Определение по дело №439/2019 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 563
Дата: 10 септември 2019 г.
Съдия: Петя Иванова Петрова
Дело: 20193000500439
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 2 септември 2019 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

563

                                       10.09.2019 г.,  гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

АПЕЛАТИВЕН СЪД гр.ВАРНА, гражданско отделение, на 10 септември 2019 г. в закрито заседание в следния състав:

                                                                Председател: Милен Славов

     Членове: Петя Петрова         

                   Георги Йовчев

                                                                 

като разгледа докладваното от с. П. Петрова в.гр.д. № 439 по описа на Апелативен съд Варна за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по в.гр.д. №439/2019 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по въззивни жалби (трите инкорпорирани в един документ) от Н.К.Н., К.Н.К. и К.Н.П., подадени чрез адвокат Д.К., против решение № 638/27.05.2019 г., постановено по гр.д. № 1086/2018 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което са отхвърлени, предявените от всеки от тях срещу Г.Н.Н. искове за отмяна на обективирано в нотариален акт № 183, том XI, нот. дело № 3742/1988 г. дарение на недвижими имот – апартамент № 18, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“ бл. 19, вх. 2, ет. 1, съставляващ имот идентификатор 10135.4504.306.2.3, ведно с избеното помещение със застроена площ от 3,64 кв.м., заедно с 1,304% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, както следва: - от Н.К.Н. до размер на 6/10 ид.част от дарението, поради многократни опити и закани за убийство от страна на ответницата към ищеца и покойната му съпруга – дарителката М. Н., на основание чл. 227, ал. 1, б. „а“ от ЗЗД, както и поради отказ на надарената да даде издръжка на дарителите, на основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД; - от К.Н.К. до размер от 1/10 ид.част от дареното, поради многократни опити и закани за убийство от страна на надарената към дарителката М. Н., майка на ищеца К.К., на основание чл. 227, ал. 1, б. „а“ от ЗЗД и поради отказ на надарената да даде издръжка на дарителите, на основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД; - от К.Н.П. до размер от 1/10 ид.част от дареното, поради многократни опити и закани за убийство от страна на надарената към дарителката М. Н., майка на ищеца К.К., на основание чл. 227, ал. 1, б. „а“ от ЗЗД и поради отказ на надарената да даде издръжка на дарителите, на основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД.

Въззивниците са настоявали, че обжалваното решение е неправилно - постановено при допуснати нарушения на процесуалните правила, като са молили за отмяната му и за уважаване на исковете им, както и за присъждане на сторените по делото разноски. Изложили са съображения, че съдът не е изследвал обективно, всестранно и задълбочено всички събрани в хода на делото доказателства, не се е мотивирал при обсъждане на свидетелските показания и недопустимо кредитирал някой от тях за сметка на други. Позовали са се на процесуално нарушение на съда, изразяващо се в отказа му да им  допусне един свидетел, като са молили за допускането му от въззивната инстанция с цел „изясняване още на фактическата обстановка по делото“. Молили са и за съдебно удостоверение с цел снабдяване с такова от 4 –то РПУ МВР „за подаваните жалби от Н. и М. и от дъщеря им К.“.

Ответницата не е подала отговор на жалбите.

Въззивните жалби (инкорпорирани в един документ) са подадени в срок от лица с правен интерес от обжалване на решението на окръжния съд в съответните му части, като неизгодно за всеки от тях, редовни са и допустими и следва да бъдат внесени за разглеждане в открито съдебно заседание.

По доказателствените искания:

Според забраната на чл. 266, ал.1 от ГПК, във въззивното производство страните не могат да твърдят нови обстоятелства, да сочат и представят нови доказателства, които са могли да посочат и представят в срок в първоинстанционното производство. Тази забрана не се отнася само до две групи нови доказателства, визирани в чл. 266, ал. 2  и ал.3 от ГПК, а именно: - новооткрити доказателства и доказателства за новооткрити или новонастъпили факти и доказателства, които не са били допуснати пред първата инстанция поради нарушаване на съдопроизводствените правила. По отношение на искането за издаване на удостоверение от МВР, въззивникът не е обосновал никоя от посочените хипотези, като заявените пред първата инстанция доказателствени искания за издаване на удостоверения за пред МВР са били уважени от съда. Затова и предвид липсата на предпоставките по чл. 266, ал.2 и ал.3 от ГПК искането следва да бъде оставено без уважение.  Разпит на един свидетел също не следва да бъде допускан от настоящата инстанция, тъй като окръжният съд не е извършил соченото от въззивниците процесуално нарушение – отказ да им бъде допуснат такъв. Напротив, направеното в съдебно заседание от 17.01.2019 г. искане от адв. К. за допускане на двама свидетели е било уважено, а след разпита им, ново искане за изслушване на свидетел не е било заявено. След като не е налице допуснато от окръжния съд процесуално нарушение, не е налице и хипотезата на чл. 266, ал.3 от ГПК и искането следва да бъде оставено без уважение.

Предвид изложените съображения, Варненският апелативен съд

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивниците за издаване на съдебно удостоверение с цел снабдяване с такова от 4 –то РПУ МВР за подаваните жалби от Н. и М. и от дъщеря им К., както и искането за допускане до разпит на един свидетел за „изясняване още на фактическата обстановка по делото“.

ВНАСЯ  делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 30.10.2019 г. от 9,30 ч., за която дата да се призоват страните.

Определението не може да се обжалва.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: