Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер ІІІ - 111                  30.10.2019 година                             град Бургас

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Бургаски Окръжен съд                                                                Трети състав

На първи октомври                                                                      година 2019

 

В публично заседание в следния състав:

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов

                                                                ЧЛЕНОВЕ: 1. Калина Пенeва

                                                                                     2. Кремена Лазарова

                   

                                                      Съдебни заседатели:

 

Секретар  Жанета Граматикова

Прокурор  

като разгледа докладваното от съдия Кремена Лазарова

в.гр.дело номер  1162 по описа за  2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ 1248/11.03.2019г. на ПРС от Ю.А.Д. с ЕГН: **********, с адрес в гр.П., ул.”М.“ №* със съдебен адрес в гр.Бургас, ул.”Васил Априлов” №18, ет.3, офис 6, чрез адв.П.Велков, срещу решение № 27/14.02.19г. по гр.д.№ 348/19г. на ПРС, в частта, с която е отхвърлен предявеният от него срещу „Зауба” АД, със седалище и адрес на управление: гр.София, ЕИК: *********, представлявано от Александър Тенчев иск за заплащане на обезщетение по реда на чл.200 КТ – за размера над 35 000лв. до изначално предявения размер от 97000лв., ведно със законната лихва върху отхвърлената главница за периода от датата на деликта до завеждане на исковата молба, както и законната лихва върху същата сума от завеждане на исковата молба и до окончателното й изплащане Твърди, че в тази част решението не е правилно, понеже не е съобразено с правилата за справедливост, както постановява чл.52 ЗЗД. Моли да бъде отменено в атакуваната част и искът бъде изцяло уважен. Няма доказателствени искания. Моли за присъждане на разноски.

Въззиваемото „Зауба” АД, със седалище и адрес на управление: гр.София, ЕИК: *********, представлявано от Александър Тенчев, оспорва въззивната жалба в депозирания срещу нея отговор. Счита в горните обжалвани от Д. части решението за правилно и съобразено със закона. Моли да бъде потвърдено. Излага аргументи. Моли за присъждане на разноски.

От своя страна „Зауба” АД също е депозирало въззивна жалба вх.№ 1483/25.03.2019г. на ПРС срещу горното решение, но в частта, с която искът срещу дружеството е уважен за размера над 10 000лв. и до размера от 35 000лв., ведно със съответните лихви и разноски. Заявява, че съдът неправилно е ценил ангажираните по делото доказателства и е стигнал до неправилен краен извод. Позовава се на съдебна практика. Излага доводи за отхвърляне на иска в горната част. Не ангажира нови доказателства. Моли за присъждане на разноски.

Жалбите са подадени в срока по чл.259 ГПК от легитимирани лица и са допустими.

Районният съд е разгледал искове с правно основание чл.200 КТ и чл.86 ЗЗД.

Съдът, като взе предвид приложените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред ПРС е образувано по искова молба от Ю.А.Д. против „Зауба“ АД, гр.София. Въззивникът-ищец е твърдял, че между него и дружеството е съществувало трудово правоотношение. На 02.02.2018г. е претърпял трудова злополука – при разтоварване на съдове за битови отпадъци – кофи за смет, кофата на фадромата за разтоварване е затиснала левия му крак, в резултат от което са ампутирани ІІІ, ІV и V пръст и е изрязана част от ходилото. За инцидента е подадена декларация за трудова злополука и при извършената проверка е констатирана такава. Твърди, че е претърпял силни болки. Освен това за период от около 2 месеца се е лекувал при домашни условия и не е напускал дома, започнал да страда от депресия. Изпитвал силни тревоги за себе си и семейството за период от около седмица след изписването. Заявява, че към подаване на исковата молба все още е принуден да се придвижва с патерица, понеже пострадалият крак е слаб, загубил е по-голяма част от мускулатурата и не може да стъпва на него. Увреждането се отразило на походката му и се чувства инвалид. Освен това невъзможността за упражняване на тежка физическа работа, каквато е работел преди, го лишило от доходите, получавани преди инцидента. Това довело  до драстично намаляване на приходите в семейството и понастоящем вече не може да бъде осигурен минимален социален стандарт. Заявява, че до завеждане на делото обезщетение за временна загуба на работоспособност от трудовата злополука не му е изплатено. Ангажира доказателства.

Ответното дружество е оспорило исковете. Заявило е, че не са основателни. Подробни аргументи е изложило в депозирания по реда на чл.131 ГПК отговор срещу исковата молба. Позовава се на проявена от работника груба небрежност при изпълнение на трудовите функции. Твърди, че въпреки забраната и проведения на същата сутрин инструктаж и указания, той не се е намирал на безопасно разстояние от фадромата, а е бил в непосредствена близост.  Според него е налице грубо нарушение на правилата за безопасност на труда и проведената му инструкция. Твърди наличие на съпричиняване. Заявява, че ампутацията на ІІІ и ІV пръст на левия крак е в резултат от проявена от Д. липса на грижа, понеже при началния прием напуснал лечебното заведение преждевременно, затова се стигнало до ампутация и на ІІІ и ІV пръсти. Излага и други аргументи за отхвърляне на исковете. Също е ангажирало доказателства.

Видно от приложения по делото трудов договор  от 02.01.18г. въззивникът-ищец е назначен на работа в дружеството-работодател на длъжност „С.“, при пълно работно време – 5 дни по 8 часа, с основно трудово възнаграждение в размер на 510лв. месечно, считано от 02.01.2018г. Между страните е безспорно, че от горната дата е изпълнявал трудовите си функции и договорът е бил безсрочен.

По делото е безспорно, че на работниците са провеждани инструктажи  за изпълняваните трудови функции. Въпреки това, от събраните писмени и гласни доказателства се установява, че на 02.02.2018г. е станала трудова злополука. При разтоварване на натоварени в ремарке съдове за битови отпадъци, контейнерите били избутвани от работници в кофата на приближена до ремаркето фадрома. Така са сваляни на земята и прибирани в складовата база на въззивника-ответник. При поредното разтоварване Д. явно се е намирал на опасно разстояние от кофата на фадромата и при спускането й е затиснато лявото му ходило.

Във връзка с инцидента е сезирано ТП на НОИ – Бургас, за да установи трудова злополука.

Дефиниция на понятието „трудова злополука“ се съдържа в КСО – чл.55: „Трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт“.

В конкретния случай наличието на увреждане на здравето във връзка и по повод извършваната работа от страна на Д. безспорно е налице. Причинена е временна нетрудоспособност – в тази връзка е СМЕ.

Злополуката е декларирана с декларация вх.№ 173/21.02.2018г. – стр.9, в която заявителят, в случая – пострадалото лице - Д., е посочил, че е налице отклонение от нормалните действия, изразяващо се нареждане от страна на представител на работодателя да придържат кофите за боклук, докато ги свалят с фадромата. Това се налагало, защото съдовете били с колелца, клатели се при разтоварването и имало опасност да паднат. Така, докато ги придържал, Д. застанал в непосредствена близост до кофата на фадромата.

По реда на чл.58 КСО е проведено разследване на злополуката и е изготвен протокол № 5103-02-10/16.04.2018г. на ТП на НОИ – гр.Бургас за резултатите от него – стр.13. Комисията е установила, че на датата на инцидента Д. е започнал работа в 6.00ч. И. И. – служител на работодателя и изпълняващ функции на „И. к.“ инструктирал и пуснал на работа автомобилите за сметосъбиране, а работниците, останали без наряд, включително Д., завел в базата в района на „Топливо“, (бивша „Булгарплод“), за да разтоварват нови съдове за битови отпадъци. Новите съдове били доставени с товарен автомобил, с ремарке и по нареждане на И. един от работниците се качил на челен товарач „Катерпилар“ и започнал да го управлява. Той доближавал кофата на фадромата до ремаркето, работници избутвали контейнери в нея и така сваляли съдовете. По причина, че тези съдове били с колелца, движели се и се клатели, на работниците било наредено да ги придържат с ръце, за да не паднат. При поредното сваляне на кофи за боклук, Д. се намирал в опасна близост до кофата на фадромата и при свалянето й тя затиснала лявото му ходило.

Според комисията е налице нарушение на нормалните действия и условия и на нормативни актове. Съгласно чл.58, ал.6 КСО: „Резултатите от разследването се оформят в протокол в типизирана форма, който е валиден до доказване на противното.“ Съответно, съставен е Протокол № 5103-02-10/16.04.2018г. на ТП на НОИ – гр.Бургас – стр.13.

С разпореждане № 21 732/17.05.2018г. ТП на НОИ – гр.София, злополуката е приета за трудова. Няма данни разпореждането да е обжалвано. При това положение възраженията, въведени с отговора срещу исковата молба от страна на въззиваемия, относно неговата правилност не подлежат на обсъждане.

Относно уврежданията на Д.: От приложените два броя епикризи – стр.7 и стр.8 по делото се установяват две последователни ампутации на ІІІ, ІV и V пръст на лявото ходило на въззивника-ищец и на част от самото ходило.

От описаната фактическа обстановка и направените правни изводи, съдът заключава, че по делото се доказа наличие на трудово правоотношение между страните към датата на инцидента, осъществяване на трудова злополука и внезапно увреждане на здравето на работника Д., изразяващо се в премазване на пръсти на левия крак и последователно ампутиране на три пръста и латерална дорзална част от ходилото.

От заключението на приетата и неоспорена от страните СМЕ се установява, че  на 02.02.2018г. Д. е приет в спешно отделение на УМБАЛ Бургас и е ампутиран V-ти пръст. Изписан е на 05.02.2018г. При приемането е установено и пациентът е предупреден, че има опасност от некроза и ампутация на ІІІ и ІV пръсти, при липса на виталност, като тези пръсти са били видимо ливидни – със синкав оттенък. Повторно е приет на 12.02.2018г. и ІІІ и ІV пръсти са отстранени, както и част от страничната половина на стъпалото до 1/3. Възстановяване на ампутираните части не може да се очаква. Към момента на прегледа – 04.11.2018г., вещото лице е установило, че оплакванията от болки в лявото стъпало продължават, има затруднение при придвижване без помощни средства. Според експертизата използването на ортопедични обувки може постепенно да възстанови затрудненото придвижване.

От показанията на св. М. – без родство със страните, Д. е бил около три месеца на легло, след което е започнал да се опитва да ходи. Изпитвал силни физически болки, употребявал е обезболяващи медикаменти и въпреки че вече може да върви, като измине пет-шест метра, спира да почива.

Разпоредбата на чл.200 КТ постановява: „За вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им“.

В настоящия случай става въпрос за временна неработоспособност, установена от събраните писмени и гласни доказателства и от вещото лице. С установяването на нетрудоспособността, в резултат от трудовата злополука, възниква правото на работника да търси обезщетение от работодателя, при условие, че са налице основания за това.

Ето защо, БОС приема, че може да се направи обоснован извод, че искът за компенсиране на неимуществени вреди – претърпени болки и страдания, е доказан по своето основание.

Относно въведеното от въззивника-ответник възражение за изключителна вина от страна на работника за осъществяването на трудовата злополука – основание за изключване или намаляване на отговорността на работодателя, съдът приема следното: по делото е представен Протокол № 5103-02-10/16.04.2018г. на ТП на НОИ – гр.Бургас – стр.13, в който е отразено, че при трудовата злополука има отклонение от нормалните действия и условия и материалния фактор, свързан с тези отклонения, има допуснати нарушения и има лица, на които са съставени актове за нарушения на нормативни актове.

Разпоредбата на чл.58, ал.6, предл.І КСО постановява, че „Резултатите от разследването се оформят в протокол в типизирана форма, който е валиден до доказване на противното“. По делото липсват доказателства, освен обясненията на пострадалия Д., че на работниците е разпоредено да придържат съдовете за отпадъци с ръце, докато се намират в кофата на фадромата, но констатациите в тази връзка са залегнали в протокола на ТП на НОИ – Бургас и резултатите от извършеното разследване на злополуката и протоколът не е опроверган.

Ето защо, понеже не бяха оборени констатациите на комисията по чл.58 КСО, резултатите от разследването следва да бъдат зачетени така, както са описани по него. Затова БОС приема, че не се доказа изключителна вина на работника или съпричиняване от негова страна при злополуката в такъв обем, че да доведе до извод за намаляване на отговорността на работодателя. Що се отнася до преждевременното напускане на болничното заведение, в което е извършена първата ампутация, станало причина, според работодателя, за влошаване на състоянието на пострадалия и повторна ампутация, съдът не го споделя. От приложената епикриза на „УМБАЛ – Бургас“ АД се установява, че трети и четвърти пръст са били видимо ливидни и на пациента е обяснен рискът от некроза при липса на виталност. Такава липса на виталност е установена на 6-7 ден от изписването и тя е резултат не от инфектиране, а става въпрос за суха некроза, поради липса на възстановяване и жизненост на травмираните пръсти и на част от ходилото.

При това положение трябва да се обсъди размера на дължимото обезщетение.

За да бъде определено по правилата на справедливостта, както повелява разпоредбата на чл.52 ЗЗД, съдът съобрази следното: става въпрос за мъж, навършил ** години към датата на инцидента, в добро физическо състояние, без данни за съпътстващи заболявания и физически увреждания. Лекуван е с инвазивни методи и лекарствени продукти. Установено е, че непосредствено след инцидента се чувствал доста зле, били му ампутирани 3 пръста на левия крак, както и част от лявото ходило. Няма спор, че операциите са последвани от силни болки, в случая и от невъзможност да се придвижва сам, наложило се е да бъде обслужван от съпругата и майка си – св.М.. Той изпаднал в силно тревожно състояние, последвано от депресивно такова, още повече, че осъзнавал, че е завинаги лишен от възможността да работи тежка физическа работа, както преди и да реализира по-сериозни доходи за семейството. Възстановяването продължило около три месеца, като при опити за вървене Д. изпитвал умора и се придвижвал с патерици. Мускулатурата на оперирания крак силно отслабнала и около 10 месеца след операциите той все още изпитвал болки и трудности при придвижване.

При така описаното съдът приема, че претендираното обезщетение в пълния му размер представлява справедлива компенсация за преживените от Д. физически болки и психически страдания след злополуката. Преживяването на шока от рязката промяна на външния вид, съпроводено със силни болки и тревоги по повод възстановяването, както и от ясния извод за доживотно увреждане, мотивират съда да възприеме заключение за доказаност на иска по основание и размер, аналогични на тези на ПРС. Съдът взе предвид и крайния извод по експертизата на вещото лице, че с времето и при използване на ортопедични обувки затрудненото придвижване ще бъде преодоляно, но отчита, че пълно възстановяване не може да се очаква.

В резултат от уважаването на основния иск, следва заключение за основателност и на този за лихва за забава за претендирания период – считано от датата на увреждането, до окончателното изплащане на главницата.

Налага се заключение за потвърждаване на решението на ПРС. Разноските за настоящата инстанция ще бъдат понесени от страните така, както са извършени.

Водим от всичко така изложено, БОС

 

Р Е Ш И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 27/14.02.19г. по гр.д.№ 348/19г. на ПРС.

Разноските остават за страните така, както са извършени.

Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от връчване на препис от него на страните пред ВКС.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: