№ 1103
гр. Стара Загора, 21.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Генчо Атанасов
при участието на секретаря Живка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Генчо Атанасов Гражданско дело №
20235530103716 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1, вр. с чл.439 ГПК.
Ищцата М. П. П. твърди в исковата си молба, че през 2008 г. сключила договор за
кредит с „АлфаБанк“ АД, която впоследствие фалирала и била закупена от „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД. Договорът бил сключен на 19.02.2008 г., като кредитът не бил обслужван
редовно. Спрямо ищцата не били предприемани действия за връщане на взетата сума. През
2018 г. с ищцата се свързало непознато лице, което й заявило, че нейното задължение било
изкупено. Периодично и в течение на няколко години с ищцата се свързвали лица, които
твърдели, че ищцата имала задължение, което трябва да плати. Винаги отговаряла, че
задължението било към друго лице и било погасено по давност. През месец август 2023 г. с
ищцата отново се свързало лице, което се представило като служител на ответното
дружество, което уведомило ищцата, че задължението й към „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД
било изкупено от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и че ищцата имала задължение
към това дружество в размер на 22096,40 лв., представляваща главница и лихви за
просрочие. Във връзка с проведения разговор получила по телефона два броя документи. От
съдържанието на същите се установявало следното. С Договор за прехвърляне на вземания
от 21.12.2017 г. „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД прехвърлила на „С.Г. Груп“ ООД вземане към
ищцата, произтичащо от Договор за кредит от 19.02.2008 г. С Договор за прехвърляне на
вземания от 23.04.2018 г. „С.Г. Груп“ ООД прехвърлило в полза на ответното дружество
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД вземане към ищцата, придобито от по силата на
Договор за цесия, сключен на 21.12.2017г. между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД и „С.Г.
Груп“ ООД и произтичащо от Договор за кредит от 19.02.2008 г. След като се запознала с
въпросните документи, при поредния разговор с представител на дружеството го уведомила,
1
че въпросната сума не била дължима от ищцата, тъй като била погасена по давност. Нейните
доводи били игнорирани и й било съобщено, че вземането ще бъде събрано по съдебен ред.
Ищцата моли съда да постанови съдебно решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, че спрямо М. П. П. не
съществува и не се дължи вземане в размер на 22096,40 лв. с правно основание сключен
Договор за продажба прехвърляне на вземания от 23.04.2018г. между цедента „С.Г. Груп“
ООД и цесионера „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД придобито по силата на Договор
за цесия сключен на 21.12.17г. между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД и „С.Г. Груп“ ООД и
произтичащо от Договор за кредит от 19.02.2008 г. поради погасяване на вземането по
давност. Претендира разноски.
Ответникът „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, гр.София заявява, че
признава предявения иск за допустим и основателен. Моли съда, на основание чл. 78. ал. 2
от ГПК, да възложи разноските в настоящото производство в тежест на ищеца. Ответното
дружество не дало повод за завеждането на делото, като същото не предприемало действия
по принудително събиране на вземането, а също така признавало иска. В този смисъл била и
съдебната практика, утвърдена от ВКС и съдилищата в страната. ВКС приемал, че
извънсъдебната покана до длъжника да плати, дори със заплаха да бъдат предприети
съдебни мерки, не била повод за предявяването на иск за несъществуване на вземането и не
влечала отговорност за разноски при признание на иска до изтичането на срока за отговор на
исковата молба. Отговорност за разноски щяла да възникне за кредитора, ако той
предприемел съдебни мерки или оспорел предявения основателен иск за несъществуване на
вземането поради изтекла погасителна давност. Не било без значение и обстоятелството, че
кредиторът имал установена практика за процедиране при направено извънсъдебно
възражение за давност, още повече, ако по силата на задължителни за него правила той бил
длъжен и прилагал адекватна процедура в подобна ситуация. В този смисъл твърденията на
ищцата, че многократно правила опити да уведоми ответното дружество, че задължението й
било изтекло по давност и че същите опити били игнорирани, били недоказани.
Провежданите с ищцата разговори били преди 2021 г., като към този момент с оглед падежа
на главното задължение, 19.02.2016 г., дори да правела възражения за давност към онзи
момент, те били преждевременно предявявани. В 2023 г. с ищцата бил осъществен контакт
едва на 21.08.2023 г., тоест били неверни и недоказани твърденията на ищцата, че правела
опити да подаде възражение за изтекъл давностен срок пред дружеството. Съгласно чл. 120
от Закона за задълженията и договорите давността не се прилагала служебно. Нужно било
винаги възражение или волеизявление на длъжника за изтекла в негова полза погасителна
давност. Ищцата имала възможност да уведоми ответника, че смята задължението за
погасено по давност, след като същата настъпила в действителност, в който случай
ответното дружество щяло да направи проверка и да признае искането й за заличаване на
дълга като изтекъл по давност за основателно. Вместо това ищцата решила да заведе
съдебен иск срещу ответника с ясната цел да натовари ответника с допълнителни съдебни
разходи. Този иск също така водел и до ненужно натоварване на съдебната система от
страна на ищцата. Ищцата злоупотребила с правото си на иск, като не се опитала да уреди
2
отношенията си с дружеството извънсъдебно, когато такава възможност съществувала.
Ответникът моли съда да възложи разноските в настоящото производство в тежест на
ищеца.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, намери за установено следното:
Предявен е отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1, вр. с чл.439 ГПК.
Доколкото ищцата се позовава на изтекла погасителна давност, съдът приема, че искането за
защита се свежда до съдебно установяване на несъществуването на правото на
принудително изпълнение на вземането на ответника, тъй като погасителната давност не
погасява самото вземане. Това становище на съда е отразено и в доклада по делото.
В практиката на ВКС се е наложило разбирането за допустимост на така предявения
отрицателен установителен иск, независимо от липсата на висящо изпълнително
производство за събиране на вземането към момента на предявяването му. Достатъчен е
безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за иницииране на изпълнително
производство, независимо че и в хода на същото би могъл да предяви иска си, доколкото в
тази последна хипотеза и за препятстване на изпълнителните действия следва да предприеме
и обезпечаване на иска си, съответно да поеме риска на евентуален отказ за обезпечаване,
все действия обективно засягащи правната му сфера /в този смисъл е Определение № 513 от
24.11.2016 г. по ч. т. д. № 1660/2016 г. на Върховен касационен съд, 1-во търг. отделение,
както и Решение по гр.д.№ 1812/2015г. на ВКС, ІV г.о. и Решение по гр.д. № 903/2021г. на
ВКС, III г.о., цитирани в Определение № 337 от 21.07.2022 г. по ч. т. д. № 854/2022 г. на
Върховен касационен съд, 1-во търг. отделение/.
В отговора на исковата молба ищецът е признал предявения иск, като е заявил
становище за неговата основателност.
Признанието се подкрепя и от представените по делото писмени доказателства
/Договор за потребителски кредит - Ваканция №187-69/2008 от 19.02.2008 г., Погасителен
план по договор за кредит 187-69/2008 г., Молба-декларация за потребителски кредит рег. №
362/12.02.2008 г. и Молба-декларация за потребителски кредит рег. № CL18668/, от които е
видно, че последната дължима вноска по договора е станала изискуема на 19.02.2016 г.
Разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД предвижда, че давността започва да тече от датата на
изискуемостта на вземането. Следователно дори при приложимост на общата петгодишна
давност по чл.110 от ЗЗД, към датата на предявяване на иска - 08.09.2023 г. – давностният
срок е изтекъл, което е довело до погасяване правото на принудително изпълнение на
кредитора.
По тези съображения съдът намира, че предявеният иск по чл.124, ал.1, вр. с чл.439
ГПК е основателен и следва да бъде уважен, като се признае за установено по отношение на
ответника, че не съществува правото му на принудително изпълнение на вземане към
ищцата за сумата 22096,40 лв. по Договор за потребителски кредит - Ваканция №187-
69/2008 от 19.02.2008 г., сключен с „АЛФА БАНКА -КЛОН БЪЛГАРИЯ“.
3
Ищцата е направила искане за присъждане на направените по делото разноски за
държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК предвижда, че ако ответникът с поведението си не е
дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. В
случая е налице признание на иска от ответника. От показанията на разпитания по делото
свидетел С.Д.С. се установява, че през периода от лятото на 2018г. до лятото на 2023г.
представители на „Агенция за събиране на вземания“ са се обаждали на ищцата, като са я
канили да заплати процесното задължение, но не са й изпращали документи.
По въпроса кое поведение на ответника може да се квалифицира като даване на
повод за завеждане на делото, ВКС се произнесъл в Определение № 95 от 22.02.2018 г. по ч.
гр. д. № 510 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение, в което се казва
следното: “Извънсъдебната покана до длъжника да плати, дори със заплаха да бъдат
предприети съдебни мерки, не е повод за предявяването на иск за несъществуване на
вземането и не влече отговорност за разноски при признание на иска до изтичането на
срока за отговор на исковата молба; но влече отговорност за вреди при отправянето на
последващи покани, след като длъжникът се е позовал на давност или вземането бъде
прехвърлено, без цесионерът да е уведомен за позоваването на давност от страна на
длъжника. Отговорност за разноски би възникнала за кредитора, ако той предприеме
съдебни мерки или оспори предявения основателен иск за несъществуване на вземането
поради изтекла погасителна давност. “ Това разбиране е изразено и в Определение № 549
от 29.11.2018 г. по ч. гр. д. № 4317 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение.
Изхождайки от посочената съдебна практика, настоящият съдебен състав приема, че
ответникът не е дал повод за предявяване на иска, доколкото същият не е предприел
действия за съдебно събиране на вземането си. Същият е признал и предявения иск, поради
което отговорност за разноски на основание чл.78, ал.2 ГПК не възниква.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, гр.София, ж.к. Люлин -10, бул.”Д-р Петър Дертлиев” 25, офис сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, ЕИК *********, че не съществува право на принудително
изпълнение на вземането му към М. П. П. от гр.Стара Загора, ... за сумата 22096,40 лева по
Договор за потребителски кредит - Ваканция №187-69/2008 от 19.02.2008 г., сключен с
„АЛФА БАНКА -КЛОН БЪЛГАРИЯ“.
ОТХВЪРЛЯ искането на М. П. П. от гр.Стара Загора, ... за присъждане на разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Старозагорския окръжен съд.
4
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
5