Р
Е Ш Е Н И Е № 165
Гр.Сливен,
12.07.2021
год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН в открито
съдебно заседание на първи юли две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕЛА ДИНЧЕВА
при секретаря Галя Георгиева и с
участието на прокурора …… като изслуша докладваното от съдия ДИНЧЕВА адм.д. № 241/2021 год. за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба
на "ЛАГУНА" ООД със седалище г. С. представлявано от И.И.С. срещу
Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) №ФК-111-0080109
от 22.03.2021 год. на началник отдел "Оперативни дейности" Пловдив в
ЦУ на НАП, с която на жалбоподателя е наложена ПАМ „запечатване на търговски
обект“ за срок от 14 дни.
В жалбата се твърди, че оспорената
заповед е незаконосъобразна, неправилна, немотивирана и противоречаща на целта
на закона. Оспорващият счита, че мотивите на органа относно срока на налагане
на ПАМ не са конкретни и не са относими към процесния случай. Индивидуалната мярка
следва да е съобразена с характеристиките на конкретния случай. По преписката
не били събрани доказателства за извършени други нарушения. Процесното
нарушение било първо, а не системно. Запечатването на търговския обект за срок
от 14 дни се явявало явно несъразмерно. Прави искане съдът да отмени оспорената
заповед.
В съдебно заседание
дружеството-жалбоподател се представлява от а.Й., който поддържа жалбата. Претендира
направените по делото разноски.
В съдебно заседание административният
орган началник отдел "Оперативни дейности" Пловдив в ЦУ на НАП не се
явява. Представлява се от г.ю. Д., която оспорва жалбата. Намира издадената
заповед за правилна и законосъобразна. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Административен съд Сливен като
съобрази данните по делото и становищата на страните намира за установено от
фактическа страна следното:
На 15.03.2021 год. в 12:30 часа е
била извършена проверка на търговски обект с. за к. и о. находящ се в г.С. З., у.
"Г. Б.“ *** стопанисван и експлоатиран от "ЛАГУНА" ООД. При
проверката е установено, че при извършена контролна покупка от органите по
приходите на е. к. от *** б.к. за к. Д. Г. на стойност 9 лева заплатени в брой преди
легитимация не е издаден фискален бон от монтираното в обекта фискално
устройство, модел DAISY
COMPACT M с ИН на ФУ DY 440169 и ИН на ФП № 36598205, което
било в работен режим, нито ръчна касова бележка от кочан при плащането на
стоката в брой. Покупката е извършена преди легитимацията на проверяващите
заплатена в брой от Н. Х. Г. – и. по п. Извършено е засичане на паричните
средства в касата и е установено, че същите са 134, 30 лева, а по данни от фискалното устройство 0 лева.
За установените факти и обстоятелства
е съставен протокол за извършена проверка № АА 0080109/15.03.2021 год. на
основание чл. 110, ал. 4, вр. чл. 50, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс. От
констатациите проверяващите са направили извод, че "ЛАГУНА" ООД не е
спазило реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по
установения ред за доставка/продажба. Горното изпълнява състава на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 186, ал. 1. т. 1, б. "а" от Закона за
данък върху добавената стойност.
Със Заповед за налагане на
принудителна административна мярка (ЗПАМ) № ФК-111-0080109 от 22.03.2021 год.
(предмет на оспорване в настоящото съдебно-административно производство),
ответникът като е възприел изцяло фактите установени и описани в ПИП № АА 0080109
от 15.03.2021 год. е приложил по отношение на "ЛАГУНА" ООД следната
ПАМ - запечатване на търговски обект – с. за к.-о. находящ се в г.С. З., у.
"Г. Б.“ *** и стопанисван от дружеството-жалбоподател и е забранил достъпа
до него за срок от 14 дни, тъй като същото не е спазило реда и начина за
издаване на съответен документ за продажба издаден по установения ред за
доставка/продажба, което е осъществило състава на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС.
Органът е мотивирал определената
продължителност на срока на приложената мярка като е изтъкнал, че същата е
съразмерна на извършеното. При определяне на срока на мярката са взети предвид големината
на търговския обект, продължителното работно време, потенциално много клиенти и
богат асортимент, наличие на касова разлика в размер на 134, 30 лева и нула
лева отчетени по касов апарат. Заповедта е връчена на дружеството на 07.05.2021
год. като жалбата срещу нея е подадена на 21.05.2021 год. и въз основа на нея е
образувано настоящото производство.
Приети и приложени като доказателства
по делото са цитираните по-горе писмени доказателства, а именно ПИП № АА 0080109
от 15.03.2021 год., въпросен лист за установяване на касовата наличност, дневен
оборот.
При така установената фактическа
обстановка съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима като
подадена в срок и от активнопроцесуално легитимирано лице - адресат на
заповедта.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображенията за това са
следните:
Оспорената заповед е валиден
административен акт като издадена от компетентен орган с оглед разпоредбата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС и във вр. с представената по делото заповед № ЗЦУ-1148
от 25.08.2020 год., с която изпълнителният директор на НАП упълномощава
началниците на отдели "Оперативни дейности" в ГД "Фискален
контрол" при ЦУ на НАП, каквато е длъжността на издателя на процесната
ПАМ, да издават принудителни административни мерки по чл. 186 от ЗДДС. Процесната заповед е издадена в писмена форма,
съдържа правни и фактически основания за издаването и вкл. досежно срока на
мярката, поради което е мотивирана. Не се установи в производството по
издаването на оспорения акт да са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, представляващи самостоятелно основание
за отмяната му.
Оспорената заповед е
материалнозаконосъобразна и съответна на целта на закона. Оспореният
административен акт е издаден на основание чл. 118, ал. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от
с. з. Следователно материалноправни предпоставки за прилагането на процесната
мярка е наличието на административно нарушение, изразяващо се в неиздаване на
фискална касова бележка (фискален бон) за извършена продажба във визирания в
заповедта обект – с. за к.-о. стопанисван от жалбоподателя. Съгласно чл. 118, ал. 3 от ЗДДС фискалният и системният бон са хартиени документи,
регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която
се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с
други заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация
фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана
система за управление на търговската дейност. Издаването на фискален бон е
задължение на всяко лице извършващо продажби на стоки или услуги в търговски
обект по аргумент от чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ за регистриране и отчитане на продажби
в търговските обекти чрез фискални устройства. По делото е установено, че за
покупка на стойност 9 лева не е издаден фискален бон от монтираното в обекта
фискално устройство, нито е издадена касова бележка от кочан с ръчни касови
бележки. Това обстоятелство се потвърждава от събраните по делото писмени
доказателства като същото не се оспорва от дружеството.
Съдът намира възраженията наведени с
жалбата за неоснователни. При издаване на процесната заповед административният
орган се е съобразил с всички събрани по преписката доказателства противно на
твърдението в жалбата. Нито в административното производство, нито в
производството пред съда оспорващото дружество ангажира някакви доказателства, които да опровергаят извода на
органите по приходите, че дружеството не е издало касова бележка за извършената
продажба на е. к. к. за к.
Неоснователни са оплакванията в
жалбата за немотивираност на акта в частта му досежно продължителността на
мярката (срока, за който същата е приложена). В мотивите на акта си ответникът
е изтъкнал, че в случая продължителността на срока е определена с оглед начина
и вида на организиране на отчетността довели до извършеното деяние свързано
индиректно със степента на неговата обществена опасност. Определеният срок е
съразмерен на извършеното и съобразен с целената превенция за преустановяване
на лошите практики в обекта. Предвид изложеното съдът намира, че органът е
изложил конкретни мотиви досежно срока на мярката, които напълно се споделят от
настоящия състав. Практика на ВАС по подобен случай адм.д. № 3056/2021 год.
Предвид изложеното по-горе съдът
намира, че жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора съдът намира
за основателно искането на процесуалния представител на административния орган
за присъждане на разноски по делото. Процесуалният представител на органа е
поискал заплащане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.
Съгласно чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ по административни
дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лева. С оглед
действителната фактическа и правна сложност на спора съдът намира, че следва да
осъди "ЛАГУНА" ООД да заплати на НАП разноски по делото в размер на
100 лева.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Административен съд Сливен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на "ЛАГУНА" ООД ЕИК *********
със седалище г. С., б.“Х. Д.“ *** представлявано от И.И.С. срещу Заповед за
налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) № ФК-111-0080109 от 22.03.2021
год. на началник отдел "Оперативни дейности" Пловдив в ЦУ на НАП като
неоснователна.
ОСЪЖДА
"ЛАГУНА" ООД ЕИК *********
със седалище г. С., б.“Х. Д.“ *** представлявано от И.И.С. ДА
ЗАПЛАТИ на Национална агенция за приходи разноски по делото в размер на 100
/сто/ лева представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд
на РБългария.
СЪДИЯ