РЕШЕНИЕ №
гр. Велинград, 10.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА
при участието на секретар Мария Д., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 760 по описа на
съда за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 237 ГПК
Предявени е от ДФ „Земеделие”, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. Цар Борис III No 136, представляван от
Изпълнителния директор, против „Бенса-Груп”
ЕООД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. Велинград, обл.
Пазарджик, ул. „д-р Дошкинов“ № 15, представлявано от управителя С.Л.М. с ЕГН: **********,
иск с правно основание чл.86 ЗЗД, с
който се иска ответното дружество да бъде осъдено да заплати сумата от 1921,11
лева, представляваща законната лихва по точка 4.2. от Договор № 25163005 от 30.11.2009 г. за предоставяне на кредит на
животновъдите за закупуване на фураж и/или фуражни
компоненти, за периода от 28.11.2018 г. до 29.05.2019 г..
Ищецът ДФ „Земеделие” излага, че на 30.10.2009г. фирма „БЕНСА-ГРУП” ЕООД
с ЕИК: *********, е подала искане за кредит за закупуване на фураж и/или
фуражни компоненти, заедно с изискуемите документи, в Областна дирекция на ДФ
„Земеделие“, гр. Търговище. След обработката му на 30.11.2009 г. е сключен
Договор № 25163005 за предоставяне на кредит на животновъдите за закупуване на
фураж и/или фуражни компоненти, в размер на 38 000.00 лв (тридесет и осем
хиляди лева). Сочи се, че съгласно точка 3.1.10 от Договора кредитът е следвало
да се възстанови в срок до 01.12.2011 г., а при неизпълнение на задълженията си
по т. 3.1.9 (да възстанови
предоставения кредит в срок до 01.12.2011 г.) и по т.3.1.10 (да заплати на падежа приложимия
към момента на предоставяне референтен лихвен процент в размер на 6.37 %
годишно за предоставения кредит), съгласно точка 4.1 кредитополучателят следвало да възстанови
предоставения кредит, ведно със законна лихва от деня на забавата. Излага се,
че с поредица от заявления за разсрочване, последното от които с №25/180772/12281
от 05.01.2018 г., ответното дружество е поискало разсрочване на задължението по
получения кредит, вследствие на което били сключени Анекси към Договор №25163005/30.11.2009г., последния от
които Анекс №7 на 25.01.2018 г., съгласно който ответникът се е задължил да
възстанови предоставения кредит в срок до 27.11.2018 г.. Твърди се, че
ответникът не е изпълнил задълженията си по т.3.1.9 и т 3.1.10 от Договора
№ 25163005/30.11.2009г., поради което в
негова тежест е възникнало задължение да възстанови предоставеният кредит,
ведно със законната лихва за забава. Предвид изложеното се моли съдът да
постанови решение, по силата на което да осъди ответното дружество да му
заплати обезщетение за забава върху главницата в размер на 1921,11 лева, за
периода от 28.11.2018 г. до 29.05.2019 г.. Ангажира се доказателства.
Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК не е
постъпил отговор от ответника „Бенса-Груп” ЕООД.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
За уважаване на предявения иск
ищецът е следвало да докаже в условията на пълно и главно доказване възникване
на главното парично задължение, настъпване на неговата изискуемост, момента, от
който ответникът е изпаднал в забава и размера на обезщетението за забава.
С оглед признанието на иска и
приетите писмени доказателства по делото са безспорно установени всички
обстоятелства, включени във фактическия състав на спорното право. Същевременно
съдът намира, че не са налице отрицателните процесуални предпоставки,
препятстващи постановяване на решение при признание на иска, тъй като
признатото право не противоречи на закона и на добрите нрави, а ответната
страна признава право, с което може да се разпорежда. Несъмнено е, че към
процесния период е съществувало облигационно правоотношение между страните, по Договор
№25163005/30.11.2009г.. Като безспорно е отделено и обстоятелство, а и от
доказателствата се установява, че в ответникът
не е изпълнил паричното си задължение на падежа, поради което е изпаднал в
забава и дължи заплащане на обезщетение за това на ищеца. Следователно, налице
са всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника, като същия
дължи сума в размер на 1921,11 лева, представляваща обезщетение за забава, за
периода от 28.11.2018 г. до 29.05.2019 г.,
поради което предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен в
пълен размер.
По разноските
При този изход на делото съдът
приема, че ответникът дължи на основание чл. 78, ал. 1 ГПК заплащане
на сторените от ищеца в настоящото производство разноски или сума в размер на 441,32 лв., от които
сумата от 76,84 лв.- държавна такса, а сумата от 364,48 лв.- юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „Бенса-Груп” ЕООД, с ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление: гр. Велинград, обл. Пазарджик, ул. „д-р Дошкинов“ № 15,
представлявано от управителя С.Л.М. с ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на ДФ „Земеделие”, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. Цар Борис III No 136, представляван от
Изпълнителния директор, на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 1921,11 лева,
представляваща законната лихва по точка 4.2. от Договор № 25163005 от 30.11.2009 г. за предоставяне на кредит на
животновъдите за закупуване на фураж и/или фуражни
компоненти, за периода от 28.11.2018 г. до 29.05.2019 г., а на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 441,32 лв., представляваща сторените от ищеца разноски
в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд
Пазарджик в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
РАЙНОЕН СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА- ВЛАДИМИРОВА