Р Е Ш Е Н И Е
№70
от 03.02.2023 г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково в открито съдебно заседание на десети януари, две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: БИЛЯНА ИКОНОМОВА
при участието на секретар Ангелина
Латунова, като разгледа дело № 1119/2022 г. по описа на
Административен съд Р Хасково, докладвано от съдията, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118, ал. 1
и ал. 3 във връзка с чл. 117, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ във връзка
с чл. 145 Р чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/.
Образувано
е по жалба на Г.С.П. срещу Решение №
1012-26-450-1/01.11.2022 г. на Директора на Териториално поделение на
Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Хасково, с което е отхвърлена
жалбата му срещу Разпореждане № **********/2140-26-868/07.09.2022 г. на
ръководителя на гПенсионно осигуряванеТ при ТП на НОИ -Хасково.
Жалбоподателят
моли решението да бъде отменено като незаконосъобразно издадено. Твърди, че
неправилно времето на редовната военна служба - 04.10.1972 г. Р 25.09.1974 г.,
и времето от 21.04.2020 г. до 20.08.2020 г. на получаване на обезщетение за
безработица, не се зачита за действителен стаж, като безспорно бил доказан стаж
повече от 15 години. Обективирано е искане за отмяна на обжалваното решение и
потвърденото с него разпореждане, както и връщане на преписката за ново
произнасяне с указания за правилно прилагане на материалното право и за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от датата на
придобиване на правото. Претендира разноски.
В
съдебно заседание жалбоподателят - Г.С.П.,
редовно призован, не се явява. Чрез процесуалния си представител, поддържа
изложеното в жалбата. Незаконосъобразно било отказано отпускането на лична
пенсия по чл. 68, ал. 3 КСО. Неправилно била приложена разпоредбата на ¤ 1, ал.
1, т. 12 ДР на КСО. Сочи, че съгласно ¤ 9 КСО и чл. 81 от Правилника за
прилагане на Закона за пенсиите времето на военна служба следва да се зачете
като действителен стаж. Акцентира върху приети на първо четене промени в КСО,
представляващи по-благоприятна за жалбоподателя правна уредба. Моли решението
да бъде отменено. Претендира разноски Р държавна такса и адвокатски хонорар.
Ответникът
Р Директор на ТП на НОИ - Хасково, редовно призован, не се явява. Чрез
процесуалния си представител, моли жалбата да бъде отхвърлена като
неоснователна. Твърди, че случаят на жалбоподателя не попада в обхвата на
разпоредбата на чл. 68, ал. 3 КСО. Акцентира, че стажът за военна служба и
периодът, през който е получавал обезщетение за безработица, не са действителен
стаж съгласно легалната дефиниция на ¤ 1, ал. 1, т. 12 ДР КСО. Претендира разноски.
Административен съд - Хасково, след
като обсъди твърденията на страните и прецени събраните по делото доказателства
по реда на чл. 144 АПК във връзка с чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
Г.С.П. е подал заявление с
вх. № 2113-26-661/10.05.2022 г. по описа на ТП на НОИ Р Хасково за отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст ведно с документи, удостоверяващи
осигурителен стаж.
С
Разпореждане № **********/2140-26-868/07.09.2022 г. ръководителят на гПенсионно
осигуряванеТ при ТП на НОИ РХасково е отказал отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст поради това, че към датата на подаване на
заявлението за пенсия Р 10.05.2022 г., Г.С.П.
има навършена възраст - 68 г., 00 м. и 28 дни, и осигурителен стаж, положен
за периода от 04.10.1972 г. до 09.05.2022 г. с прекъсване Р 15 г., 04 м. и 20
дни от трета категория труд, осигурителен стаж на наборна военна служба Р 01
г., 11 м. и 22 дни, и за периода на обезщетение за безработица Р 04 м. Посочено
е, че действителният осигурителен стаж е 13 г., 00 м. и 28 дни, тъй като
зачетеният стаж за времето на наборна военна служба от 04.10.1972 г. Р
25.09.1974 г., и за получаване на обезщетение за безработица - 21.04.2020 г. до
20.08.2020 г., не е действителен осигурителен стаж по смисъла на ¤ 1, ал. 1, т.
12 ДР КСО.
Разпореждането
е оспорено по административен ред пред Директора на ТП на НОИ Р Хасково, с
жалба вх. № 1012-26-450/14.10.2022 г. по описа на ТП на НОИ - Хасково,
депозирана в указания по чл. 117, ал. 2, т. 1 КСО едномесечен срок.
С
Решение № 1012-26-450-1/01.11.2022 г. Директорът на ТП на НОИ - Хасково, е
отхвърлил жалбата на Г.С.П. срещу Разпореждане
№ **********/2140-26-868/07.09.2022 г. на ръководителя на гПенсионно
осигуряванеТ при ТП на НОИ -Хасково. Сочи се, че лицето не отговаря на изискванията
по чл. 68, ал. 1-ал. 2 КСО Р към датата на подаване на заявлението за пенсия
няма осигурителен стаж от 39 г. 02 м. Изложени са подробни съображения, че
времето с продължителност от 01 г., 11 м. и 22 дни /наборна военна служба от 04.10.1972
г. Р 25.09.1974 г./ и 4 месеца /21.04.2020 г. до 20.08.2020 г. - обезщетение за
безработица/ не е действителен осигурителен стаж по смисъла на ¤ 1, ал. 1, т.
12 ДР КСО. Формиран е извод, че Г.С.П. няма
право на пенсия и по условията на чл. 68, ал. 3 КСО, тъй като към датата на
подаване на заявлението няма 15 години действителен осигурителен стаж, а има -
13 г., 00 м. и 28 дни.
Решение
№ 1012-26-450-1/01.11.2022 г. на Директора на ТП на НОИ Р Хасково, е връчено на
жалбоподателя, чрез неговия пълномощник, на 07.11.2022 г., видно от
отразяването в известието за доставяне
При така установеното
от фактическа страна, Административен съд - Хасково обуславя следните правни
изводи:
Жалбата
е ДОПУСТИМА. Насочена е срещу
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ
на съдебен контрол, подадена е от активно легитимирано лице - адресат на акта и
засегнат неблагоприятно от него, съгласно чл. 152, ал. 1 и чл. 133, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 118, ал. 1 КСО. В специалната разпоредба на чл. 118, ал. 1 КСО, дерогираща общите - чл. 145, ал. 2, т. 1 и т. 2 и чл. 98, ал. 2 АПК, се
посочва актът, чиято законосъобразност се изследва в настоящото съдебно
производство Р решението на ръководителя на съответното териториално поделение
на НОИ, като това се осъществява само след изчерпване възможността за оспорване
по административен ред на разпореждането по чл. 117, ал. 1, т. 2, б. гаТ КСО на
основание чл. 117, ал. 2, т. 1 КСО.
Разгледана
по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
На първо място, Решение №
1012-26-450-1/01.11.2022 г. е издадено от компетентен административен орган - Директора
на ТП на НОИ Р Хасково /л. 17/, в установената писмена форма /чл. 117, ал. 3 КСО и чл. 59, ал. 2 АПК/, поради което не са налице основания за прогласяване
на неговата нищожност, съответно отмяна, по смисъла на чл. 118, ал. 3 КСО във
връзка с чл. 168, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 1 и т. 2 АПК.
На второ място, на основание чл.
68, ал. 1-3 КСО лицето по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО, на което е възложено
ръководството на пенсионното осигуряване в съответното ТП на НОИ Р л. 18, е
отказало с разпореждане отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст на Г.С.П.. Разпореждането е
оспорено от г-н П. по
административен ред Р пред ръководителя на ТП на НОИ Р Хасково, в установения
по чл. 117, ал. 2, т. 1 във връзка с ал. 1, т. 2, б. гаТ КСО срок. Спазен е и
срокът за произнасяне от Директора на ТП на НОИ Р Хасково, съгласно разпоредбата
на чл. 117, ал. 3 КСО. Обсъдени са подробно възраженията на Г.С.П.. Формира се извод, че не са
допуснати процесуални нарушения, от категорията на съществените, които да
ограничават правото на защита на лицето - Г.С.П.,
инициирало производството по отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст, и предпоставка за отмяна на оспорения административен акт съгласно чл.
118, ал. 3 КСО във връзка с чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 3 АПК.
На трето място, съгласно чл. 68,
ал. 1, т. 2 КСО /в редакцията в сила от 01.01.2016 г./ право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст се придобива от мъжете при навършване на възраст 63
години и 10 месеца и осигурителен стаж 38 години и 2 месеца, като от 31
декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща
календарна година, както следва до 31 декември 2017 г. възрастта за мъжете се
увеличава с 2 месеца, а от 1 януари 2018 г. - с по 1 месец за всяка календарна
година до достигане на 65-годишна възраст. Съгласно чл. 68, ал. 2 във връзка с
ал. 1 КСО от 31 декември 2016 г. осигурителният стаж се увеличава от първия ден
на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на осигурителен
стаж 40 години за мъжете. Към датата на подаване на заявлението за придобиване
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст Р 10.05.2022 г., Г.С.П. е следвало да има навършени 64
г. и 05 м. и придобит осигурителен стаж 39 г. и 02 м. В случая, обаче, към дата
10.05.2022 г. г-н П. има навършена
възраст 68 г., 00 м. и 28 дни, но няма осигурителен стаж от 39 г. 02 м. Не е
спорно, че същият има осигурителен стаж трета категория Р 15 г. 04 м и 20 дни.
Съгласно
чл. 68, ал. 3 КСО гв случай че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31
декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65
години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен
осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден
на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна
възрастТ. За да бъде придобито право на пенсия на основание чл. 68, ал. 3 КСО
заявителят следва да има навършена възраст от 66 г. и 10 м. и придобит
действителен осигурителен стаж 15 години. Към дата 10.05.2022 г. Г.С.П. има навършена възраст 68 г., 00
м. и 28 дни, като е спорен въпросът има ли 15 г. действителен осигурителен
стаж. Според административният орган г-н П.
има 13 г., 00 м. и 28 дни действителен осигурителен стаж, тъй като от
осигурителния стаж са премахнати периодите от 04.10.1972 г. Р 25.09.1974 г. /наборна
военна служба/ и от 21.04.2020 г. до 20.08.2020 г. /обезщетение за безработица,
тъй като същият не бил действителен стаж съгласно ¤ 1, ал. 1, т. 12 ДР КСО.
Съгласно
легалната дефиниция, посочена в ¤ 1, ал. 1, т. 12 ДР КСО, гдействителен стажТ е
действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето,
през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително
осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е
подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите
осигурителни вноскиТ. Според чл. 9, ал. 7 от КСО за осигурителен стаж при
пенсиониране се зачита и периодът на наборна или мирновременна алтернативна
служба, който стаж в разпоредбата на чл. 44 от Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж се определя от трета категория.
Съгласно
¤ 9, ал. 1 ПЗР КСО гвремето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж
при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава
разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодексТ. Съгласно чл. 81,
изречение Първо от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите /отм. в сила
от 01.01.2000 г./ гзачита се за трудов стаж от III категория изслужената
наборна военна служба или приравнената към нея на курсанти и школници след
навършване на пълнолетие до размера на наборната служба за съответния род
войски съгласно действащото законодателствоТ. Съгласно приложимата за казуса
редакция на чл. 3 във връзка с чл. 9 и чл. 24 от Закона за всеобщата военна служба
в Народна Република България /отм., в сила от 28.02 1996 г./ наборната военна
служба /вкл. през периода 1972-1974 г./ е била действителна и задължителна за
мъжете, т.е. същата е представлявала обективно и неотстранимо по волята на
дадено лице препятствие същото да полага друг вид труд по трудово или
приравнено нему правоотношение.
Г.С.П. е отслужил редовна
/наборна/ военна служба през периода от 04.10.1972 г. Р 25.09.1974 г., който период
следва да му бъде зачетен за действителен осигурителен стаж от трета категория
по смисъла на ¤ 1, ал. 1, т. 12 ДР КСО и като такъв да бъде включен в общия
сбор при преценката на правото за лична пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО.
Компетентните административни органи неправилно са приели, че жалбоподателят има
само 13 г., 00 м. и 28 дни действителен осигурителен стаж, и в противоречие с
материалния закон са отказали отпускането на пенсия за осигурителен стаж и
възраст. Установява се в хода на настоящото съдебно производство, че Г.С.П. има повече от 15 години
действителен осигурителен стаж, поради което и същият е придобил право на
пенсия по смисъла на чл. 68, ал. 3 КСО.
В
този смисъл съдът и не обсъжда подробно въпроса Р следва ли да бъде зачетен
като действителен осигурителен стаж по смисъла на ¤ 1, ал. 1, т. 12 ДР КСО
периодът от четири месеца, в който жалбоподателят е получавал обезщетение за
безработица. Съгласно установената съдебна практика гвремето, през което лицето
е получавало обезщетение за безработица, не може да се счита за действителен
стаж и не попада в съдържанието на понятието гдействителен стажТ съгласно ¤ 1,
т. 12 от ДР на КСО. С разпоредбата на чл. 9, ал. 2, т. 4 КСО законодателят е
приравнил времето, през което лицето е получавало обезщетение за безработица на
осигурителен стаж единствено за целите на придобиване правото на пенсия по
смисъла на чл. 68, ал. 1 КСО, но не и с оглед изискването за гдействителен стажТ.
По този начин периодът, в който едно лице е безработно и получава обезщетение
за това, не представлява действителен стаж, макар да се зачита за осигурителен
стаж по силата на чл. 9, ал. 2, т. 4 КСОТ /така вж. Решение № 5377 от
03.06.2022 г. по адм. д. № 139/2022 г., VІ отд. на ВАС, Решение № 6136 от
22.06.2022 г. по адм. д. № 131/2022 г., VІ отд. на ВАС/. Въпреки незачитането
на този период сборът от признатия от административния орган действителен
осигурителен стаж и времето, в което жалбоподателят е отслужил редовна
/наборна/ военна служба, надвишава изискуемия по чл. 68, ал. 3 КСО действителен
осигурителен стаж.
Извод: Решение №
1012-26-450-1/01.11.2022 г. на Директора на ТП на НОИ - Хасково и потвърденото
с него Разпореждане № **********/2140-26-868/07.09.2022 г. на ръководителя на
гПенсионно осигуряванеТ при ТП на НОИ РХасково, следва да бъдат отменени на
основание чл. 118, ал. 3 КСО във връзка с чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146,
т. 4 АПК, а преписката Р върната за ново произнасяне от длъжностното лице, на
което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ
РХасково.
С
оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК и чл. 120, ал. 2 КСО, в
полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 560
/петстотин и шестдесет/ лева, представляващи държавна такса и адвокатско
възнаграждение, уговорено и платено в брой съгласно договор за правна защита и
съдействие. Разноските следва да бъдат заплатени от Националния осигурителен
институт по аргумент от чл. 33, ал. 2 КСО.
Така мотивиран и на основание чл.
118, ал. 3 КСО във връзка с чл. 172, ал. 2, чл. 173, ал. 2 и чл. 174 АПК, чл.
143, ал. 1 АПК и чл. 120, ал. 2 КСО, Административен
съд - Хасково
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №
1012-26-450-1/01.11.2022 г. на Директора на Териториално поделение на
Националния осигурителен институт - Хасково, с което е отхвърлена жалбата му
срещу Разпореждане № **********/2140-26-868/07.09.2022 г. на ръководителя на
гПенсионно осигуряванеТ при Териториално поделение на Националния осигурителен
институт - Хасково.
ИЗПРАЩА преписката на длъжностното
лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в
Териториално поделение на Националния осигурителен институт Р Хасково, за ново
произнасяне по заявлението на Г.С.П., с вх. № 2113-26-661/10.05.2022 г. по
описа на Териториално поделение на Националния осигурителен институт Р Хасково,
съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона,
дадени в мотивите на решението, КАТО
ОПРЕДЕЛЯ 1-месечен /едномесечен/ срок за това, считано от влизането в сила
на настоящия съдебен акт.
ОСЪЖДА Националния осигурителен институт,
със седалище в гр. София, да заплати на Г.С.П., ЕГН **********, с адрес ***,
сумата в размер на 560 /петстотин и шестдесет/ лева, представляваща направените
по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от съобщаването му на страните до
Върховен административен съд на Република България, чрез Административен съд -
Хасково.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните на основание чл. 138, ал. 3 във връзка с чл. 137 АПК.
Съдия: