Решение по дело №759/2020 на Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 309/31.07.                           Година 2020                                                Град Перник

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пернишки районен съд                                                                   Втори наказателен състав

На петнадесети юли                                                                                               Година 2020

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                                                        Председател: Петя  Котева

Секретар: Даниела Благоева

 

като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело № 00759  по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Обжалван е електронен фиш (ЕФ) серия К, № 3373802 на ОД на МВР-Перник, с който на А.Й.А., ЕГН **********, в качеството на законен представител на „Шик” ООД, ЕИК ******е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв (сто лева) на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от  Закона за движението по пътищата (ЗДвП)  за нарушаване на чл. 21, ал.1 от същия закон, извършено на 07.02.2020 г. в 10:30 часа, в с. Драгичево, общ. Перник, път І-1 (Е-79), км 286+300, тъй като в населено място при общо валидно ограничение на скоростта от 50 км/ч е управлявал  лек автомобил „Ленд Ровер Дискавъри Спорт“ с рег. № ******със скорост от 73 км/ч, при което превишението е 23 км и е установено с автоматизирано техническо средство № 11743d0.

По изложени в жалбата доводи А.Й.А.  моли ЕФ да бъде отменен, като издаден при неспазване на процесуалните правила  и в нарушение на материалния закон. Жалбоподателят не участва лично в хода на съдебното производство, в което се представлява  от процесуалния си представител адв. Д.Д.от ПАК, която поддържа жалбата, излагайки съображения за допуснати съществени процесуални нарушения свързани с описанието на мястото на извършване на нарушението и неговата идентичност с позиционираното автоматизирано техническо средство, с липсата на реквизити на изготвения протокол по чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. Счита, че твърдяното нарушение е недоказано, тъй като не е установено чия е засечената скорост, предвид заснети на кадъра два автомобила и липсата на категорични данни за точната скорост, с която се е движел автомобила на жалбоподателя, което е довело и до неточно определяне на превишението на скоростта и съответно до неправилно определяне на наказанието. Иска присъждане на направени разноски по делото.

Въззиваемата страна ОД на МВР Перник – редовно призована, не изпраща представител за участие в съдебното производство. В придружителното писмо е направено възражение за прекомерност на претендираните разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и служебно провери правилността на обжалвания ЕФ намира за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена в предвидения в закона срок  от лице, имащо правен интерес, поради което е допустима, като подробни съображения са изложени в разпореждането на съда от 01.06.2020 г., приложено на л.25 по делото, поради което и настоящият състав счита, че не следва да преповтаря. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

От фактическа страна:

На 07.02.2020 г. в 10:30 часа на път І-1, км 286+300, намиращ се в района на с. Драгичево, общ. Перник с посока на движение към гр.София преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средство с вградено разпознаване на номера и комуникации тип  „ARH CAM S1“ с автоматизирано техническо средство за измерване на скоростта № 11743d0 заснело лек автомобил „Ленд Ровер Дискавъри Спорт“ с рег. № ******със  скорост от 76 км/ч при общо разрешена такава на движение в населено място от 50км/ч.

След преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим на движещите се МПС на посоченото място полицейският служител Ал. А.изготвил протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение, който бил регистриран на 13.02.2020 г. с рег. № 1158р-1255. В същия било удостоверено използването на споменатото автоматизирано техническо средство на процесната дата и в посоченото населено място, периода от време, през който същото е работело - от 09:55 часа до 12:00 часа, ограничението на скоростта в пътния участък от 50 км/ч, както и липсата на монтиран пътен знак, променящ  общо разрешената такава за населено място.

При направена справка в централна база данни по регистрация на пътни превозни средства било установено, че цитираният автомобил, чиято скорост на движение е отчетена, е собственост на „Шик” ООД, ЕИК *******, чийто законен представител е именно жалбоподателя. В отсъствие на последния, съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП е издаден срещу него процесния ЕФ. Във фиша, след приспадане на толеранса от -3 км/ч, релевантен към максимално допустимата грешка при измерване на скорост до 100 км/ч, отчетената скорост била редуцирана на 73 км/ч, т.е. превишаването на максимално допустимата скорост на движение било с 23 км/ч , поради което и за нарушаване на чл. 21, ал.1 от ЗДвП му е наложено на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 100 лв. Жалбоподателят не се възползвал от правото си на възражения по чл.189, ал. 5 и ал.6 от ЗДвП, а обжалвал фиша с процесната жалба пред съда

По доказателствата:

Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно:

Справка от централна база данни по регистрация на пътни превозни средства, доказва, че лек автомобил „Ленд Ровер Дискавъри Спорт“ с рег. № ******е собственост на „Шик” ООД, ЕИК *******, което не се и оспорва от жалбоподателя, който е негов законен представител. Същата кореспондира с разпечатката от показанията на автоматизираното техническо средство – статично изображение № 11743D0/0198107 от 07.02.2020 г., установяваща, че на 07.02.2020 г. в 10:30 часа лек автомобил с рег. № ******е засечен със скорост от 76 км/ч, която съвпада с обективираната такава от 73 км/ч в процесния фиш, предвид приспаднатия толеранст за допустимата техническа грешка.

Съдебният състав кредитира към доказателствения материал протокола от 07.02.2020 г. за използване на автоматизираното техническо средство, съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5125 от 07.09.2017 г. доказващо, че преносимата система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 е вписана в регистъра на одобрените за използване средства за измерване под № 5126, протокол за последваща проверка № 55-С-ИСИС от 30.09.2019 г., приложение, издадено от производителя за техническите и метрологични характеристика на процесната система, протокол рег. № 1158р-1894 от 22.03.2018 г.  на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Перник, заповед № 313з-461 от 12.03.2018 г. на директора на ОД на МВР Перник, сертификат за обучение на А. А.за работа със процесната стационарна система за контрол на скоростта и писмо изх. № 11-00-119 от 25.06.2020 г. на Областно пътно управление Перник, удостоверяващо, че км 286+300 на път І-1, попада  в рамките на населеното място с. Драгичево, общ. Перник.

От правна страна:

Приложената справка от централна база данни по регистрация на пътни превозни средства доказва, че лек автомобил „Ленд Ровер Дискавъри Спорт“ с рег. № ******е собственост на „Шик”, чийто законен представител е именно жалбоподателя А.Й.А., като същата кореспондира и с вещественото доказателствено средство - разпечатката от показанията на автоматизираната система,  а именно снимка, документираща именно индивидуализирания автомобил. Предвид на тези доказателства съдът прие за безспорно доказано, че жалбоподателят е субект на извършеното нарушение по силата на чл. 188, ал.2 от ЗДвП, тъй като към датата на нарушението е законен представител на юридическото лице, което е  легитимен собственик на превозното средство, с което нарушението е извършено От страна на жалбоподателя не се навеждат и възражения, че друго лице е извършило нарушението, както и не са налице доказателства за евентуално упражняване, в законовия 14-дневен срок от получаване на фиша, на правото по чл. 189, ал.5 и ал.6 от ЗДвП. Съдът прие като довод, че не са налице последно посочените хипотези, и самия факт, че подадената жалба е именно срещу процесния ЕФ, поради което и правилно в съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.5, вр. чл. 188, ал. 2 от ЗДвП е била ангажирана неговата административнонаказателна отговорност..

По делото се установи, че процесното нарушението е фиксирано с преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1” с автоматизирано техническо средство  № 11743d0, като същото е посочено както в издадения ЕФ, така и  в изготвения  протокол по чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., където е индивидуализирано и мястото на което е бил извършван контрола, респективно мястото на извършване на нарушението – на път І-1, км 286+300, намиращ се в района на с. Драгичево, общ. Перник, при което е било изготвеното статичното изображение с № 11743D0/0198107 на което е заснет процесния автомобил.

Безспорно приложеното по административнонаказателната преписка удостоверение № 17.09.5126 от Българския институт по метрология установява, че преносимата система за контрол на скоростта на моторни превозни средство с вградено разпознаване на номера и комуникации тип  „ARH CAM S1“ е одобрен тип средство за измерване, която е вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 5126 и е със срок на валидност от 07.09.2017 г. до 07.09.2027 г. Същата работи в автоматичен и автономен режим, без участие и намеса от служител, който само разполага техническото средство, въвежда необходимите параметри за контрол и изключва същото при приключване на работа. Самата система измерва скоростта на преминаващите автомобили, като заснема само тези, движещи се с превишена скорост и автоматично разпознава регистрационния номер на моторното превозно средство. В приложението, което е неразделна част от удостоверението за одобрен тип  като средство за измерване на процесната система подробно е описана процедурата по обработване на данните, които са получени от лазерния модул, като събраните данни не могат да бъдат променени от човешки фактор. Същевременно контролният орган е изпълнил в цялост изискванията на чл.4, ал.2 и ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., тъй като контролът освен, че е осъществен със АТСС, одобрено по реда на Закона за измерванията, притежаващо удостоверение за одобрен тип средство за измерване, същото е било и технически годно съгласно чл. 38 от Закона за измерванията, тъй като е преминало последваща проверка за съответствие с техническите изисквания, предвид приложения към административнонаказателната преписка протокол за проверка № 55-С-ИСИС от 30.09.2019 г. на отдел „Изпитване на средства за измерване” на Дирекция „Изпитване на средства за измерване, устройства и съоръжения” на Български институт по метрология. При наличието на тези доказателства административнонаказващият орган е доказал по недвусмислен начин установяването и заснемането на нарушението с годно за използване техническо средство. Разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП е категорична, че когато самото нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган на нарушителя се издава ЕФ. Това е специална норма по отношение на разпоредбите, регулиращи общия ред за налагане на административно наказание по ЗАНН, като същата дерогира приложението на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Приобщеният снимков материал от записа, извършен със стационарното автоматизирано техническо средство, удостоверява с необходимата достоверност, че отразените в съдържанието на ЕФ обстоятелства съответстват на действителното положение, интерпретирани са обективно и са оценени правилно, в съответствие с материалния закон. Съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП снимковия материал, изготвен с техническо средство или система, заснемаща или записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява годно веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес, поради което и посочената в статичното изображение с № 11743D0/0198107 скорост от 76 км/ч, с която се е движел автомобилът на жалбоподателя към момента на констатиране на нарушението, е точно измерената от автоматизираното техническо средство. В ЕФ коректно е приспаднат в полза на нарушителя толеранса от допустимата техническа грешка при измерването на скоростта, като същата е редуцирана на 73 км/ч, като е конкретизирана и разликата между засечената и разрешената скорост - 23 км/ч. Следва да се отбележи, че в ЕФ изрично е посочено, че в него е отбелязана не измерената скорост, а установена стойност на скоростта, поради което и не е налице несъответствие или неяснота при определянето на наказуемата скорост, поради което и липсата на изрично отбелязване дали е приспаднат или не този толеранс, не съставяла нарушение на процесуалните правила, доколкото не ограничава правото на защита на санкционираното лице.

На снимковия материал се наблюдава именно автомобила визиран в ЕФ, заснет при приближаващ трафик, съответен на движението на превозното средство на жалбоподателя, поради което всяко съмнение чия скорост е регистрирало автоматизираното техническо средство е изключено. Наличието и на второ превозно средство на изображението не може да разколебае горния извод, тъй като съгласно приетото приложение към удостоверение за одобрен тип № 17.09.5126 на Българския институт по метрология, превозното средство чиято скорост е измервал лазерния лъч на модула в момента на заснемане на изображението е определяем от пресичането на маркерите на  четирите страни на изображението. В случая, пресечната точка на маркерите е върху автомобила, посочен в ЕФ, който е ясно разпознаваем по марка и регистрационен номер и е идентичен с посочения в ЕФ.

Не е спорно, че за използването на системата за видеоконтрол на процесното място е изготвен приложения по административнонаказателната преписка протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. От неговото съдържание се установява, освен мястото на което е бил извършван контрола - път І-1, км 286+300, намиращ се в района на с. Драгичево, общ. Перник, но и посоката на движение на контролираните моторни превозни средства, която е от гр.Перник за гр. София, режимът на измерване, който е бил стационарен, посоката на задействане - приближаващи автомобили, както и че контролът се е извършил за времето от 09:55 часа до 12:00 часа. Конкретизирания по недвусмислен начин времеви отрязък през който системата е работила налага извод, че непосочването на конкретните номера на първото и на последното изображение, които са били заснети, не съставлява достатъчно основание да се приеме, че процедурата по издаване на ЕФ е опорочена или материалният закон е приложен неправилно, след като възпроизведения час на заснемане на процесната снимка – 10:30 часа е именно в периода през който системата е била експлоатирана. В протокола изрично е отбелязано и обстоятелството, че в процесния участък е важала общо разрешена скорост на движение от 50км/ч, както и че не е била налице сигнализация с пътен знак за различна от тази скорост.

Общото ограничение от 50 км/ч  по несъмнен начин се доказват и от писмо изх. № 11-00-119 от 25.06.2020 г. на Областно пътно управление Перник, удостоверяващо, че км 286+300 на път І-1, попада  в рамките на населеното място с. Драгичево, общ. Перник, което категорично потвърждава и визираната от наказващият орган правна квалификация на нарушението като такова по чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Неоснователно  е направеното възражение, че в съставения протокол по чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. задължително е следвало да се посочи номера на служебния автомобил, с който е била извършвана проверката, тъй като в процесния случай заснемането е извършено с преносима  система за контрол  на скоростта, която временно се разполага на участък от пътя, поради което се съпровожда със снимка за разположение на уреда, който не се намира монтиран в полицейски автомобил. Такава снимка е изготвена и е приложена като неразделна част от протокола.

Съдът констатира, че атакувания ЕФ съдържа надлежно описание на нарушението, каквото изискване съдържа разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП. Видно от съдържанието на обжалвания акт, в него недвусмислено е посочено, че местоизвършването на нарушението е в населено място - път І-1, км 286+300, намиращ се в района на с. Драгичево, общ. Перник, което е напълно достатъчно да се индивидуализира и конкретизира този реквизит, описващ твърдяното нарушение, поради което не може да се сподели като основателно възражението на защитата на жалбоподателя за липса на  яснота относно този реквизит на ЕФ, водещ до съществено процесуално нарушение при издаването му. За да е съществено едно нарушение, то следва да се изразява в неизпълнение или нарушение на императивна законова норма или да е от такова естество, че да е накърнило правото на защита на визираното като нарушител лице. В преценката на тези обстоятелства следва да се изхожда от спецификите на всеки конкретен случай. В настоящият случай е доказана идентичността между мястото на нарушението, посочено в приложеното по административнонаказателната преписка изображение № 11743D0/0198107 от 07.02.2020 г., където е конкретизирана локацията, която е отразена в издадения ЕФ като място на нарушението и която е вписана  и  в изготвения протокол по чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. Последният удостоверява използването на споменатото техническо средство на процесната дата и място – път І-1, км 286+300 в с. Драгичево, общ. Перник.  Този протокол е официален удостоверителен документ, тъй като се съставя от длъжностно лице, в кръга на службата му. Същият съдържа данни за  физическото лице, което е попълнило отразените в него факти, като с оглед кредитираните по делото писмени доказателства не е спорно, че полицейския служител е преминал обучение за работа със стационарната преносима система за контрол на скоростта, с която е извършено заснемането и е включен  в списъка на служителите от ОД на МВР Перник, които са определени със заповед № 313з-461/12.08.2018 г. да осъществяват дейност по заснемане на нарушения  с процесната система, последващ преглед, валидизиране  и генериране на ЕФ в АИС „АНД”, поради което и некоректни са възраженията за неосъществен контрол по отношение на установеното нарушение съгласно нормативните предписания и при посочените в протокола обстоятелства.

Предвид изложеното съдът намира, че при установяване на нарушението са спазени  разпоредбите, регламентиращи условията, реда и начина на използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение, поради което е издаден законосъобразен ЕФ.

По вида и размера на наказанието:

За констатираното нарушение - превишаване на разрешената максимална скорост в населено място, санкцията се съдържа в разпоредбата на чл.182, ал.1 от ЗДвП, вида и размера на която е определена в зависимост от стойността на превишението на скоростта. В конкретния случай скоростта е превишена с 23 км/ч. (стойност, получена след приспадане на допустимата техническа грешка при изчисляване скоростта на движение), поради което и законосъобразно отговорността на А.Й.А. в качеството на законен представител на юридическото лице, собственик на процесното моторно превозно средство е ангажирана на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП като му е наложено административно наказание глоба в предвидения  абсолютен размер от 100 лв (сто лева), поради кооето и същият не може да бъде редуциран  пи силата на чл. 27, ал.5 от ЗАНН.

С оглед горното съдът намира, че при издаването на обжалвания ЕФ не е допуснато съществено нарушение на процесуалния и материалния закон, поради което прие, че е законосъобразен, което води до неговото потвърждаване.

Предвид изхода на делото – потвърждаване на ЕФ, претендираните от страна на жалбоподателя разноски за възнаграждение на процесуалния му представител са неоснователни.

Мотивиран от гореизложеното горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К, № 3373802 на ОД на МВР-Перник, с който на А.Й.А., ЕГН **********, в качеството на законен представител на „Шик” ООД, ЕИК ******е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв (сто лева) на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от  Закона за движението по пътищата за нарушаване на чл. 21, ал.1 от същия закон, извършено на 07.02.2020 г. в 10:30 часа, в с. Драгичево, общ. Перник, път І-1 (Е-79), км 286+300, тъй като в населено място при общо валидно ограничение на скоростта от 50 км/ч е управлявал  лек автомобил „Ленд Ровер Дискавъри Спорт“ с рег. № ******със скорост от 73 км/ч, при което превишението е 23 км и е установено с автоматизирано техническо средство № 11743d0.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Перник  в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава дванадесета от АПК. 

 

 

Председател:/п/

 

 

 

Вярно с оригинала,

  ИЕ