РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 532

11.03.2019 г.

 

гр. Пловдив

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд-Пловдив, ХVІ състав, в открито заседание на единадесети февруари през две хиляди и деветнадесетата година, председателствано от

 

СЪДИЯ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ

 

при секретаря Р.А., като разгледа АХД № 803 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Образувано е по постъпила жалба от Г.А.П., с. Йоаким Груево, ЕГН ********** против Решение № 2153-15-30/20.02.2018 г. на директора на ТП на НОИ-гр. Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № **********/Прот. № 2140-15-13 от 08.01.2018 г. на ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ-гр. Пловдив.

В жалбата се посочва, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно. Моли съда да отмени изцяло обжалваното решение, както и потвърденото с него разпореждане. Претендират се разноски.

Ответникът – Директорът на ТП на НОИ - Пловдив, чрез упълномощен процесуален представител, взема становище за неоснователност на жалбата, като моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения са изложени в писмени бележки.

Съдът, като прецени допустимостта и основателността на разглежданата жалба, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, поради което е допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Видно от събраните по делото доказателства, със заявление вх. № 2113-15-4131/08.09.2017г. П. прави искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/ на основание чл. 69 б от КСО.

Съгласно приложените надлежно оформени документи на лицето е зачетен стаж по категории, както следва: по условията на втора категория труд 13г. 00 м. 01дни, по условията на трета категория труд 19г. 02м. 00 дни, или общ стаж съгласно чл. 104 КСО от трета категория труд 35г. 05м. 01дни.

С разпореждане № **********/Протокол № 2140-15-13/08.01.2018г. е отказано отпускане на исканата пенсия, тъй като за П. не е изпълнено условието на чл. 69 б, ал. 2 от КСО за наличието на стаж от втора категория 15 години.

Право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на чл. 69 б, ал. 2 от КСО през 2017г. мъжете придобиват, ако са работили 15 години при условията на втора категория труд, навършили са 58 години и имат сбор от осигурителен стаж и възраст не по-малко от 100.

Предвид горното, е постановено разпореждане № **********/Протокол № 2140-15-13/08.01.2018г., с което на жалбоподателя е отказано отпускане на исканата пенсия, тъй като не е изпълнено условието за придобит осигурителен стаж от втора категория труд 15г. и сбор от осигурителен стаж и възраст 100. Със същото на П. е отказано и отпускане на лична пенсия за ОСВ на основание чл. 68, ал. 1-2 от КСО, тъй като към датата на заявлението-08.09.2017г., лицето не отговаря на изискването за навършена възраст 64 години и общ осигурителен стаж от трета категория труд по чл. 104 от КСО - 38 години и 4 месеца.

След проведено задължително административно обжалване разпореждането е потвърдено с Решение № 2153-15-30/20.02.2018г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив.

Недоволен от постановените актове, П. обжалва същите пред Административен съд - гр. Пловдив. Счита, че неправилно е зачетен от трета, вместо от втора категория труд следния осигурителен стаж: за времето от 01.07.1986г. до 30.06.1987г. на длъжност "монтажник", от 01.07.1987г. до 30.06.1988г. на длъжност "шофьор" и от 01.07.1988г. до 30.06.1991 г. на длъжност "шофьор" положени при осигурителен "***" ЕООД с. **. Прилага декларация от Д.Ц.И. в подкрепа на информацията, "че за период от 07.1987г. до 07.1991г. П. е управлявал товарен автомобил с товароподемност 16 тона" и смята, че същият период следва да бъде зачетен като втора категория по т. 53а от ПКТП /отм./

С оглед уточняване на положения труд от П. за претендираните в жалбата периоди в рамките на административното производство се събраха следните доказателства: Удостоверение № 55/16.10.2017г. от "***" ЕООД с. **, съгласно което за периода от 01.07.1987г. до 30.06.1988г. осигурителят не съхранява досието на П., поради което не може да бъде уточнен видът и товароподемността на управлявания от него автомобил. За периода от 01.07.1986г. до 30.06.1987г., когато П. е изпълнявал длъжността "монтажник" е направено уточнение, че предметът на дейност на осигурителя е била - инженерингова, строителство, реконструкция и експлоатация на туристически обекти, производствено-промишлена и търговско-снабдителска дейност и се е отчитал в отрасъл "Промишленост". Условията на труд са отговаряли на трета категория труд.

При извършена проверка на осигурителя "***" ООД приключила с Констативен протокол № КП-5-15-00354082/14.12.2017г. от контролен орган при ТП на НОИ-Пловдив се установява, че за периода от 01.07.1988г. до 30.06.1999г. в първичната документация на осигурителя няма данни за вида, номера и товароподемността на управлявания от лицето автомобил. Към констативния протокол е приложено Удостоверение от осигурителя, съгласно което през 1999г. същият е закупил дяловете на държавното предприятие "***" ООД гр. Пловдив, като от първичните документи са предадени само разплащателните ведомости. Направено е уточнение, по данни от трудова книжка, че за периода от 01.07.1987г. до 01.07.1988г. П. е управлявал автомобил "Магерус" без данни за товароподемност.

Съгласно Удостоверение от МВР, Отдел "Охранителна полиция № 103000-42203 от 29.11.2017г., фирма "СМП ***" е имала регистрирани товарни автомобили Ивеко Магерус с технически допустима максимална маса 14000 кг., като регистрацията е прекратена на 01.10.2006г. Съгласно Удостоверение от МВР, Отдел "Охранителна полиция № 103000-11304 от 03.07.2018 г., фирма " *** " ЕООД-** не е имала регистрирани товарни автомобили „Ивеко Магерус“ с технически допустима максимална маса 14000 кг., като регистрацията е прекратена на 01.10.2006г.

Съобразно изложените по- горе писмени доказателства, пенсионният орган правилно е счел, че не са изпълнени изискванията на т. 53а от ПКТП (отм.) за управляване на автомобил с товароподемност над 12 тона за времето от 01.07.1987г. до 30.06 1991г. на длъжност "шофьор" и на т. 26 от ПКТМ (отм.) за извършване целогодишно на строително-монтажни дейности на обекти с проектосметна документация в звена, обособени в самостоятелна стопанска сметка при заплащане на разценките на строителството и отчитане на дейността на фирмата в отрасъл "Строителство" за времето от 01.07.1986г. до 30.06.1987г. на длъжност "монтажник" при осигурител "***" ООД с. ** и е зачел визираните периоди по условията на трета категория труд.

Приложената от П. декларация от друг служител на фирмата, в подкрепа на информацията за вида на управлявания от лицето автомобил не може да послужи за установяване на категорията на спорния стаж.

По време на съдебното дирене към доказателствения материал по делото се приобщиха писмени документи писмо вх. № 13407/04.07.2018 г. от третото, неучастващо по делото лице "***" ООД гр. Пловдив и писмо с вх. № 13644/06.07.2018 г. от ОД на МВР - Пловдив, сектор "Пътна полиция“ с приложени справки за регистрираните автомобили от "***" ООД, гр. Пловдив, видно от които не се установяват данни, различни от констатираните в административното производство.

В рамките на съдебното производство бяха разпитани трима свидетели. Показанията им са недостатъчни за формиране на обоснован и положителен извод за това, че жалбоподателят е управлявал автомобил с товароподемност 16 тона за претендираните от него периоди без наличие на писмени документи, доказващи това обстоятелство. При това положение, същите сами по себе си не са достатъчни без наличие на надлежни писмени доказателства, да бъде приета основателност на претенцията на жалбоподателя.

По делото се представи и изслуша експертно заключение по допуснатата съдебно-техническа експертиза. Видно от заключението на експерта, същото се базира основно на наличните по делото документи и на свидетелските показания, като не са налице относими данни по проверявани документи, извън тези по делото. Като цяло заключението на вещото лице се базира основно на предположения, предвид показанията на свидетелите и събраната налична информация по делото. При това положение, от заключението на експерта, не се установиха данни, които да доведат до уважаване на претенцията на жалбоподателя.

Във връзка с изложеното, изводите на административния орган, обективирани в обжалвания административен акт се явяват правилни и обосновани, съответни на данните и доказателствата, събрани по административната преписка, представена по делото и на относимите правни норми.

Налага се изводът за законосъобразност на Решение № 2153-15-30/20.02.2018 г. на директора на ТП на НОИ-гр. Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № **********/Прот. № 2140-15-13 от 08.01.2018 г. на ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ-гр. Пловдив. Жалбата следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото е основателно искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, същото е в размер на 100 лева за настоящата инстанция.

Воден от горното, на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, във връзка с чл. 118, ал. 3 от КСО, съдът

 

Р  Е   Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.А.П., с. Йоаким Груево, ЕГН ********** против Решение № 2153-15-30/20.02.2018 г. на директора на ТП на НОИ-гр. Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № **********/Прот. № 2140-15-13 от 08.01.2018 г. на ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ-гр. Пловдив.

 

ОСЪЖДА Г.А.П., с. Йоаким Груево, ЕГН ********** *** разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100 (сто) лв.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховния административен съд на Република България.

 

 

 

СЪДИЯ: