Р Е Ш Е Н И
Е № 113
гр.Пловдив,
13.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
апелативен съд, наказателно отделение, в публично заседание на трети май две
хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ГАТОВ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА РАНГЕЛОВА
МИХАЕЛА БУЮКЛИЕВА
при секретаря Мариана Апостолова и прокурора Виктор Янков, като разгледа докладваното от съдия Буюклиева ВНОХД № 215 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от
НПК.
С присъда № 15/28.02.2019г., постановена по НОХД № 137/2019г. по описа на Окръжен
съд гр.Пловдив, подсъдимият Л.З.Т. е признат за виновен в това, че на
15.12.2018г. в гр. П., при условията на опасен рецидив, извършил е
престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е
отложено по чл.66 от НК, и след като е бил осъждан два пъти на лишаване от
свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях
изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК, е отнел чужди движими
вещи: сребърен пръстен, 5 грама с вълнообразна повърхност, на стойност 45 лв.,
сребърен пръстен, 3 грама със син камък, на стойност 30 лв. и сумата от 20 лв.,
всички вещи на обща стойност 95 /деветдесет и пет/ лв. от владението на Б.М.К.,
с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване,
поради което и на основание чл.199,
ал.1, т.4 вр. чл.198, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.„А“ и б.„Б“ вр. чл.58а, ал.1 вр.
чл.54, ал.1 от НК е осъден на шест
години лишаване от свобода.
Съгласно чл.57, ал.1, т.2, б.„а“ и б.„б“ от ЗИНЗС е определен първоначален
„строг“ режим за изтърпяване на наложената санкция.
На основание чл.59, ал.2 вр. ал.1, т.1 от НК е приспаднато от определеното наказание
лишаване от свобода, времето, през което е бил задържан, считано от
18.12.2018г. до влизане на присъдата в сила, като един ден задържане се зачита
за един ден лишаване от свобода.
Първоинстанционният съд е взел отношение относно веществените
доказателства. Постановил е сив велосипед „У.“, с женска рамка, с червена
касетка монтирана на багажника, и 1 брой сива ръкавица с 5 пръста, с розов кант
отгоре, да се върнат на подсъдимия, след влизане на присъдата в сила.
Подсъдимият Т. е осъден да заплати направените разноски по делото в размер
на 117,30 лв.
Присъдата на Окръжен съд гр.Пловдив се обжалва от адв.Б.С., служебен
защитник на подсъдимия, като неправилна и несправедлива. Излагат се аргументи, че
наложеното наказание е явно несправедливо и следва да се намали.
В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура гр.Пловдив изразява
становище, че жалбата е неоснователна и като такава трябва да се остави без
уважение, а атакуваната присъда, като законосъобразна, да се потвърди. Счита,
че определената санкция е справедлива и не се налага коригирането й.
Подсъдимият Т. и неговият защитник поддържат жалбата. Пледират, че с оглед
процесуалното поведение на подсъдимия наказанието му следва да се определи при превес на смекчаващи вината обстоятелства и в този
смисъл да се намали.
Подсъдимият, в последната си дума, настоява санкцията му да се намали, поне
с две години.
Пловдивският апелативен съд, като
обсъди доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, изразеното
от страните в жалбата и пред настоящата инстанция и провери атакуваната присъда
изцяло, съобразно правомощията си по чл.*.4 от НПК, намира и приема за
установено следното:
ЖАЛБАТА е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от надлежна страна
в процеса. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е приел за установена
по несъмнен и категоричен начин следната фактическа обстановка:
През периода 2006г. - 2016г. подсъдимият Т. е осъждан
многократно за умишлени престъпления от общ характер.
С определение № 28/08.04.2015г., постановено НОХД №
536/2015г. по описа на Окръжен съд гр.Пловдив, влязло в сила на 08.04.2015г., за
престъпление по чл.199, ал.1, т.4 вр. чл.198,
ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.„Б” от НК му е наложено
наказание седем месеца лишаване от свобода, ефективно. Изтърпяно е на 25.06.2015г.
С определение № 375/19.05.2016г., постановено по НОХД
№ 2512/2016г. по описа на Районен съд гр.Пловдив, влязло в сила на 19.05.2016г.,
за престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр.
чл.195, ал.1, т.3 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.„Б” от НК е санкциониран с една година и седем месеца
лишаване от свобода, ефективно. Наказанието е изтърпяно на 13.06.2017г.
Тези две осъждания обуславят квалификацията опасен
рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.„А“ и б.„Б“ от НК.
На 15.12.2018г.,
около 20,00 часа, свидетелката Б. К. пазарувала в магазин „Т.“, находящ се в
кв.„И.“ в гр.П.. Около 20,05 часа излязла от търговския
обект и тръгнала по ул. „Г.“ към ул.„Ж.“ в същия квартал, тъй като живеела в близост. По
същото време до магазин „Т.“ се намирал подсъдимият, който бутал сив велосипед
с монтирана на багажника червена пластмасова касетка, в която държал метална
пръчка с дължина 50-60 см. Подсъдимият Т.
видял излизането на пострадалата от търговския обект. Решил да я проследи и
ограби, като се възползва, че било тъмно, а наоколо нямало други хора. Тръгнал
след свидетелката К., управлявайки велосипеда. Настигнал я на пешеходната алея,
която започвала от улица „Г.“ № 20 и завършвала до ул. „З.“ № 12, като минавала между източната ограда на ЦДГ „Щ.Д.“
и западната ограда на ЦДГ „Б.“ в горния квартал.
Когато подсъдимият
приближил в гръб пострадалата, спрял и подпрял велосипеда си на
металната ограда на ЦДГ „Б.“, взел
металната пръчка от касетката и с нея силно ударил свидетелката К., първо по
гърба, а после по главата в тилната област. От ударите последната паднала на
земята. Подсъдимият Т. й казал: „Давай парите и всички злата, които имаш, иначе
ще те пребия“ и отново я ударил с металната пръчка отзад по главата. Пострадалата
се обърнала с лице към нападателя си, започнала да плаче и да го моли да спре
да я удря. Извадила от портмонето в чантата си единствените си пари - банкнота
от 20 лв., която подсъдимият грабнал от ръката й. С металната пръчка ударил свидетелката
К. по задната повърхност на дясното рамо и й разпоредил да свали златните си
накити. Тя му казала, че няма златни бижута, а само два сребърни пръстена на
лявата си ръка. Плачела и стенела от болка, като протегнала напред към него
лявата си ръка, за да му покаже, че пръстените й не са златни. Подсъдимият Т. силно
издърпал двата сребърни пръстена от ръката на пострадалата, взел ги и се качил на велосипеда си, след което бързо се отдалечил
в южна посока към ул.„З.“. Единият от отнетите
сребърни пръстени бил с тегло 5 грама с вълнообразна повърхност, а другият - 3
грама със син камък. Парите в размер на 20 лева и сребърните бижута подсъдимият
дал на жената, с която живеел на семейни начала - А. Е. М., след като се прибрал
в жилището им, находящо се в гр.П., кв.„И.“,
ул.„С.“ № *., ет.3, ап.12.
Свидетелката К. се прибрала в дома си и споделила със
съпруга си, че била нападната. Той се обадил на телефон 112 и съобщил за
инцидента. Пострадалата разказала на пристигналите в жилището й полицейски
служители от VI РУ на МВР гр.П. за нападението. Била откарана от екип на ЦСМП в
УМБАЛ „С.Г.“ гр.П., където й била оказана медицинска помощ.
При извършения оглед на местопроизшествие била
намерена и иззета сива ръкавица от плат, която паднала от джоба на подсъдимия Т.
при напускане на местопроизшествието.
Видно от протокола за разпознаване на лица свидетелката К. е разпознала подсъдимия като лицето, отнело вещите й.
С протокол за доброволно предаване са приобщени видеозаписи от охранителните
камери на магазин „Т.“. Същите са предмет на
протокол за оглед на веществени доказателства.
С протоколи за доброволно предаване А. М. е предала отнетите вещи от пострадалата, както и велосипеда на подсъдимия Т., предмет на
протокол за оглед на веществени доказателства.
Сребърните пръстени и банкнотата от 20 лв. са върнати
на свидетелката К. срещу разписка.
От заключението на стоковооценъчната експертиза се
установява, че сребърният пръстен с тегло 5 гр., с вълнообразна повърхност, е
на стойност 45 лв., сребърният пръстен с тегло 3 гр., със син камък, е на
стойност 30 лв., паричната сума е 20 лв. или отнетите вещи са на обща стойност 95
лв.
Съгласно заключението на съдебномедицинската
експертиза на Б.М.К. са били причинени контузия на гръдния кош и корема,
контузия на главата, разкъсно-контузна рана на главата в тилната област,
кръвонасядания и охлузвания по гръдния кош и крайниците. Описаните травматични
увреждания са причинени от удар или притискане с или върху твърд тъп предмет
или неговото тангенциално действие и е възможно по начин и време да са получени,
както се съобщава в предварителните сведения. Контузията на главата, контузията
на гръдния кош и корема, както и разкъсно-контузната рана на главата, поотделно
и в съвкупност, са причинили на пострадалата разстройство на здравето, извън
случаите на чл.128 и 129 от НК /по смисъла на чл.130, ал.1 от НК/. Останалите
травматични увреждания са й причинили болка и страдание, без разстройство на
здравето. Описаните травматични увреждания са със сравнително повърхностен
характер /няма засягане на костни структури или вътрешни органи/ и в конкретния
случай не е възможно да доведат до летален изход или други тежки травми.
Посочената фактическа обстановка първоинстанционният съд е възприел въз
основа на подробен и задълбочен анализ на доказателствата по
делото. Мотивите на съда относно това кои доказателства следва да се кредитират
и поради какви съображения се споделят и от настоящата съдебна инстанция.
Трябва да се приеме и изградената въз
основа на тези доказателства фактическа обстановка.
Правилно Окръжен
съд гр.Пловдив е кредитирал гласните доказателствени средства - самопризнанията
на подсъдимия Т., показанията
на свидетелите Б. К., В.Н., М.М., заключенията на стоковооценъчната и съдебномедицинската експертизи, приложените по делото писмени
доказателствени средства и доказателства - протоколи за оглед на местопроизшествие,
за изземване на следи от миризми, за разпознаване, за оглед на веществени
доказателства, за доброволно предаване, фотоалбуми, разписка, епикриза, заповед
за задържане, характеристична справка, справка за съдимост, както и веществените
доказателства - сив велосипед „У.“, с женска рамка, с червена касетка монтирана
на багажника, и 1 брой сива ръкавица с 5 пръста, с розов кант отгоре.
Законосъобразно
първоинстанционният съд е дал вяра на показанията на горните свидетели, тъй
като са обективни, последователни, логични. Не
са противоречиви помежду си и с останалите доказателства по делото.
Въззивният съд
споделя извода на първостепенния съд, че трябва да се възприемат заключенията на
вещите лица, тъй като са изготвени компетентно,
професионално, с необходимите познания и опит в съответната област.
Следва да се даде вяра на самопризнанията
на подсъдимия, тъй като се
подкрепят от събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства.
Пловдивският
апелативен съд намира, че при така описаната фактическа обстановка е установено по несъмнен и категоричен начин,
че подсъдимият Т. е извършил престъпление по чл.199, ал.1, т.4 вр. чл.198, ал.1
вр. чл.29, ал.1, б.„А“ и б.„Б“ от НК, тъй като е осъществил елементите на този
престъпен състав. Изводите на първоинстанционния съд относно съставомерността
на деянието са законосъобразни и обосновани.
Подсъдимият е отнел вещите,
които са били във владение на свидетелката К., като е използвал принуда под формата
на сила и заплашване. Възползвал се е от физическото си превъзходство, за да отнеме чуждите вещи. Въздействал е физически пряко
върху личността на пострадалата, нанасяйки й наранявания, довели до причиняване
на лека телесна повреда, както и върху самите вещи и чрез тях върху свидетелката
К., дърпайки й пръстените
от ръката. Подсъдимият Т. е упражнил
и психическа принуда спрямо нея, заплашвайки я с думи и действия, че ще я пребие.
В резултат на това съпротивата на пострадалата е била сломена и тя не е
попречила на дееца да установи фактическа власт върху предмета на престъплението.
Деянието е извършено при по-тежко квалифициращо обстоятелство с оглед
субекта - опасен рецидив по чл.29, ал.1, б.„А” и б.„Б” от НК. Тази квалификация
се обуславя от осъжданията му по НОХД №
536/2015г. по описа на Окръжен съд гр.Пловдив и по НОХД № 2512/2016г. по описа
на Районен съд гр.Пловдив. Касае се за тежки умишлени престъпления от общ
характер. Наложените за тях наказания са лишаване от свобода. Изтърпени са ефективно.
Не се изтекли пет години от изтърпяването им. Останалите осъждания не влияят
върху правната квалификация на деянието по аргумент от разпоредбите на чл.29,
ал.2 от НК и чл.30, ал.1 от НК, тъй като са за престъпления, извършени от дееца като непълнолетен, с наложено
наказание глоба и за които от изтърпяване на наказанията са изтекли повече от
пет години.
Правилно Окръжен
съд гр.Пловдив е стигнал до извода, че от субективна страна подсъдимият е осъществил престъплението по
чл.199 от НК при пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Съзнавал е общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. Съзнавал
е, че вещите се намират във владението на другиго, че те са чужди, че
владелецът не е съгласен те да му бъдат отнети и че това несъгласие се
преодолява чрез упражнената принуда. Целял е да установи своя фактическа власт
върху предмета на деянието и го е извършил с намерение да го присвои.
При така посочената правна
квалификация и съобразно изискванията на специалната и на генералната
превенция, Окръжен съд гр.Пловдив е приел,
че за престъплението по чл.199, ал.1, т.4 вр. чл.198, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.„А“ и б.„Б“ от НК на
подсъдимия Т. следва да се наложи наказание лишаване от свобода, индивидуализирано
при условията на чл.54 от НК при баланс
на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Като смекчаващи е
отчел признанието на вината, връщане на вещите, а като отегчаващи отговорността
обстоятелства - проявеното отношение към пострадалата при отнемане на
вещите, изразяващо се в ненужна агресия и жестокост, предишните осъждания, които не обуславят
квалификацията по чл.29 от НК.
Въззивната инстанция споделя извода на първостепенния съд, че ниската
стойност на предмета на деянието не трябва да се разглежда като смекчаващо отговорността
обстоятелство. Подсъдимият е предвиждал, че
прекратява фактическата власт върху вещите на свидетелката К. и установява своя
такава върху тях, независимо от вида и стойността на тези вещи.
Първоинстанционният съд е определил наказание лишаване
от свобода в размер на девет години, което съобразно разпоредбата на чл.58а,
ал.1 от НК е редуцирал с една трета, или наложената санкция е шест години лишаване
от свобода. Преценил е, че не трябва да се наложи конфискация.
Пловдивският
апелативен съд счита, че така определеното по вид и размер наказание лишаване от свобода се
явява справедливо, поради което не се налага да се коригира. То е съобразено с
обстоятелствата, при които е извършено деянието, степента му на обществена
опасност, както и личността на дееца, смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства. С него ще се постигнат целите на специалната и генералната
превенции.
Настоящият
съдебен състав намира за неоснователни оплакването в жалбата за несправедливост на наказанието и изложените в
негова подкрепа съображения. При индивидуализацията му са отчетени всички смекчаващи
и отегчаващи отговорността обстоятелства. Не се установяват неотчетени смекчаващи такива, както и подценяване или
надценяване на едни обстоятелства за сметка на други. Законосъобразна и
правилна е логическата преценка на решаващия съд за обстоятелствата, влияещи
върху отговорността.
Доводите
за позитивно процесуалното поведение на дееца, активен принос и съдействие на
разследването не се споделят. Установяването на авторството на деянието и
връщането на вещите на пострадалата е резултат от предприетите действия
от органите на полицията и залавянето на подсъдимия Т.. Последният се е
възползвал от правото да не дава обяснения в хода на досъдебното производство,
поради което няма принос за разкриване на обективната истина.
Изразеното
съжаление и възстановяването на вредите са взети предвид. Стойността на предмета на престъплението също
е обсъдена, както и възрастта на дееца. Същият не е на границата на
пълнолетието, за да се приеме незрялост в поведението.
Не са
ангажирани доказателства, от които да се направи извод за утежнено семейно
положение. Дори да се приема такова, не могат да се игнорират значителната
обществена опасност на деянието и дееца. Касае се за престъпление, извършено в тъмната част на денонощието, на
безлюдно място, спрямо жена, която е физически по-слаба от дееца, и трудно би
могла да му окаже ефективна съпротива, изненадващото й нападение в гръб и нанесените
й удари, въпреки сломената й воля.
Подсъдимият има и
други осъждания извън правната квалификация, което е отегчаващо отговорността
обстоятелство със сериозна тежест. Той следва модел на незаконосъобразно
поведение, който не се е повлиял от изтърпените до момента наказания,
включително и в местата за лишаване от свобода.
Всички тези
обстоятелства сочат, че за да се реализират целите по чл.36 от НК и особено, за
да се постигне необходимият поправително-възпитателен ефект спрямо подсъдимия Т.,
е необходимо изолирането му от обществото за по-продължителен период от време.
В съответствие с чл.57, ал.1, т.2, б.„а“ и б.“б“ от ЗИНЗС е определен
първоначален „строг“ режим за изтърпяване на наложеното наказание лишаване от
свобода.
На основание чл.59, ал.2 вр. ал.1, т.1 от НК при изпълнението му е
приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан, считано от
18.12.2018г. до влизане на присъдата в сила, като един ден задържане се зачита
за един ден лишаване от свобода.
Първоинстанционният съд е взел отношение относно веществените
доказателства. Постановил е сив велосипед „У.“, с женска рамка, с червена
касетка монтирана на багажника, и 1 брой сива ръкавица с 5 пръста, с розов кант
отгоре, да се върнат на подсъдимия Т., след влизане на присъдата в сила.
В съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият е осъден
да заплати направените разноски по делото в размер на 117,30 лв.
Поради горното Пловдивският апелативен съд намира атакуваната присъда за
обоснована и съответна на събраните по делото доказателства. Не са налице
основания за нейната отмяна и изменение,
поради което трябва да се потвърди. Жалбата срещу нея, като неоснователна,
следва да се остави без уважение.
С оглед на изложеното и на основание чл.338 от НПК съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 15/28.02.2019г.,
постановена по НОХД № 137/2019г. по описа на Окръжен съд гр.Пловдив.
РЕШЕНИЕТО не е
окончателно и подлежи на обжалване или протест пред Върховния касационен съд на
Република България в петнадесетдневен срок
от съобщението до страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.