Р Е Ш
Е Н И Е № 305
Гр. Пловдив, 28.10.2019
година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, трети граждански състав в открито съдебно заседание на девети октомври две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова
ЧЛЕНОВЕ:
Стела Дандарова
Величка Белева
с участието на секретаря Стефка Тошева разгледа докладваното от съдията
Вера Иванова въззивно търговско
дело № 367
по описа за 2019 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 202,
постановено на 16.04.2019 г. по т.д.
784/2017
г. на Окръжен
съд–П., в
неговите части, с които е осъдено „Е.Б.Е.“ЕАД-гр.П.да заплати на „Б.Б.“АД-гр.Б.
сумата 36 143,29 лв., ведно със законна лихва от датата на исковата молба
22.12.2017 г. до окончателното изплащане, представляваща платени без основание
разходи за небаланси за периода от м.януари на 2015 г. до м.юли на 2015 г.
включително по договор за участие в специална балансираща група на
„Е.Б.Е.“ЕАД-гр.П. на производител на електрическа енергия от възобновяеми
източници или от комбиниран цикъл на производство № ДБ-512/30.01.2014 г., като
по фактури сумата се разпределя, както следва: 2 090,96 лв.
по фактура **********/31.01.2015 г.; 3 792,98 лв. по фактура
№**********/28.02.2015 г.; 3 577,70 лв. по фактура №**********/01.04.2015 г.; 2
271,53 лв. по фактура №**********/01.05.2015 г.; 12 047,56 лв. по фактура
№**********/01.06.2015 г.; 9 028,02 лв. по фактура №**********/01.07.2015 г. и
3 334,54 лв. по фактура №**********/01.08.2015 г., както и е осъдено „Е.Б.Е.“ЕАД-гр.П. да заплати на „Б.Б.“АД-гр.Б. сумата 3 483,75 лв. деловодни
разноски в производството по т.д.№784/2017 г. на ПОС, ТО, ХVI състав.
Жалбоподателят „Е.Б.Е.“ЕАД-гр.П. моли решението да
бъде отменено в посочените негови части като неправилно по съображения,
изложени във въззивната жалба от 30.04.2019 г., и да бъде постановено от
въззивния съд решение, с което да бъде отхвърлен предявеният срещу дружеството
иск. Като ответник в производството пред окръжния съд оспорва иска като
неоснователен. Не заявява искане за събиране на нови доказателства във
въззивното производство. Претендира за присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата „Б.Б.“АД-гр.Б. моли тя да
бъде отхвърлена като неоснователна по съображения, изложени в отговора от
30.05.2019 г. Като ищец в производството пред окръжния съд предявява иск с
правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати
сумата 36 143,29 лв., представляваща неизплатена стойност на доставена
съгласно договор за участие в специална балансираща група на „Е.Б.Е.“ЕАД на
производител на електрическа енергия от възобновяеми източници или от
комбиниран цикъл на производство № ДБ-512/30.01.2014 г. от ищеца на ответника
ел.енергия, произведена от собствената на ищеца ВЕЦ“К.“, която обща сума е
удържана неоснователно от ответника като вземане за небаланс след отправени от
ответника до ищеца изявления за прихващане от ответника на негови задължения към ищеца за доставена
ел.енергия с вземания за небаланс, но за периода м.януари-м.юли на 2015 г.
ищецът не дължи на ответника разходи за небаланс по чл. 3 от посочения договор,
за които вземания за небаланс ответникът е издал посочените в исковата молба
фактури за посочените суми, както следва: 2 090,96 лв. по фактура **********/31.01.2015 г.;
3 792,98 лв. по фактура №**********/28.02.2015 г.; 3 577,70 лв. по фактура
№**********/01.04.2015 г.; 2 271,53 лв. по фактура №**********/01.05.2015 г.;
12 047,56 лв. по фактура №**********/01.06.2015 г.; 9 028,02 лв. по фактура
№**********/01.07.2015 г. и 3 334,54 лв. по фактура №**********/01.08.2015 г.,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на исковата молба до
окончателното плащане. Не заявява
искане за събиране на нови доказателства във въззивното производство.
Претендира за присъждане на разноски за въззивното производство.
Третото лице-помагач на ответника
„Н.е.к.“ЕАД-гр.С. моли жалбата да бъде уважена като основателна, а решението да
бъде отменено като неправилно, по съображения, изложени в отговор от 29.05.2019
г. Не заявява искане за събиране на нови доказателства във въззивното
производство.
Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалваното
решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и
исканията на жалбоподателя, прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност и намери за установено следното:
Безспорно е между страните,
че на 30.01.2014
г. между ищеца и ответника е сключен представеният от ищеца с исковата молба
договор за участие в специална балансираща група „Е.Б.Е.“ЕАД на производител на
електрическа енергия от възобновяеми източници или от комбиниран цикъл на
производство, съгласно който ответникът „Е.Б.Е.“ЕАД е координатор, а ищецът
„Б.Б.“АД е производител и член на балансираща група. Безспорно е също така, че,
както е посочено в същия договор, производителят „Б.Б.“АД продава, а
„Е.Б.Е.“ЕАД купува от първия ел.енергия,
произведена от ВЕЦ“К.“-собственост на производителя, като освен това ЕАД има и
качеството на краен снабдител и на координатор на специална балансираща група.
Безспорно е, че между страните на 29.04.2011 г. е сключен договор за изкупуване
на електрическа енергия от независим производител, представен в копие от
ответника с отговора на исковата молба (л.649-653 от досието на делото на ОС).
Безспорно е също така, че съгласно чл.1,ал.3 и ал.4 от договора от 30.01.2014
г. координаторът купува, респективно продава от/на ЕСО необходимото количество
балансираща енергия за покриване на небалансите, предизвикани от членовете на
неговата балансираща група, както и че производителят се е задължил да заплаща
разходите, направени от координатора, за покриване на причинените от него
небаланси, ведно с възнаграждение за предоставяната услуга, в сроковете и при
условията, посочени в договора. Съгласно чл. 3 от договора производителят
заплаща на координатора разходите за небаланси, изчислени съгласно принципите
за разпределяне на небалансите и посочени в извлечението за небаланси по чл. 9.
Съгласно чл. 9,ал.1 и чл. 10 от договора координаторът изготвя месечно
извлечение за небаланси на производителя, производителят има право да възрази
мотивирано пред координатора, координаторът се задължава да извърши проверка по
възражението и да даде мотивиран отговор на производителя, при основателност на
възражението координаторът коригира дължимите от производителя суми, като в
случай, че вследствие на корекцията някоя от страните дължи на другата
заплащане на допълнителни суми или връщане на вече платени суми, задължената
страна се задължава да ги заплати на другата страна в срок от 7 дни след
получаване на уведомление и съответните данъчни документи за корекция на
стойността по издадените вече фактури за това, но подаването на възражение от
страна на производителя по реда на чл. 10 не го освобождава от задължението му
за заплащане на сумите, дължими съгласно договора. Безспорно е, че съгласно
заявление от 24.07.2014 г. „Б.Б.“АД е заявило желанието си от 1.08.2014 г. да
изготвя самостоятелно ежедневни почасови прогнози. Безспорно е и че, както е
установено в чл.1,ал.2 от договора, общите принципи и условия за разпределяне
на небаланси в специалната балансираща група, в която участва производителят по
силата на същия договор, са описани в Принципите за разпределяне на
небалансите в специална балансираща
група на „Е.Б.Е.“ЕАД на производители от възобновяеми източници и източници с
комбиниран цикъл на производство, представени също от ищеца в копие с исковата
молба. Няма спор, че съгласно чл. 13 от договора страните са се съгласили, че
координаторът има право да прихваща дължимите от производителя суми срещу
всякакви вземания на производителя към координатора. Ищецът твърди, че през
исковия период м.януари-м.юли на 2015 г. е изпълнил задължението си по чл.
7,ал.2,предл.1 от договора, като своевременно е изготвял и изпращал на
ответника ежедневни почасови прогнози
(графици) за производство на ел.енергия от ВЕЦ“К.“. Ищецът твърди също
така, че в ежемесечните извлечения за небаланси, изготвени от ответника за
исковия период, стойности за нетна договорена позиция в значителни периоди на
сетълмент не съответстват на стойностите, заявени от ищеца в ежедневните
почасови прогнози, поради което изчислените от ответника стойности за
положителен и отрицателен небаланс в извлечението са неверни, защото не
съответстват на съотношение между реално заявеното от ищеца количество
ел.енергия в ежедневни почасови прогнози за производство на ел. енергия от
обект ВЕЦ“К.“ и измереното количество ел.енергия, посочено в извлеченията за
небаланс. Твърди, че ответникът самоволно, в нарушение на изискванията на
нормативната уредба и на договора, едностранно е определил стойностите на т.н.
„нетна договорена позиция“, посочени в графа №3 на извлечението, на базата на
които се определя количеството небаланс за съответния час в денонощието.
Твърди, че съгласно договора ответникът няма право едностранно да коригира
почасовите прогнозни стойности, а може само да изчисли стойностите на
отрицателен или положителен небаланс (разлика между прогнозното и реално
доставеното количество MWh) на базата на заявеното от производителя (ищеца)
количество MWh. Твърди, че през исковия период ответникът
изпраща месечните фактури със стойността на вземането си за небаланс ведно с
месечното извлечение за небаланс и ведно с писмо, съдържащо изявление за
прихващане на задължението по фактурата срещу задължението на ответника към
ищеца по договора за изкупуване на ел.енергия, като така ответникът още при
издаване на фактурата удържа стойността на начислената сума за балансиране на
електроенергийната система от вземането на ответника за доставена ел.енергия от
ВЕЦ“К.“. Твърди, че при получаването на всяко едно от месечните извлечения за
исковия период е отправял възражение по чл. 10,ал.1 от договора до ответника,
но той не е извършил корекция. Твърди, че начислените по фактурите суми за
балансиране на електроенергийната система са реално прихванати от вземането на
ищеца по договора за изкупуване на ел.енергия. Твърди, че сумите по фактурите
за исковия период (уточнени в съдебното заседание на окръжния съд на 19.03.2019
г., когато ищецът заявява с молба и изменение на иска, допуснато от съда) са
определени в противоречие с договора, не се дължат от ищеца, не са налице
условия за прихващането им, поради което без основание са платени чрез
извършено прихващане от ответника. Претенцията на ищеца е да бъде осъден
ответника да заплати като недължими сумите за разходи за небаланси по чл. 3 от
договора, начислени на основание балансиране на електроенергийната система по
фактурите, издадени за такива вземания от ответника за исковия период
1.01.-31.07.2015 г. и платени от ищеца на ответника чрез извършеното от
ответника прихващане на сумите по отделните фактури от вземането на ищеца към
ответника за заплащане на цената на произведената ел.енергия от ВЕЦ“К.“.
С отговора на исковата молба,
подаден на 19.01.2018 г., ответното дружество „Е.Б.Е.“ЕАД-гр.П. възразява, че
то стриктно е изпълнявало задълженията си към ищеца по сключения между тях
договор за балансиране. Заявява, че то е отразявало изцяло и без корекции
заявените от производителя прогнозни стойности за производство в прогнозния
сумарен график, който се известява в „Е.С.О..“ЕАД, а всяко разминаване в
графиците, известени от ответника в системата за управление на пазара на ЕСО-ММS и тези, върху които ЕСО е извършило сетълмента на групата на Н. и,
съответно, Н. е разпределил разходите за небаланс, не се дължи на действие от
страна на ответника. Твърди, че в периода от 1.01.2015 г. до 31.07.2015 г. Н.
известява на ЕСО графици за покупка с изкуствено занижена стойност. Заявява, че
в случая са налице неправомерни действия, които увреждат интересите на ищеца,
но тези действия не са извършени от ответника, а от Н., поради което ответникът
не носи отговорност за тях, като счита, че чрез описани действия Н. незаконно
се обогатява за сметка на производителите. Относно размера на предявената
претенция посочва, че в процесните фактури фигурира, освен услугата балансиране
на електроенергийната система (разходът за небаланс), и услугата администриране
на балансираща група, възнаграждението за която втора услуга следва да се
дължи. Относно размера на предявената претенция, на второ място, евентуално,
ако искът се приеме за основателен, възразява, че не дължи връщане на цялата
платена сума за небаланси, защото дължимата сума от ответника на ищеца би била
разликата между стойността на небалансите за периода, в които са извършвани
корекциите от страна на Н., изчислена като се вземат предвид коригираните от Н.
прогнозни графици на ищеца и стойността на небалансите за същия период,
изчислена като се вземат предвид прогнозните графици на ищеца така, както са
известени на ответника, т.е. няма основание искът да бъде уважен изцяло.
С допълнителната искова молба
от 14.02.2019 г. ищецът заявява, че неоснователно ответникът претендира да няма
основание той да носи отговорност за промяната в графиците на ВЕЦ“К.“ и
начислените небаланси. Заявява, че небалансите за процесния период са начислени
от ответника в противоречие с клаузите на договора и действащата нормативна
уредба. Заявява, че дори „Н.“ЕАД да е променяло/занижавало графиците на
специалната балансираща група на ответника, то ответникът е бил длъжен да
уведоми по реда на чл. 7,ал.3 от договора ищеца веднага не само за това, че е
необходима корекция, но и за конкретните параметри на корекцията. Заявява, че
ищецът не само не е уведомяван за необходимостта да извърши корекция на
подадения график, но не е уведомявано и въобще за извършената едностранно от
ответника корекция на графика. Оспорва се през процесния период разходите за
небаланс на цялата СБГ да са разпределени от ответника между членовете й в
съответствие с Принципите за разпределяне на небалансите.
Становището на „Н.е.к.“ЕАД-гр.С.,
конституирано като трето лице-помагач на ответника по искане на ответника, от
19.04.2018 г. е, че Н. като координатор на специална балансираща група е имал
право да извършва корекции в подадените графици в първата половина на 2015 г.,
преди приемането на новата ал.13 на чл. 31 от Закона за енергията от
възобновяеми източници (ДВ,бр.56/2015 г., в сила от 24.07.2015 г.) във връзка с
изменението на чл. 31,ал.5 от ЗЕВИ (обнародвано също в ДВ,бр.56/2015 г., в сила
от 24.07.2015 г.), като след 31.07.2015 г. Н. не е извършвал корекции на
графиците на крайните снабдители, в това число на ответника. Посочва, че
претенцията на ищеца е основана на договорно неизпълнение на договора за
балансиране от 30.01.2014 г., сключен между ищеца и ответника, а третото лице-помагач
не е в договорни отношения с ищеца. Заявява, че „Н.“ЕАД не може да влияе върху
отношенията, породени от договора за балансиране и начина на разпределяне на
сумите за небаланс в групата на крайния снабдител-ответното дружество, в която
е включен ищецът.
С обжалваното съдебно решение
окръжният съд приема, че са предявени обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 55,ал.1 от ЗЗД. Съдът приема за безспорно, че с
прихващането от страна на ответника на суми по процесните фактури вземанията на
ответника по тях са погасени изцяло, като ищецът е получил плащане по фактурите
за продажба на ел.енергия, намалено със стойността на т.нар разходи за
небаланси и възнаграждение за администрирането им по процесния договор за
участие в специална балансираща група. Съдът приема за безспорно и че ищецът е
подавал на ответника ежедневни почасови прогнози за производство на ел.енергия
от процесния енергиен обект, както и че ответникът е издавал месечни извлечение
за небаланси, в които в графа „нетна договорена позиция“ са отразявани
количества, различни от прогнозните, посочени от ищеца, като въз основа на тези
различни количества е определяна и стойността на небалансите за всеки месец.
Съдът приема за установено и че ищецът ежемесечно, след получаването на всяка
процесна фактура, е отправял до ответника писмено възражение относно
извлечението за небаланс. Съдът установява, че между страните е сключен договор
по чл. 11,т.9 от ПТЕЕ от 30.01.2014 г., както и че правоотношенията по
изкупуване на ел.енергия и координиране, определяне и заплащане на
т.нар.разходи за небаланси се отнасят за периода от януари до юли 2015 г.
включително. Съответно, съдът приема, че са приложими редакциите на ЗЕ, ЗЕВИ и
ПТЕЕ, действащи в този период от време. Съдът посочва, че съгласно действащата
към процесния период разпоредба на чл. 155 и сл. от ПТЕЕ, разноските за
покриване на небалансите в съответната балансираща група, на която са членове,
се заплащат от производителите на ел.енергия от възобновяеми източници, което
задължение на ищеца произтича и от договора – чл.1,ал.3 и ал.4 и чл.4,ал.1.
Съдът приема, че според редакцията на чл. 155,ал.9 от ПТЕЕ, действала към
процесния период от време (ДВ, бр.39/2014 г.), изчисляването и разпределянето
на разходите от образуваните небаланси се извършва съобразно принципите за
тяхното разпределяне, разписани в общите условия на координатора на балансираща
група, като производителите на ел.енергия, включително от възобновяеми
източници и високоефективно комбинирано производство, заплащат разноски за
прокриване на небаланси в съответната балансираща група, на която са членове,
само в случай на разлика в подадените
от тях графици и реалното производство. Съдът въз основа на заключението на
приетата ССЕ намира, че разликата между подадените от ищеца прогнози за
процесния период и реално произведените от него количества се съизмерява със
сумата 16 458,37 лв. без ДДС, а сумарно платената от него стойност на
небалансите за същия период, определена във фактурите, издадени от ответника,
се равнява на 46 577,78 лв. без ДДС, или заплатени са в повече
30 119,41 лв. без ДДС, съответно, 36 143,29 лв. с ДДС. Съдът
установява, че тази разлика се дължи на коригираните стойности на
предоставените от ищеца прогнози в месечните извлечения, издадени от ответника,
което е в резултат от действията на обществения доставчик, който играе и роля
на координатор на балансиращата група според ПТЕЕ – третото лице-помагач
„Н.“ЕАД, което е коригирало стойностите, подадени от ответника и съвпадащи с
тези на ищеца. Съдът приема, че установената по делото корекция от страна на
„Н.“ЕАД е без правно основание, тъй като няма такова основание, предвидено в
договора, и основание за това не може да почива и на закона. Съдът намира, че
след като липсва законово и договорно основание за коригиране на прогнозните
данни на производителите от страна на обществения доставчик, липсва такова
основание и в лицето на крайния снабдител – координатор в балансиращата група
на ищеца, а според задълженията на последния в договора същият следва да определя
и разпределя небалансите, да ги администрира, за което получава и съответно
възнаграждение. Съдът преценява, че координаторът няма нито задължение, нито
право да коригира прогнозните данни, предоставяни от производителя, когато в
договора е уговорено същите да се изготвят от последния, поради което без
основание ответникът е отразявал коригираните от „Н.“ЕАД данни в месечните
извлечения и сумата 36 143,29 лв., платена от ищеца в резултат от
Н.оректни данни, фигуриращи в същите извлечения, изготвяне от ответника, се
явява платена без основание по процесните фактури. Съдът намира, че
възражението на ответника за липса на виновно поведение от негова страна, тъй
като вземанията са определени въз основа на данни, коригирани от трето лице –
общественият доставчик, са неоснователни, защото субективният елемент в
поведението на страната в случая няма значение, тъй като претенцията срещу нея
не е за обезщетение от виновно неизпълнение на договорните задължения, а за
връщане на разходи за небаланси, платени без основание, като в хипотезите по
чл. 55,ал.1 от ЗЗД субективният елемент при плащане и получаване на средствата
не подлежи на изследване и не може да се отрази на извода относно наличието или
не на основание за плащане. Съдът посочва, че така е прието в решение от
24.06.2016 г. на ОС-П. по т.д. 242/2015 г. и решение № 40/20.02.2017 г. на
АС-П. по в.т.д. № 566/2016 г., постановени по спор между същите страни за
вземане от същия вид за предходен период от време. Съдът намира за
неоснователно и възражението, че всички процесни фактури са счетоводно отразени
от ищеца и въз основа на същите той е ползвал данъчен кредит, което било
индиция за това, че вземанията се признават, доколкото в договора се съдържа
клаузата на чл. 10,ал.5, според която, независимо от наличието или не на
възражения срещу фактурираните разходи, производителят следва да заплати
същите, поради което горните действия, включително заплащането на разходите, не
могат да бъдат възприемани като признание на вземанията от страна на ищеца.
С подадената въззивна жалба
жалбоподателят „Е.Б.Е.“ЕАД-гр.П. твърди, че решението на окръжния съд в
обжалваните негови части е неправилно по три причини – първо, защото чл.
155,ал.9 от ПТЕЕ подлежи на корективно тълкуване, като вместо „подадените от
тях графици“ следва да се чете „регистрираните графици“, второ, поради
неправилно позоваване на посочените от окръжния съд решения по предходен спор
между страните, тъй като апелативният съд тогава е направил извод,
противоположен на извод на ВКС в цитирано от окръжния съдия решение №
250/7.11.2018 г. по т.д. 1513/2017 г. на ВКС и, трето, неправилно е отхвърлено
възражението на ответника относно осчетоводяването и ползването на данъчен
кредит по ЗДДС на основание процесните фактури от страна на ищеца като
доказателство за приемане на доставката. Заявява, че до измененията на ПТЕЕ
(обн.ДВ, бл.90/2015 г.) разпоредбата на чл. 155,ал.9 от ПТЕЕ е било със
съдържанието, посочено от окръжния съд, но претендира този текст да следва да
се тълкува корективно – вместо „подадените от тях графици“ да се чете
„регистрираните графици“, което намира за логично, тъй като съгласно чл. 99 от
ЗЕ администратор на пазара на балансираща енергия е независимият преносен
оператор „ЕСО“ЕАД, който сключва сделки за уреждане на небаланси с координаторите
на балансиращите групи в съответствие с ПТЕЕ (чл.99,ал.4 от ЗЕ) и важното в
случая е, че всички изчисления, които се правят с цел установяване на
задълженията на различните търговски участници, се извършват на основание
регистрираните от „ЕСО“ЕАД графици, а не от подадените от съответния търговски
участник. Посочва, че според чл.155,ал.1 от ПТЕЕ сетълментът се изготвя въз
основа на регистрираните, а не на подадените графици, същото важи и за
енергийните сметки на координаторите на балансиращите групи (чл.170,ал.1 и ал.3
ПТЕЕ), т.е. няма логика задълженията за покриване на небаланси да се
изчисляват, като се вземат предвид подадените графици така, както е било
записано в чл. 155,ал.9 от ПТЕЕ. Заявява, че неговото твърдение се потвърждава
и от факта, че никъде в разпоредбите, посветени на това как се изчисляват
задълженията на търговските участници за небаланси, не се говори за „подадени“,
а само за „регистрирани“ графици, пример за което е и самото определение за
небаланс, на координатор на балансираща група, съдържащо се в чл. 156,т.1 от
ПТЕЕ, а „договорената позиция“ е „…всички доставки или покупки на ел.енергия
съгласно последните регистрирани графици… на координатора на балансираща група“
(чл. 158,ал.1 от ПТЕЕ). Претендира основателността на техния аргумент да се
потвърждава и от факта, че с ПИДПТЕЕ (обн.ДВ, бр.90/2015 г.) чл. 155,ал.9 от
ПТЕЕ е изменен, като думите „подадените от тях графици“ са заменени именно от
думите „регистрираните графици“. Твърди, че разкриването на истинския смисъл на
чл. 155,ал.9 от ПТЕЕ налага предложеното от жалбоподателя корективно тълкуване,
което най-точно отговаря на смисъла на тази правна норма според целта и общия
разум на закона, както изискват чл. 46,ал.1 от ЗНА и чл. 5 от ГПК, в противен
случай тази разпоредба не би могла да изпълни предназначението си, а именно да
осигури справедливо разпределение на разходите за балансиране между отделните
търговски участници (чл.24,ал.1,т.1 от ЗЕ). Заявява, че е безспорно, че
дължимите от ищеца суми за небаланси са изчислени от ответника именно на основа
регистрираните графици и изчисленията са правилни, което е потвърдено от ССЕ,
поради което при корективно тълкуване на разпоредбата на чл.155,ал.9 от ПТЕЕ,
не се установяват суми, които да подлежат на връщане. Относно разгледания между
същите страни идентичен спор, касаещ предходен период (м.09-м.12.2014 г.),
посочва, че с решението си, което според жалбоподателя е било окончателно с
оглед нормата на чл. 280,ал.3,т.1 от ГПК, тогава апелативният съд не е могъл да
вземе предвид постановеното по-късно решение на ВКС № 250/7.11.2018 г. по т.д.
1513/2017 г. на ВКС. Счита, че решенията на окръжния съд и на апелативния съд,
постановени при разглеждането на предходния спор между страните, освен, че не
са задължителни, не могат да се използват като основание за уважаване на
предявените искове, тъй като са в противоречие със заключенията на ВКС по
подобни спорове. Жалбоподателят счита, че неправилно е отхвърлено възражението
му относно осчетоводяването и ползването на данъчен кредит по процесните фактури.
Заявява, че в отговора на исковата молба, както и в писмената защита, поддържа
тезата, че след като ищецът редовно и своевременно е осчетоводил процесните
фактури и е ползвал данъчен кредит по тях, то от това следва, че ищецът е приел
доставката и е признал задълженията си, обективирани в тези фактури. Счита, че
наличието в договора на уговорката по чл. 10,ал.5 няма как да обоснове
тълкуването на действията на ищеца по начин, различен от тълкуването на ВКС -
че фактурите отразяват възникналата между страните облигационна връзка и
осчетоводяването им, включването им в дневника по ЗДДС и ползването на данъчен
кредит по тях представлява недвусмислено признание на задължението и доказва
неговото съществуване. Счита, че ако обжалваното решение бъде оставено в сила,
то на практика ищецът би получил размера на ДДС по процесните фактури в двоен
размер – веднъж след проведената от него процедура по реда на глава VII от ЗДДС и още веднъж по силата на евентуалното съдебно решение, съгласно
което ответникът дължи връщане на сумите с ДДС.
Съгласно разпоредбата на чл.
79,ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си по договора,
кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или
да иска обезщетение за неизпълнението. В случая е безспорно, че между страните
на 30.01.2014 г. е сключен представеният от ищеца в копие с исковата молба
договор. Безспорно е, че, както е посочено в този договор, ищецът като
производител продава, а ответникът купува произведената от ищеца ел.енергия на
основание чл. 94а,ал.3 във вр. с чл. 162,ал.1 от ЗЕ, т.е. че между страните е
налице договорна връзка за продажба на ел.енергия съгласно договора от
29.04.2011 г. Безспорно е, че по силата на договора от 30.01.2014 г. ответникът
е фактурирал суми за разходи за небаланси за исковия период и е извършил
прихващане на тези суми от сумите, които е дължал на ищеца като продажна цена
на произведената от ищеца ел.енергия. Ищецът твърди, че не дължи на ответника
сумите за небаланси, съответно, че те неоснователно са прихванати от сумите,
които ответникът следва да му заплати като цена на продадената ел.енергия.
Заявената претенция следователно се основава на договорните връзки между
страните – за продажба на ел.енергия и за заплащане от производителя на
разходите, направени от координатора за покриване на причинени от него
небаланси. При заплащане на исковата сума ищецът ще получи пълно плащане на
цената на продадената ел.енергия, която неоснователно не е била издължена от
ответника заради извършеното от ответника прихващане със суми за
несъществуващо, според ищеца, задължение на ищеца към ответника за плащане на
разходи за небаланси, поради което ищецът претендира за заплащане на тази сума
на вземането за небаланси, неоснователно получена от ответника, в нарушение на
договора между тях от 30.01.2014 г. Окръжният съд правилно е посочил наличието
на договорните връзки между страните и е разгледал твърденията на страните,
които са основани именно на правоотношенията, възникнали между страните за
плащане на цената на ел.енергията от ответника на ищеца и за плащане на разходи
от ищеца на ответника за небаланс, но непрецизно е приел, че искът е с правно
основание чл. 55,ал.1 от ЗЗД. При иск за неоснователно обогатяване нещо е
получено без основание (или с оглед на неосъществено или отпаднало основание),
а при получаване, съответно, неполучаване на сума въз основа на съществуващи
договорни връзки, както е в случа,
претенцията на ищеца, който не е получил договорно възнаграждение за продадената
ел.енергия в пълен размер заради получена чрез прихващане, според ищеца
неоснователно, от ответника за сметка на ищеца сума за небаланс, се основава на
нормата на чл. 79,ал.1 от ЗЗД. Касае се несъмнено за трайно установени между
страните договорни отношения, поради което претенцията, независимо, че
представлява сбор от прихванати суми по отделни фактури, издадени за исковия
период 1.01.-31.07.2015 г., е една, респективно, предявен е един иск за
присъждане на сумата 36 143,29 лв. като дължима поради прихващането,
извършено в нарушение на договора от 30.01.2014 г., а не 7 обективно
кумулативно съединени искове.
Няма спор, че ответникът
дължи на ищеца цената на продадена ел.енергия за исковия период
1.01.-31.07.2015 г. Спори се дали ответникът е имал основание съгласно договора
между страните от 30.01.2014 г. да получи чрез прихващането исковата сума,
съответно, дали я дължи и следва да я заплати на ищеца като получена от него в
нарушение на изискванията на договора от 30.01.2014 г. Съгласно чл.1,ал.4 от
договора производителят се задължава да заплаща разходите, направени от
координатора за покриване на причинените от него небаланси. В случая ищецът
отрича да е причинил небаланси, каквито според ответника са налице, за които
небаланси ответникът е получил исковата сума чрез прихващане като негови
разходи. Жалбоподателят твърди, че е имал право да получи сумата за небаланси,
въпреки че нормата на чл. 155,ал.9 от ПТЕЕ в редакцията й, действала през
исковия период, до изменението, обнародвано в ДВ, бр. 90/2015 г., в сила от
20.11.2015 г., е определяла, че производителите на ел.енергия от възобновяеми
източници заплащат разноски за покриване на небаланси в съответната балансираща
група, на която се членове, само в случай на разлика в подадените от тях
графици и реалното производство. Безспорно е, че сумите за небаланс не са
начислени въз основа на подадените от ищеца графици, а с оглед регистрираните
от „ЕСО“ЕАД графици. Според жалбоподателя тази разпоредба следва да се тълкува
корективно, като вместо „подадените от тях графици“ е логично да се приеме, че
се касае за „регистрираните графици“. Такъв довод жалбоподателят като ответник
не е заявил с отговора на исковата молба. Следва да се посочи, че съгласно
нормата на чл. 46,ал.1 от ЗНА разпоредбите на нормативните актове се прилагат
според точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който
най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на
основните начала на правото на Р.Б.. В случая разпоредбата на чл. 155,ал.9 от
ПТЕЕ обаче не е неясна, в нея е употребен изразът „подадените от тях графици“,
който има своето ясно значение. Действително, нормата на чл. 155,ал.1 от ПТЕЕ
посочва, че правилата за изчисляване на небалансите определят механизма на
изчисляване на отклоненията между регистрирания график, измерените стойности на
производители и потребители и физическите обмени между съответните мрежи или
координатори на балансиращи групи. Действително, нормата на чл. 170, ал.3 от
ПТЕЕ посочва, че за определянето на дебита на енергийна сметка на координатор
на балансираща група се взимат предвид регистрираните графици, а нормата на чл.
158,ал.1 от ПТЕЕ определя, че договорената позиция, предвидена в чл. 156,т.1 от
ПТЕЕ, са всички доставки или покупки на ел.енергия съгласно последните
регистрирани графици и диспечерски инструкции (разпореден небаланс) на
координатор на балансираща група. Действително, нормата на чл. 155,ал.9 от ПТЕЕ
е изменена, като именно изразът „подадените от тях графици“ е заменен с израза
„регистрираните графици“, но това е направено едва с изменение, обнародвано в
бр. 90/2015 г. на ДВ, което и в сила от 20.11.2015 г. и следователно
разпоредбата в новата й редакция не е приложима към разглеждания казус, който
касае правоотношение, възникнало в периода 1.01.-31.07.2015 г. При тези
обстоятелства се установява, че ответникът е изчислил дължими от ищеца суми за
небаланси на основа на регистрираните графици. Установява се и липса на
основание да се приложи в случая тълкуване на нормата на чл. 155,ал.9 от ПТЕЕ в
смисъл, различен от ясно посочения в разпоредбата, а именно, че ищецът като
производител на ел.енергия от възобновяеми източници дължи да заплаща разноски
за покриване на небаланси само в случай на разлика в регистрираните графици и
реалното производство. Затова ответникът дължи на ищеца исковата сума като
заплатена след прихващането без да е била дължима по реда на чл. 1,ал.4 и чл.3
от договора от 30.01.2014 г. Следва да се посочи още веднъж, че производителят
дължи съгласно посочените клаузи да заплаща на координатора само разходи за
покриване на причинените от него небаланси, а в случая не се установява от
страна на ответника именно ищецът да е причинил небалансите, за които е
ответникът е събрал исковата сума. Налице е затова неизпълнение именно на
договорното задължение на ответника да получава плащане от ищеца за небаланси
само при наличие на причинени от ищеца небаланси. Твърденията на ответника,
подробно изложени в отговора на исковата молба, относно действия на „ЕСО“ЕАД и
„Н.“ЕАД, съответно, относно обстоятелството поради какви причини ответникът е приел
да е налице небаланс, не сочат на наличие на причинени от ищеца небаланси.
Правилно следователно окръжният съд с обжалваното съдебно решение е приел
наличието на основание за присъждане на исковата сума в полза на ищеца и в
тежест на ответника за платени без основание разходи за небаланси за исковия
период по договора от 30.01.2014 г.
Безспорно е, че ищецът е
получил процесните 7 броя фактури, издавани и изпращани ежемесечно от ответника
в периода 1.01.-31.07.2019 г., които ответникът е издавал за претендираните
свои вземания за разходи за небаланс. В отговора на исковата молба ответникът
не е заявил възражение, че, след като ищецът редовно е своевременно е
осчетоводил процесните фактури и е ползвал данъчен кредит по тях, то следва, че
ищецът е приел доставката и е признал задълженията си, обективирани в тези
фактури. Следва да се посочи, че ищецът в исковата молба изрично заявява, че
при получаването на изпратените от ответника месечни фактури със стойността на
вземането за небаланс ведно с месечно извлечение и с писмо, съдържащо изявление
за прихващане на задължението по фактурата срещу задължението на ответника към
ищеца по договора за изкупуване на ел.енергия, ищецът е отправял възражение по
чл.10,ал.1 от договора от 30.01.2014 г. за неспазване на договорните задължения
от страна на ответника, но ответникът не извършило корекция и сумите били
реално прихванати от вземането на ищеца към ответника по договора за изкупуване
на ел.енергия. Тези възражения са представени в копия с исковата молба (л.81-83
от досието на делото на ОС относно извлечението за небаланс за м.януари на 2015
г., л.121-123 относно извлечение за небаланс за м. февруари на 2015 г.,
л.165-168 относно извлечение за небаланс за м. март на 2015 г., л.209-210
относно извлечение за небаланс за м. април на 2015 г., л.254-257 относно
извлечение за небаланс за м. май на 2015 г., л.298-301 относно извлечение за
небаланс за м. юни на 2015 г. и л.343-346 относно извлечение за небаланс за м.
юли на 2015 г.). С тях ищецът изрично възразява, че извлеченията за небаланс са
изготвени в противоречие с договора от 30.01.2014 г. по изложени съображения. С
оглед на тези възражения няма основания да се приеме, че ищецът е признавал
задължения за небаланс, съответно, дължимост на сумите по процесните фактури. След
като с клаузата на чл.10,ал.5 от договора от 30.01.2014 г. изрично е
установено, че подаването на възражение от страна на производителя за оспорване
на данните от извлечението за небаланси от страна на производителя не го
освобождава от задължението му за плащане на сумите, дължими съгласно този
договор, а с клаузата на чл. 13 страните са се съгласили, че координаторът има
право да прихваща дължимите от производителя суми срещу всякакви вземания на
производителя към координатора, то осчетоводяване от страна на ответника на
сумите по процесните фактури и ползване на данъчен кредит по тях в размера на
начисления във фактурите ДДС (установени от заключението на в.л. Т.Р.от
11.12.2018 г.) след подаването на възраженията не се явява поведение, което да
се разглежда като признаване на задължението. Приемане, че с осчетоводяване на
фактури и ползване на данъчен кредит по тях се признава задължение, е възможно
в случай, когато тези действия се дължат на избора на правния субект и затова
демонстрират негова воля, а в случая ищецът ясно, в писмен вид ежемесечно е
изразявал своето оспорване на вземането на ответника за разходи за небаланс и
плащането чрез прихващане е осъществено не поради съгласие на ищеца, а въпреки
него, поради изричните договорни клаузи, респективно, това е и причината ищецът
да осчетоводява процесните фактури. Дали ищецът евентуално ще получи размера на
ДДС в двоен размер (вторият път по силата на съдебното решение по този спор) е
въпрос, за уреждането на който има други механизми, установени от данъчното
законодателство. Установява се следователно, че оплакването на жалбоподателя за
неправилност на обжалваното съдебно решение поради неправилно отхвърляне на
негово възражение относно осчетоводяване и ползване на данъчен кредит по
процесните фактури, е неоснователно.
Относно оплакването, заявено
от жалбоподателя във въззивната жалба, че окръжният съд е разчитал на решенията
на окръжен съд и на апелативен съд при разглеждането на предходен спор, който е
напълно идентичен с настоящия, но касае вземане за предходен период, следва да
се посочи, че окръжният съд се позовава на двете решения само в контекста на
обсъждане на възражения на ответника, че липсвало виновно поведение от негова
страна, тъй като вземанията се определени въз основа на данни, коригирани от
трето лице – общественият доставчик. В обжалваното съдебно решение окръжният
съд приема, че в хипотеза по чл. 55,ал.1 от ЗЗД субективният елемент при
плащане и получаване на средствата не подлежи на изследване и не може да се
отрази на извода относно наличието или не на основание за плащане, както било
прието в посочените две решения при разглеждането на предходния спор.
Настоящата съдебна инстанция намира, че доводите на окръжния съд, касаещи
хипотеза на чл. 55,ал.1 от ЗЗД, са неправилни, доколкото спорът между страните
се основава на договорната връзка между страните, установена с договора между
тях от 30.01.2014 г., респективно на неизпълнението от страна на ответника на
уговорките по чл. 1,ал.4 и чл. 3 от същия договор. Съответно, позоваването от
окръжния съд на решенията по предходния спор само във връзка с хипотеза по чл.
55,ал.1 от ЗЗД не може да се отрази на правилността на обжалваното сега съдебно
решение с оглед вече изложените по-горе съображения. Отделно от това следва да
се посочи, че съображенията на съдилищата в тези съдебни решения, които са
влезли в сила, респективно, тези в решението на апелативния съд, са изложени с
оглед разглеждания спор така, както е бил той въведен пред първоинстанционния
съд, съответно, при условията на чл. 269,изр.2 от ГПК пред апелативния съд, а
настоящата съдебна инстанция като въззивен съд разглежда спора с оглед
посоченото в жалбата от 30.04.2019 г., както определя нормата на чл. 269,изр.2
от ГПК, поради което в настоящото производство съображенията, по които са
постановени решенията по предходния спор, не подлежат на разглеждане. Относно
твърдението във въззивната жалба, че към всяка фактура, която ответникът е
издавал на ищеца за процесния период, е приложено и изявление за прихващане,
към което задължително се прилага и персонално извлечение за небаланс, от което
ясно се вижда, че има разлика между подадените от ищеца графици и
регистрираните от „ЕСО“ЕАД графици, и че именно на основание тази информация
ищецът ежемесечно е възразявал срещу издадените фактури за небаланс (видно от
приложените към исковата молба възражения), поради което не може да се твърди,
че той не е бил уведомяван за корекциите на графиците, направени от „Н.“ЕАД,
следва да се посочи, че уведомяване от ответника на ищеца за корекции на графиците
за целите на събиране на суми за небаланс очевидно не може да обоснове
поведение на ищеца по смисъла на чл. 1,ал.4 от договора – причиняване от
производителя на небаланс, което поведение следва да е налице преди издаването
на процесните фактури.
Установява се, че въззивната
жалба е неоснователна, обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде
потвърдено в обжалваните негови части. С оглед изхода от въззивното обжалване
няма основания на жалбоподателя да бъдат присъждани разноски, а от страна на
ответника по жалбата не се претендира за присъждане на разноски за въззивното
производство, не се установява и такива да са направени.Анотирана съдебна практика
Тъй като настоящата инстанция
приема, че е предявен един иск на договорно основание, то съгласно разпоредбата
на чл. 236,ал.1,т.8 във вр. с чл. 280,ал.3,т.1 от ГПК съдът ще посочи, че
настоящото решение подлежи на касационно обжалване.
С оглед на гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 202, постановено на 16.04.2019 г. по т.д. 784/2017 г. на Окръжен
съд–П., В
ОБЖАЛВАНИТЕ НЕГОВИ ЧАСТИ, с които е осъдено „Е.Б.Е.“ЕАД-гр.П да заплати на
„Б.Б.“АД-гр.Б. сумата 36 143,29 лв., ведно със законна лихва от датата на
исковата молба 22.12.2017 г. до окончателното изплащане, представляваща платени
без основание разходи за небаланси за периода от м.януари на 2015 г. до м.юли
на 2015 г. включително по договор за участие в специална балансираща група на
„Е.Б.Е.“ЕАД-гр.П. на производител на електрическа енергия от възобновяеми
източници или от комбиниран цикъл на производство № ДБ-512/30.01.2014 г., като
по фактури сумата се разпределя, както следва: 2 090,96 лв.
по фактура **********/31.01.2015 г.; 3 792,98 лв. по фактура
№**********/28.02.2015 г.; 3 577,70 лв. по фактура №**********/01.04.2015 г.; 2
271,53 лв. по фактура №**********/01.05.2015 г.; 12 047,56 лв. по фактура
№**********/01.06.2015 г.; 9 028,02 лв. по фактура №**********/01.07.2015 г. и
3 334,54 лв. по фактура №**********/01.08.2015 г., както и е осъдено „Е.Б.Е.“ЕАД-гр.П. да заплати на „Б.Б.“АД-гр.Б. сумата 3 483,75 лв. деловодни
разноски в производството по т.д.№784/2017 г. на ПОС, ТО, ХVI състав.
Настоящото решение е постановено при участието на „Н.е.к.“ЕАД-гр.С.,
ЕИК *** като трето лице–помагач на ответника по спора „Е.Б.Е.“ЕАД-гр.П.,
ЕИК****.
Решението може да се обжалва при
условията на чл. 280 от ГПК пред Върховния касационен съд – гр. С. с касационна
жалба в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: (1)
(2)