върху главницата по съответната фактура. Вещото лице обобщава, че измерената и
начислена топлоенергия е в количество 9.70958 MWh на обща стойност 1 113.37лв., от
която сума е направена отстъпка за ползване на гореща вода за периода 01.05.2019г. до
30.09.2019г на стойност /-76.89лв./ Начислена е услуга за дялово разпределение на топлинна
енергия в имота/ измерване и обслужване от „Т. с.“ЕООД- на стойност 72лв. ,поради което
общо задължението на ответницата за ползвана топлинна енергия за процесния имот и за
процесния период възлиза на сумата от 1 108.48лв. Вещото лице заключава, че
обезщетението за забава за периода 02.07.2019г до 21.01.2021г. възлиза на сумата от 97.53лв.
Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна
съдът прави следните изводи:
Предявеният иск е положително установителен с правно основание чл.415, ал.1 от
ГПК и съгласно разпределяне на доказателствената тежест при условията на пълно и главно
доказване ищецът следва да докаже претенцията по основание и размер.
В доказателствена тежест на ищеца в настоящото производство бе да установи
релевантните за спора факти, очертаващи спорното материално право, а именно, че между
него и ответника съществува договорна обвързаност по силата на Закона за енергетиката, че
е изправна страна по договора, тоест следва да докаже, че е доставил услугата, както и че
претендираните суми са правилно начислени за процесния период, тоест начислени са в
съответствие с действащата нормативна база в тази насока – законова и подзаконова
нормативна уредба. Следва да установи, че претендираните парични вземания са изискуеми.
По смисъла на Закона за енергетиката потребител на топлинна енергия е лицето,
което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва
топлоснабдения имот по силата на вещно или по силата на облигационно право на ползване
. Съгласно чл.150, ал.1 от Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия за битови
нужди от топлопреносното предприятие / в конкретния случай „ЕВН Б. Т. “ЕАД-П. / се
5
осъществява при публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия, които
се изготвят от ищцовото дружество и се одобряват от ДКЕВР/ сега КВЕР/, без да е
необходимо изричното им приемане от потребителя. Договорът за продажба на топлинна
енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на
топлопреносното дружество и ползването и от потребителя. Потребител на топлинна
енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като
ползва топлоснабдения имот по силата на вещно или по силата на облигационно право на
ползване. Ето защо облигационната връзка по договора за доставка на топлинна енергия
възниква от момента на възникване на вещното или облигационно право на ползване.
Съгласно Закона за енергетиката страна по облигационното правоотношение за продажба
на топлина енергия е потребителят на топлинна енергия какъвто може да бъде само
физическо лице, което ползва топлинна енергия с топлоприносител гореща вода или пара за
отопление , климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
В контекста на гореизложеното собственикът на топлофицирания недвижим имот е
длъжник към топлопеносното предприятие за доставената в имота топлинна енергия в
случаите, когато е носител на всичките три елемента от правото си на собственост- право да
владее, да ползва и да се разпорежда с вещта. В случаите когато по отношение на
топлофицирания недвижим имот е учредено вещно право на ползване, законодателят
ангажира отговорността само на ползвателя за формираните към топлопреносното
предприятие задължения , тоест отговорността на собственика и ползвателя е алтернативна
, а не кумулативна. Собственикът ще отговаря не едновременно и наравно с ползвателя , а
само ако липсва ползвател по силата на вещно или облигационно правоотношение. Това е
така , тъй като само на ползвателя , а не и на собственика принадлежи правото да ползва
топлоснабдения имот , поради което ползвателят притежава качеството „ потребител“ на
топлинна енергия и дължи изпълнение на задължението за заплащане на стойността на
доставената в имота топлинна енергия.
В контекста на гореизложеното съдът намира, че ищецът доказа правно релевантните
факти, от които черпи своите материални права. Безспорно бе между страните, че
ответникът е собственик на процесния топлоснабден имот. Безспорно се установи, че
ищецът в качеството си на енергийно предприятие по смисъла на чл.126, ал.1 и чл.129 от
Закона за енергетиката, единствено притежаващо лицензия по чл.43, ал.2 от ЗЕ за
производство и и пренос на топлинна енергия на територията на град П., където се намира и
топлоснабдения имот, собственост на ответницата. Безспорно се установи, че страните са
във валидно учредена облигационна връзка по доставка на топлинна енергия за процесния
топлоснабен имот, а именно жилище, апартамент, находящ се в град П., бул.“Б.“ №198,
ет.10, ап.48 с ИТН №*****. Установи се, че ищецът е изправна страна по правоотношението
и е изпълнил задължението си през исковия период 01.05.2019г -30.04.2020г по доставка
на топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване, посредством топлоносител
гореща вода.От кредитираното с пълно доверие заключение на съдебно-техническата
експертиза се установи по несъмнен и категоричен начин, че през исковия период в
6
процесния обект е налице потребление на топлинна енергия в общо количество
9.70958MWh, включваща съответно сградна инсталация, отопление и битова гореща вода,
която е била отчетена съобразно изискванията на нормативната база Наредба №16-334 от
06.04.2007 и издадената на основание чл.61 ал.1 от тази наредба Методика за дялово
разпределение на топлинна енергия.Установи се, че отчетеното съответства на
фактурираното. От изслушаната съдебно-счетоводна експертиза се установи, че
фактурираната цена на потребеното количество топлинна енергия е извършено в
съответствие с цените, определени от КЕВР. В настоящия случай доколкото по делото не се
наведоха твърдения, нито доказателства от страна на ответника, че фактурираното
количество потребена топлинна енергия е заплатено, то главният иск се явява основателен
и следва да бъде уважен като следва да се приеме, по отношение на ответника, че за ищеца
съществува вземане за сумата от 1 108.48лв., представляваща стойността на доставена
топлинна енергия за периода 01.05.2019г -30.04.2020г, за имот, находящ се в град П. с ИТН
№*****, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
заявлението -21.01.2021г до окончателното изплащане на сумата.
С оглед направения извод за основателност на главната претенция следва да бъде
уважено и акцесорното искане за лихва за забава , начислена върху главницата за периода от
падежа на всяка фактура /като видно от данните по делото първата фактура е с падеж-
01.07.2019г., тоест обезщетението за забава е дължимо от 02.07.2019г. до деня, предхождащ
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,
а именно 20.01.2020г, тъй като заявлението е подадена на 21.01.2021г.Предвид наличието на
уговорен падеж на задължението по всяка отделна фактура , представена по делото , с
настъпването на съответната дата потребителят изпада в забава, без да е необходима покана.
Затова на основание чл.86 от ЗЗД се дължи обезщетение в размер на законната лихва за
периода на забавата, а именно от деня , следващ падежа на съответната фактура до
20.01.2021г./ денят предшестващ подаването на заявлението. От кредитираното експертно
заключение се установи, че дължимото обезщетение за забава е в размер на 97.53лв. за
периода от 02.07.2019г до 20.01.2021г, който размер съвпада с исковата претенция, поради
което и акцесорния иск се явява изцяло основателен и следва да бъде уважен като следва да
се приеме за установено по отношение на ответника, че за ищеца съществува вземане и за
сумата от 97.53лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 02.07.2019г до
20.01.2021г.
По разноските.
Предвид изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 75 лв. разноски в заповедното производство/ от които 25 лв. ДТ и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение/ и сумата от 1125лв.разноски в исковото производство / от
които 75лв. ДТ, 300лв. за особен представител, 150 лв.-юрисконсултско възнаграждение и
600лв. за вещи лица/.
Воден от горното Пазарджишкият районен съд
7
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 във вр.с чл.415, ал.1 от ГПК по
отношение на Ю. И. А. с ЕГН ********** от град П., ул.“К.“№7, ет.8 , ап.48, че
СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ на „ЕВН Б. Т.“ЕАД с ЕИК ****** със седалище и адрес на
управление град П., ул.“Х.Г.Д.“№37за следните суми: главница в размер на 1 108.48лв.,
представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2019г -
30.04.2020г, за имот, находящ се в град П. с ИТН №***** и обезщетение за забава в размер
на 97.53лв. за периода 02.07.2019г до 20.01.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата,, считано от датата на подаване на заявлението -21.01.2021г до окончателното
изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед №357 от 22.02.2021г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№630/2021г по описа на РС-П..
ОСЪЖДА Ю. И. А. с ЕГН ********** от град П., ул.“К.“№7, ет.8 , ап.48 да заплати
на „ЕВН Б. Т.“ЕАД с ЕИК ****** със седалище и адрес на управление град П.,
ул.“Х.Г.Д.“№37 сумата от 75лв. разноски за заповедното производство и сумата от 1 125лв.
разноски за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
8