Р Е Ш Е Н И Е
№ ................/24.09.2020
г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно
заседание, проведено на десети септември две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ЕВГЕНИЯ МЕЧЕВА
при
участието на секретаря Величка Велчева,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 20621 по описа на съда за 2019 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
предявени ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***,
срещу И.П.Д., ЕГН **********, с
адрес: ***, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 вр. чл. 415, ал. 4 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумата 1166.89 лв., представляваща дължима
главница за извършен разход по премахване на незаконен строеж „Полумасивна
жилищна сграда“, находяща се в поземлен имот с идентификатор **
по КК на гр. Варна, обозначен с № 54 на „Обща схема на незаконно построени
сгради в ПИ с идентификатор ***“, с административен
адрес: гр. ***, в изпълнение на заповед № 203/23.06.2014 г. на кмета на
***“, Община Варна, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 26.04.2018 г.
до окончателното й изплащане, както и сумата 225.69 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода 07.11.2015 г. – 04.04.2018 г.,
които суми са предмет на Заповед за незабавно изпълнение № 2828/30.04.2018 г.,
издадена по ч. гр. д. № 5918/2018 г. по описа на ВРС, ХІІ състав.
В исковата си молба и уточняващата молба към
нея от 16.01.2020 г. ищецът Община Варна излага, че в негова полза е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по образуваното ч. гр. д. № 5918/2018 г. по описа на ВРС, ХІІ състав, срещу
ответника. Поддържа, че е предявил иск за установяване на вземането си в срока
по чл. 415, ал. 4 ГПК, предвид дадените указания в този смисъл и доколкото
заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Твърди,
че въз основа на извършена служебна проверка и съставен констативен акт №
19/01.04.2014 г. е издадена заповед № 203/23.06.2014 г. за премахване на
установения незаконен строеж, собственост на ответника, изграден в ПИ с
идентификатор 10135.3517.463 без разрешение за строеж и необходимите строителни
книжа и документи. Посочва, че заповедта е връчена на адресата на 27.06.2014
г., като същата не е обжалвана и е влязла в сила. Поддържа, че необходимите
строително-монтажни дейности по премахване на строежа са възложени и извършени
от ДЗЗД „ВАРНА-РР-РС“, като в полза на изпълнителя е заплатена сумата 1166.89
лв., съобразно издадена фактура. Твърди, че считано от 07.11.2015 г. /денят,
следващ извършеното плащане в полза на третото лице/ ответникът е в забава за
заплащането на дължимата сума, представляваща разхода по премахване на
незаконния строеж. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат
уважени. Претендира присъждане на сторените в заповедното и в настоящото
производство съдебно-деловодни разноски.
Ответникът И.П.Д., чрез назначения му особен
представител – адв. Л.П., е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока
по чл. 131, ал. 1 ГПК. Поддържа становище за допустимост, но неоснователност и
недоказаност на предявените искове. Посочва, че по делото не са представени
доказателства как Община Варна е възложила изпълнението по премахване на
незаконната постройка – дали това е станало с обществена поръчка или по друг
начин /в представената по делото фактура е посочен договор, който обаче не е
приложен, съответно не е представена спецификация на цените за отделните
услуги/. Оспорва дължимостта на обезщетението за забава, считано от 07.11.2015
г., като излага, че първата покана за доброволно плащане е с дата 17.01.2017 г.
В
проведеното по делото на 10.09.2020 г. открито съдебно заседание ищецът се
представлява от юрк. ***, която
поддържа становище за основателност на предявените искове и моли същите да
бъдат уважени.
Ответникът, чрез назначения му особен
представител – адв. Л.П. е депозирал становище, в което моли, в случай че бъдат
уважени исковете, размерът им да бъде съобразен с експертизата.
Съдът,
след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
По предявените обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК.
За основателността на исковете е необходимо
ищецът при условията на пълно и
главно доказване да установи, че е налице влязла в сила заповед за премахване
на процесния незаконен строеж, чийто собственик и ползвател е ответникът /че
адресат на заповедта е именно ответникът/; че строежът реално е премахнат;
какви са необходимите строително-монтажни дейности по премахване на строежа и
съответно каква е тяхната стойност; че е възложил на трето лице изпълнението на
заповедта за премахване, съответно, че е заплатил в полза на това трето лице
сумата за извършената работа по премахване на строежа; моментът на изпадане в
забава на ответника, съответно размера на претендираното обезщетение за забава.
Въз основа
на подадено от ищеца заявление е издадена заповед № 2828/30.04.2018
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по образуваното ч. гр. д.
№ 5918/2018 г. по
описа на ВРС, XII състав, срещу длъжника И.П.Д. за
заплащане на посочените в заповедта суми, предмет на разглеждане в
настоящото производство.
Заповедта
за изпълнение е връчена на длъжника при условията на
основание чл. 47, ал. 5 ГПК. С разпореждане от 06.11.2019
г., съобщението за което е получено на 14.11.2019
г., на заявителя са дадени указания, че може да предяви иск за установяване на
вземанията си. Настоящата искова молба е депозирана на 13.11.2019
г., в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.
С влязла в сила заповед № 203/23.06.2014 г. на кмета на ***/л. 8 и л. 9 от делото/, връчена лично на адресата И.П.Д. на 27.06.2014 г.,
видно от отбелязването върху заповедта, е наредено да бъде премахнат незаконен
строеж: Полумасивна жилищна сграда, находяща се в ПИ с идентификатор *** по КК на гр. Варна, обозначена с № *** на „Обща схема на незаконно построени сгради в ПИ с идентификатор ***“. Посочено е, че е използван картов материал за нанасяне на строежите от
КК на гр. Варна, за който е извършено цифрово заснемане, като схематично са
нанесени сградите, замерени на място с ролетка. При неспазване на срока за
доброволно изпълнение е предвидено извършването на принудително премахване на
незаконния строеж по възлагане от кмета на Община Варна по ред, определен с
Наредба на Общинския съвет за сметка на извършителя, по реда на чл. 225а, ал. 3 ЗУТ.
Не е спорно по делото, че процесният строеж в действителност е премахнат.
Това е сторено именно по принудителен път, след съответно възлагане от Община
Варна, видно и от представения договор от 10.08.2015 г. с възложител Общината и
изпълнител Обединение „ВАРНА-РР-РС“, с предмет „Премахване на незаконни строежи
от четвърта до шеста категория включително или на части от тях, съгласно чл.
225а ЗУТ на територията на Община Варна“.
За извършените дейности по премахване на строежа посоченият изпълнител е
издал фактура № 15/11.09.2015 г. на стойност 1166.89 лв. с вкл. ДДС. Съставен е
и протокол № 47/09.09.2015 г. за извършените разходи по премахване на
незаконния строеж /л. 7 от делото/.
Не е спорно, а и от представено платежно нареждане /л. 11 от делото/ се
установява, че процесната сума реално е заплатена в полза на изпълнителя.
По делото е изслушано и прието заключението на вещото лице инж. М.А. по
допуснатата съдебно-оценителна експертиза, което съдът цени като компетентно и
обективно дадено. Съгласно заключението, стойността на необходимите
строително-монтажни работи по премахване на незаконния строеж „Полумасивна
жилищна сграда“ възлиза на сумата 1043.16 лв. с вкл. ДДС.
В обясненията си, дадени в проведеното на 10.09.2020 г. открито съдебно
заседание, вещото лице посочва, че в представената количествена сметка,
получена от Община Варна, са изписани видовете СМР, които е трябвало да се
изпълнят. В стойностната сметка е записано, че събарянето е извършено с багер,
а когато събарянето е с такова техническо средство – багер, според експерта, няма
как да се запази дървената конструкция. Именно затова вещото лице не е отчело
дейността по „демонтаж на гредоред“, която се извършва ръчно, като оттук идва и
разликата – полученото от вещото лице количество е 15.49 м3, а не
както е посочено в сметката на изпълнителя 17.38 м3.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че са налице всички изискуеми
предпоставки за основателността на главния иск, като по отношение на неговия
размер съдът кредитира заключението по приетата без възражение експертиза, а
именно сумата 1043.16 лв. с вкл. ДДС. Вещото лице ясно обясни откъде идва
всъщност разликата в определената от него стойност на необходимите за
премахване на строежа СМР и реално заплатената от ищеца в полза на изпълнителя
по Договора от 10.08.2015 г. цена. Ето защо и въпреки, че Община Варна е
платила по-голяма сума, то това обстоятелство не може да бъде възложено в
тежест на ответника, доколкото тя не съответства на действително извършената
работа по премахване на сградата и на нейната пазарна стойност.
В този смисъл съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва да
бъде уважен за сумата 1043.16 лв., като за разликата над 1043.16 лв. до
претендираните 1166.89 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан. Като законна последица от уважаването на иска, следва да бъде
присъдена и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 26.04.2018 г. до окончателното й изплащане.
По отношение на претенцията за обезщетение за забава:
Съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД, когато няма
определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен
от кредитора. Именно такъв е и настоящият случай. Ето защо следва да се приеме,
че едва с връчването на първата покана за плащане, адресирана до ответника,
последният е поставен в забава за плащане на дължимите разходи за премахването
на незаконния строеж, което задължение той не е изпълнил доброволно.
Не е спорно, че такава покана е изпратена на
17.01.2017 г. и е получена редовно от ответника по реда на чл. 46 ГПК /чрез
неговата майка/ на 23.01.2017 г., видно от известието за доставяне /л. 18 от
делото/. Именно връчването /а не просто изпращането/ на тази покана поставя
длъжникът в забава, поради което може да бъде направен обоснован извод, че
първият момент на забавата е 23.01.2017 г. – датата, на която ответникът е
поканен доброволно да възстанови платената от Община Варна сума за премахването
на строежа.
Предвид направените по-горе изводи за
основателност на главния иск само до размера на сумата 1043.16 лв., съдът
приема, че именно тази сума дължи ответника, поради което върху нея следва да
бъде изчислено и дължимото обезщетение за забава. В този смисъл съдът не може
да ползва изчисленията на вещото лице по приетата експертиза, а е необходимо да
извърши собствени такива с помощта на програмния продукт Апис – Финанси. Съобразно
изчислението, дължимото обезщетение за забава върху главницата 1043.16 лв. за
периода 23.01.2017 г. – 04.04.2018 г. /за който се дължи такова/ е в размер на
126.63 лв. До този именно размер предявеният иск е основателен и следва да бъде
уважен. За разликата над 126.63 лв. до претендираните 225.69 лв. и за периода
07.11.2015 г. – 22.01.2017 г. вкл. искът е неоснователен и недоказан, поради
което подлежи на отхвърляне.
Предвид изхода на спора, разноски следва да бъдат присъдени в полза на ищеца. В заповедното производство направените от негова страна разноски са в общ размер от 79.05 лв., от които 29.05 лв. – държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. След направените изчисления съдът приема, че в полза на страната следва да бъдат присъдени разноски в размер на 66.40 лв., на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, съразмерно с уважената част от предявените искове.
В настоящото
производство ищцовото дружество претендира присъждането на сумата в общ размер
от 712.61 лв., от която държавна такса – 70.95 лв., юрисконсултско
възнаграждение, което съдът приема, че следва да бъде определено в размер на
150 лв., съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото и
ангажирания в производството доказателствен материал, депозит за особен
представител – 331.66 лв. и депозит вещо лице – 160 лв. След направените
изчисления съдът приема, че в полза на страната следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 598.60 лв., на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК,
съразмерно с уважената част от предявените искове.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че И.П.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, БУЛСТАТ
***, със седалище и адрес на управление: гр. ***,
сумата 1043.16 лв. /хиляда четиридесет и
три лева и шестнадесет стотинки/, представляваща
дължима главница за извършен разход по премахване на незаконен строеж
„Полумасивна жилищна сграда“, находяща се в поземлен имот с идентификатор ***
на гр. Варна, обозначен с № 54 на „Обща схема на незаконно построени сгради в
ПИ с идентификатор ***“, с административен адрес: гр. ***,
в изпълнение на заповед № 203/23.06.2014 г. на кмета ***,
ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 26.04.2018 г.
до окончателното й изплащане, както и сумата
126.63 лв. /сто двадесет и шест лева и шестдесет и три стотинки/, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода 23.01.2017г. – 04.04.2018 г.,
които суми са предмет на Заповед за незабавно изпълнение № 2828/30.04.2018 г.,
издадена по ч. гр. д. № 5918/2018 г. по описа на ВРС, ХІІ състав, на основание
чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за
разликата над 1043.16 лв. до претендираните 1166.89 лв., както и иска за обезщетение за забава върху главницата за разликата над 126.63 лв. до
претендираните 225.69 лв. и за
периода 07.11.2015 г. – 22.01.2017 г. вкл.
ОСЪЖДА И.П.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на ***,
със седалище и адрес на управление: гр. ***, сумата 66.40 лв. /шестдесет и шест лева и четиридесет
стотинки/, представляваща сторените съдебно-деловодни разноски в
заповедното производство по ч. гр. д. № 5918/2018 г. по описа на ВРС, XII
състав, както и сумата 598.60 лв. /петстотин деветдесет и осем лева и шестдесет стотинки/,
представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски,
на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, съразмерно с уважената част от
предявените искове.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: