№ 11047
гр. София, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Г. КОЮВА
при участието на секретаря Б.Т.
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело №
20221110102750 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1
ГПК във вр. чл.415 ГПК и чл.240 ЗЗД, чл.86 ЗЗД, във вр. с чл.79 ЗЗД, и предявен осъдителен
иск с правно основание чл.415, ал.1, т.3 ГПК във вр. чл.240 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, във вр. с чл.79
ЗЗД.
Производството по делото е образувано по подадена в съда искова молба /ИМ/ от
ищец П.К.Б. ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, срещу ответник Д.
В. Д., ЕГН **********, с адрес ***, с предявени кумулативно обективно съединени искове с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. чл.415 ГПК и чл.240 ЗЗД, чл.86 ЗЗД, във вр. с
чл.79 ЗЗД, и предявен осъдителен иск с правно основание чл.415, ал.1, т.3 ГПК във вр.
чл.240 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, във вр. с чл.79 ЗЗД, ДА БЪДЕ ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО, че
ответника дължи на ищеца СЛЕДНИТЕ СУМИ - главница в размер на 1175,88 лева /хиляда
сто седемдесет и пет лева и 88 стотинки/ дължима по Договор за потребителски кредит №
30037192129/30.5.2019г., ведно със законна лихва от 26.08.2021г. до изплащане на
вземането, мораторна/законна / лихва за забава за период 6.7.2019г.-3.7.2021г. в размер на
100,30 лева/сто лева и 30 стотинки/, неплатено договорно възнаграждение за период
5.7.2020г.-3.7.2021г. в размер на 401,60 лева/четиристотин и един лева и 60 стотинки/, за
които суми е издадена ЗАПОВЕД № 12440 за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК на 23.9.2021г. по ЧГД № 49726/2021г. по описа на СРС.
Предявен е също така и осъдителен иск за неплатено възнаграждение за закупен пакет
от допълнителни услуги от 3.7.2021г. в размер на 1298,55 лева /хиляда двеста деветдесет и
1
осем лева и 55 стотинки/, след като заявлението по чл.410 ГПК за тази сума е било
отхвърлено от съда.
При уважаване на предявените искове се моли съдът да присъди разноските сторени в
исковото и заповедното производство.
Обстоятелства, от които ищецът твърди, че произтичат правата му: В исковата молба
ищецът сочи, че с ответника е сключил Договор за потребителски кредит №
30037192129/30.5.2019г. за главница в размер на 1500,00 лева, при следните параметри на
кредита - срок на кредита 36 месеца; Размер на вноската-71,38 лв.; Годишен процент на
разходите (ГПР)-46,20 %; Годишен лихвен процент -39,10 %; Лихвен процент на
ден – 0,11 %; Общо задължение по кредита – 2569,61 лева. Ответникът се задължил и по
пакет допълнителни услуги по кредита при следните параметри – възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги – 1966,68 лв.; размер на вноска по закупен пакет от
допълнителни услуги – 54,63 лв. Така общо задължението по кредита и допълнителния
пакет е за сумата от 4536,29 лв., която е следвало да се върне от ответника на 36 месечни
вноски в размер на 126,01 лв., като падежа на вноската е бил на 5-ти ден от месеца.
Съгласно Декларации т.А към Договора за потребителски кредит (ДПК) неразделна
част от него са Общи условия (ОУ), които са предадени при подписване на договора, с които
длъжника внимателно се е запознал преди подписване на договора, приема и няма
забележки към тях и се задължава да ги спазва, за което полага подписа си под клаузите на
този ДПК и ОУ.
Съгласно Декларации т.Г на клиента се предоставя безвъзмездно, на хартиен носител,
в ясна и разбираема форма, на български език, информация във формата на Стандартен
европейски формуляр. На базата на него и разяснения от страна на кредитен експерт от
дружеството клиентът преценя доколко предлагания ДПК съответства на неговите
възможности и финансово състояние. Правят се разяснения и за допълнителния пакет от
услуги, който предлага дружеството, като при желание за ползването му клиента подписва
Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.
Ищецът е изпълнил точно и в срок задълженията си по договора, като на 31.5.2019г.
превежда парична сума в размер на 1500,00 лв. по посочена от длъжника-ответник Д. В. Д.
банкова сметка (документ за кредитен превод с референция: 067029970018473 от дата
31.5.2019г.).
Съгласно чл.4 от Общите условия/ОУ/ към ДПК № 30037192129 ответника дължи на
дружеството договорно възнаграждение за изтегления кредит. Договорното възнаграждение
по заема е предварително определено в погасителния план. Страните по този ДПК се
споразумяват договорното възнаграждение, което възниква за клиента като задължение към
деня на отпускане на заема, да се разсрочи във времето и да се погасява от клиента в
рамките на погасителния план. Към датата на предсрочната изискуемост неизплатеното
договорно възнаграждение от страна на длъжника по делото е в размер на 401,60 лв.
Договорното възнаграждение се претендира от падежа на първата неизплатена вноска -
2
5.7.2020г. до дата на предсрочна изискуемост - 3.7.2021г.
Съгласно сключеното между страните Споразумение за предоставяне на пакет за
допълнителни услуги и чл.15 от ОУ по ДПК, длъжникът дължи възнаграждение в размер на
1966,68 лв., като длъжникът е заплатил сума в размер на 1565,08 лв. и остават да бъдат
заплатени 401,60 лв.
Тъй като ответникът не е изпълнил задълженията си и е изпаднал в забава, ищецът е
предявил вземанията си чрез съда като е подал заявление по чл.410 ГПК пред съда, по което
е било образувано ЧГД№ 49726/2021г. на СРС и е издадена ЗАПОВЕД № 12440, която е
връчена на ответника-длъжник, който е подал възражение по чл.414 ГПК, затова по реда на
чл.415, ал.1, т.1 ГПК е дадено указание на ищеца да предяви исковете си по реда на чл.415,
ал.1, т.1 и т.3 ГПК, защото заявлението по чл.410 ГПК е било частично отхвърлено. Ищеца-
заявител е бил редовно уведомен за указанията на съда на 20.12.2021г. и е подал в
едномесечния срок ИМ на 19.1.2022г.
Поради изложеното се моли съдът да постанови решение, с което да уважи както
установителните искове, така и осъдителния, с присъждане на разноските.
ОТВЕТНИКЪТ, е подал отговор на ИМ с вх.№ 111375/2.6.2022г. Оспорва сумата от
1298,55 лева като недължима, защото реално допълнителния пакет е само, за да оскъпи
кредита, без да може реално клиента да се възползва от услугите, които са включени в него.
Оспорва, че заради ковид кризата е бил с намалени доходи, както и че през февруари 2020г.
е върнал 1000 лева. Оспорва, че ищеца е пропуснал едномесечния срок да предяви исковете
си пред съда.
По изложените съображения моли за отхвърляне на исковите претенции.
В открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява процесуалния
представител. С молба приета в съда преди о.с.з. поддържа предявените искови претенции и
моли съдът да ги уважи, като представя и списък с разноски по чл.80 ГПК/л.47-51/.
В открито съдебно заседание ответникът, редовно призован, явява се лично, признава
само иска за главница и моли иска за сумата за допълнителен пакет да се отхвърли, защото
не го е ползвал. Прави възражение за юр.к.възнаграждения на ищеца и моли да се намалят
до минимални размери.
Съдът като взе предвид чл.12 и чл.235 ГПК и като прецени събраните по делото и
относими към разрешаване на спора доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, и
във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
По делото са приети копия на следните писмени документи като доказателства –
Искане за отпускане на потребителски кредит П.К. Стандарт №30037192129/л.5/;
Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити/л.6-8/; Договор за потребителски кредит П.К. Стандарт №
30037192129/30.5.2019г./л.9-11/; Общи условия на „П.К.Б.” ЕООД към Договор за
потребителски кредит № 30037192129/л.11 гръб-16; Погасителен план към Договор за
3
потребителски кредит №30037192129/л.17-18/; Преводно нареждане (документ за кредитен
превод с референция: 067029970018473 от дата 31.05.2019г.) за сумата от 1500 лева/л.19/;
Извлечение по сметка, удостоверяващо извършените от длъжника погасителни вноски
и остатъчно задължение към 17.1.2022г./л.20/; Уведомително писмо за обявяване на кредита
за предсрочно изискуем считано от 3.7.2021г. и обратна разписка за получаване от
ответника на 7.7.2021г./л.21-22/; Удостоверение от Търг.регистър за актуално състояние на
П.К.Б. ЕООД, ЕИК ***/л.23-25/; Платежно нареждане за заплатена държавна такса по
сметката на Софийски районен съд/СРС/л.26/; Пълномощно с peг, № 6914/13.05.2021 г. на
нотариус с peг. № 271 на НК/л.27/; и молба на ищеца с вх.№ 207051/4.10.2022г. със списък
на разноските/л.47-51/.
С определение на съда № 16235/27.6.2022г. постановено по реда на чл.140 ГПК /л.39-
41/ съдът е обявил между страните за БЕЗСПОРНО – сключването на процесния договор за
потребитеслки кредит, получаване от ответника на 1500 лева, частично връщане от
ответника на суми по кредита. Не са оспорени параметрите при които кредита е сключен.
По делото е прието предхождащото заповедно производство по ЧГД№ 49726/2021г. по
описа на СРС, като е издадена ЗАПОВЕД/ЗИ/ № 12440/23.9.2021г. за уважени суми -
главница в размер на 1175,88 лева/BGN /хиляда сто седемдесет и пет лева и 88 стотинки/
дължима по Договор за потребителски кредит № 30037192129/30.05.2019г., ведно със
законна лихва от 26.08.2021г. до изплащане на вземането, лихва за забава от 03.07.2021г. до
26.08.2021 г. в размер на 43,17 лева/BGN/четиридесет и три лева и 17 стотинки/,
мораторна/законна / лихва за забава от 06.07.2019г. до 03.07.2021 г. в размер на 100,30 лева
/BGN /сто лева и 30 стотинки/, неплатено договорно възнаграждение от 05.07.2020г. до
03.07.2021 г. в размер на 401,60 лева /BGN /четиристотин и един лева и 60 стотинки/,
държавна такса в размер на 60,39 лева /BGN /шестдесет лева и 39 стотинки/,
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева /BGN/петдесет лева/, и е
отхвърлено искането за присъждане в полза на ищеца сумата от 1298,55лв. за неплатено
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги.
От Договор за потребителски кредит П.К. Стандарт № 30037192129/30.5.2019г./л.9-
11/ДПК/, сключен между „П.К.Б.“ ЕООД, като кредитор и ответника Д. В.Д., като
кредитополучател и от преводно нареждане от 31.5.2019г. /л.19 от делото/, се установява, че
ищеца „П.К.Б.“ ЕООД е предоставило на ответника Д. В.Д. заемна сума в размер на 1500
лева, при годишен процент на разходите 46,20%, годишен лихвен процент 39,10%, лихвен
процент на ден 0.11%, като общо задължение, включващо главница и договорна лихва, е
посочена сумата от 2569,61 лв. Заемателят се е задължил да върне заема на 36 месечни
погасителни вноски, всяка от които от по 71,38 лева. В договора е посочено още, че по
избран и закупен пакет от допълнителни услуги ответника Д. В.Д. дължи и възнаграждение
в размер на 1966,68 лева, като размерът на вноската възлиза на 54,63 лева или общо
дължимата месечна вноска, включваща главница, договорна лихва и възнаграждение за
допълнителни услуги е 126,01 лева. Представено е сключеното между страните
споразумение за предоставяне на допълнителни услуги от 30.5.2019г./л.10 гръб-л.11/ с
4
уговорени следните услуги: приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски
кредит, възможност за отлагане и намаляване на определен брой погасителни вноски,
възможност за смяна на дата на падеж, улеснена процедура за получаване на допълнителни
парични средства. Представени са Общите условия на дружеството и погасителния план към
договора.
По делото е представено и извлечение по сметка по ДПК № 30037192129/30.5.2019г.
/л.20/, съгласно което изплатената от ответника сума възлиза общо на 1624,30 лева, като
последното извършено плащане е било на 18.2.2020г.
По делото е ангажирано като доказателство и уведомление, изхождащо от ищеца до
ответника за обявяване на кредита за предсрочно изискуем считано от 3.7.2021г., и
доказателства за връчване на това уведомление преди завеждане на настоящото дело на
7.7.2021г.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Искът е допустим, доколкото е предявен по реда на чл.415 ГПК от заявителя срещу
длъжника в преклузивния месечен срок от уведомяването му за подаденото възражение по
чл.414 ГПК.
За успешното провеждане на предявените по реда на чл.415, ал.1 ГПК искове, в тежест
на ищеца е да докаже, че с ответника са се намирали в облигационни отношения, по силата
на които е изпълнил задължението си за реално предоставяне на сума като потребителски
кредит. Ответникът от своя страна е длъжен в случай, че ищецът установи посочените по-
горе обстоятелства, да докаже точното във времево и количествено отношение изпълнение
на задължението си за плащане на погасителните вноски по кредита.
Ищецът „П.К.Б.“ ЕООД представлява финансова институции по смисъла на чл.3, ал.2
от Закона за кредитните инситуции/ЗКИ/, поради което може да отпуска заеми със средства,
които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства /както е в конкретния случая/. Това определя дружеството като кредитор по
смисъла на чл.9, ал.4 от Закона за потребителския кредит/ЗПК/.
В разглеждания случай, ответникът е направил възражения основно, че не дължи суми
за допълнителния пакет услуги, защото реално такъв въобще не е ползвал, като е признал
сключването на договора и получената сума от 1500 лева.
Ищецът признава факта, че ответникът е заплатил по договора за кредит сумата общо в
размер на 1624,30 лева. Не е спорно, че крайният срок на договора е настъпил на 3.7.2021г.
Съдът е сезиран с установителни искове по чл.415 ГПК за сумите по ЗИ №
12440/23.9.2021г. – 1175,88 лв. за главница, 401,60лв. за договорно възнаграждение и
100,30лв. за лихва за забава, а също така с осъдителен иск за сумата, за която заявлението
по чл.410 ГПК е било отхвърлено от съда, а именно 1298,55лв. за неплатено възнаграждение
за закупен пакет от допълнителни услуги по ДПК на ответника.
5
Съдът намира, че със заплатената от ответника сума от 1624,30 лева са погасени общо
22 на брой погасителни вноски, като всички вноски след 18.2.2020г. са изпълнени
предсрочно, затова ищеца не е могъл да начисли лихва за забава, всяка вноска е в размер на
71,38 лева, включваща главница и договорна лихва (71,38 лева х 22 броя=1570,36 лева) и са
погасени от 23-та вноска договорната лихва от 25,81лв. и частично главницата от 23-та
вноска, като остава непогасена сумата за главница за 23-та вноска от 17,44лв. Следователно
извършвайки необходимите математически изчисления, изхождайки от погасителния план
/на л.20 от делото/, установяващ всяка погасителна вноска какво вземане включва и в какъв
размер, съдът приема, че ответникът е погасил главница и лихви, като останалата неплатена
главница възлиза на 764,13 лева и възнаградителна лихва в размер на 45,61 лева.
Също така съдът достига до извод, че ищецът не е могъл да обяви предсрочна
изискуемост на кредита считано от 3.7.2021г. и да начислява лихва за забава до тази дата,
защото ответника още на 18.2.2020г. предсрочно е погасил значителна част от дължимите
вноски по кредита.
Поради изложеното съдът достига до извод, че предявените установителни искове
следва да се уважат само за главница в размер на 764,13 лева и да се отхвърли за разликата
до предявените 1175,88 лева, и възнаградителна лихва за сумата 45,61 лева и се отхвърли за
разликата над тази сума до предявените с ИМ а 401,60 лева. Иска за лихва за забава подлежи
изцяло на отхвърляне за посочения в ИМ период.
Съдът не възприема довода на ищеца, че с платената от ответника сума от 1624,30 лева
са погасени главница, договорна лихва и възнаграждение за допълнителни услуги, поради
което следвало да се приеме, че са погасени само 12 вноски по кредита и частично
тринадесета вноска, тъй като съдът счита, че уговорките за заплащане на допълнителни
услуги са нищожни, по следните съображения:
На първо място липсват доказателства във връзка с твърденията на ищеца, че
ответника е имал възможност да откаже подписване на договора с допълнителен пакет
услуги по него, т.е. че ответника е имал възможност да подпише ДПК без пакет за
допълнителни услуги, ако не е бил съгласен с този пакет. Самия пакет е част от бланковия
формуляр от ДПК.
На второ място възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за
допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата на чл.10а, ал.1
ЗПК /нов – ДВ, бл.35 от 2014 г., в сила от 23.7.2014 г./. Законът обаче не допуска кредиторът
да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита – чл.10а, ал.2 ЗПК. В противоречие на императивното правило на
чл.10 ал.4 ЗПК в споразумението за допълнителни услуги е определено общо
възнаграждение за няколко различни услуги, а не за всяка по отделно. Наред с това,
заплащането на това възнаграждение от потребителя/ответник по делото/ е предварително,
т.е. то е дължимо само за „възможността за предоставянето“ на изброените в него услуги и е
без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на
сключения между страните договор или въобще няма да се ползва/както е в конкретния
6
случай/. Така с уговарянето на допълнително възнаграждение в размер на 1966,68 лева,
което е повече от главницата по сключения ДПК от 1500лв., съдът намира, че е заобиколена
разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР. Следователно на
основание чл.19, ал.5 ЗПК и чл.21, ал.3ПК тези клаузи са нищожни. Самия допълнителен
пакет е оскъпил кредита двойно, което е недопустимо съгласно законовите норми.
Ето защо, съдът приема, че с извършените от ответника плащания са погасени само
главница и договорна лихва, а не и възнаграждението за закупен пакет за допълнителни
услуги.
С оглед тези изводи съдът достига до извод, че осъдителния иск подлежи на
отхвърляне, защото клаузите на процесния ДПК са нищожни и противоречат на
императивни законови разпоредби, следователно тези клаузи са неприложими, а от тук
следва че ответника не дължи плащане.
Осъдителния иск за сумата 1298,55лв.като неоснователен и недоказан следва да се
отхвърли.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на спора, за уважените претенции на ищеца, в тежест на ответника
следва да бъдат възложени по реда на чл.78, ал.1, ал.5 и ал.8 ГПК направените от ищеца в
хода на производството разноски, а по реда на чл.78, ал.3 ГПК следва да се присъдят
разноски в полза и на ответника.
Списък с разноски е представил само ищеца /л.50 от делото/, като са обхванати всички
разноски – и по двете производства/исково и заповедно/, но по заповедно е посочена по-
висока сума за юр.к.възнаграждение от 180,00лв. от уважената със ЗИ-50,00лв.
Съдът следва да намали претендираните от ищца юр.к.възнаграждения за двете
производства, като за заповедно остане 50,00лв./както е по ЗИ/, а за исковото да се намали
на 100,00лв. от исканите 300,00лв., защото производството е типово за ищеца, и
процесуалния представител на ищеца е подал само ИМ, и две допълнителни молби, без да се
явява процесуален представител в о.с.з. Отделно от това ответника иска да се намали
юр.к.възнаграждение до минимум, затова съдът намалява исканията на ищеца до
минимумите по НАРЕДБА за заплащането на правната помощ.
В полза на ищеца следва да се присъдят за исковото производство разноски в размер
на 65,72 лева, /от обща сума 241,55лв., от които доплатена държавна такса-141,55лв., и
юр.к.възнаграждение-100,00лв./ съразмерно с уважената част от исковете. Съдът присъжда и
30,03 лева разноски по ЧГД№ 49726/2021г. на СРС на ищеца от обща сума 110,39 лева,
съразмерно с уважената част от исковете. Общата сума на разноските на ищеца съразмерно
с уважената част от исковете е в размер на 95,75лв.
На ответника разноски не се присъждат, защото нито в исковото производство, нито в
заповедното производство по ЧГД№ 49726/2021г. на СРС са представени доказателства да
са сторени такива. Ответникът не е представил списък по чл.80 ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
7
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищец П.К.Б. ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, и ответник Д. В. Д., ЕГН **********, с адрес ***,
че ответника дължи на ищеца, СЛЕДНИТЕ СУМИ - главница в размер на 764,13 лева
/седемстотин шестдесет и четири лева и 13 стотинки/ дължима по Договор за потребителски
кредит № 30037192129/30.5.2019г., ведно със законна лихва от 26.08.2021г. до изплащане на
вземането, и неплатено договорно възнаграждение за период 5.6.2021г.-3.7.2021г. в размер
на 45,61 лева/четиридесет и пет лева и 61 стотинки/, за които суми е издадена ЗАПОВЕД №
12440 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на 23.9.2021г. по ЧГД №
49726/2021г. по описа на СРС, на основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. чл.415 ГПК и чл.240
ЗЗД, чл.86 ЗЗД, във вр. с чл.79 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани
исковете за главница над уважената от 764,13 лв. до предявената с ИМ сума от 1175,88лв., за
договорна /възнаградителна/ лихва за размер над уважения от 45,61лв. до предявен размер
от 401,60лв. и за период 5.7.2020г.-4.6.2021г., и за мораторна /законна / лихва за забава за
период 6.7.2019г.-3.7.2021г. в размер на 100,30 лева/сто лева и 30 стотинки/.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения осъдителен иск от ищец
П.К.Б. ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, срещу ответник Д. В. Д.,
ЕГН **********, с адрес ***, ЗА ОСЪЖДАНЕ НА ответника ДА ЗАПЛАТИ на ищеца
сумата от 1298,55 лева /хиляда двеста деветдесет и осем лева и 55 стотинки/
представляваща неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги по
Договор за потребителски кредит № 30037192129/30.5.2019г., на основание чл.415, ал.1, т.3
ГПК във вр. чл.240 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, във вр. с чл.79 ЗЗД.
ОСЪЖДА Д. В. Д., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на П.К.Б. ЕООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление ***, СУМАТА от 65,72 лева представляващи
сторените пред СРС съдебно деловодни разноски по настоящото исково производство, както
и СУМАТА от 30,03 лева представляващи сторените пред СРС съдебно деловодни разноски
по ЧГД№ 49726/2021г. на СРС, съразмерно с уважената част от исковете, на основание
чл.78, ал.1, ал.5 и ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от уведомяването на страните със съобщение за изготвянето и
обявяването му.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните ведно със съобщение!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8