Решение по дело №172/2024 на Окръжен съд - Ямбол

Номер на акта: 114
Дата: 17 юли 2024 г.
Съдия: Галина Иванова Вълчанова Люцканова
Дело: 20242300100172
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 май 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 114
гр. Ямбол, 17.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Галина Ив. Вълчанова Люцканова
при участието на секретаря В.Д.Д.
в присъствието на прокурора М. Б. А.
като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Гражданско
дело № 20242300100172 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.336 и сл.от ГПК във връзка с чл.5 от ЗЛС.
Образувано е по депозирана искова молба от Р. К. И. от гр.**** против Ж. В. И. от
гр.****, с която ищцата в качеството на майка на ответницата претендира съдът при
условията на чл.5 от ЗЛС и чл.336 от ГПК да постанови решение, с което да постави под
пълно запрещение ответницата ведно със законните последици. Твърди се, че ответницата е
родена през 2006 г. след прекарана тежка бременност, протекла с редица усложнения, а
скоро след раждането станало ясно, че детето изостава в развитието си – прохождане, говор,
контакти с околните и т.н. Въпреки провежданото лечение, резултат няма, напротив
състоянието на ответницата е такова, че не може да се облича, да се храни, нуждае се от
постоянно подпомагане. Вследствие на тежкото си здравословно състояние, ответницата не
е в състояние да се грижи пълноценно за себе си и за своите работи, не разбира интересите и
правата си и не може да ги защитава.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа.
В срока за отговор на исковата молба не е депозиран такъв от ответницата. В с.з.
ответницата се явява лично, с помощ от майка си и баща си, но не изразява становище.
ЯОП дава становище, че исковата молба е основателна, доказана и следва да се
уважи, като се постави ответницата под пълно запрещение, предвид невъзможността да се
грижи за себе си и интересите си.
След като придоби непосредствено впечатление за състоянието на ответницата и
извърши съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, ЯОС
1
прие за установено от фактическа страна следното:
Ж. В. И. е родена на 14.08.2006 г. в гр.**** от майка Р. К. И. и баща В.Ж.И., видно
от удостоверение за раждане № 061720/17.08.2006 г. Ищцата Р. И. е от кръга на лицата, които
съгласно чл.336, ал.1 от ГПК могат да искат започване на производство за поставяне под
запрещение на ответника.
Видно от представеното по делото експертно решение на ТЕЛК № 92988/29.11.2022
г. Ж. В. И. е с поставена водеща диагноза и общо заболяване “детски аутизъм”, поради което
й е призната 100 % трайна неработоспособност с чужда помощ, пожизнено. В мотивите на
това решение е отразено становището на ТЕЛК, в случая с участието и на доктор психиатър
Л.Д., за това, че у Ж. И. е налице генерализирано разстройство в развитието със значително
нарушено ниво на функциониране на личността с тежка умствена изостаналост.
Инвалидизирането е от 2006 г., дете от втора бременност, протекла с тежки усложнения. От
раждането установено изоставане в психомоторното развитие, до момента не говори. Не
може да контролира тазовите резервоари, на памперс. Не обръща внимание на близките си,
избягва очен контакт, не търси деца за игра. Предпочита да бъде сама, не участва в
обучителни занимания. Обучава се по комбинирана форма на обучение, но не е ограмотена.
Не се самообслужва, не може да се съблече и облече, не може да си измие зъбите, не може
да направи тоалет, налага се да бъде обгрижвана.
Съдът, в изпълнение на чл.337, ал.1 от ГПК, извърши личен разпит на ответницата
Ж.К., при който не се осъществи контакт с нея - на поставените въпроси не отговаря, издава
звуци, но не и думи, не разбира какво й се говори и не може да отговори, поведението й е
нервно и неспокойно.
В показанията си разпитаната по делото свидетелка К.С., семейна приятелка, сочи,
че Ж. има заболяване от раждането си – не може да говори и да се обслужва сама, има нужда
от помощ. Ходи на училище в група за деца със специални образователни потребности.
Свидетелката е помагала на родителтие, когато се налага. Ж. не може да остава сама, защото
има възможност да се самонарани, не може да излиза навън сама, винаги е с придружител,
не борави с пари.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявения иск е с правно основание чл.5 ЗЛС във връзка с чл.336 и сл. ГПК.
Искът е допустим. Съгласно разпоредбата на чл.336 от ГПК с молба от близките
роднини, от прокурора и от всеки, които има правен интерес от това, може да бъде
поискано поставянето на едно лице под пълно или ограничено запрещение. Ищцата като
майка на ответницата е от кръга на лицата, които могат да искат започване на производство
за поставянето й под запрещение, съгласно чл.336, ал.1 от ГПК.
Съгласно нормата на чл.5, ал.1 от ЗЛС, непълнолетните и пълнолетните, които
поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят
под пълно запрещение. Предмет на иска по чл.5 от ЗЛС за поставянето на едно лице под
запрещение е неговата дееспособност, а основанието е наличието на душевна болест или
2
слабоумие и невъзможността на страдащия от такава болест да се грижи за своите работи.
Двете изисквания следва да са налице кумулативно, за да се постанови ограничаване на
дееспособността или обявяване на пълната му недееспособност. В конкретния случай по
делото е безспорно установено, че ответницата страда от раждането си от “детски аутизъм”,
съпроводено със значително нарушено ниво на функциониране на личността с тежка
умствена изостаналост. От личния разпит на ответницата по чл.337, ал.1 от ГПК, от
заключението на ТЕЛК и от показанията на разпитаната свидетелка, се установява
наличието на тежка умствена изостаналост у Ж. И.. Същата не комуникира, с нея не се
осъществи контакт от съда, не може сама да се обслужва в ежедневието и е изцяло зависима
от грижите на близките си. В този смисъл тя обективно не може и не е в състояние да
разбира свойството и значението на постъпките си, да се грижи за правата и интересите си и
да ги защитава. Невъзможността за самостоятелни действия, липсата на критично
отношение към постъпките, както и продължителният ход на протичане на заболяването
дават основание да се приеме, че ответницата е в невъзможност да се грижи за своите работи
и не може да защитава своите интереси.
С оглед изложеното, съдът преценя искът за основателен и доказан, поради което
следва да бъде уважен, като ответницата бъде поставена под пълно запрещение, с оглед
защита правата и интересите й. Ответницата получава реална подкрепа в семейна среда,
поради което следва да бъде поставена под пълно запрещение.
Относно искането за определяне на настойници съдът не е компетентен да се
произнесе, тъй като настойникът и съставът на настойническия съвет се определят от органа
по настойничество в общината – чл.155 от СК.
Предвид изложеното и на основание чл.336 и сл. от ГПК във връзка с чл.5, ал.1 от
ЗЛС, ЯОС
РЕШИ:
ПОСТАВЯ под пълно запрещение на основание чл.5, ал.1 от ЗЛС, Ж. В. И., ЕГН
********** с постоянен адрес гр.****, ул.***, бл.**, вх.**, ет.**, ап.**
След влизане на решението в сила, препис от него да се изпрати на Органа по
настойничество и попечителство при Община Ямбол за учредяване на
настойничество.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - гр. Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Ямбол: _______________________
3