РЕШЕНИЕ

№ ……………….

София, 09.11.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ТРЕТИ „В“ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в открито заседание на четвърти октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:

	ПРЕДСЕДАТЕЛ:	НИКОЛАЙ ДИМОВ
	ЧЛЕНОВЕ:    мл. съдия	ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА АНДРЕЙ ГЕОРГИЕВ

при участието на секретаря Юлия Асенова,

като разгледа докладваното от младши съдия ГЕОРГИЕВ въззивно частно гражданско дело № 1947 по описа за 2017 година, като взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 271 ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на „Ч.е.Б.“ АД срещу Решение № 133462/28.11.2016 г. по гр. дело № 4405/2016 на Софийския районен съд, 49. състав, с което е признато за установено по отношение на въззивника, че С.П.В. не му дължи сумата от 536, 05 лева – начислена служебно корекция по партидата му въз основа на констативен протокол, съставен по реда на Правилата за измерване на количеството (на) електрическа(та) енергия (ПИКЕЕ) № 6009939/30.12.2015 г. за имот с адрес: гр. Ихтиман, ул. „********.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Поддържа се, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че приложимата според ПИКЕЕ процедура за изчисляване на количеството използвана при неправилно измерване електрическа енергия е неприложима, като се сочи, че Законът за енергетиката изрично предвижда начин за корекция на сметките за електроенергия. Аргументира се, че и практиката на Върховния касационен съд (ВКС) допуска подобно преизчисление след 12.11.2013 г. Поддържа се, че е извършено и съобщаване за корекцията съобразно уредена в общите условия на въззивника процедура, която се съдържа в чл. 17 от тях. Излагат се аргументи, че е налице законово основание за прилагане на обективна отговорност при потребление на електрическа енергия, която не е измерена. Претендират се разноски.

Постъпил е отговор на жалбата от въззиваемия С.В.. В нея се поддържа, че не са налице основания за корекция на сметките за електрическа енергия, тъй като ПИКЕЕ са издадени извън предвидената в закона делегация, като се уреждат санкции при неправилно изчисляване на енергия. Сочи се, че не е уредена и процедура за уведомяване за начислената по реда на ПИКЕЕ енергия в общите условия на въззивника след 17.07.2012 г. Твърди се, че с подзаконов акт не може да се въвежда обективна отговорност. Поддържа се, че корекция не може да се допуска без наличие на измерване на отклонението на средството за търговско отчитане. Твърди се, че е бил проверен не електромера на ищеца, а такъв на друг имот. Сочи се, че не е извършено измерване на грешката на електромера. Поддържа се, че корекционният протокол не е съставен в съответствие с изискванията на нормативната уредба за присъствие на потребителя и на полицейски орган. Поддържа се и че клаузите, които уреждат процедурата за отчитане на неправилно измерване на електроенергия в общите условия на въззивника са неравноправни. Твърди се, че потребителят не е бил уведомен за съставянето на корекционния протокол и че не са правени опити за уведомяването му. Претендират се разноски.

При служебната проверка на обжалваното решение за валидност по реда на чл. 269 ГПК настоящият съдебен състав не установява пороци, които биха могли да доведат до нищожност на решението. Решението е постановено по предявен иск при липса на абсолютни и относителни процесуални пречки, поради което същото е допустимо.

По изложените във въззивната жалба оплаквания за правилност на първоинстанционното решение настоящият съдебен състав намира следното:

С приемането на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, обн. ДВ, бр. 98/12.11.2013 г., частично отм. ДВ, бр. 15/14.02.2017 г., законодателят е изпълнил делегираното си правомощие по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ да създаде ред за отчитане на неправилно измереното количество на електрическата енергия. Очевидно е, че целта на тази нормативна уредба е не само да се установи неправилно измерената енергия, но и да се заплати нейното ползване, тъй като последиците от отчитането, предвидени в  разпоредбата на чл. 98а ЗЕ са уредени в раздела от закона, озаглавен „Сделки при регулирани цени“ – т.е. касае се за уредба на търговски отношения. Поради това и следва да се приеме, че законодателят е уредил правила за заплащане на неправилно неотчетената електрическа енергия.

Настоящият съдебен състав намира, че въпросът дали се касае за обективна или виновна отговорност няма връзка с целта на разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Тази разпоредба цели да установи възможно най-близко до действителността количеството потребена електроенергия. Т.е. в случая не сме изправени пред случай на уреждане на гражданска отговорност, която е вторична последица от неизпълнение на друго поето задължение, а е предвиден в нормативната уредба ред за ликвидиране на последиците от неоснователно обогатяване. Това е така, тъй като при неправилно отчитане на преминалата електроенергия се ползва електричество, без същото да се заплаща, тъй като то не се измерва правилно от съответните инсталирани измервателни уреди (електромери).

Поради гореизложеното не може да се приеме, че с приемането на ПИКЕЕ законодателят се е отклонил от създадената му в Закона за енергетиката делегация. Законът не предвижда процедура за замерване на количества енергия за статистически цели, а цели да уреди отношенията на електроенергийния пазар. Изложените в първоинстанционното решение на Върховния административен съд в този смисъл мотиви не са обвързващи за настоящата инстанция, тъй като същото решение е било обжалвано. С Решение № 118/18.09.2017 г. по гр.д. № 961/2016 г., II ТО на ВКС е прието, че няма пречка законодателят да уреди ред за преизчисляване на количеството електрическа енергия и съответното ѝ заплащане, както е направено с ПИКЕЕ от 2013 г. Това решение подкрепя извода на съда за приложимост на реда за корекция, като се има предвид различното разбиране за природата на отношението, породено при неправилно отчитане на електроенергията – става въпрос за правила за ликвидирането на неоснователно обогатяване.

По отношение на изискването за уведомяване на потребителя за извършената корекция, настоящият съдебен състав намира, че същото е спазено от въззивника по делото. В чл. 17, ал. 2 от представените по делото общи условия (лист 26 от първоинстанционното производство) изрично е предвидено, че справка за дължимите суми се изпраща с препоръчано писмо с обратна разписка – изискване, съществуващо и в чл. 47, ал. 4 ПИКЕЕ. С това са удовлетворени изискванията по чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ и съществува основание за начисляване на коригиран размер на задължението за електроенергия според правилата установени в чл. 44 и чл. 47 – 48 ПИКЕЕ.

В случая частичната отмяна на ПИКЕЕ не влияе на извода на съда, тъй като нормативните актове се отменят от съда занапред (чл. 195, ал. 1 АПК). По делото са начислени количества електроенергия за периода 02.10.2015 г. – 30.12.2015 г. – т.е. преди отмяната на ПИКЕЕ и след влизането им в сила.

Настоящият съдебен състав намира и възражението за липса на проведено метрологично измерване на електромера за неоснователно. ПИКЕЕ ясно предвиждат случаи, в които корекция на сметките се извършва и без наличие на измерване и един от тези случаи е промяната в схемата на свързване на електромера. Причината за това законодателно решение е житейска – при промяна на схемата на свързване с поставяне на мост между различните клеми на електромера е възможно постоянно да се постига различен коефициент на грешка по желание на този, който променя схемата. Поради това законът не изисква замерване на коефициент на грешка, ако промяната в схемата е доказана, както е в случая. Още повече, по настоящото дело въобще не е извършвана корекция при наличие на обективен измерител и при липсата на такъв е достатъчно да се докаже основанието на иска, като, ако не съществуваха правилата в чл. 48 ПИКЕЕ, съдът пак следваше да уважи иска, като за размера се ръководи от собствената си преценка по силата на чл. 162 ГПК.

Не следва да се възприема и възражението за неравноправност на клаузи в общите условия на въззивника – същите съдържат единствено регламентация на реда за уведомяване на потребителя за корекцията в сметката му за електроенергия. Това няма как да промени нормативно установените правила за начисляване на корекции, а процедурата за уведомяване сама по себе си не поставя потребителя в неравнопоставено положение, тъй като не му пречи да се запознае с извършената корекция. Съгласно чл. 143 ГПК неравноправни са само онези клаузи, които не отговарят на правилата за добросъвестност. Уведомяването с писмо с обратна разписка е достатъчно разпространен метод за комуникация, който е познат на потребителите. Поради това не може да се приеме, че това е недобросъвестен начин за уведомяване – той не създава затруднения за узнаване на съдържаща се в съобщението информация, която достига до потребителя на регистрирания му адрес. Още повече начинът за доставка на препоръчани писма е уреден и с подзаконови нормативни актове.

По отношение на възражението за правилното прилагане на нормативния ред за установяване на промяната на схемата на свързване на средството за търговско измерване (редът за съставяне на протокол по чл. 47 – 48 ПИКЕЕ) съдът намира, че по делото се доказва, че при съставяне на протокола е присъствал полицай. Свидетелят В.И.при разпита си (на лист 119 от първоинстанционното дело) ясно е заявил, че електромерът не е бил пипан до пристигане на полицейските органи, а в това време само са попълвани данни в протокола. Възражението за проверка на средство за измерване на друг адрес се крепи само на показанията на свидетеля З.Т., която е дъщеря на въззиваемия. Същата сочи, че в блока има незрящи хора, което по-скоро потвърждава достоверността на показанията на свидетелите И. и П. относно мястото на извършване на проверката. Обстоятелството на кой етаж се намира процесния апартамент, което е отразено грешно от свидетеля И., не води до извод за неистинност на показанията му и може да се отдаде на дългия период от време между проверката (30.12.2015 г.) и заседанието, в което е разпитан (22.06.2016 г.).

Основателно е единствено възражението за неправилно приложена процедура на корекция, като съгласно заключението на изслушаната по делото съдебнотехническа експертиза, изчислената корекция следва да възлиза не на
4 140 кВтч, а на 3312 кВтч. Съгласно тази стойност и съразмерно на отчетените във фактурата стойности следва да се приеме, че там, където във фактурата са посочени 4 140 кВтч следва да се отчетат 3 312 кВтч, а пропорционално 2 760 кВтч следва да се замени с 2 208 кВтч (2/3 от изчисленото количество), съответно 1 380 кВтч – с 1 104 кВтч (общ сбор между двете числа – 3 312 кВтч). Съобразно регулираните цени, посочени във фактурата, се установяват цена на електроенергия – 3 312 х 0,03 = 99,36 лева; задължения към обществото – 2 208 х 0,03683 = 81,32 лева; 1 104 х 0,0379 = 41, 84 лева; достъп до разпределителна мрежа – 16 ,73 лева; достъп до преносна мрежа – 3, 88 лева; преносни цени – съответно 30,03 лева, 59, 79 лева, 8,16 лева и 16,25 лева. Общата сума между тези разходи без ДДС е 357, 36 лева, или с ДДС от 20 процента искът е основателен за 428, 83 лева. Решението следва да се отмени за тази сума и да се потвърди в останалата част.

Относно разноските:

И двете страни са направили искане за присъждане на разноски. Съобразно изхода от спора искът е уважен за 20,94 процента от предявения му размер от 536,03 лева, а е отхвърлен за 79,06 на сто от размера си. Следователно на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищеца следва да се присъдят 20, 94 процента от сумата на направените разноски във всяка инстанция, а на ответника – 79, 06 процента от направените от него разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Страните не са направили искане за прихващане на направените разноски и съдът няма основание да прави такова.

В първата инстанция ищецът е направил разноски за общо 350 лева съобразно решението на Софийския районен съд. 20, 94 процента от тази сума е 73, 29 лева, за която сума първоинстанционното решение следва да се потвърди, а за горницата – да се отхвърли в частта за разноските. Разноските на ответника пред първата инстанция са в общ размер от 200 лева – депозит за техническа експертиза. Претендира се и юрисконсултско възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК в редакцията преди ДВ, бр. 8/2017 г. (първоинстанционното решение е постановено през октомври 2016 г.). Поради това и с оглед сложността на делото следва ад се присъди юрисконсултско възнаграждение в минималния размер на адвокатското възнаграждение според Наредба № 1/2004 г. или 300 лева. Общо изчислените разноски възлизат на 500 лева, от които се присъждат 79, 06 на сто или 395, 30 лева, като това следва да стане с отделен диспозитив на въззивното решение.

Във въззивната инстанция въззивникът „Ч.е.Б.“ АД е направил разноски в размер на 25 лева – държавна такса. Претендира се и юрисконсултско възнаграждение, което въззивният съд е длъжен да изчисли по новия ред по
чл. 78, ал. 8 ГПК (в ред. от ДВ, бр. 8/2017 г.). Максималното възнаграждение, което законът определя чрез препращане към Наредбата за заплащане на правната помощ (чл. 25, ал. 1) е 300 лева, като законодателят е определил минимум за служебната адвокатска защита от 100 лева. Последният не обвързва съда, който извършва преценка на възнаграждението съобразно сложността му и участието на юрисконсулта на страната. Настоящото въззивно производство е от характерен за енергоснабдителните дружества тип дела, пред въззивната инстанция не са събирани доказателства и не са провеждани множество заседания, поради което за съда е основателно да определи размер равен на минимума, определен в закона за служебните защитници, а именно – 100 лева. Така общият размер на разноските пред въззивната инстанция е 125 лева, а 79, 06 процента от тази сума възлизат на 98, 83 лева, които следва да се присъдят на въззивника.

Въззиваемият е представил доказателства за изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, от които следва да му се присъдят 20, 94 на сто или 62, 82 лева.

 Тъй като настоящото решение се отнася до вземане на търговско дружество с размер под 20 000 лева, същото не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

Така мотивиран, Софийският градски съд, трети „в“ въззивен състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 133462/28.11.2016 г. по гр. дело № 4405/2016 на Софийския районен съд, 49. състав,  в частта, с която е признато за установено по иск на С.П.В., че същият не дължи на „Ч.е.Б.“ ЕАД сумата над 107, 23 лева (сто и седем лева и 23 ст.) до пълния предявен размер от 536, 03 лева (петстотин тридесет и шест лева и 3 ст.) – начислена служебно корекция по партидата му въз основа на констативен протокол, съставен по реда на Правилата за измерване на количеството (на) електрическа(та) енергия (ПИКЕЕ) № 6009939/30.12.2015 г. за имот с адрес: гр. Ихтиман, ул. „********, както и в частта, с която „Ч.е.Б.“ ЕАД е осъдено да плати на С.П.В. горницата над 73, 29 лв. (седемдесет и три лева и 29 ст.) – разноски по делото, до пълния уважен размер от 300 лв. (триста лева), като вместо това:

ОТХВЪРЛЯ предявения от С.П.В., с ЕГН ********** и адрес: ***, иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на „Ч.е.Б.“ ЕАД, с ЕИК *******, с адрес на управление:***, че С.В. не дължи на дружеството горницата над 107, 23 лева (сто и седем лева и 23 ст.) до пълния предявен размер от 536, 03 лева (петстотин тридесет и шест лева и 3 ст.) – начислена служебно корекция по партидата му въз основа на констативен протокол, съставен по реда на Правилата за измерване на количеството (на) електрическа(та) енергия (ПИКЕЕ) № 6009939/30.12.2015 г. за имот с адрес: гр. Ихтиман, ул. „********.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК С.П.В., с ЕГН ********** и адрес: ***, да заплати на „Ч.е.Б.“ ЕАД, с ЕИК *******, с адрес на управление:***, сумата от 395, 30 лв. (триста деветдесет и пет лева и 30 ст.) – разноски в първата инстанция.

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционното решение в останалата му обжалвана част.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Ч.е.Б.“ ЕАД, с ЕИК *******, с адрес на управление:***, да заплати на С.П.В., с ЕГН ********** и адрес: ***, сумата от 62, 82 лв. (шестдесет и два лева и 82 ст.) – разноски пред въззивната инстанция.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК С.П.В., с ЕГН ********** и адрес: ***, да заплати на „Ч.е.Б.“ ЕАД, с ЕИК *******, с адрес на управление:***, сумата от 98, 83 лв. (деветдесет и осем лева и 83 ст.) – разноски пред въззивната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

		ПРЕДСЕДАТЕЛ:
		ЧЛЕНОВЕ:          1.                              2.