Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 537 17.02.2020 година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVIII състав, в публично заседание на двадесет и трети януари две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка
Цекова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 9935 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация по 422 ГПК във вр. с
чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 367 ТЗ.
Ищецът „Бумеранг 333“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление град Пловдив, ул. Достоевски №
21, представлявано от С.Д., е предявил против „Хюманита“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Цар Калоян № 8, ет. 4,
представлявано от Р.К.-Х.В.З., иск за признаване на установено, че ответникът
дължи сумата от 7120.00 лева /седем хиляди сто и двадесет
лева/- главница, представляваща цена за извършен превоз на пътници по договор
за периодичен специализиран превоз на пътници от 28.07.2017г., за която са
издадени следните фактури: № 1941 от 21.01.2019г., № 1946 от 28.01.2019г., №
1955 от 04.02.2019г., № 1961 от 11.02.2019г., № 1967 от 18.02.109г., № 1975 от
25.02.2019г., № 1982 от 04.03.2019г., № 1988 от 11.03.2019г., № 1994 от
18.03.2019г., № 1999 от 25.03.2019г. и № 2008 от 01.04.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на постъпване на заявлението в съда- 04.04.2019 г. до
изплащане на вземането, които суми са присъдените по частно гр. дело № 5334/
2019 г. на ПдРС, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Претендират се и разноските в
настоящото производство
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е
депозирал писмен отговор, с който твърди, че е изцяло е заплатила
претендираната от ищеца сума. Претендира разноски.
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235,
ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
Страните
по делото не спорят, че ответникът е заплатил изцяло на 14,06,2019 г. претендираните
по настоящото дело суми. Ответникът не е заплатил само разноските по настоящото
и по заповедното производство.
При така установената по делото фактическа обстановка,
съдът от правна страна намира следното:
Безспорно
от събраните по делото доказателства се установява, че ответникът е изплатил
изцяло претендираната от ищеца сума.
Разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК,
предвижа, че съдът трябва да вземе предвид и фактите настъпили след предявяване
на иска, които са от значение за спорното право. Поради това предявения от
ищеца иск се явява изцяло неоснователен, тъй като ответникът е изпълнил изцяло
претендираните от ищеца суми , като непогасени са останали само направените по
настоящото дело разноски.
По
отношение на разноските:
Присъждането на разноски е уредено в
Част първа на ГПК – Общи правила, което означава на първо място, че конкретно
разпоредбата на чл. 78 се прилага в хода на всеки отделен вид производство,
уреден с процесуалния ни закон: исково, заповедно, обезпечително, изпълнително
и т.н. Недопустимо е според настоящия състав да се прави разлика между
основанията за присъждане на разноски в отделните производства, защото такова
тълкуване на нормите не намира опора в закона.
Съдът намира за неоснователно
възражението на ответника, че на ищеца не следва да му се присъждат разноски. Отговорността за разноските по делото е
задължението на едната страна да плати направените разноски на другата
страната, в чиято полза съдът е решил делото. Фактическият състав, от който
отговорността за разноски се поражда, включва следните предпоставки:
неоснователно предизвикан правен спор; реално направени разноски, причинени от
водене на дело по повод на този спор и своевременно направено искане за
присъждането им.
Уважаването на искането на ищеца за разноски е
обусловено от основателността на главната претенция. В разглеждания случай по
делото се установява, че след депозиране на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение – 04,04,2019 г. и след издаването на самата заповед за изпълнение на парично
задължение №2867/05.04.2019 г. по чл. 410 ГПК, както и след подаването на
исковата молба -13,06,2019 г., ответникът
на 14,06,2019 г. е погасил
главното вземане чрез заплащане на претендираната от ищеца суми. Извършеното от
ответника доброволно изпълнение представлява извънсъдебно признание с
конклудентни действия на главното вземане. Доколкото признанието представлява
изявление за неизгоден за страната факт, съдът го кредитира като годно
доказателствено средство, достатъчно да обуслови извод за съществуване на
вземането за главницата към момента на издаване на заповедта за изпълнение.
Фактът на неоснователното оспорване на вземането от
страна на ответника съдът приема за установен от подаденото по ч.гр.д. №5334/2019 г. на ПРС възражение по чл. 414 от ГПК. Депозирането му
недвусмислено сочи на съществуващ към датата на подаване на заявлението правен
спор, предизвикан от ответника. Извършеното впоследствие признание на вземането
не го освобождава от отговорността за разноските в заповедното производство,
тъй като с поведението си той е станал причина за инициирането му. Отделно от
това съдът намира, че неплащането в срок на дължимото и изискуемо главно
вземане от стана на ответника е причина за иницииране на производството по ч.гр.д. №5334/2019 г. на ПРС и извършването на разноски за същото, които са
в размер на 142,40 лева за държавна
така и адвокатско възнаграждение в размер на 1360 лева.
Искането за присъждане на сторените в заповедното
производство разноски е своевременно направено и е подкрепено с надлежни
доказателства за реалното им извършване, поради което се явява основателно.
Гореизложеното налага извода, че
ответникът с поведението си е станал причина за завеждане на делото – не е
платил своевременно своите задължения към ищеца, като е извършил плащане на
задължението си след завеждане на делото, поради което съдът намира, че са
налице основанията на чл. 78 ал. 2, тълкувани по аргумент на противното и ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца разноските за настоящото производство, които са направени-
внесена държавна такса в размер на 142,56 лева и
адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева.
Ответникът
обаче е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
ищеца, като е поискал намаляването му до минимума, с оглед цената на иска. Разпоредбата на чл. 78, ал.5 ГПК, дава
възможност да се иска на насрещната страна да бъде присъден по-нисък размер на
разноските, ако заплатеното от тази страна възнаграждение за адвокат е
прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото.
Редуцирането не може да засегне минимално определения размер по чл. 36 от
Закона за адвокатурата. С оглед разпоредбата на чл. 7, ал.2, т.3 от Наредба №
1/09.07.2004 г., минималното адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 686
лв., с оглед цената на иска/7120 лв./ Макар преценката за прекомерност винаги
да е субективна, а минималните размери на възнагражденията да са само база за
определянето на действително обосновано по стойност такова /като съдът не е
обвързан от тях, съгл. разясненията, дадени в т.3 на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на
ВКС, нито от § 2 от Наредбата/, в конкретния случай, възнаграждението от 1200
лева е прекомерно. Делото е с ниска
фактическа и правна сложност, тъй като ответникът в хода на процеса е
платил своето задължението. При формиране на преценката относно конкретния
размер на дължимото възнаграждение, съдът взе предвид извършените действия с
цел защита интересите на ищеца от процесуалния представител, изготвяне на
искова молба. С оглед обема на осъществените действия, както и предвид
конкретната фактическа и правна сложност, съдът счита, че справедливото и
адекватно по стойност възнаграждение следва да бъде определено на сумата от 700
лева за настоящото производство.
С оглед разпоредбата на чл. 7, ал.2,
т.2, във вр. с чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1/09.07.2004 г., минималното
адвокатско възнаграждение по заповедното производство възлиза на сумата от
479,20 лв. С оглед факта, че заповедното производство е бланково и едностранно,
на заявителя следва да му се присъди сумата от 479,20 лева- адвокатско
възнаграждение по ч.гр.д. 5334/19 г. на ПРС.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014г.
на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в
исковото, така и в заповедното производство. В мотивната част на тълкувателното
решение е указано, че съдът по установителния иск следва да се произнесе с
осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното производство, тъй
като с подаване на възражение от длъжника изпълнителната сила на заповедта за
изпълнение в частта й относно разноските отпада. Поради това следва да бъдат
присъдени направените по ч. гр. дело № 5334/19 г. по описа на ПдРС разноски за
държавна такса – 142,40 лв. и 479,20 лева за
адвокатско възнаграждение или общо 621,60 лева.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „Бумеранг 333“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление град Пловдив, ул. Достоевски № 21,
представлявано от С.Д., иск, с който се иска да се признае за установено, че
„Хюманита“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
ул. Цар Калоян № 8, ет. 4, представлявано от Р.К.-Х.В.З., дължи сумата от 7120.00 лева - главница, представляваща цена за извършен превоз на пътници
по договор за периодичен специализиран превоз на пътници от 28.07.2017г., за
която са издадени следните фактури: № 1941 от 21.01.2019г., № 1946 от
28.01.2019г., № 1955 от 04.02.2019г., № 1961 от 11.02.2019г., № 1967 от
18.02.109г., № 1975 от 25.02.2019г., № 1982 от 04.03.2019г., № 1988 от
11.03.2019г., № 1994 от 18.03.2019г., № 1999 от 25.03.2019г. и № 2008 от
01.04.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата от 04.04.2019 г. до изплащане на вземането, които суми са
присъдените по частно гр. дело № 5334/ 2019 г. на ПдРС, със заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
ОСЪЖДА „Хюманита“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Цар Калоян № 8, ет. 4, да
заплати на „Бумеранг 333“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление град Пловдив, ул. Достоевски № 21, представлявано от С.Д.,
направените по делото разноски в размер на 842,56 лева и сумата от 621,60 лева,
представляваща разноски по ч. гр. дело № 5334/19 г. по описа на ПдРС.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :/п/ Николай Стоянов
Вярно с оригинала!
РЦ