Р Е
Ш Е Н
И Е №290/2.12.2019г.
гр. Ямбол, 02.12.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІ-ти наказателен състав, в открито съдебно
заседание на шести ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: П.ПАНАЙОТОВА
с участието на секретаря М. М., като разгледа
докладваното от съдията АНД № 1041 по
описа на ЯРС за 2019 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано
е по жалбата на ЕТ „Б. – П.Х.“*** – ***., издадено от Началник отдел
„Оперативни дейности“ – Б. в ЦУ на НАП, с което на основание чл.185, ал.2,
изр.2 вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС, на търговеца е наложена имуществена санкция в
размер на 500 (петстотин) лева за нарушение по чл.39, ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС.
С жалбата се иска НП да бъде отменено по
съображения за допуснати при издаването му съществени процесуални нарушения,
изразяващи се в противоречие между фактическото и юридическото описание на
нарушението, както и с доводи за маловажност на нарушението по смисъла на чл.28 от ЗАНН, с
оглед липсата на извършени от търговеца други нарушения и на допълнителни
вредни последици от конкретното такова. Искането за отмяна се обосновава и с
последвалата законодателна промяна на чл.39, ал.1 от Наредба Н-8 на МФ, с която
е отменено задължението за отпечатване на дневен финансов отчет, и затова се
счита за по-благоприятен закон.
В с.з. жалбоподателят,
реовно призован, не изпраща представител.
Въззиваемата
страна, редовно призована, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като я намира за
неоснователна. Счита, че обжалваното НП е правилно и законосъобразно и пледира
да бъде потвърдено.
След като обсъди събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 10.11.2018 г. свидетелите Т. и М. -
инспектори по приходите в ЦУ на НАП, извършили проверка на фризьорски салон,
находящ се на ул. „***“ № 19 в с. Т., Я., стопанисван от търговеца –
жалбоподател. Проверяващите прегледали книгата за дневните финансови отчети и
установили, че за 11.10.2018г. не е отпечатан и поставен пълен дневен отчет с
нулиране и запис във фискалната памет. Посредством електронна разпечатка (КЛЕН)
от касовия апарат в обекта, проверяващите извлекли информация за всички
извършени операции, и установили, че на тази дата са регистрирани извършени
продажби. Затова, на 05.12.2018г., в присъствието на законния представител на търговеца
и на св. М., който присъствал по време на проверката, св. Т. съставил на
жалбоподателя АУАН №*** от същата дата за нарушение по чл.39, ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС.
В последователност, на 10.05.2019г. въз
основа на акта, при идентично фактическо и юридическо описание на нарушението,
срещу търговеца е издадено обжалваното НП.
Горната фактическа обстановка съдът прие за
установена от показанията на свидетелите Т. и М., както и от писмените
доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
е допустима - подадена е в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, което има
право да обжалва.
Разгледана
по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
НП следва да се
отмени на процесуално основание, без да се обсъждат въпросите по същество, тъй
като не е ясен приложения закон.
С атакуваното НП търговецът
е санкциониран за нарушение по чл.39,
ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС.
Текстът на чл.39,
ал.1 от наредбата, в редакцията му към момента на извършване на деянието (доп.
ДВ бр.80/2018г.), действително предвижда задължение за лицата извършващи
продажби да отпечатват пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във
фискалната памет за всеки ден, през който в устройството са регистрирани
продажби. Това задължение не е отпаднало и към момента, независимо, че изр.
2-ро от актуалната редакция на текста (изм. ДВ бр.52/2019г.) установява
противното, като предвижда, че лицата по чл.3, изполвзащи ФУ, нямат задължение
да отпечатват дневен финансов отчет. Това е така, защото в §21, ал.2 от ПЗР към
Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-18/2006г., изрично е
предвидено задължение за отпечатване на такъв отчет до привеждане на въведените
в експлоатация ФУ в съответствие с изискванията на новия чл.39, ал.1 от
Наредбата, но не по-късно хот 31.03.2020г. Поради това, оплакването в жалбата,
че по силата на чл.3, ал.2 от ЗАНН НП подлежи на отмяна единствено поради
изменението на чл.39, ал.1 он Наредбата, се преценя
като неоснователно.
НП следва да се
отмени на друго основание, а именно, поради неяснота на приложения закон,
обуславяща се от некоректно посочване на нарушената законова разпоредба, от
непълно посочване на основанието за определяне и налагане на наказанието, а
също и поради несоътветствие между основанието за налагане на наказанието и
фактическото описание на нарушението.
В оспореното НП нормата
на чл.39, ал.1 от Наредбата не е посочена за нарушена самостоятелно, а във
връзка с разпоредбата на чл.118, ал.4 от ЗДДС. Освен че не установява конкретно
правило за поведение, тъй като регламентира правомощията на Министъра на
Финансите, текстът на ал.4 от чл.118 от наредбата съдържа и пет точки. Поради
това, посочвайки я като нарушена, АНО е следвало да я конкретизира и да даде
разбираем отговор на въпроса за нарушение във връзка с коя точка от текста е
ангажирана отговорността на жалбоподателя. В противен случай се създава неяснота
по отношение на вмененото нарушение и на приложения закон, която представлява
основание за отмяна на НП, тъй като нарушава правото на наказаното лице да
разбере какво нарушение му е вменено.
Отделно от горното, не е ясно и
основанието за налагане на наказанието. Като такова АНО е посочил изр.2-ро на чл.185, ал.2 от ЗДДС, което
гласи следното: „Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се
налагат санкциите на ал.1.“. Видно е, че тази норма не визира хипотезите, за
които се прилгат санкциите по ал.1, респ. не съдържа фактически състав, а е
препращаща норма, и то единствено по отношение размера на санкциите, но не и по
отношение на нарушенията, за които се налагат. Затова не може да се приеме, че
е посочено ясно и основанието за налагане на наказанието. Друг е въпросът, че в
случая в акта и в НП изобщо липсват факти относно обстоятелството дали
конкретното нарушение води или не води до неотразяване на приходи.
Всичко изложено налага извод, че при
издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, представляващи
основание за неговата отмяна. В този смисъл е и константната практика на
Административен съд – Ямбол, застъпена в Решение ***
Мотивиран от изложеното, и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ НП № ***., издадено от Началник отдел „Оперативни
дейности“ – Б. в ЦУ на НАП, с което на основание чл.185, ал.2, изр.2 вр.
чл.185, ал.1 от ЗДДС, на ЕТ „***.“, БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на
управление с. ****, представляван от П.Д.Х., ЕГН **********, е наложена
имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева за нарушение по чл.39,
ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС.
Решението
ПОДЛЕЖИ на касационно обжалване пред
Административен съд – Я. в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е
изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: