Решение по дело №546/2024 на Административен съд - Пловдив

Касационно производство по чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на М. Х. Б. от град София срещу решение № 141 от 29.01.2024 г., постановено по АНД № 6813 по описа на Районен съд Пловдив за 2023 година, с което е потвърдено наказателно постановление № 22-1030-003030 от 20.05.2022 г. на началник група в ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция Пловдив“, с което на М. Х. Б., [ЕГН], от град София, [жк], [улица], на основание чл.182, ал.1, т.6 ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 750 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП.

Според касатора решението е неправилно поради съществени нарушения на процесуалния закон, поради което моли да се отмени решението и наказателното постановление.

Ответникът не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение да се потвърди обжалваното решение като правилно.

Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, е неоснователна поради следните съображения:

За да потвърди наказателното постановление, районният съд е приел, че от събраните писмени и гласни доказателства, като писмени доказателства не са били оспорени в нито един етап от производството от жалбоподателя, по безспорен начин се доказва фактическата обстановка и административното нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП. Тъй като в случая жалбоподателят е бил санкциониран след представяне на декларация по чл.188 ЗДвП, районният съд прави извод, че е неоснователно възражението му за изтекъл срок по чл.34 ЗАНН за съставяне на АУАН, който започва да тече от установяване на нарушителя, който в случая е установен именно с декларацията по чл.188 ЗДвП. Представеният протокол по чл.10 доказва използването на техническо средство, което е било годно към датата на нарушението, и неговото местоположение, а снимковият материал към него установява извършването на нарушението, а в съответствие с чл.182, ал.1, т.6 ЗДвП правилно е определен размерът на глобата предвид установената наказуема скорост от 109 км/ч. Според районния съд не са допуснати съществени нарушения при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление, ограничаващи правото на защита на нарушителя, не са допуснати такива нарушения в целия процес по ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Според съда нормата на чл.28 ЗАНН е неприложима за случая.

Решението е правилно. Въз основа на правилно установени факти и след преценка на всички събрани по делото доказателства районният съд е направил обосновани и съответни на материалния закон изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни, като на основание чл.221, ал.1 АПК препраща и към мотивите на първоинстанционния съд.

Напълно обоснован и правилен е изводът на районния съд за липса на съществени нарушения на процесуалните правила от страна на наказващия орган. Правилен е изводът за спазване на срока по чл.34 ЗАНН за съставяне на АУАН и започване на административнонаказателното производство, тъй като този срок в случая се брои от датата на подаване на декларацията по чл.188 ЗДвП, съответно тримесечният срок е спазен.

Правилен и обоснован е също изводът на районния съд за спазване на изискванията за форма и съдържание на АУАН и наказателното постановление, тъй като същите са издадени във връзка с протокола по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., в който се съдържат всички данни за мястото, датата и часа на нарушението и всички други негови съставомерни признаци, с изключение на информацията за водача. Не кореспондира със съдържанието на акта и постановлението твърдението на касатора за липса на информация относно скоростта на движение, заради която е наложено наказанието. В този смисъл напълно обоснован се явява изводът на районния съд, че в хода на административнонаказателното производство пред наказващия орган не е допуснато такова съществено процесуално нарушение, което да е ограничило правото на защита на нарушителя и да е основание за незаконосъобразност на наказателното постановление само на това основание.

Предвид всичко изложено, касационната инстанция намира, че не е налице касационно основание по чл.348, ал.1 НПК и обжалваното решение следва да бъде ос­тавено в сила като валидно, допустимо и правилно. Затова и на основание чл.221, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, , ХХІІ касационен състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 141 от 29.01.2024 г., постановено по АНД № 6813 по описа на Районен съд Пловдив за 2023 година.

Решението е окончателно.