Р Е Ш Е Н И Е
№ ……./…
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ касационен
състав, в публично съдебно заседание на девети
юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ
ДИМИТРОВА
СТОЯН
КОЛЕВ
При участието на секретаря МАЯ ВЪЛЕВА и прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ,
разгледа докладваното от съдия СТОЯН
КОЛЕВ кас. адм. нак. д. № 1098/2020
г. по описа на АдмС-Варна и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр.
с чл. 63 от ЗАНН.
Постъпила е касационна жалба от БАСЕЙНОВА ДИРЕКЦИЯ
„ЧЕРНОМОРСКИ РАЙОН“ /БДЧР/, БУЛСТАТ: *********, гр. ******, ул. „******” № **,
представлявана от Директора инж. Д.Н.К., против Решение № 318/24.02.2020г. на
ВРС, постановено по НАХД № 5235/2019г.
по описа на същия съд, с което е отменено
НП № 143/21.10.2019 г. на Директора на Басейнова дирекция „Черноморски район”,
с което на основание чл. 200, ал. 1, т. 4 от Закона за водите за нарушение на
чл. 48, ал. 1, т. 11 от Закона за водите е наложено административно наказание -
„Имуществена санкция“ в размер на 150 лева и на основание чл. 200, ал. 1, т. 4
от Закона за водите за нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 12 от Закона за водите е
наложено административно наказание - „Имуществена санкция“ в размер на 150 лева
на „Ж Ф Китка“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. ******, район „*****“, ул. „******“, № *, вх. *, ап. **,
представлявано от Д.М.Й.- Управител.
В касационната
жалба се излагат съображения за незаконосъобразност, на решението на ВРС, поради неправилно приложение
на материалния закон, поради което се претендира неговата отмяна.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция
касаторът, редовно призован не изпраща представител.
Ответникът,
редовно призован, чрез процесуалния си представител адв. К. оспорва
касационната жалба и отправя искане за потвърждаване на решението на ВРС като
правилно и законосъобразно.
Представителят на Варненска окръжна прокуратура
изразява становище за неоснователност на касационната жалба и дава заключение,
че решението на Районен съд-Варна е правилно и законосъобразно и следва да бъде
оставено в сила.
Настоящият състав на съда, като извърши проверка на
атакуваното решение, във връзка със заявеното в жалбата
касационно
основание,
констатира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена
в срока за обжалване по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на
касационен контрол пред настоящия съд съдебен акт. Съгласно чл. 63, ал.1 ЗАНН
решението на ВРС подлежи на касационно оспорване на основанията, предвидени в
чл. 348, ал. 1
НПК, като касационният съд обсъжда посочените в жалбата пороци на решението, а
за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и
служебно съгласно чл. 218 АПК. По аргумент от чл. 220 АПК, проверката за
приложението на материалния закон касационният съд проверява въз основа на
фактическите установявания във въззивният съдебен акт.
От фактическа страна
ВРС е установил, че на 09.05.2019 г., е била извършена документална проверка в Басейнова
дирекция „Черноморски район" по изпълнение на условията в Разрешително
2152 0421/05.06.2017 г., издадено от Директора на БДЧР с титуляр „Ж Ф
Китка" ЕООД, за водовземане от подземни води, чрез водовземно съоръжение -
Тръбен кладенец /ТК/ „Животновъдна ферма - Китка", находящ се в поземлен
имот ******,
местност „******"
в землището на с. Китка, общ. Аврен, обл. Варна, с цел на водовземането
„водоснабдяване за животновъдство, самостоятелно питейно-битово водоснабдяване
и водоснабдяване за други цели", като в извършването на проверката участвал
и св. И.. При
проверката било установено, че титулярят на процесното разрешително е извършил
административни нарушения по Закона за водите, както следва:
1.На
01.02.2019 г., не е изпълнил условие по т. 2.1.3. от Раздел „Условия за
предоставяне на информация от собствен мониторинг" на Приложение към
разрешителното като в срок до 31.01.2019 г. не е представил в Басейнова
дирекция „Черноморски район", декларация по чл. 1946 от Закона за водите
за определяне на дължимата такса за водовземане за 2018 г., с което е нарушил
чл. 48, ал. 1, т. 11 от Закона за водите
2.На
01.04.2019 г., не е изпълнил условие по т. 2.1.4. от Раздел „Условия за предоставяне
на информация от собствен мониторинг" на Приложение към разрешителното,
като в срок до 31.03.2019 г. не е представил Басейнова дирекция „Черноморски
район", доклад за изпълнение на условията в разрешителното за 2018 г., с
което е нарушил чл. 48, ал. 1, т. 12 от Закона за водите.
Въз
основа на приетите за установени от АНО обстоятелства било изпратено писмо - покана изх. №
26-00-2139/09.05.2019 г., до представляващия дружеството, да се яви в сградата
на БДЧР за изясняване на обстоятелствата получено на 13.05.2019 г. Поради
неявяване на нарушителя в указания срок, на основание чл. 40, ал. 2 от ЗАНН бил
съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №
118/24.06.2019 г. /бланка № 000595/ в отсъствие на нарушителя, удостоверено с
подпис на свидетел.
Актът бил връчен на упълномощен представител на дружеството на
17.09.2019 г., като същият вписал възражения, че няма водовземане и обектът не
е оборудван. В
тридневния срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН до Директора на БДЧР не постъпило
допълнително писмено възражение по повод съставения и връчен АУАН, поради
което, приемайки,
че осъществяването на двете приети за установени нарушения не е
обвързано с осъществяване на водоползване или водовземане, въз основа на
материалите по преписката на 21.10.2019г. касаторът
издал процесното НП,
като възприел изцяло констатациите на актосъставителя и единствено посочил, че
титуляр на разрешителното и респективно субект на двете нарушения е „ЖФ Китка“
ООД.
От
събраните в хода
на въззивното производство гласни и писмени доказателства, било установено безспорно,
че към посочените в АУАН и НП дати на извършване на двете процесни
нарушения, водовземното съоръжение - Тръбен
кладенец /ТК/ „Животновъдна ферма - Китка", находящ се в поземлен имот ******, местност „*****" в
землището на с. Китка, общ. Аврен, обл. Варна не е било оборудвано за
експлоатация и не е монтирано водомерно устройство и следователно не са извършвани водовземане
и водоползване.
За да отмени процесното
НП, ВРС е приел, че водовземно съоръжение Тръбен кладенец /ТК/ „Животновъдна
ферма - Китка", находящ се в поземлен имот *******, местност „******"
в землището на с. Китка, общ. Аврен, обл. Варна не е било оборудвано за
експлоатация и не е било монтирано водомерно устройство, т.е. не се извършвало
водовземане и водоползване, поради
което няма как дружеството да бъде санкционирано на
основание чл. 200, ал. 1, т. 4 от ЗВ, тъй като липсвал елемент от обективния
състав на нарушението, визирано в санкционната норма.
Настоящия състав на съда, като прецени събраните по
делото доказателства и доводите на страните, както и след извършената на
основание чл. 218, ал.2 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и
съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, намира касационната
жалба за неоснователна.
Ответникът
по касация е санкциониран за това, че:
1.
На 01.02.2019 г., не е изпълнил условие по т. 2.1.3. от Раздел „Условия
за предоставяне на информация от собствен мониторинг" на Приложение към
разрешителното като в срок до 31.01.2019 г. не е представил в Басейнова
дирекция „Черноморски район", декларация по чл. 1946 от Закона за водите
за определяне на дължимата такса за водовземане за 2018 г., с което е нарушил
чл. 48, ал. 1, т. 11 от Закона за водите и
2.
На 01.04.2019 г., не е изпълнил условие по т. 2.1.4. от Раздел „Условия
за предоставяне на информация от собствен мониторинг" на Приложение към
разрешителното, като в срок до 31.03.2019 г. не е представил Басейнова дирекция
„Черноморски район", доклад за изпълнение на условията в разрешителното за
2018 г., с което е нарушил чл. 48, ал. 1, т. 12 от Закона за водите.
И за двете приети от АНО за установени нарушения е приложена санкционната разпоредба на
чл. 200
ал. 1 т. 4 ЗВ. Съгласно същата,
се налага административно наказание глоба, съответно имуществена санкция, освен
ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което: “наруши
правилата за деклариране, отчитане и контролиране при осъществяване на разрешеното водовземане или ползване на воден
обект.“ Анализът на
цитираната санкционна норма обуславя извода, че същата предвижда санкция на
лице което има издадено
разрешително за водовземане чрез водовземно съоръжение, това лице да е
извършило нарушение на правилата за деклариране, отчитане и контролиране на водовземането
или водоползването, както и тези нарушения да са извършени във връзка с
осъществяването на водовземането или водоползването.
В този
смисъл, за да бъде осъществена предвидената на това
основание -
чл. 200, ал. 1, т. 4 ЗВ административнонаказателна
отговорност, не е достатъчно само привлеченият към административнонаказателна
отговорност да притежава издадено разрешително за водовземане чрез водовземно
съоръжение, а следва извършеното
нарушение да е извършено при фактическото
осъществяване на разрешеното водовземане или водоползване.
В
настоящия случай безспорно е установено от разпита на актосъставителя – св. И.,
че от момента на издаване на процесното разрешително до момента на извършване
на проверката, респективно и към датите, посочени като дати на извършване на
двете нарушения, процесният обект - водовземно съоръжение Тръбен кладенец /ТК/
„Животновъдна ферма - Китка", находящ се в поземлен имот ******, местност „******" в
землището на с. Китка, общ. Аврен, обл. Варна не е било оборудвано за
експлоатация и не е било монтирано водомерно устройство, при което в този обект не
се извършвало водовземане и водоползване. Предвид това правилен се явява
изводът на ВРС, че при
липса на осъществена дейност по водовземане и водоползване, не е налице основание спрямо ответника по касация
да бъде приложена
санкционната разпоредба на чл.
200,
ал. 1, т. 4 ЗВ, тъй
като липса елемент от обективния състав на нарушението, визирано в санкционната
норма. По този начин правилно е прието от
въззивния съд, че налагането на наказание за нарушение, което не
покрива състава на приложената санкционна норма винаги обуславя неправилно
приложение на материалния закон, което е основание за отмяна на НП.
В контекста на изложените съображения и при служебна
проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, вр.
чл. 63, ал. 1
ЗАНН, настоящият съдебен състав намира решението на въззивния съд за валидно,
допустимо и постановено при правилно приложение на материалния закон. Не са налице
наведените касационни основания, представляващи основания за неговата отмяна,
поради което следва да бъде оставено в сила.
Предвид
изхода на делото, ответникът има правото да му бъдат присъдени, сторените в
касационното производство съдебни разноски на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН, във
връзка с чл. 143, ал. 4 АПК, представляващи възнаграждение за един адвокат. Такова
искане от страна на ответника е направено в съдебно заседание. От представения
списък по чл. 80 ГПК и приложените към същия доказателства е видно, че такива
са направени в размер на 360,00 лева с начислен ДДС.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал.
2, предл. първо от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 и
ал. 3 ЗАНН, Административният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 318/24.02.2020г.
на ВРС, постановено по НАХД № 5235/2019г.
на Районен съд Варна.
ОСЪЖДА
БАСЕЙНОВА ДИРЕКЦИЯ „ЧЕРНОМОРСКИ РАЙОН“ /БДЧР/, БУЛСТАТ: ********* да заплати на
„Ж Ф Китка“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. *****, район „****“, ул. „*****“, № *, вх. *, ап. **,
представлявано от Д.М.Й.- Управител сумата в размер на 360,00 лева разноски
по настоящото дело.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.