Р
Е Ш Е Н И Е
№26/7.1.2021г.
гр.
Пловдив, 07.01.2021 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ,
ХХVІ състав,
в открито заседание на десети декември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря М.Г. и
участието на прокурора Иляна
Джубелиева, като
разгледа докладваното от Председателя к.а.н.д.
№ 2749 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
Дванадесета от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на ОД
на МВР гр.Пловдив срещу Решение № 1322
от 13.08.2020 г., постановено по АНД № 3327/2020 г. по описа на Пловдивски
районен съд, ХХIII
н. с., с което е отменен Електронен
фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство серия К № ***на ОДМВР гр. Пловдив, с който на Б.Т.М. в качеството му
на законен представител на "Терамекс М"
ООД, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2,
т. 3 от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание –
глоба в размер на 100 лева за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за
движение по пътищата.
Жалбоподателят моли да се отмени
решението и да се потвърди електронния фиш. Излага доводи за неправилност и
незаконосъобразност на съдебното решение.Претендира разноски.
Ответникът по тази касационна жалба Б.Т.М.
в качеството му на законен представител на "Терамекс
М" ООД, чрез процесуален представител адвокат Д., оспорва жалбата и моли
да се остави в сила решението. Претендира разноски.
Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна
прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че решението на ПРС е правилно и
законосъобразно и моли да бъде потвърдено.
Пловдивският
административен съд, като провери законосъобразността на въззивното
решение и с оглед обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, във
връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, намери за установено следното:
Касационната жалба е подадена в рамките
на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от
лице, имащо правен интерес - страна във въззивното
производство, за което решението е неблагоприятно, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е
ОСНОВАТЕЛНА.
Районния съд е бил сезиран с жалба
против Електронен фиш, с който е наложена глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство, на основание чл. 189, ал. 4, вр.
чл. 182, ал. 2, т. 3 от Закона за движение по пътищата в размер на 100 лева за
извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.
За да отмени електронния фиш, районният
съд е приел,че същият не е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189,
ал. 4 от ЗДП, тъй като не се доказва по безспорен начин, че жалбоподателят е
извършил установеното нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДП и защото, тъй като
превозното средство е собственост на юридическо лице, липсват доказателства за
връзката на жалбоподателя с дружеството собственик. Мотивирано е още, че не е изяснен
въпросът защо електронния фиш не е издаден на другия собственик Р.. Не било
изяснено според районния съд и обстоятелството с какъв вид техническо средство
е заснето нарушението.
Решението е неправилно.
Съгласно чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, когато
нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство,
собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага
на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е
предоставил управлението на моторното превозно средство. В случая, собственик е
"Терамекс
М" ООД и отговорността е на неговия законен представител. В справката за
регистрация на превозното средство, която е част от административната преписка,
е посочен ЕИК на дружеството собственик. Следователно, съгласно чл.23,ал.6 от Закона
за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, съдът няма право да изискват доказването на
обстоятелства, вписани в търговския регистър. Публичността на регистърното
производство и вписаните обстоятелства е възведена като основен принцип в
посочения закон. Неправилно е да се изисква доказване на обстоятелството кой е
и дали посоченият в електронния фиш действително е законен представител, след
като това е видно от информацията в търговския регистър.
От друга страна, посоченият от районния
съд втори собственик Р. не фигурира като собственик, а като ползвател на
превозното средство. Тоест, въпросното лице не е собственик. Тук за
собственикът е съществувала възможност да се възползва от реда по чл. 189, ал.
5, вр. с чл. 188, ал. 2 от ЗДП, в случай че оспорва
авторството на деянието и, че автомобилът е ползван от въпросното лице.
Волята на наказващия орган е достатъчно
ясно изразена, като е посочено качеството на физическото лице, въз основа на
което се санкционира – като законен представител на дружеството, собственик на
автомобила.
Нещо повече, за което районният съд не
се е сетил, видно от търговския регистър е, че към момента на извършване на
нарушението дружеството собственик е било представлявано от двамата съдружници заедно и
поотделно. Законът не предвижда ред по който да се избере на кое лице да се
наложи санкцията, когато дружеството се представлява от повече от едно
физическо лице, но това не означава,че органът не може да приложи санкция по
отношение на който и да е от двамата или повече законни представители,
доколкото тук отговорността се ангажира
обективно без да се държи сметка за вътрешните дружествени
правоотношения. Именно затова е предвиден и реда по чл. 188, ал. 2 от ЗДвП,
чрез който се гарантира защита на неоснователно санкционираното лице, чрез
възможност да посочи действителния извършител, включително и ако това е другия
законен представител на юридическото лице или негов служител.
Това, че в ел.фиш не е посочена нормата
на чл.189,ал.5 от ЗДвП е несъществен пропуск, който не нарушава правото на
защита на санкционираното лице, още повече при изричното посочване на
качеството му като законен представител на дружеството собственик на превозното
средство.
Не става ясно какво има предвид въззивния съд в заключението си, че не е установено по
несъмнен начин нарушението. При установяване на нарушението от съответното техническо
средство, електронният фиш се издава в отсъствието и на нарушителя и на
контролен орган, при констатирано автоматизирано (в отсъствие на контролен
орган) нарушение. Самият фиш представлява типизиран документ (електронно
изявление за знание, което има удостоверителен характер), възпроизвеждащ
установени неприсъствено факти (без възприемането им от човешки сетивен орган,
а чрез технически способ от годно за това средство), като в случаите на чл.
189, ал. 4 от ЗДвП акт за установяване на нарушение не се издава и тази фаза на
производството не съществува. Установяването на обективните признаци на
нарушението се извършва автоматизирано, като се удостоверява чрез съответното доказателствено средство - снимков материал, което има
висока доказателствена стойност по арг. от чл. 189, ал. 15 от ЗДвП. Електронният фиш има
значението на наказателно постановление (чл. 189, ал. 11 от ЗДвП) и на неговите
последици. Новата редакция на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДП, /изм. и
доп. ДВ. бр. 54 от 05 юли 2017 г. /, предвижда, че при нарушение, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е
предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер,
определен за съответното нарушение. С това изменение отпада и изискването за
предварително оповестяване и обозначаване на местата, където се извършва
контрол за скорост, за което е отменена разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП. Промяната е извършена след цитираното от районния съд ТР по ТД № 1/2013
г. на ОСК на ВАС. Легална дефиниция за автоматизирани технически средства и
системи е дадена в пар. 6, т. 65 от ЗДвП, като това
са стационарни и мобилни. Мобилната система е прикрепена към превозно средство
или временно разположена на участък от пътя, установяваща нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес. При това, както и стационарните, са уреди за контрол, работещи
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения. Използването
на мобилни технически средства е автоматизиран процес, при който единствената
намеса на контролен орган се свежда до позиционирането и настройката на
автоматизираното техническо средство. Така, без никакво значение какво е било
техническото средство- мобилно или стационарно.
Отделно от това всички автоматизирани
технически средства – мобилни и стационарни, са преминали метрологична проверка
съгласно Закона за измерванията, в това число и софтуера за обработка на доказателствения материал и са въведени в експлоатация при
стриктно спазване на нормативните предписания. Принципът на действие на
стационарните и мобилните устройства е един и същ - измерване на скоростта от
сертифициран измерител и задействане на камера, визуализираща измерването,
респ. превозното средство. Обработката на данните и издаването на ел. фиш при двата
случая е от централизирана информационна система.
Не се установява по преписката да се
касае за техническо средство, което да не е минало проверка за изправност.
Тъкмо обратното, представено е удостоверение за одобрен тип средство за
измерване,ведно с приложение за метрологични характеристики и писмо от дирекция
ИСИУС за първоначално измерване. Видно е,че техническото средство е със срок на
валидност до 2027г.
По отношение на протокола за използване
на АТС, за който се възразява от самия жалбоподател, ответник в касационното
производство, същият носи пълната информация, съгласно изискванията на чл. 6 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. и не
страда от пороци, които да са основание за отмяна на самия електронен фиш.
Ето защо и доколкото факта на извършване
на нарушението несъмнено е установен, включително и с приложената по преписката
снимка с обозначена локация, GPS
координати,дата и час на заснемане и скорост на движение, обжалваното решение
ще следва да се отмени и вместо това да се потвърди електронния фиш.
При този изход на спора на жалбоподателя
се дължи юрисконсултско възнаграждение, което на
основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът определя
на 80 лева.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 1322 от 13.08.2020 г.,
постановено по АНД № 3327/2020 г. по описа на Пловдивски районен съд, ХХIII н. с. и вместо това постановява:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане
на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К
№ ***на ОДМВР гр. Пловдив, с който на Б.Т.М. в качеството му на законен
представител на "Терамекс М" ООД, на
основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от
Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание – глоба в
размер на 100 лева за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за
движение по пътищата.
ОСЪЖДА Б.Т.М., ЕГН ********** да заплати
на ОД на МВР-Пловдив сумата от 80/осемдесет/ лева юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: