Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 27.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е
въззивен състав, в публичното съдебно заседание на трети юни две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. ВИКТОРИЯ
СТАНИСЛАВОВА
при участието
на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от
съдия Иванка Иванова гр. дело № 1603 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 162545 от 28.07.2020 г., постановено по
гр. д. № 79931/2018 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 168 състав, е допуснато
извършването съдебна делба между З.Р.С. и Н.Р. С.на следния недвижим имот:
самостоятелен обект в сграда №1, находяща се в гр.
София, район Надежда, ул. „*****и разположена в поземлен имот с идентификатор
68134.1387.2306, представляващ ПЪРВИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ с идентификатор
68134.1387.1.2 по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед
№ РД-18-48/12.10.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК и с площ 65, 40 кв. м.,
с предназначение жилище – апартамент на едно ниво, заедно със съответните
идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху терена при
съседи: на същия етаж няма, под обекта няма, над обекта 68134.1387.2306.1.1., при следните
квоти:7/8 ид. ч. за З.Р.С. и 1/8 ид. ч. за Н.Р.С.. Допуснато
е съдебна делба между същите съделители на следния
недвижим имот: самостоятелен обект в сграда №1, находяща
се в гр. София, район надежда, ул. „*****, разположена в поземлен имот с
идентификатор 68134.1387.2306, представляващ ВТОРИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ с идентификатор
68134.1387.1.1 по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед
№ РД-18-48/12.10.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК и с площ 65, 40 кв. м.,
с предназначение жилище – апартамент на едно ниво, заедно със съответните
идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху терена при
съседи: на същия етаж няма, под обекта 68134.1387.2306.1.2, над обекта няма,
равни делбени квоти. Допуснато е извършването съдебна
делба между същите съделители на следния недвижим
имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.1387.2306 по кадастрална карта и кадастрални
регистри, одобрени със заповед № РД-18-48/12.10.2011 г. на изпълнителния
директор на АГКК, в който е построена двуетажната жилищна сграда, представляващ
УПИ XХI - 285
от квартал 848 по плана на гр. София, местността „Триъгълника“ гарата и с площ
205.00 кв.м. при съседи:68134.1387.2045, 68134.1387.82, 68134.1387.2304 и
68134.1387.84, при равни делбени квоти.
Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ищеца З.Р.С.. Излага съображения, че
обжалваното решение е необосновано и неправилно. Счита, че първи жилищен етаж
от процесната сграда е следвало да се изключи от
делбата, тъй като го е придобил по давност. Позовава се на неправилно
приложение на чл.38, чл.39 и чл.40 ЗНасл. Майката на страните е завещала в
негова полза 1/2 ид. ч. от имуществото й, а в полза
на ответника е съставила завет за втория етаж от къщата. Заветът не отговаря на
изискванията за съдържание, поради което не е произвел правно действие, в
каквато насока са и изводите на СРС. Неправилно решаващият съд обаче е приел,
че нищожността на завета е довела до нищожност и на завещанието. Поддържа, че
завещанието от 25.12.1996 г. е валидно и действително, поради което е породило
целените правни последици. Съгласно формираната съдебна практика, ако по –
късно съставеното завещание е обявено за недействително, то не отменя
предходното. Това е довело до неправилно определяне на делбените
квоти по отношение на втория етаж от къщата и от поземления имот. Моли съда да
отмени обжалваното решение, като изключи от съдебната делба първи етаж на
къщата и да определи делбените квоти в следния
смисъл: 2/3 ид. ч. за ищеца и 1/3 ид.
ч. за ответника. Претендира сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен
отговор на въззивната жалба от съделителя
Н. РУСИНО С.. В проведеното открито съдебно заседание оспорва въззивната жалба. Излага съображения, че обжалваното
решение е правилно и законосъобразно. Претендира сторените по делото разноски.
Съдът, след като прецени представените по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК
и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
В предмета на делото е включен иск за делба, предявен
от З.Р.С. срещу Н.Р.С.. Ищецът твърди, че с нотариален акт І 190, том ХІІ,
регистър 3190 и записка № 165, том ХV от 01.10.1941 г. на първи нотариус на
Софийски областен съд Р.С.М. е придобил следния недвижим имот: двуетажна
масивна къща, застроена върху 65, 40 кв. м. в парцел ХХ от кв. 848 по плана на
гр. София, м. „Триъгълника“ гарата. Понастоящем поземленият имот е с
идентификатор 68134.1387.2306 по кадастрална карта и кадастрални регистри,
одобрени със заповед № РД-18-48/12.10.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК,
при съседи: 68134.1387.2045, 68134.1387.82, 68134.1387.2304 и 68134.1387.84. В
имота е построена жилищна сграда с идентификатор 68134.1387.2306.1.1 и
68134.1387.2306.1.2. Р.М.е починал на 13.10.1997 г. и е остави свои наследници по закон З.К.М.–
съпруга, З.Р.С. – син и Н.Р.С. – син. На
30.06.1993 г. Р.С.М. е завещал първи жилищен етаж от къщата на ищеца.
Завещанието е било обявено с протокол за обявяване на завещание на 31.03.2000
г. от съдия по вписванията. Завещанието не е било оспорено, както и ответникът
не е претендирал възстановяване на запазена част. З.М.е съставила саморъчно
завещание на 25.12.1996 г., с което е завещала на ищеца 1/2 ид.
ч. от цялото имущество, което притежава до нейната смърт. Завещанието било
обявено на 16.09.2016 г. то нотариус В.М.по молба на ищеца. Твърди, че
горепосоченият недвижим имот е притежаван от съпрузите в режим на съпружеска
имуществена общност. С оглед на това към момента на смъртта на Р.М.неговите
наследници по закон са прижевали по 1/3 ид. ч. от притежаваната от него 1/2 ид.
ч. от имота. Така З.М.е притежавала 4/6 ид. ч. от имота, а синовете на наследодателя – по 1/6 ид. ч. от имота.
Ищецът е придобил по завещание от неговата майка 4/12 ид. ч. от имота. Така ищецът счита, че притежава 8/12 ид. ч. от имота, а ответникът – 4/12 ид.
ч. Моли съда да постанови решение, с което да допусне извършване на делба на
горепосочения поземлен имот и на втори жилищен етаж от построената в него
жилищна сграда, при следните делбени квоти: 2/3 ид. ч. за ищеца и 1/3 ид. ч. за
ответника.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на
исковата молба ответникът оспорва предявения иск за делба. Оспорва
представеното по делото завещание от техния баща, като счита същото за нищожно,
доколкото с него се цели извършване на делба между ищеца и неговия син. В
случай, че съдът приеме завещанието за валидно, то прави възражение, че с него
се засягат запазените му права и следва да се намали завещанието да размера на
запазената му част. Счита, че първи етаж от жилищната сграда е съсобствен. Оспорва саморъчното завещание на З. М., както и
прави възражение за намаляването му до размера на запазената му част. Твърди,
че същата е оставила и друго завещание от 27.12.2016 г. в негова полза, въз
основа на което се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост на
втори етаж от жилищната сграда. Моли
съда да допусне делба на първи етаж от процесната
двуетажна жилищна сграда при равни делбени квоти на страните и да отхвърли предявеният иск за
делба по отношение втори етаж от жилищната сграда.
В първото редовно открито съдебно заседание ищецът е
оспорил представеното от ответника завещание, като е изложил съображения за
неговата нищожност, тъй като завещанието е направено, за да бъде издържана и
гледана завещателката. Ответникът е заявил възражение
за изтекла придобивна давност – повече от 10 години
от смъртта на бащата на страните, по отношение на втория етаж на къщата.
Твърди, че е ползвал втория етаж заедно с майка му, необезпокоявано. След
нейната смърт през 2013 г. е продължил да владее като свой втория етаж от
къщата.
Ищецът е оспорил възражението за придобивна
давност, като твърди, че ответникът не живеел в процесната
къща. Позовава се на изтекла придобивна давност за
първия етаж от къщата, тъй като живеел там в продължение на 77 години. Направил
е възражение за изтекла погасителна давност на възражението по чл.30, ал.1
ЗНасл.
Видно от представения по делото нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 190, том XІІ, регистър 3190, дело 2964/01.10.1941
г. на първи нотариус при Софийски областен съд Р.С.М. е придобил правото на
собственост върху двуетажна масивна жилищна къща, застроена върху 65, 40 кв. м.
с площ, незастроена от 200 кв. м., парцел XX от квартал № 848 по плана на гр.
София, местност „Триъгълника“ гарата при съседи, безимена улица, К.П., Н.М.и
незастроено общински място.
По делото е представена схема на самостоятелен обект в
сграда № 15-471782-28.09.2017 г. на Служба по геодезия, картография и кадастър
– гр. София, относно актуалния статут на имот с идентификатор
68134.1387.2306.1.2, намиращ се на първия етаж в сграда №1, разположена в
поземлен имот с идентификатор 68134.1387.2306, със застроена площ 65.40 кв.м.,
на един етаж и с предназначение жилище, апартамент, с адрес на имота: гр. София,
район Надежда, ул. „*****, ет.1, при
съседи: на същия етаж няма, под обекта няма, над обекта 68134.1387.2306.1.1. Кадастрална карта и кадастралните регистри са одобрени със
заповед №РД-18-48/12.10.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК.
Представена е и схема на самостоятелен обект в сграда
№ 15-777791-24.10.2018 г. на Служба по геодезия, картография и кадастър – гр.
София, за обект с идентификатор 68134.1387.2306.1.1, находящ
се на втори етаж в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор
68134.1387.2306, със застроена площ 65, 40 кв.м., на един етаж и с
предназначение жилище, апартамент, с адрес на имота: гр. София, район Надежда, ул. „*****, ет. 2 при съседи: на същия етаж
няма, под обекта 68134.1387.2306.1.2, над обекта няма.
Съгласно схема на поземлен имот №15-198596-02.05.2017
г. и № 15-777782-24.10.2018 г. на Служба по геодезия, картография и кадастър – гр.
София делбеният поземлен имот е с идентификатор
68134.1387.2306 и адрес: гр. София, район Надежда, „Дечко Узунов“, с площ 205
кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана и начин на трайно
ползване: ниско застрояване (до 10 метра), стар идентификатор 68134.1387.83 и
номер по предходен план 83, при съседи 68134.1387.2045, 68134.1387.82,
68134.1387.2304 и 68134.1387.84
Видно от представеното удостоверение за наследници от 19.06.2012 г. Р.С.М.е починал на 13.10.1997
г., като е оставил за свои наследници по закон: З.К.М.– съпруга, З.Р.С. и Н.Р.С.
- синове.
Съгласно удостоверение за наследници от19.07.2016 г. З.К.М.е
починала на 02.04.2013 г. и е оставила за свои наследници по закон: З.Р.С. и Н.Р.С.
– синове.
Съгласно представеното по делото саморъчно завещание
от 30.06.1993 г. Р.С.М.е завещал своята 1/2 ид. ч. от
къщата, намираща се на ул. „*******,
Триъгълника на гарата – София – Надежда, на сина си З.Р.С., първия етаж (без
югоизточната стая) с мазе и задния двор, а югоизточната стая на внука си – Р.З.С.
– син на З.Р.С., като изходната пътека да бъде общо ползвана.
Завещанието е обявено с протокол на 31.03.2000 г. по
молба на З.Р.С..
Със саморъчно завещанието от 25.12.1996 г. З.К.М.е
завещала на големия си син З.Р.С. 1/2 ид. ч. от
цялото имущество, което притежава по време на нейната смърт.
Завещанието е обявено на 16.09.2016 г., като същото е
вписано на 23.11.2017 г. и се отнася до 2/6 ид. ч. от
двуетажната къща, находяща се в гр. София, район Надежда,
ул. „*****, заедно с поземления имот, в който е построена сградата с
идентификатор 68137.1387.2603.
Със завещание от 06.06.2006
г. З.К.М.е завещала на Н.Р.С., на по-малкия си син, горния етаж на къщата,
намираща се на ул. „******* и предния двор заедно с гаража, за да я гледа до
края на живота.
Завещанието е обявено с протокол на 27.12.2016 г. по
молба на Н.Р.С..
От представения нотариален акт за собственост на
недвижим имот, придобит по завещание № 14, том I, рег. № 1509, дело 12/2018 г.
от 03.05.2018 г. на нотариус Р. М., с рег. № 098 на НК, район на действие СРС, Н.Р.С.
е признат за собственик на основание саморъчно завещание от 06.06.2006 г. на недвижим имот, представляващ втори етаж от
двуетажна жилищна сграда, находяща се в гр. София,
район Надежда, ж. к. „Триъгълника – Надежда“, ул. „*****, състоящ се от стълбищно преддверие, антре, дневна, кухня с трапезария,
две спални, тоалетна с баня и балкон, със застроена площ 65, 40 кв.м., заедно с
1/2 ид. ч. от дворното място, в което е построена
двуетажната жилищна сграда с площ от 205 кв. м.
От показанията на разпитаната пред СРС свидетелка Ж. А.
С. – бивша съпруга на ищеца, се установява, че са били женени в периода 31.08.1984
г. – 1999 г. Живеели на ул. „*****, на първия етаж. Не е имало дълги периоди,
през които да не живеят там. След развода всяка седмица била в къщата, тъй като
тогава синът им бил малък и останал да живее там. Свидетелката го водела на детска градина и
училище. И понастоящем ищецът и синът им живеели там. Ответникът живеел на
втория етаж, докато се оженил през 1982 г., когато заминал да живее при
съпругата си в ж. к. „Лев Толстой“. Понастоящем никой не живеел на втория етаж
на къщата. Преди това ответникът живеел заедно с родителите си на втория етаж.
Ищецът правил ремонти на втория етаж. През 1982 г. дошла комисия, за да оцени
сградата, която била изгнила, имало цепнатини по стените, трябвало да се
събори. Бащата на ищеца му казал, че му дава първия етаж и да си направи
ремонт. Ищецът излял бетонна плоча, направил банята и тоалетната, както и тези
на родителите му, заздравил тяхната тераса. С.живеел на втория етаж, докато
дядо му починал. След това баба му го викала там да спи, защото се страхувала
Вече не ходел на втория етаж, тъй като през 2015 г. ответникът сменил бравата. С.имал
ключ от втория етаж, който му бил даден от баба му и дядо му. Ответникът идвал
в къщата, за да си мие автомобила, да вземе пенсиите на родителите му и да им
пазарува, но никога не бил живял на втория етаж. Свидетелката видяла последно
съпругата на ответника през 1984 г. Ищецът прокарал водопровод през цялата къща
и направил външна чешма. Плащал ток и вода на цялата къща до 2019 г., когато
ответникът сложил водомер и заградил втория етаж с винкели, сложил желязна
врата на входа към етажа. Свидетелката от 2000 г. насам живеела в гр. Елин
Пелин, защото сестра й се грижила за нея. Почти всяка седмица ходела до имота.
Къщата била построена през 1921 г., а бащата на страните я купил през 1941 г. Имало
двор пред и зад къщата. Дворът откъм улицата се ползвал предимно от ответника.
Същият построил гараж в задния двор, но тъй като нямал разрешение, го премахнал.
На втория етаж имало обособено отделно самостоятелно жилище. Достъп до втория
етаж имал само ответникът. Ищецът влизал в къщата през предния двор. Ответникът
заградил стълбището за втория етаж през 2019 г. с железа. За да се влезе на
втория етаж, не било необходимо да се мине през първия.
От показанията на свидетеля С.З.С. – син на ищеца, се
установява, че от рождението си през 1994 г. до сега живеел в процесната къща на ул. „*****, първия етаж. Майка му идвала
на адреса, случвало се да нощува там, тъй като работела в София. Ищецът
направил водопровод, сменил ел. инсталацията. На втория етаж подновил банята.
Неговата баба живеела на втория етаж. След нейната смърт ползвал втория етаж,
качвал се там веднъж – два пъти месечно. Ответникът – негов чичо, живеел в ж.
к. „Толстой“, откакто свидетелят е роден и не живеел на тория етаж на
къщата. Ищецът не е правил ремонти на
втория етаж, помагал за мебели и общи ремонти. Не е имало дълги периоди, през
които родителите му да не са живели в къщата. От 2-3 години нямало достъп до
втория етаж. Ответникът сложил решетки и врата. Не можело през стълбището да се
влезе до втория етаж. Ответникът не им дал ключ от вратата за втория етаж.Дядо
му починал през 1997 г. спрял да ходи на втория етаж през 2015 г. дотогава той
заключвал, имал собствен ключ. На втория етаж имало вещи на баба му. Тя живеела
до смъртта си на втория етаж. Свидетелят по цял ден бил при нея. От 2015 г.
нямал достъп до втория етаж, когато ответникът смени бравите., а през 2019 г.
направил желязната ограда. Ищецът живеел на първия етаж. Личните им вещи били
на първия етаж, а на втория етаж били вещите на баба му. Свидетелят не е видял
ответникът да носи свои лични вещи на втория етаж.
От показанията на свидетелката Д.К.Х.се установява, че
живеела в близост до процесния имот – на ул. „*****от
1956 г. до 1968 г., когато се изнесли.
Къщата е била купена от бащата на страните. Бащата на страните живеел на
втория етаж. Ответникът се грижил за него. До смъртта му живеели с ответника на
втория етаж. Свидетелката всеки ден го виждала там. На първия етаж живеел
ищецът в две стаи, а в другите две имал наематели. Ищецът живеел с първата си
съпруга на втория етаж. Свидетелката не си спомня кога се преместил на първия
етаж. Ответникът се грижил за майка си. Всеки ден го виждала там. Ответникът
имал апартамент в близост и рано сутрин идвал при майка си, разхождал я.
ответникът ползвал втория етаж, а ищецът – първия. След като се оженил,
ответникът отишъл да живее при съпругата си. След смъртта на майка си идвал често
в къщата и вечер се прибирал при съпругата си. Свидетелката виждала ответника
да мие прозорците на къщата на втория етаж. След смъртта на майката на страните
свидетелката само е минавала оттам, но не се качвала на втория етаж. Откакто нямало
наематели свидетелката не е ходила и на първия етаж. Ответникът правил ремонт
на къщата. Той споделял, че ищецът не давал пари за ремонта. Ответникът пострадал на работа и след
операциите все бил при майка си, която се грижила за него.
Пред СРС е разпитан и свидетеля К. Б. Х.. От
показанията му се установява, че процеснията имот се
намирал на ул. „*****. Къщата била на два етажа. На първия етаж живеел ищеца, а
на втория етаж живеел ответникът от повече от 20 години. Свидетелят ходил в
къщата. Имало общ вход, направен от ищеца, а по стълбите нагоре е етажа на
ответника. Не знаел страните да са имали спорове къде да живеят, отдавна били
разделени етажите. Свидетелят познавал родителите на страните. Свидетелят ходил
няколко пъти, за да иска инструменти от ищеца. Той му давал инструменти от
първия етаж. Свидетелят помагал на ответника да мести мебели на втория етаж.
Ответникът правил два ремонта на къщата, единият ремонт бил на покрива.
Свидетелят не си спомнял какво е ремонтирал ответника на втория етаж. Помагал
му да мести диван. Виждал ответника да бърше прозорците на втория етаж, както и
да чисти и мете предната част на двора. В задния двор имало барака, откъдето
ищецът му давал инструменти. Свидетелят живеел на ул. „*****и оттогава ищецът
живеел на първия етаж. Свидетелят не е виждал С.да живее на втория етаж. Докато
била жива майката на страните, ответникът живеел на втория етаж. След като
сключил брак, живеел при съпругата си, както и при майка си. Виждал сина на
ответника да живее на втория етаж. Свидетелят не знаел дари ищецът е искал да
живее на втория етаж.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният
установи, че обжалваното съдебно решение е валидно и процесуално допустимо.
В предмета на производството е включен иск за делба на
втори етаж от къща и дворно място.
В нормата на чл.341 ал.2 ГПК е регламентирано, че всеки
от останалите сънаследници може в първото заседание
по делото да поиска с писмена молба да бъдат включени в наследствената маса и
други имоти.
В случая с депозирания в срока по чл.131 ГПК писмен
отговор на исковата молба ответникът е отправил искане до съда за включване в
наследствената маса и на първия етаж от къщата, тъй като оспорва същият да е
изключителна собственост на ищеца. С оглед на това следва да се приеме, че това
искане е своевременно направено, преди началото на установения в нормата на
чл.341, ал.2 ГПК срок за това, като е спазено изискването на процесуалния закон
сезирането на съда да е сторено с писмена молба.
Съдът е съобразил своевременно направеното искане от
ответника, като с изготвения доклад по делото по реда на чл.146 ГПК е приел за
разглеждане включването в наследствената маса и на първия етаж от къщата.
По изложените съображения въззивният
съд счита, че в предмета на делото надлежно е включен иск за дела както на
първоначално заявените недвижими имоти, така и на първи етаж от процесната къща. С оглед на това, като е разгледал по
същество този иск, решаващият съд е постановил допустим съдебен акт.
В първото редовно открито съдебно заседание страните
са се позовали на изтекла в тяхна полза придобивна
давност – ищецът се е позовал на придобивна давност спрямо
първия етаж от къщата, а ответникът – спрямо втория етаж от къщата. На
основание чл.342 ГПК, следва да се приеме, че тези възражения са своевременно
заявени по делото и са част от спорния предмет, поради което законосъобразно
същите са разгледани с обжалваното съдебно решение.
Делбеният имот е придобит от Р.С.М. на 01.10.1941 г. по силата
на договор за покупко – продажба, сключен с
нотариален акт № 190, том XVІ, регистър 3190, дело 2964/01.10.1941 г. на първи
нотариус при Софийски областен съд, през време на брака му със З. К. М.. С
оглед на това и на основание чл.13 СК от 1968 г. (отм.), приложим на основание чл.103 СК от 1968 г. (отм.), имотът е бил в режим на съпружеска имуществена общност,
прекратена със смъртта на Р.С.М. на 13.10.1997 г., на основание чл.26, ал.1,
пр.1 СК от 1985 (отм.), действал към посочения момент.
Жалбоподателят поддържа, че е изключителен собственик
на първия етаж от процесната къща по силата на давностно владение.
На основание саморъчно завещание от Р.С.М. от
30.06.1993 г. жалбоподателят е наследил 1/2 ид. ч. (в
обема на притежаваните от завещателя права), от първия етаж от процесната къща – обстоятелство, което не е спорно в
отношенията между страните във въззивното
производство, доколкото не са заявени оплаквания в тази насока.
Не се спори и относно обстоятелството, че жалбоподателят
и семейството му живеят на първия етаж от процесната
къща, в каквато насока са и събраните в първоинстанционното
производство свидетелски показния. Жалбоподателят поддържа, че в случая
приложение следва да намери презумпцията по чл.69 ЗС.
Предвид задължителните разяснения, дадени с ТР №
1/06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ВКС, ОСГК,
презумпцията на чл.69 ЗС, съгласно която се предполага, че владелецът държи
вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго, намира приложение
на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността
им произтича от юридически факт, различен от наследяването. В случаите,
при които един от съсобствениците е започнал за упражнява фактическата власт
върху вещта на основание, което изключва владението на останалите, намерението
му са своене се предполага и е достатъчно да докаже,
че е упражнявал фактическата власт върху целия имот в срока по чл.79 ЗС. Когато
обаче съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да държи
вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите
съсобственици и презумпцията се счита за оборена. Съсобственик, който упражнява
фактическата власт върху чужди идеални части, може да се позове на придобивна давност, ако докаже при спор за собственост, че
е извършил действия, с които е обективирал спрямо
останалите съсобственици намерението за владее техните идеални части за себе
си.
Ищецът и семейството му са допуснати приживе от общите
им наследодатели да живеят на първия етаж от къщата. Фактическото ползване на същия
от жалбоподателя обаче не съставлява владение по смисъла на чл.68, ал.1
ЗС.
Съгласно разясненията, дадени с решение № 483 от
11.12.2012 г. по гр. д. № 493/2012 г., на ВКС, ГК, І ГО, постановено по реда на
чл.290 ГПК, фактически състояния, при
които се извършват действия спрямо вещ, но които не произтичат от договор със
собственика или владелеца, а се извършват с тяхно съгласие като търпими, тъй
като почиват на близки приятелски или други лични отношения, не представляват
държане по смисъла на чл.68 ЗС. Търпими според правната теория са всички онези
действия, които представляват според обстоятелствата незначително безпокойство
за собственика или владелеца на един недвижим имот, които се извършват с изричното
или предполагаемо съгласие на владелеца и за които може да се допусне, че той
би търпял да се извършват само поради това от обикновена любезност,
добронамереност, гостоприемство, по силата на лични отношения и поради това да
се смятат за извършени с неговото съгласие. Търпимите действия са именно действия,
а не фактическа власт и по това трябва да се различават от държането и от
владението, поради което и не могат да служат за основание за придобиване на
владение. С оглед на това не може да се основе презумпцията, установена в
нормата на чл.69 ЗС. Същата намира приложение, само когато по естеството си
фактическата власт върху имота представлява владение още от момента на
установяването му, какъвто не е разглеждания случай.
Жалбоподателят не твърди да е променил основанието, на
което е живеел на първия етаж на процесната къщата,
на който е бил допуснат от неговите родители. Не твърди, че е уведомил
собствениците, респ. другите наследници или да им е показал по явен и
недвусмислен начин, че отрича правата им и че започва да свои първия етаж от
къщата. Не са заявени и твърдения да е отнел владението на собствениците, респ.
от другите наследници, както и липсват доказателства в тази насока. Същевременно
упражняването на фактическата власт продължава
на основанието, на което е започнало, докато не бъде променено. Доказателства
за промяна в основанието за упражняване на фактическата власт не са ангажирани
от жалбоподателя. Това от своя страна налага изводът, че действията на ищеца не
са променени във владение (решение № 112 от 07.08.2019 г. по гр. д. № 3065/2018
г. на ВКС, ГК, І ГО).
Следва да се отбележи, че не е налице и хипотезата,
при която правото на собственост се прехвърля по производен начин без прехвърлителят да е собственик на целия имот, а само на
идеална част от него и владението е предадено на приобретателя,
в който случай последният става съсобственик с притежателя на останалите
идеални части, но като владелец е
започнал да упражнява фактическа власт върху имота на основание, което изключва
владението на другия съсобственик. Това е така, защото обемът на правата на
наследодателя Р.С.М.е известен на жалбоподателя, поради което упражняваната от
него фактическа власт не е на основание, което изключва владението на
останалите съсобственици.
За изчерпателност на изложението е нужно да се посочи,
че свидетелката Ж. С. е дала показания за извършени ремонтни действия от страна
на жалбоподателя на първия етаж на къщата. Не се установи обаче тези ремонтни действия
да са надхвърлили обикновеното ползване на имота, каквито например са пристрояване
и надстрояване, поради което въз основа на извършения ремонт на банята не би
могло да се приеме, че е налице промяна на намерението за своене.
По изложените съображения въззивният
съд счита, че ищецът не е доказал, че е изключителен собственик на първи етаж
на процесната къща по силата на завещание и давностно владение. Ето защо изводът на решаващия съд в
тази насока е обоснован. Не са заявени оплаквания от ответника относно обема на
притежаваните от него права спрямо първия етаж от къщата, установени с обжалваното
съдебно решение, поради което и на основание чл.269 ГПК и при съобразяване
изискванията на чл.271, ал.1, изр. последно ГПК, този въпрос е извън пределите
на въззивния контрол и не следва да се обсъжда по
същество.
Жалбоподателят поддържа, че неправилно са определени делбените квоти на втори етаж на процесната
къща, както и на поземления имот, като той притежава 2/3 ид.
ч., а насрещната страна - 1/3 ид. ч.
На 25.12.1996 г. З.К.М.е завещата
на ищеца 1/2 ид. ч. от цялото й имущество към момента
на нейната смърт.
С последващо завещание
(завет) от 06.06.2006 г. е завещала в полза на
ответника втория етаж на процесната къща, за да я
гледа до края на живота й. Страните не спорят във въззивното
производство, че заветът не е произвел правно действие, тъй като завещание,
съдържащо завещателни разпореждания, с които се
вменява задължение за осигуряване издръжка на завещателя от страна на лицето, в
чиято полза е направено или от трети лица, не поражда правни последици, защото
противоречи на безвъзмездния характер на завещанието.
В нормата на чл.38 ЗНасл. е регламентирано, че завещанието
може да бъде отменено изрично с ново завещание или с нотариален акт, в който
завещателят изрично заявява, че отменя изцяло или отчасти предишните си
разпореждания. За да отмени новото завещание предходното такова, е необходимо новото
завещание или завет да е валидно и съответно да произведе правно действие. В тази насока са разясненията, дадени с решение
№ 24 от 30.03.2015 г. по гр. д. № 5217/2014 г. на ВКС, ГК, І ГО, постановено по
реда на чл.290 ГПК, съгласно което новото завещание, с което се отменя
предходното, трябва също да отговаря на предвидената в чл.25 ЗНасл. форма - да
е написано изцяло ръкописно от завещателя, да е означена датата, на която е
съставено и да е подписано след завещателните
разпореждания.
Съгласно разясненията, дадени с решение № 712 от
05.12.2003 г. по гр. д. № 212/2003 г. на ВКС, ГК, І ГО, отмяната на завещателни разпореждания е строго формален акт и поради
това не е достатъчно само изявена несъмнена воля на завещателя. Необходимо е да
е спазена предвидената в чл.38 и чл.39 ЗНасл. форма отмяната да е извършена с
ново завещание или с нотариален акт, или с последващо
завещание, в което се съдържат разпоредби, несъвместими със старите. Аргументи
в тази насока са изложени и в решение №
229 от 24.10.2012 г. по гр. д. № 279/2012 г. на ВКС, ГК, ІІ ГО.
Предвид обстоятелството, че заветът на З.К.М.в полза
на ответника от 06.06.2006 г. е нищожен и не е
произвел правно действие, същият не съставлява основание за приложение на
предвидените в нормата на чл.38 ЗНасл. правни последици. Те се предпоставят от валидно завещателно
волеизявление, каквото в случая не е налице.
По изложените съображения въззивният
съд счита, че са основателни доводите на жалбоподателя, завещанието от
25.12.1996 г. е произвело правно действие в неговата цялост, включително по
отношение втория етаж от къщата и от парцела.
Към момента на смъртта на наследодателката
З.К.М.на 02.04.2013 г. същата е притежавала 4/6 ид.
ч. от делбените имоти – 1/2 ид.
ч. от прекратената съпружеска имуществена общност и 1/6 ид.
ч. в резултат на наследяване. От притежаваните 4/6 ид.
ч. със завещанието от 25.12.1996 г. е завещала в полза на жалбоподателя 1/2 (4/12
ид. ч.), а останалата част се наследява по равно от
страните (4/24 ид. ч.). Последните са притежавали в резултат от
наследяване от баща им Р.С.М.по 1/6 ид. ч. всеки от
тях. С оглед на това ищецът притежава 2/3 ид. ч.
(4/12+4/24+1/6), а ответникът притежава 1/3 ид. ч.
(4/24+1/6).
По изложените съображения въззивният
съд счита, че делбените квоти на страните по
отношение на втория етаж от къщата и поземления имот са съответно 2/3 ид. ч. за ищеца и 1/3 ид. ч. за
ответника.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат
частично, обжалваното решение следва да се отмени в частта на делбените квоти спрямо втори етаж от къщата и поземления
имот, като следва да се постанови, че ищецът притежава 2/3 ид.
ч., а ответникът 1/3 ид. ч., а в останалата част
обжалваното решение следва да се потвърди.
По
разноските по производството:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на жалбоподателя следва да се присъди сумата от 470 лв.,
представляваща сторени разноски във въззивното
производство по съразмерност.
На основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответника по
жалбата следва да се присъди сумата от 500 лв. – заплатено възнаграждение за
един адвокат по съразмерност.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 162545 от 28.07.2020
г., постановено по гр. д. № 79931/2018
г. по описа на СРС, ІІ ГО, 168 състав, В
ЧАСТТА на делбените квоти за самостоятелен обект
в сграда №1, находяща се в гр. София, район надежда,
ул. „*****, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.1387.2306,
представляващ ВТОРИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ с
идентификатор 68134.1387.1.1 по кадастрална карта и кадастрални регистри,
одобрени със заповед № РД-18-48/12.10.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК
и с площ 65, 40 кв. м., с предназначение жилище – апартамент на едно ниво,
заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на
строеж върху терена при съседи: на същия етаж няма, под обекта
68134.1387.2306.1.2, над обекта няма, както следва: 1/2 идеална част за З.Р.С. и 1/2
идеална част за Н.Р.С., както В ЧАСТТА
на делбените квоти за и за следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
68134.1387.2306 по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед
№ РД-18-48/12.10.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, в който е построена
двуетажната жилищна сграда, представляващ УПИ XХI - 285 от
квартал 848 по плана на гр. София, местността „Триъгълника“ гарата и с площ
205.00 кв.м. при съседи:68134.1387.2045, 68134.1387.82, 68134.1387.2304 и
68134.1387.84, както следва: 1/2
идеална част за З.Р.С. и 1/2 идеална
част за Н.Р.С., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДЕЛБЕНИТЕ
КВОТИ при извършване на съдебната
делба на самостоятелен обект в сграда №1, находяща се
в гр. София, район Надежда, ул. „*****, разположена в поземлен имот с
идентификатор 68134.1387.2306, представляващ ВТОРИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ с идентификатор 68134.1387.1.1 по кадастрална
карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № РД-18-48/12.10.2011 г. на
изпълнителния директор на АГКК и с площ 65, 40 кв. м., с предназначение жилище
– апартамент на едно ниво, заедно със съответните идеални части от общите части
на сградата и правото на строеж върху терена при съседи: на същия етаж няма,
под обекта 68134.1387.2306.1.2, над обекта няма както и на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.1387.2306 по кадастрална карта
и кадастрални регистри, одобрени със заповед № РД-18-48/12.10.2011 г. на изпълнителния
директор на АГКК, в който е построена двуетажната жилищна сграда, представляващ
УПИ XХI - 285
от квартал 848 по плана на гр. София, местността „Триъгълника“ гарата и с площ
205.00 кв.м. при съседи:68134.1387.2045, 68134.1387.82, 68134.1387.2304 и
68134.1387.84, са както следва:
- за З.Р.С., ЕГН **********: 2/3 ид. ч.;
- за Н.Р.С., ЕГН ********: 1/2 ид. ч.;
ПОТВЪРЖДАВА решение № 162545 от 28.07.2020 г., постановено по гр.
д. № 79931/2018 г. по описа на СРС,
ІІ ГО, 168 състав, В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА
ЧАСТ.
ОСЪЖДА Н.Р.С., ЕГН
********, с адрес ***, да заплати на З.Р.С., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от
470 (четиристотин и седемдесет) лв.,
на основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща сторени разноски във въззивното производство по съразмерност.
ОСЪЖДА З.Р.С., ЕГН
**********, с адрес ***, да заплати на Н.Р.С., ЕГН ********, с адрес ***, сумата от 500 (петстотин) лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК, представляваща
заплатено възнаграждение за един адвокат за осъществяване на процесуално представителаство във въззивното
производство, по съразмерност.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.