№ 263
гр. София, 17.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
ИРИНА СТ. СТОЕВА
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Въззивно гражданско
дело № 20211100506598 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 20086953 от 05.04.2021 г., постановено по гр. д. № 56073
по описа за 2017 г. на СРС, ГО, 25-ти състав, районният съд е отхвърлил иска
по чл. 49 от ЗЗД, предявен от ищеца И. А. К., срещу ответника Софийски
районен съд за осъждане на ответника да му заплати сумата в размер на
1000,00 евро – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от предявяване на иска – 10.08.2017 г. до
окончателното изплащане на вземането. С крайния съдебен акт ищецът е бил
осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК сумата в
размер на 150,00 лева – представляващо юрисконсултско възнаграждение.
Решението е било обжалвано от ищеца. В жалбата са били направени
оплаквания, че съдът не бил съобразил в решението си императивната норма
на чл. 124, ал. 1 от ГПК, според която всеки можел да предяви иска за
възстановяване на правото си, когато същото било нарушено, каквито били
действителните претенции на ищеца. Възразява се, че съдът бил подменил
волята на ищеца и се бил ограничил до произнасяне по иск с правно
основание чл. 49 от ЗЗД, а според ищеца правната квалификация на
претенциите му била чл. 13 и сл., вр. чл. 6 и сл. от КЗПЧОС, чл. 4, пар. 3 ДЕС
и чл. 124 от ГПК. Съдът бил осъществил превратно тълкуване на
доказателствата и фактите по делото. Съдът бил променил доказателствената
тежест в процеса съгласно нормата на чл. 45 от ЗЗД. Твърди се, че по делото
1
била доказана вината за невярно протоколиране и увреждащо поведение на
съдия, който постоянно прекъсвал ищеца и адвоката му и водил
извънпротоколни полемики. Посочва се, че съдът ги признал като водени
продължително време, но не ги обсъдил по съдържание с цел непозволена
защита, което представлявало неравенство в процеса. Съдът прикрил, че
първото заседание по делото било проведено на 20.04.2017 г., а не на
05.05.2017 г. Въпреки направеното изрично своевременно искане не било
свалено съдържанието на записите от проведеното открито съдебно заседание
от 20.04.2017 г. и не било възпроизведено от вещото лице по изслушаната
експертиза. Районният съд не бил изслушал записите от открито съдебно
заседание. Излагат се предположения, че съдът бил изслушал записите и не ги
бил предоставил на вещото лице. В тази връзка е направено доказателствено
искане. От сваленото съдържание на хартиен носител в експертизата по
безспорен начин се доказвали извънпротоколните увреждащи спорове между
въззивника, адвоката му и съда. Претендира се и установяването на
умишлено забавен процес по г.д. № 13662/2014 г. на СРС, ГО, 37-ми състав,
като се прави сравнение с друго дело, водено в САЩ. В жалбата се възразява,
че исковата претенция била за бездействия на съдията по делото, а не за
действия и съдът умишлено бил обсъждал незаконните действия без връзката
им с вредоносните бездействия, довели до твърдения отказ от правосъдие.
Направено е искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и уважаване на
исковата претенция. Направено е искане за присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от ответника в първоинстанционното производство. В отговора се
твърди, че посочените в жалбата твърдения са недоказани и неоснователни.
Поддържа се, че съдът подробни бил обсъдил събраните по делото
доказателства, бил изложил приетата по делото фактическа обстановка и
правните си изводи. Районният съд бил достигнал до правилни изводи.
Направено е искане за отхвърляне на жалбата. Направено е искане за
присъждане на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК на юрисконсултско
възнаграждение.
С определение от 29.03.2022 г. настоящият съдебен състав е оставил без
уважение доказатеслтвеното искане на въззивника за намиране на записа от
откритото съдебно заседание от 20.04.2017 г. по гр.д. № 13662/2014 г. на СРС,
37-ми състав, и свалянето му на хартиен носител.
В открито съдебно заседание въззивникът се е явил лично и е бил
представляван от упълномощения си адвокат. На етап ход по същество
въззивникът и пълномощникът му са направили искане въззвиния съд да
установи, че процесът, воден по гр.д. № 13662/2014 г. по описа на СРС, 37
състав, бил недопустим, тъй като вземането, за което бил предявен искът не
принадлежало на ищеца по това време. Посочват, че в протокола от първото
по делото съдебно заседание ищецът заявявал на председателя на съда, че
трябва да прекрати делото, тъй като същият не се явява. Твърди се, че искът
не бил правилно квалифициран и СРС е трябвало да си направи отвод.
Производството е следвало да се изпрати на друг равен по степен съд.
Посочва се, че се предендира отказ от правосъдие и бавен процес. Направено
2
е искане въззивната инстанция да отмени изцяло обжалваното решение и да
върне делото за ново разглеждане или да уважи въззивната жалба. Твърди се,
че съдията е повлиял върху защитата на ответника, като под предлог, че се
изчерпва търпението му бил отказал да изслуша страните и да запише всички
изявления, с което бил попречил и на съдебния контрол. Поддържа се, че
процесът бил несправедлив и всяко незаписване и прекъсване за формиране
на защитната теза било вид увреждане на защитата на страната по делото.
Отново е заявено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за
безплатно предоставена адвокатска защита и съдействие.
В открито съдебно заседание въззиваемата страна не е била
представлявана. В докладвана в заседанието молба от страната въззиваемият
е преповторил накратко доводите и исканията, изложени в отговора на
въззивната жалба.
Софийски градски съд, след като взе предвид становищата и
възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е допустима – същата е подадена в срок, от
легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените
в жалбата оплаквания. При извършената проверка настоящата инстанция
намира, че атакуваното съдебно решение е валидно и допустимо.
Съдът е бил сезиран с иск с правно основание по чл. 49, вр. чл. 45 от
ЗЗД. Направените във въззивната жалба оплаквания касателно дадената
правна квафиликация са неоснователни. Съдът дава правна квалификация на
исковата претенция въз основа на твърденията и възраженията на страните, а
дадената от страните правна квалификация не се явява обвързваща за съда.
Видно от исковата молба и депозираното към нея уточнение с вх. №
5137248/20.09.2017 г. ищецът е основал претенцията си на твърдения за
бездействие на съдия в СРС, изразили се в това, че не сравнява вписаното в
протоколите със звукозаписите от съдебни заседания в залата, за което бил
отправил изрично писмено искане. Следва да се отбележи, че с последваща
молба с вх. № 5074038/02.05.2018 г. ищецът преклудирано е разширил
твърденията касателно основанията, на които основава иска си, като е
посочил, че твърди и бездействие за произнасяне по констатации и указания
от ВКС.
Правилно съдът е изключил уредбата по специалните хипотези по реда
на ЗОДОВ и е квалифицирал иска по чл. 49 от ЗЗД, доколкото се твърдят
вреди от вредоносно поведение, изразяващо се в бездействие, на съдия от
съдийския състав на Софийски районен съд. С исковата претенция е било
заявено искане за търсене на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, а не както се твърди във въззивната жалба за възстановяване на право.
Отделно от това посочената в жалбата квалификация се явява неотносима
към спорното право - разпоредбата на чл. 4, пар. 3 от ДЕС урежда принципа
3
на лоялно сътрудничество между държавите членки и Европейския съюз, а
разпоредбите на чл. 13 и чл. 6 от ЕКЗПЧОС са посветени съответно на право
на ефективни правни средства за защита и право на справедлив процес.
Посочените новели не дават конкретна уредба за сезиране на националния
съд с иск за обезщетение, която да бъде отнесена към настоящата хипотеза, а
дават принципна регламентация.
Релевантните за делото факти са били установени обосновано от СРС,
поради което на основание чл. 272 от ГПК съдът препраща към фактическите
изводи на СРС и те стават неразделна част от настоящите мотиви. В този
смисъл възражението в жалбата, че районният съд бил осъществил превратно
тълкуване на доказателствата и фактите по делото се явява неоснователно.
Първоинстанционният съд е извършил детайлна и изчерпателна преценка на
доказателствата по делото, като е възприел установените чрез тях факти,
относими към предмета на доказване по делото, анализирал е
противоречащите си доказателства и е изложил подробно аргументи защо
кредитира едни, а други – не. По делото е изискано и приложено гр.д. №
13662/2014г. на СРС, ГО, 37 състав. В делото са налични протоколите от
проведените открити съдебни заседания от 20.04.2017 г., 05.05.2017 г. и
08.06.2017 г. В първоинстанционното производство е прието заключение на
назначена съдебна компютърно-техническа експертиза, по която вещото лице
е свалило на хартиен носител звукозаписите от оптичните носители на
проведените по гр.д. № 13662/2014г. на СРС, ГО, 37 състав съдебни заседания
от 05.05.2017 г. и 08.06.2017 г. Видно от приобщеното гражданско дело,
същото било образувано по искова молба срещу ищеца в настоящото
производство, с която е бил предявен иск за признаване за установено по
отношение на И. А. К., че дължи на ищцовото дружество сума в размер на
1155,00 лева, за което имало съставен по запис на заповед от 11.01.2013 г.,
заедно със законната лихва върху тази сума до окончателното й изплащане.
Като съдия докладчик по делото е бил избран съдия А. А., председателстващ
37-ми съдебен състав. Районният съд подборно, последователно и обосновано
е разгледал и сравнил протоколираните изявления, обективирани в
протоколите по приобщенто дело, и сваленото от вещото лице от
звукозаписите на хартиен носител, като не е констатирал пропуски в
протоколирането, каквото е твърдението на ищеца. Въззивният съд не намери
пропуски в доказателствения анализ, направен от първоинстанционния съд, а
отправената във въззивната жалба критика в тази насока е неоснователна.
Доколкото в жалбата не са били изложени по-конкретни възражения
касателно доказателсвтения анализ и приетите фактически изводи от
районния съд и доколкото съдът изцяло се съгласява с извършения разбор от
районната инстанция на доказателствената маса и приетите фактически
положения, на основание на което и по реда на чл. 272 от ГПК препраща към
тях, въззивната инстанция счита за безпредметно излагането на допълнителни
мотиви в тази насока.
Въззивният съд не констатира твърдения пропуск в доказателствената
тежест – същата е била правилно разпределена между страните, като
указанията на съда в тази връзка са били правилни, а в акта си по същество
4
съдът се е ръководил от дадената правна квалификация и разпределената вече
доказатеслствена тежест, без да е внесъл промени в зададените до момента
положения.
Контролиращата инстанция не констатира пропуски в мотивите на съда
във връзка с оплакването на въззивника, че районният съд умишлено бил
обсъждал незаконните действия без връзката им с вредоносните бездействия,
довели до твърдения отказ от правосъдие, макар претенцията да била за
вредоносни бездействия. Районният съд, подобно на въззивния, не е
констатирал наличието на действия на съдебния състав по гр.д. №
13662/2014г. на СРС, ГО, 37 състав в разрез със законовите правила.
Правилно районният съд е отбелязал, че съгласно разпоредбата на чл. 150, ал.
1 от ГПК в протокола се отразява същността на изявленията, исканията и
изказванията на страните. Следователно законодателят не е регламентирал
протоколирането на несъществените за спора изявления. Неотразяването им в
протокола не съставлява противоправно бездействие или отказ от
правосъдие. Председателят на състава е този, който извършва преценка кои
изявления са съществени и кои не, като законодателят изрично е предвидил,
че под негова диктовка се съставя протокола. От своя страна, протоколът не е
дословно възпроизвеждане на звукозаписа, който се осъществява за
улеснение и с оглед евентуално инициирана процедура по поправка на
протокол, а е оформяне на хартиен носител на съществените за спорното
право изявления на страните.
По делото не се доказва при условията на пълно и главно доказване от
ищеца, невярно протоколиране, увреждащо поведение на съдия в тази насока
или вина за това. Следва да се подчертае, че пред районния съд и във
въззивната жалба изрично се посочва, че искът се основава на бездействие на
съдебния състав, поради което несъстоятелно и неотносимо към спорното
право е в жалбата да се твърди, че по делото било доказано прекъсване на
ищеца и адвоката му от съда, водене на извънпротоколни полемики и
увреждащия характер на споровете между въззивника, адвоката му и съда. В
тази връзка несъстоятелно е оплакването, че за нарушаване на принципа за
равнопоставеност в процеса.
Недопустимо е и на въззивна инстанция ищецът да изменя основанието
за исковата си претенция – след изрично дадени указания от съда ищецът е
заявил, че претендира обезщетение за вреди поради бездействие на съдия в
СРС, изразили се в това, че съдът не сравнявал вписаното в протоколите със
звукозаписите от съдебни заседания в залата, за което било отправено
изрично писмено искане, а не заради отказ или забавено правосъдие.
Неоснователно е възражението в жалбата, че съдът бил прикрил, че
първото заседание по делото било проведено на 20.04.2017 г., а не на
05.05.2017 г. В мотивите си районният съд правилно е посочил, че първото
открито съдебно заседание по 13662/2014 г. по описа на СРС, 37 състав било
насрочено за 20.04.2017 г., но поради нередовност в процедурата по
призоваване ход на делото не бил даден. Заради това първото съдебно
заседание, на което ход на делото е бил даден, е било това от 05.05.2017 г.
5
Що се отнася до релевираните в открито съдебно заседание пред
въззивния съд оплаквания, следва да се отбележи, че част от тях се явяват
заявени за пръв път именно в открито съдебно заседание пред въззивната
инстанция и са преклудирани, поради което настоящият въззивен съд не
дължи разглеждането им. Нещо повече, недопустимо е настоящият съдебен
състав, като въззивна инстанция по друго дело, да се произнася по
допустимостта на процеса по гр.д. № 13662/2014 г. по описа на СРС, 37
състав. Доколкото съдът служебно следи за допустимост на процеса по всяко
време, следва да се отбележи, че по делото не се констатират основания за
неподсъдност на делото на районния съд.
Водим от гореизложеното въззивният съд счита, че районният съд
правилно е отхвърлил исковата претенция и първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
При този изход от спора на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 78, ал. 8 от
ГПК на въззиваемата страна се дължат разноски. Същата е претендирала
юрисконсултско възнаграждение. Доколкото страната е участвала в
производството посредством депозиране на отговор на въззивна жалба и
молба чрез юрисконсулт, съдът счита претенцията за основателна. С оглед
фактическата и правна сложност на делото и процесуалната активност на
страната, въззивният съд смята, че на въззиваемия следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение за сумата в размер на 100,00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20086953 от 05.04.2021 г., постановено
по гр. д. № 56073 по описа за 2017 г. на СРС, ГО, 25-ти състав.
ОСЪЖДА И. А. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. *******”,
ул. „*******, да заплати на Софийски районен съд, с адрес: гр. София, бул.
„******* III” ******* на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК
сумата в размер на 100,00 (сто) лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6