О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 802
Стара Загора, 04.12.2023г.
Старозагорският
административен съд, V
състав, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА Т.ОВА
при секретар и с
участието
на прокурора
като разгледа
докладваното от съдия Р. Т.ОВА административно дело № 739 по описа за 2023г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.166, ал.4
във вр. с ал.2 и ал.3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.172, ал.5 и ал.6 от Закона
за движението по пътищата (ЗДвП).
Производството
по административно дело № 739/ 2023г. по описа на Административен съд – Стара
Загора е образувано по жалба на Н.Р.С. с постоянен адрес ***, подадена чрез
пълномощника му адв. Г.Р.Г. ***, против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 23-0447-000079 от 23.11.2023г., издадена от мл. автоконтрольор
в РУ – Гълъбово към ОД на МВР – Стара Загора – Т. Д. С.. С оспорената заповед,
на основание чл.171, т.2а, б. „б“ от ЗДвП, на Н.Р.С. е наложена принудителна
административна мярка – прекратяване на регистрация на ППС за срок от 180 дни.
От фактическа страна прилагането на ПАМ се основава на обстоятелството, че на 23.11.2023г.,
около 16.30 часа в община Гълъбово на път ІІІ-554 на км.41 до Брикетна фабрика,
Н.С. управлява собствения си л.а рег. № ******след употреба на наркотични
вещества, установено с техническо средство Дръг Тест 5000 с номер ARМF 0096, който е отчел положителен
резултат за метафентамин, видно от проба 124. Посочено е в заповедта, че на
водача е издаден талон за изследване № 099482 от 23.11.2023г.
В жалбата е направено
особено искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварително
изпълнение на заповедта, по съображения, че с изпълнението на административния
акт ще бъдат причинени значителни и трудно поправими вреди за Н.С. предвид
тежкото му здравословно състояние – 95% инвалидност и необходимостта да ползва
автомобила си (специално пригоден да е подходящ за заболяванията му на
гръбначния стълб) за придвижването му до работа и за обслужване на ежедневните му
потребности. Към жалбата е приложен и Протокол – препис-извлечение от извършено
във Военномедицинска академия на 24.11.2023г. токсикологично изследване на
кръвна проба от лицето Н.Р.С., със заключение, че не се установява употреба на
наркотични вещества, вкл. при отрицателен резултат за употреба на метамфетамин.
Оспорената
заповед е от категорията административни актове, по отношение на които е налице
законово установено изключение от регламентирания в чл.166, ал.1 от АПК принцип
за суспензивния ефект на подадената жалба. Заповедта и приложената с нея
принудителна административна мярка са постановени на основание чл.171, т.2а от ЗДвП, като съгласно специалната норма на чл.172, ал.6 от ЗДвП, обжалването на
заповедта не спира изпълнението на принудителна административна мярка. Приложимият
процесуален ред за разглеждане и произнасяне по подаденото искане за спиране
изпълнението на Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 23-0447-000079 от
23.11.2023г., издадена от мл. автоконтрольор в РУ – Гълъбово към ОД на МВР –
Стара Загора, е този по чл.166, ал.3 във вр. с ал.4 от АПК.
След преценка на материалите по делото съдът
намира, че искането за спиране изпълнението на Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 23-0447-000079 от 23.11.2023г., е
основателно, по следните съображения:
В Закона за движението
по пътищата не са посочени основанията и условията, при които съдът може да
спре допуснатото по силата на закона изпълнение на обжалвания акт. При липса на
регламентирани в ЗДвП материалноправни предпоставки, следва да се приложи
разрешението, дадено в общата разпоредба на чл.166, ал.4 от АПК. Посочената
норма предвижда, че допуснатото предварително изпълнение на административен акт
по силата на отделен закон може да бъде спряно от съда по искане на оспорващия
при условията на чл.166, ал.2 от АПК – а именно когато предварителното
изпълнение може да причини на жалбоподателя значителна или трудно поправима
вреда, която да релевира осезателно застрашаване на частния интерес, като
основание за прилагане на обезпечителната мярка.
По своята правна същност спирането на допуснато по силата
на закона изпълнение на административния акт представлява вид обезпечителна
мярка в административния процес, целяща да се предотврати осъществяването на
разпоредените с обжалвания акт
правни последици до приключване на спора относно неговата законосъобразност. За
да бъде уважено искане за спиране на допуснато по силата на закона предварително
изпълнение на административен акт, в тежест на молителя е да посочи вредите и
да представи доказателства за вида им и за вероятността те да настъпят, ако
обжалваният административен акт бъде изпълнен, преди съдът да се произнесе по
неговата законосъобразност.
В случая, въз основа на представените по делото
доказателства съдът приема, че предварителното изпълнение на заповедта
неминуемо би довело до негативни последици за Н.С., в случай, че
административният акт бъде отменен като незаконосъобразен. Възможността за
настъпването на значителни или трудно поправими вреди е обоснована с твърдения,
че предварителното изпълнение на приложената ПАМ „прекратяване на регистрация
на ППС“ за срок от 180 дни по отношение на собствения на С. автомобил,
специално пригоден да е подходящ за заболяванията му на гръбначния стълб, би
довело до невъзможност на лицето да се придвижва до работното му място в Рудник
Троянов 3, както и да обслужва свързаните с влошеното му здравословно състояние
ежедневни нужди, като използването на друг вид транспорт е невъзможно поради
заболяванията на гръбначния стълб, които има и ограничения двигателен
капацитет. От приложените към жалбата доказателства се установява, че Н.С. е с
95% трайно намалена работоспособност съгласно Експертно решение № 91349-104 от
09.06.2021г. на ТЕЛК при УМБАЛ проф. д-р Ст. Киркович АД с водеща диагноза
анкилозиращ спондилит, множествено засягане на гръбначния стълб. Представената
епикриза за проведено болнично лечение през м. ноември 2023г., подкрепя
твърдението на жалбоподателя, че използването на МПС с оглед на здравословното
му състояние е изключително необходимо в ежедневието му – за придвижване до
работното му място, магазин, аптека и т.н. Следователно в случая
предварителното изпълнение на заповедта, с оглед на здравословното и физическо
състояние на адресата на приложената ПАМ, няма да доведе само до неудобства в
работата и в ежедневието на Н.С., а до причиняване на трудно поправима вреда,
изразяваща се в невъзможност да се грижи сам за препитанието си и да обслужва
свързаните с влошеното здравословно състояние ежедневни нужди. Отделно от това
приложеният към жалбата Протокол – препис–извлечение от извършено в
Химикотоксилогична лаборатория към Военномедицинска академия на 24.11.2023г.
(т.е един ден след датата на твърдяното управление на МПС след употреба на
наркотични вещества) токсикологично изследване на кръвна проба от лицето Н.Р.С.,
със заключение, че не се установява употреба на наркотични вещества, вкл. при
отрицателен резултат за употреба на метамфетамин, представлява ново
обстоятелство по смисъла на чл. 166, ал. 2, изр. второ от АПК, съставляващо
индиция за вероятната недостоверност на посочения в оспорената заповед факт, че
на 23.11.2023г. Н.С. е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества, в
частност – метамфетамин. С оглед правната същност и целта на предвидената
възможност за спиране на допуснато по силата на закона изпълнение на
административния акт, като вид обезпечителна мярка в съдебния административен
процес, насочена към предотвратяване
осъществяването на разпоредените с обжалвания акт правни последици до
приключване на спора относно неговата законосъобразност, съдът приема, че в
случая са налице условията по чл.166, ал.2 от АПК да бъде дадена временна
защита по отношение на фактическото и правно положение на жалбоподателя в обема
на неговите права и законни интереси до издаването на административния акт, за
да се предотврати влошаването на това положение до приключването на
образуваното съдебно - административно производство с влязло в сила
решение.
Предвид изложеното и след преценка на баланса
между охраняваните с допуснатото по силата на закона предварително изпълнение
интереси и правата и интересите, които евентуално ще бъдат накърнени от това
изпълнение, съдът намира, че са налице условията по чл.166, ал.2 от АПК и
искането за спиране изпълнението на
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0447-000079 от
23.11.2023г. на мл. автоконтрольор в РУ – Гълъбово към ОД на МВР – Стара Загора,
е
основателно и следва да бъде уважено.
Водим от
горните мотиви и на основание чл.166, ал.3 във вр. с ал.4 и ал.2 от АПК във вр.
с чл.172, ал.6 от ЗДвП, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
СПИРА по искане на жалбоподателя Н.Р.С. с
постоянен адрес ***, допуснатото по силата на закона предварително изпълнение
на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0447-000079
от 23.11.2023г. по чл.171, т.2а, б. „б“ от ЗДвП, издадена от мл. автоконтрольор
в РУ – Гълъбово към ОД на МВР – Стара Загора, до приключване с влязло в сила решение
на образуваното по оспорването на посочения административен акт съдебно
производство по административно дело № 739/ 2023г. по описа на Административен
съд – Стара Загора.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в
7-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: