№ 2589
гр. В., 02.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Кристиана Кръстева
при участието на секретаря Теодора К. Кирякова Костадинова
като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело №
20213110106426 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Г. М. М., ЕГН********** с
адрес гр.В., ул.“П. Х.“№15 срещу Н. Р. М., ЕГН**********, адрес гр.В., ул.“Б. И.“№18
положителен установителен иск с правно основание чл. 23, ал.1 СК за признаване за
установено в отношенията между страните, че придобитият по време на брака им, сключен
на 30.03.2017г. и прекратен с развод, постановен с влязло в законна сила Решение №
261231/16.11.2020г. по гр.д. № 9131/2020г. на ВРС, недвижим имот - еднофамилна жилищна
сграда с идентификатор №**** по КККР на град В., община В., област В., одобрени със
заповед РД-18-30 от 19.06.2007г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на сградата:
град В., район В. В., п.к.9000, ул. „Б. И." 9, разположена в поземлен имот с идентификатор
№ ****, със застроена площ 48 кв.м., брой етажи 1, ведно със съответния процент идеални
части от правото на строеж, е лична собственост на ищеца, поради пълна трансформация
на негово лично имущество в размер на сумата от 9866лева в придобития процесен имот,
съединен в евентуалност с иск по чл. 23, ал. 2 СК за признаване за установено в
отношенията между страните, че ищецът е собственик на придобити с лично имущество
99/100ид.ч. от имота.
Исковата претенция се основава на следните фактически твърдения: Страните са
бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с влязло в сила решение по гр.д. №9131/2020г. на
ВРС. По време на брака си са придобили горепосочения недвижим имот. Съсобствеността
им е възникнала на основание договор за покупко – продажба, обективиран в НА №
79/21.06.2018г., вписан в СвП - В. вх.рег. № 15910, акт 113, том XXXIX, дело 8384. Твърди,
че имотът е закупен изцяло с лични средства, изплатени от ЗД „Варта“ АД, със седалище в
град Варшава, Полша, във връзка с изплатено обезщетение за настъпила смърт на детето му
1
от предходен брак – М. Г. М., загинала вследствие на ПТП в Полша на 07.12.2007г.
Обезщетението било в размер на 70хил. полски злоти и е заплатено по повод на сключено
споразумение със застрахователното дружество по дело, водено пред Окръжен съд -
Люблин, Полша. Сумата била преведена на ищеца на 22.06.2016г. по лична банкова сметка в
банка „Банк Пекао“ АД , като съгласно курса на БНБ към него момент се равнявала на
31268,40лева. Твърди, че ответницата не е участвала със свои средства в закупуването на
имота, вкл. няма принос и в подобренията му, тъй като не са живели в него и рядко се
прибирали в България. По време на брака им ответницата не работила, като той я издържал
и заплащал данъци за имота. В евентуалност ищецът претендира да бъде определен приноса
на двамата в съотношение 1/100ид.ч за ответницата и 99/100идч. за ищеца.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника. Оспорва иска,
като неоснователен. Твърди, че продавачите на имота са братовчеди на свекървата на
ответницата. Уговорката бил купувачите да платят 25хил.евро. През м. март страните
сключили брак, като на същата дата ответницата заплатила на продавачите 10хил.евро в
брой, като първа вноска за закупуването на имота. Тези средства били нейни лични, дарени
от сватбата на сина й, а други спестила от работа и социални помощи, получавани в Полша
за болното си дете и по-малка дъщеря от предходен брак. На същата дата продавачите
упълномощили сестрата на ответницата – А. А., да се снабди с документи за прехвърлянето
на имота. Към дата на съставения НА, ответницата не била в България, защото детето й Ю.
М. било в болница. При изповядване на сделката ищецът предал на продавачите останалите
15хил.евро, част от парите на семейството от търговска дейност в гр. Люблин. Твърди, че
посочените от ищеца средства не са били пренесени в България, тъй като част от тях той дал
на сина си от предходен брак, а други послужили за търговски капитал. Сумата предадена
на продавачите била обща за съпрузите. Ответницата не била вписана в НА, тъй като парите
били спестени, а продавачите щяли да се върнат в Българи след една година. Оспорва ****
относно вписаната продажна цена и прави възражение за симулативност на сделката и за
нейната нищожност, като твърди, че заплатената такава е 25хил.евро.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата
молба. Моли същата да бъде уважена и да бъдат присъдени сторените по делото разноски.
Ответникът не се явява и не се представлява..
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Видно от приложения препис от Решение №261231/16.11.2020г. по гр.д.№9131/2020
год. по описа на ВРС, бракът на страните, сключен на 30.03.2017г., е прекратен с развод,
като решението е влязло в законна сила на 30.12.2020г.
Установява се от договор за покупко – продажба, обективиран в ****, че на
21.06.2018г., по време на брака, ищецът е закупил описания в исковата молба недвижим
имот - еднофамилна жилищна сграда с идентификатор №****, за сумата от 9866лева. В
договора е посочено, че посочената в акта цена е действително уговорената от страните.
2
Идентичността на имота, описан в договора и процесният имот се установява от
представените скици на самостоятелен обект с идентификатор №****.
Представени са в легализиран првеод на български език: копия от протокол от
заседание на Окръжен съд - Люблин, Полша от 20.06.2016г., Решение по дело I C 163/15 на
Окръжен съд - Люблин, Полша; банково извлечение за превод по банкова сметка с титуляр -
от Г. М. М. на сумата от 70хил. злоти;
Приета по делото е разпечатка на БНБ за курс на българския лев към чуждестранни
валути и цена на злато, валидни към 21-22.06.2018г.
По делото в полза на ищеца са събрани гласни доказателствени средства, за
установяване придобивното основание на средствата, вложени в придобиването на имота;
техния размер и факта на влагане именно на тези средства в придобиването на имота СИО.
От показанията на Св.Руджи Рамадан се установява, че ищецът притежава съседен на
него имот - в гр. В., на ул. „Б. И." №9, който закупил изцяло с лични средства, получени като
обезщетение за смъртта на дъщеря му, починала в катастрофа в Полша. Сочи, че ищецът
живеел в Полша, където работи, занимавайки се с търговия. Когато си идвал в България,
отсядал в къщата си. След като я купил я измазал и постегнал. Свидетелят твърди, че е
виждал ответницата един път и от тогава не я е виждал да идва в имота. Твърди, че страните
са се оженили, но после се разделили и вече не живеели заедно. Сочи, че те нямат общо
дете. По отношение на закупуването на процесния имот уточнява, че ищецът го е закупил от
неговия племенник – Атанас. Заявява, че ищецът е платил на продавача сумата от 5000евро
в брой за имота, като свидетелят лично е присъствал на предаването на сумата. На сделката
присъствала и жената на продавача. Сочи, че ответницата няма средства и не е давала
никакви пари за къщата, издържана била от дъщерите си, които проституирали в Германия.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Бракът на страните по делото е сключен на 30.03.2017г. и е прекратен с решение
влязло в законна сила на 30.12.2020г., т.е след влизане в сила на сега действащия Семейния
кодекс от 2009г. Доколкото по делото не се представиха доказателства страните да са
направили избор за различен приложим режим, то и приложимият режим в процесния
случай е законовият режим на общност, съобразно разпоредбата на чл. 18 ал.1 т.1 СК от
2009г., като съвместният принос се предполага до доказване на противното.
Съобразно Тълкувателно Решение No 5 от 29.12.2014г., постановено по тълкувателно
дело 5 от 2013г., ОСГТК на ВКС, през време на брака при законов режим на общност по СК,
съпрузите могат да придобиват вещи и права върху вещи като лични и в съпружеска
имуществена общност. Искът по чл. 23 СК е коректив на съпружеската общност, като режим
на имуществени отношения по СК и на съвместния принос, като нейно основание и
обяснение. Съпружеска имуществена общност възниква върху вещите и вещните права,
придобити от съпрузите по време на брака в резултат на съвместен принос, независимо от
това на чие име са придобити. И пак независимо от това на чие име е придобита вещта
/имотът/, може да се установява трансформация на лично за всеки от съпрузите имущество.
3
Съпругът, притежавал преобразуваното лично имущество, може по всяко време на брака и
след неговото прекратяване да предяви положителния установителен иск за признаване
личния характер на придобитото имущество, с което да го отграничи и изключи от
съпружеската имуществена общност. Това е правна възможност, предоставена на всеки от
съпрузите. С уважаване на иска за трансформация на лично имущество в придобития по
време на брака имот или движима вещ се установява, че те са изцяло или отчасти лични на
претендиращия съпруг и не се притежават в съпружеска имуществена общност.
Придобитото през време на брака, независимо на чие име, е с характера на вложените в
придобиването средства. Ако те са изцяло или отчасти лични на единия съпруг, другият
няма принос в придобиването - изцяло или за съответната част, макар да участва в
придобивната сделка. Бракът не е средство за неоснователно обогатяване. Съществен е
приносът в придобиването, а не това на чие име е придобит имотът. В този смисъл и в
случаите на придобиване на недвижим имот или мпс през време на брака с договор за
покупко - продажба на името на двамата съпрузи може да се установява пълна и частична
трансформация на лично имущество, на основание чл. 23 ал.1 и ал.2 СК.
С оглед на гореизложеното и само установяването, при условията на пълно и пряко
доказване, на влагане на суми, които имат личен характер могат да обусловят извод, че
презумпцията за съвместен принос е оборена и не може да намери приложение в
конкретната хипотеза. В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно
доказване, че вложените в закупуването на имота средства са изцяло негови лични.
В рамките на настоящото производство се установи, че страните са били в
граждански брак, който е прекратен с влязло в сила решение. Не се спори, че по време на
брака си страните са придобили процесния недвижим имот.
Анализирайки събраните по делото писмени и гласни доказателства, настоящият
съдебен състав намира, че ищецът успя да установи в условията на пълно и главно
доказване, че вложените в закупуването на недвижимия имот средства са лични негови.
Бракът между съпрузите е сключен на 30.03.2017г., а имотът е придобит на 21.06.2018г. В
периода преди сключване на брака и преди придобиване на жилището, безспорно се
установи, че ищецът е получил като застрахователно обезщетение за настъпилата смърт на
дъщеря му - Марианна М., загинала вследствие на ПТП в Полша на 07.12.2007г., сума в
размер на 70хил. полски злоти, съгласно сключено споразумение със застрахователното
дружество по дело, водено пред Окръжен съд - Люблин, Полша. Сумата е преведена на
ищеца на 22.06.2016г. по лична банкова сметка в банка „Банк Пекао“ АД , а съгласно курса
на БНБ към него момент се равнявала на 31268,40лева. Ищецът доказа да е разполагал със
средствата вложени в закупения имот, следователно, това изключва приноса на съпругата,
тъй като това е станало срещу изцяло лично имущество на съпруга. В тази връзка бяха
съобразени и показанията на разпитания по делото свидетел, които съдът кредитира в
тяхната цялост и който категорично заяви, че ответницата не разполага със средства и не е
давала пари за процесната къща. Възраженията й за симулативност на сделката - че
действителната продажна цена по договора обективиран в НА № 79/21.06.2018г. е
4
25хил.евро, както и че лично е заплатила на продавачите 10хил.евро в брой, като първа
вноска за закупуването на имота, че сумата предадена на продавачите била обща за
съпрузите, останаха недоказани и безпочвени и се опровергават от цялата доказателствена
съвкупност, събрана по делото. Въпреки предоставената възможност, ответницата не е
ангажирала доказателства оборващи твърденията на ищеца Затова настоящият състав
намира, че презумпцията за съвместен принос е оборена по категоричен начин. Проведено е
пълно и главно доказване влагане на имущество в придобиване на недвижимия имот, който
е бил лична собственост на съпруга. Следователно имотът не е съпружеска имуществена
общност. По изложените съображения съдът приема, че в случая е налице пълна
трансформация по смисъла на чл. 23, ал. 1 СК, тъй като макар да е придобит по време на
брака, процесният имот е придобит от ищеца изцяло с негово лично имущество. Затова,
съпругът е придобил индивидуалното право на собственост върху имота, макар това да е
станало по време на брака с ответницата.
Поради това следва да се приеме, че презумпцията за съвместен принос на двамата
съпрузи при закупуването на процесния недвижим имот е оборена от ищеца, на когото е
била и доказателствената тежест.
С оглед на гореизложеното, искът се явява основателен и следва да бъде уважен, като
в този случай съдът не дължи произнасяне по заявения в евентуалност иск.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски.
Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който реализираните такива в настоящото
производство са –154,77лева ДТ, 15,48лева дт за вписване на ИМ и 450 лева, адв.
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 02.05.2022г. Предвид изхода
на спора в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер на 620,25лева.
Мотивиран от така изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца Г. М. М.,
ЕГН********** с адрес гр.В., ул.“П. Х.“№15 и ответника Н. Р. М., ЕГН**********, адрес
гр.В., ул.“Б. И.“№18, че придобитият по време на брака им, сключен на 30.03.2017г. и
прекратен с развод, постановен с влязло в законна сила Решение № 261231/16.11.2020г. по
гр.д. № 9131/2020г. на ВРС, недвижим имот - еднофамилна жилищна сграда с
идентификатор №**** по КККР на град В., община В., област В., одобрени със заповед РД-
18-30 от 19.06.2007г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на сградата: град В.,
район В. В., п.к.9000, ул. „Б. И." 9, разположена в поземлен имот с идентификатор № ****,
със застроена площ 48 кв.м., брой етажи 1, ведно със съответния процент идеални части от
правото на строеж, е лична собственост на ищеца, поради пълна трансформация на негово
лично имущество в размер на сумата от 9866лева в придобития процесен имот, на
основание чл. 23, ал. 1 СК.
ОСЪЖДА Н. Р. М., ЕГН********** да заплати на Г. М. М., ЕГН**********, сумата
5
от 620,25лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски пред настоящата
инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
6