РЕШЕНИЕ № 1179

 

гр. Бургас, 01.06.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на двадесет и седми май през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Панайот Атанасов

 

при секретаря Елена Христова, като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 305/2020 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Делото е образувано по повод исковата молба на Р.Н.Р., от гр. Карнобат, с която претендира осъждане на ОД на МВР-Бургас, със седалище гр. Бургас, да му заплати следните суми: 414 лева – главница за допълнително трудово възнаграждение за 490 часа положен нощен труд, преизчислен на 69 часа извънреден труд за периода 01.10.2016-30.09.2017 год., и 43 лева – обезщетение за забавеното й плащане за периода 31.01.2017-16.01.2020 год., както и обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата, начиная от подаване на исковата молба – 17.01.2020 год., до окончателното й изплащане; ангажира доказателства, претендира деловодните разноски.

Правните основания на исковете са чл. 128, чл. 124 и чл. 357, ал. 1, КТ във вр. с чл. 178 и чл. 187, ЗМВР, чл. 84, ал. 1 и чл. 86, ЗЗД.

С протоколно определение от 27.05.2020 год. БсРС е приел направеното изменение на исковете, по силата на което размерът на главницата се увеличава от 414 лева до 572,66 лева, а размерът на обезщетението за забава се увеличава от 43 лева до 151,34 лева.

Ответникът оспорва исковете, а главницата – и като частично погасена по давност; ангажира доказателства и моли за присъждане на деловодните разноски.

Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

По делото не се спори, че през процесния период страните са били обвързани със служебно правоотношение, по силата на което ищецът Р.Р. е заемал длъжността „.....“ в ОДЧ при ОД на МВР-Бургас – видно и от представеното от ответника удостоверение от 22.01.2020 год.

Съгласно чл. 179, ал. 1 и 2, ЗМВР, на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за полагане на труд през нощта (22.00-06.00 ч.), по условия и ред, определени с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед. Разпоредбата на чл. 187, ал. 9, ЗМВР сочи, че подзаконовият нормативен акт, който урежда реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители, е наредба на министъра на вътрешните работи. През процесния исков период – 01.10.2016-30.09.2017 год., са издадени Наредба № 8121з-407/11.08.2014 год., Наредба № 8121з-592/25.05.2015 год. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 год., които предвиждат работа на смени, с полагане на труд през нощта – между 22.00 ч. и 06.00 ч., максимално до 8 часа за всеки 24-часов период.

Разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 год., действала до 02.08.2016 год., предвижда, че при сумирано отчитане на работното време се прилага коефициент 0.143 на общия брой часове положен труд между 22.00 ч. и 06.00 ч. за отчетния период. След отмяна на този подзаконов нормативен акт са издадени Наредба № 8121з-592 (в сила от 01.04.2015 год., отменена с решение на ВАС по адм. д. № 5450/2016 год., в сила от 11.07.2016 год.) и Наредба № 8121з-779 (в сила от 02.08.2016 год.), които не регламентират отчитане на отработените часове нощен труд с коефициент, аналогично на чл. 31, ал. 2 от отменената Наредба № 8121з-407/11.08.2014 год.

Настоящият съдебен състав намира, че през исковия период – 01.10.2016-30.09.2017 год., е действало правилото на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 год., което е запазило действието си и след решението по адм. д. № 5450/2016 год. на ВАС, до приемането на новата наредба. Този ред на преизчисляване е неприложим за времето след отмяна на Наредба № 8121з-407/11.08.2014 год., за периода от 02.08.2016-31.12.2018 год., поради празнота в уредбата на реда за организацията, отчитането и компенсацията на полагания труд, извън редовното работно време, за държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Липсата на изрична норма не означава, че е налице законова забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен и отчитането и заплащането му като извънреден, тъй като такава забрана би била противоконституционна. Налице е празнота в правната уредба относно реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. При наличие на тази непълнота в специалната уредба, отнасяща се до служителите в МВР, субсидиарно приложение намира Наредба за структурата и организацията на работната заплата – в чл. 9, ал. 2 е посочено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. По делото не се спори, а и се установява от заключението на вещото лице по неоспорената експертиза, че на ищеца е заплатено възнаграждение за положения нощен труд – 0,25 лв./час, съгласно чл. 8, НСОРЗ. Превръщането на нощните часове в дневни съгласно  чл. 9, ал. 2 от цитираната наредба, НСОРЗ, се извършва при сумирано изчисляване на работното време. Съгласно чл. 8, НСОРЗ, за всеки отработен час или за част от него – между 22.00 ч. и 06.00 ч., на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв., но двете разпоредби се прилагат едновременно, т. е. при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициента от 1.143, и за същите тези нощни часове се заплаща допълнителното трудово възнаграждение за нощен труд.

По делото е извършена съдебно-икономическа експертиза, неоспорена от страните, която съдът цени като обективна и компетентна. Вещото лице сочи, че през процесния период ищецът е работил на 12-часови смени и е положил общо 648 часа нощен труд, които, превърнати в дневни часове труд с коефициента от 1.143, представляват 92.66 ч. извънреден труд. Възнаграждението за посочения извънреден труд възлиза на 572,66 лева, т. е. главният иск е доказан по размер. По делото няма данни за извършено частично или пълно плащане на дължимата главница, поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца тази сума, ведно с обезщетение по чл. 86, ЗЗД, начиная от подаване на исковата молба.

Възражението на ответника за погасяване по давност на главното вземане за периода 01.10.-31.12.2016 год. съдът намира за неоснователно. През посочения период изчисляването на работното време от календарната година се е извършвало сумирано, на 3-месечен период, т. е. изискуемостта на възнаграждението за посоченото време е настъпила на 01.02.2017 год. – чл. 114, ЗЗД. Искът е предявен на 17.01.2020 год., т. е. преди изтичане на кратката 3-годишна давност, поради което възражението на ответника по чл. 120, ЗЗД не следва да бъде уважено.

Основателността на иска за главница налага уважаване и на акцесорния иск за мораторна лихва по чл. 84, ал. 1, ЗЗД. Съгласно заключението на вещото лице, дължимото обезщетение за забава възлиза на 151,34 лева, поради което този иск също е основателен.

Уважаването на претенциите налага в полза на ищеца да бъдат присъдени деловодни разноски в размер от 350 лева – адвокатско възнаграждение (чл. 78, ал. 1, ГПК). Възражението на ответника за прекомерност на сумата – чл. 78, ал. 5, ГПК, е неоснователно, тъй като отмяната от ВАС на част от Наредба № 1/2004 год. има действие за в бъдеще. Възнаграждението по делото е договорено и заплатено от ищеца към 17.07.2019 год., когато сега отменената редакция на цитираната наредба е била действаща. 

В изпълнение разпоредбите на чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1, чл. 72, ал. 1, ГПК и чл. 359, КТ, съдът следва да осъди ответника да плати държавна такса върху уважените искове, в размер от 100 лева, както и разноски за вещо лице – 150 лева.

Предвид императива на чл. 243, ал. 2 във вр. с чл. 242, ал. 1, ГПК, съдът не следва да допусне предварително изпълнение на решението в частта му относно присъденото допълнително възнаграждение.

 

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,

Бургаският районен съд

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА ОД на МВР-Бургас, код по БУЛСТАТ *********, със седалище гр. Бургас, ул. „Христо Ботев“ № 46, да заплати на Р.Н.Р., ЕГН **********, с адрес ***, следните суми: 572,66 лева – главница за допълнително трудово възнаграждение за 648 часа нощен труд, положен през периода 01.10.2016-30.09.2017 год., преизчислен на 92.66 часа извънреден труд, на основание служебно правоотношение между страните, по силата на което ищецът Р.Р. е заемал длъжността „.....“ в ОДЧ при ОД на МВР-Бургас, и 151,34 лева – обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата за периода 31.01.2017-16.01.2020 год., ведно с обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата от 572,66 лева, начиная от подаване на исковата молба – 17.01.2020 год., до окончателното й изплащане.

 

ОСЪЖДА ОД на МВР-Бургас, код по БУЛСТАТ *********, със седалище гр. Бургас, ул. „Христо Ботев“ № 46, на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати на Р.Н.Р., ЕГН **********, с адрес ***, деловодни разноски в размер от 350 лева.

 

ОСЪЖДА ОД на МВР-Бургас, код по БУЛСТАТ *********, със седалище гр. Бургас, ул. „Христо Ботев“ № 46, да заплати на БсРС държавна такса в размер от 100 лева.

 

ОСЪЖДА ОД на МВР-Бургас, код по БУЛСТАТ *********, със седалище гр. Бургас, ул. „Христо Ботев“ № 46,  да заплати на БсРС разноски в размер от 150 лева.

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ищеца Р.Н.Р. за постановяване на предварително изпълнение на настоящото съдебно решение в частта му за присъдената главница.

 

Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС в 2-седмичен срок, считано от 01.06.2020 год., на основание чл. 315, ал. 2, ГПК.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./

Вярно с оригинала: ЕХ