РЕШЕНИЕ
№ 2870
гр. София, 01.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ Гражданско
дело № 20211110172627 по описа за 2021 година
иск с пр. основание чл. 124, ал. 1 (съществуване на право), във вр. с чл. 415 от ГПК и
чл. 99 от ЗЗД:
Ищецът – Фирма, моли да се признае по отношение на ответника, че дължи сумата
от 62,27 лева, главница (договори за предоставянето на електронни съобщителни услуги с
индивидуален клиентски номер 11884968001 между ответника и фирма, ЕИК **********,
фактури № **********/08.06.2018г., **********/08.07.2018г., и **********/09.08.2018г., за
периода от 08.05.2018 г. до 08.08.2018 г.), цедиран на 01.10.2019г. и 16.10.2018г., ведно със
законната лихва, считано от 13.08.2020г.;
Претендира още законната лихва и разноски.
Ответникът – П. Т. Г., искът не бил конкретизиран. Освен това нямало доказателства за
уведомяване от страна на длъжника от страна на първоначалния кредитор.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено
следното:
от фактическа и правна страна:
Искът е напълно ясен – по няколко фактури има недоплащане, което именно се и
претендира.
Депозирано е заключение по ССчЕ, неоспорено от страните и прието от съда, като
компетентно изготвено. От него се установява, че неплатената част от дълга по процесите
1
фактури възлиза на 62,27 лева.
Между фирма и ответница (л. 11). Уведомлението от страна на първия кредитор е
приложено на л. 20, като същевременно е упълномощен фирма да го представлява (л. 21).
След това фирма е прехвърлел вземането си на ищеца с Цесия от 01.10.2019г. Това, от своя
страна е потвърдено от „втория кредитор“ с документа, находящ се на л. 18.
Според Решение № 123 от 24.06.2009г. по т.д. № 12/2009г., т.к., ІІ т.о. на ВКС: установеното
в чл. 99, ал. 4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното
прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на
неговото задължение, т. е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането.
Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и
стария кредитор /цедента/, напълно логично е въведеното от законодателя изискване
съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено именно от стария кредитор
/цедента/. само това уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника за
извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на
задълженията му, т. е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл. 75,
ал. 1 ЗЗД. Ето защо, правно релевантно за действието на цесията е единствено съобщението
до длъжника, извършено от цедента /стария кредитор/, но не и съобщението, извършено от
цесионера /новия кредитор/.
Получаването на уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за
спорното право и поради това следва да бъде съобразен при решаването на делото, с оглед
императивното правило на чл. 188, ал. 3 ГПК (отм.).
Цесионерът обаче може да бъде упълномощен да уведоми длъжника - Решение № 156 от
30.11.2015г. по т.д. № 2639/2014г., т к., ІІ т.о. на ВКС: С оглед данните по делото обаче за
надлежното упълномощаване на цесионера да уведоми длъжника от името на цедента за
прехвърляне на вземането му към него, вззивното решение изцяло е съобразено с Решение
№ 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., с което е дадено разрешение
по въпроса дали цесионерът /приобретателят на вземането/ може да уведоми длъжника за
прехвърлянето на вземането като представител на цедента. С цитираното решение е прието,
че съобщението от новия кредитор няма предвиденото в чл. 99, ал. 3 и, ал. 4 ЗЗД действие,
но това не означава, че предишният кредитор няма правото да упълномощи новия кредитор
да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник.
По отношение на първата цесия е налице упълномощаване, а по отношение на втората –
волеизявленията, относно втората цесия, имащи значение за длъжника, са „достигнали“ до
знанието му, ведно с книжата, приложени към исковата молба. Обстоятелството, че той се
представлява от особен представител е без значение.
Или, искът е основателен.
по разноските:
1. Настоящата инстанция дължи произнасяне и по разноските, сторени в заповедното
производство – 166,49 лева. В заповедното производство се претендира и същинска
2
мораторна лихва, която не е предмет на исковото производство. В тази си част
производството се приравнява на оттеглено.
2. Дължимите на ищеца разноски в исковото производство са 705 лева (чл. 78, ал. 1
от ГПК).
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 (съществуване на право), във
вр. с чл. 415 от ГПК и чл. 99 от ЗЗД, по исковете предявени от фирма, ЕИК *********,
представлявано от Ю. Б. Ц., банкова сметка, но която задължението може да бъде заплатено
доброволно: IBAN: BG**********, открита при „Ю. Б.“ АД с ЕИК: *********, чрез: адв.
В.Г., САК, съд.адр.: гр. С., бул. „Б.” № **, вх. ** ет.** тел. **********, ************* e-
mail:***********, срещу П. Т. Г., ЕГН **********, съд.адр.: гр. С., ул. „П.“ № **, ет. **, оф.
**, чрез адв. Х., определен от САК, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
- сумата от 69,51 (шестдесет и пет лева и петдесет и една стотинки) лева, главница
по договор от 17.10.2015г. (фактури от 22.10.2017г., 22.11.2017г., 23.12.2017г. и
22.01.2018г.), цедиран на 16.10.2018г. и на 01.10.2019г., ведно със законната лихва, считано
от 25.06.2021г., до окончателното ѝ изплащане; и
- сумата от 18,94 (осемнадесет лева и деветдесет и четири стотинки) лева, лихва за
периода от 07.02.2018г. до 13.10.2020г.
ОБЕЗСИЛВА издадената на 06.07.2021г. заповед по чл. 410 от ГПК в частта ù
относно лихвата – 14,40 лева за периода от 25.08.20218г. до 30.11.2020г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, и ал. 8 от ГПК, П. Т. Г., ЕГН **********, съд.адр.: гр.
С., ул. „П.“ №**, ет.** оф. **, чрез адв. Х., определен от САК,, да заплати на фирма, ЕИК
******, представлявано от Ю. Б. Ц., банкова сметка, но която задължението може да бъде
заплатено доброволно: IBAN: BG*********, открита при „Ю. Б.“ АД с ЕИК: *******, чрез:
адв. В.Г., САК, съд.адр.: гр. С., бул. „Б.” № **, вх. **, ет.**, тел. ************, ********* e-
mail: *********, сумата от 166,49 (сто шестдесет и шест лева и четиридесет и девет
стотинки) лева, разноски, сторени в заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, П. Т. Г., ЕГН **********, съд.адр.: гр.
С., ул. „П.“ №**, ет. **, оф. **, чрез адв. Х., определен от САК, да заплати на „фирма, ЕИК
********, представлявано от Ю. Б. Ц., банкова сметка, но която задължението може да бъде
заплатено доброволно: IBAN: BG********** , открита при „Ю. Б.“ АД с ЕИК:
************, чрез: адв. В.Г., САК, съд.адр.: гр. С., бул. „Б.” № **, вх.**, ет. **, тел.
3
**********, ********** e-mail:***********, сумата 705 (седемстотин и пет) лева –
сторени деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4