РЕШЕНИЕ
№ 240
гр. Перник, 10.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЛОРА Р. СТЕФАНОВА
Членове:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
РОСИЦА ВЕЛКОВА
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА
като разгледа докладваното от РОСИЦА ВЕЛКОВА Въззивно гражданско
дело № 20241700500281 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
Образувано по въззивна жалба от Р. С. К., ЕГН **********, с адрес ***, чрез
пълномощник.
С обжалваното решение № 23/07.02.2024 г., постановено по гр.д. № 242/2023 г.,
Районен съд - гр. Брезник е осъдил Р. С. К., ЕИК *********, с адрес ***, в качеството му на
***, да заплати на „Агроинвест 777” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя Е. Х. А., сума в общ размер на 11 044,31 лв.,
от които: сума в размер на 8 371,20 лв., представляващи главница по устен договор за
доставка за доставени и приети стоки, съгласно фактура № *** г., ведно със законна лихва
върху главницата, считано от подаване на исковата молба 20.07.2023 г. до окончателното
изплащане, както и сума в размер на 2561,34 лв., представляващи обезщетение за забава за
периода от 30.07.2020 г. до 20.07.2023 г., като е отхвърлил предявения иск за обезщетение за
забава за горницата над 2561,34 лв. до пълния му претендиран размер от 2599,60 лв., като
неоснователен и недоказан. Със същото решение съдът се е произнесъл и относно
разноските.
В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК Р. С. К., чрез адвокат, е обжалвал решението, като
твърди, че същото е неправилно. Сочи, че ищецът основава твърдението си за дължимост на
1
изискуемите суми основно с обстоятелството, че процесната фактура е осчетоводена в
счетоводството на ***, а по отношение на това обстоятелство счита, че няма спор. Излага
съображения, че разпоредбата на чл. 301 от ТЗ е неприложима спрямо ЗП Р. К., който
дефинитивно не се смята за търговец по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ТЗ, поради което
осчетоводяването на фактурата не може да е акт на потвърждаване на действията на
свидетеля А. Х.. Намира, че първоинстанционният съд не се е съобразил със събраните по
делото доказателства и е достигнал до извода за потвърждаване на действията единствено на
осчетоводяването на фактурата в счетоводството на ответника. В продължение с жалбата се
навеждат твърдения, че по делото са налице доказателства, че стоката, описана в процесната
фактура не е получена от ответника. Счита, че очевидният интерес на свидетеля А. Х. да се
облагодетелства от ситуацията обяснява неверните му показания, дадени в съдебно
заседание пред първата инстанция, които от своя страна се опровергават и от показанията
на свидетелката Б.. Въз основа на изложените съображения за неправилност на атакуваното
решение моли съда същото да бъде отменено, като се постанови ново, с което предявените
искови претенции да бъдат отхвърлени. Прави искане за присъждане на сторените по делото
разноски. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна –
„Агроинвест 777“ ЕООД , чрез адвокат, с който депозираната въззивна жалба се оспорва
като неоснователна. Намира постановеното от първата инстанция решение за правилно и
законосъобразно, съответстващо на приетата за установена фактическа обстановка. Счита, че
при постановяване на акта си, решаващият съд е обследвал и преценил наличните по делото
доказателства както поотделно, така и в съвкупност, въз основа на което е достигнал до
правилни изводи и е постановил правилно решение. Оспорва направено с въззивната жалба
твърдение, че свидетелят А. Х. е дал неверни показния, като е целял да се облагодетелства
от ситуацията, като се твърди, че показанията му кореспондират напълно с останалите
налични по делото доказателства, дори с показанията, дадени от А. Б.. В продължение сочи,
че всички доказателства по делото потвърждават изнесените в исковата молба твърдения и
факти, че между страните в спора съществува облигационно отношение, породено от
процесната доставка на земеделски торове и препарати, за която доставка е издадена
процесната фактура и ответникът не е платил задължението си в срок. Моли съда да
постанови решение, с което въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а атакуваното
решение да бъде потвърдено. Прави искане за присъждане на сторените по делото разноски.
Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
Окръжен съд - Перник, след като прецени при условията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от
ГПК събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и в обхвата на
правомощията си съгласно чл. 269 от ГПК, намира следното:
Според чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. Обжалваното решение е
постановено от първонистанционен съд в законен състав, в изискуемата писмена форма и е
подписано, поради което е валидно. Постановено е при наличие на процесуалните
2
предпоставки за съществуване и упражняване на правото на иск и по предявените
претенции, поради което е допустимо. Съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК при проверка на
правилността му, въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи
служебно за интереса на някоя от страните, констатира нарушение на императивна
материална норма (т. 1 от ТР 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС) или
нищожността на правни сделки и отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на
правния спор, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото
доказателства (ТР 1/2020 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС).
Въз основа на събраните доказателства, настоящият въззивен състав намира за
установено следното:
Районен съд - гр. Брезник е бил сезиран с обективно съединени искове с правна
квалификация чл. 327, ал. 1 от ТЗ във вр. с чл. 318, ал. 1 от ТЗ във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и
чл. 294, ал. 1 от ТЗ във вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявени от „Агроинвест 777” ООД срещу Р.
С. К., в качеството му на ***. Претендират се суми за доставени, но незаплатени земеделски
торове от страна на „Агроинвест 777” ООД.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба, от ответника,
чрез процесуалния му представител – адвокат от АК - П., с който предявените искови
претенции са оспорени по основание и размер. Оспорва се склюването на договор за
покупко – продажба и поличаването на стоката от страна на Р. С. К..
В производството пред районния съд с исковата молба от страна на ищеца е
представена фактура № *** г. за доставка на земеделски торове, подробно описани във
фактурата, съдържаща минимално необходимите реквизити съгласно ЗСч. и ЗДДС и
представляваща първичен счетоводен документ. От същата се установява, че на *** г.
дружеството - ищец е доставило и съответно фактурирало стоки - земеделски торове и
препарати на обща стойност в размер на 8371,20 лв., с включен ДДС. Стоките са доставени в
срок от продавача на *** Р. С. К. и приети от свидетеля А. С. Х., за което страните са
изготвили и подписали приемо - предавателен протокол № *** г. Между страните не е имало
уговорка купувачът, да плати по-късно и е следвало да плати при получаване на стоката -
*** г. В законовия срок ответникът не е изпълнил задължението си да заплати получените
стоки.
По делото е безспорно, че в представените писмени доказателства - фактура и
приемо-предавателен протокол, подписите не са изпълнени от ответника Р. К., както и от
упълномощен представител на ***, а от доставчика А. Х..
С отговора на исковата, както и в хода на процеса ответникът твърди, че фактурата и
протокола са подписани от името на ЗП Р. К. от разпитания като свидетел по делото А. Х..
Поддържа се становището, че същият не е разполагал с дадена му представителна власт да
извърши действия по договаряне и предаване на стоки и да подписва документи във връзка с
това. Твърди се, че тези му действия не биха могли да ангажират отговорността на ответника
като страна по твърдения договор за покупко-продажба.
3
В качеството на свидетели по делото са дали показания А. С. Х. и А. М. Б..
По делото е прието заключение, изготвено от вещото лице В. В., по назначена от съда
съдебно - счетоводна експертиза, което не е оспорено от страните.
От страна на ответника не са ангажирани доказателства за наличието на
правопогасяващи или правоизключващи факти по отношение вземането по процесната
фактура.
Въз основа на събраните в хода на производството доказателства, районният съд е
приел, че ответникът Р. К. е физическо лице, регистриран *** (по регистър Булстат и ЗДДС).
За разлика от физическите лица, извършващи с личен труд селскостопанска дейност, по
смисъла на чл. 2 от ТЗ, понятието „земеделски производител“ е дефинирано в § 1, т. 1 от ДР
на Закона за подпомагане на земеделските производители. според която такива могат да
бъдат физически и юридически лица, които произвеждат непреработена и преработена
продукция от животински и растителен произход. Или продукцията на земеделския
производител е предназначена за продажба, той се занимава по занятие с тази дейност,
обемът и обхватът, на която изискват да се води по търговски начин. Точно в това му
качество е сключен от страна на жалбоподателя и процесният договор, който е за
задоволяване на нуждите на неговата професионална, търговска дейност, поради което и в
отношенията между страните се прилагат правилата на търговските сделки и правилата на
ТЗ за действия без представителна власт.
С оглед установените по делото обстоятелства за доставка на посочените количества
земеделски торове и препарати срещу задължение да се заплати уговорена цена, както и
съгласно разпоредбите на ТЗ, чл. 318. ал. 1 във вр. с чл. 1, се налага извода за възникнали
между страните облигационни отношения във връзка със сключен договор за търговска
продажба.
Договорът за търговска продажба на движими вещи, съгласно чл. 318, ал. 1 от ТЗ е
консенсуален. Сключването му предпоставя постигане на съгласие между страните -
продавач и купувач, относно съществените елементи от съдържанието на сделката, а такива
са вещта /стоката/, обект на продажба и цената. С постигането на съгласие, за продавача
възниква задължението да заплати уговорената цена. Същият е неформален. Съгласно чл.
293 от ТЗ за действителността на търговската сделка е необходима писмена или друга форма
само в случаите, предвидени в закон, като за търговската продажба такава не е предвидена.
Поради консенсуалния характер на сделката предаването на вещта и плащането на цената не
са елемент от фактическия състав на търговската продажба, а са относими към изпълнението
на произтичащите от договора задължения, като при липса на други договорености - чл. 327,
ал. 1 ТЗ поставя плащането в зависимост от предаването. Фактурата може да се приеме за
доказателство, установяващо договор за търговска продажба на стоки в случаите, когато
съдържа всички необходими елементи от съдържанието на сделката - вид на стоката,
стойност, начин на плащане, имената на лицата, положили подписи за продавач и купувач,
време и място на съставянето й. Вписването на фактурата в дневниците за продажби и
покупки на продавача и купувача, както и отразяването на стойността й в справките
декларации по ЗДДС /при наличие на данъчна регистрация/ и ползването на данъчен кредит
във връзка с нея, са обстоятелства, релевантни за установяване възникване на продажбеното
правоотношение, по повод на което е била съставена.
Представената фактура обективира постигнатото между страните съгласие за
закупуване на описаното в същата количества земеделски торове и препарати при
посочената цена, на посочената дата. Получаването на стоката е доказано с приет по делото
приемо-предавателен протокол. Същият не е подписан от представител на жалбоподателя,
но той не се е противопоставил на приемане на стоката, поради липсата на представителна
4
власт на лицето, което е действало от негово име при получаването и веднага след
узнаването, а са последвали осчетоводяване в счетоводството на ответника и фактурата е
включена в дневника за покупка и в справка декларация по ЗДДС за данъчен период м.*** г.
При изпълнение на задължението на продавача за предаване на стоката възниква и
задължението за заплащането и от страна на купувача, ако не е уговорено друго. В случая не
е уговорен падеж на задължението за заплащане на цената, различен от посочената във
фактурата дата. Не са представени доказателства за заплащане на продажната цена от страна
на купувача, поради което и предявеният от продавача иск, че му се дължи претендираната
сума, като продажна цена по процесния договор за търговска продажба е основателен.
При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер
на законната лихва от деня на забавата, съгласно чл. 86 от ЗЗД, или обезщетението за забава
е законна последица от неизпълнението на парично задължение, каквото е установено по
делото. С изготвеното заключение пред районния съд е установен размера на обезщетението
за забава върху незаплатената продажна цена, считано от 30.07.2020 г. до 20.07.2023 г., а
именно 2 561,34 лв.
Предвид изложеното, настоящия съдебен състав намира за правилен извода на
първоинстанционния съд, че ответникът дължи по сключения между страните договор за
покупко – продажба, обективиран във фактура № *** г.
Доколкото крайните изводи на настоящата съдебна инстанция изцяло съвпадат с
изводите на първоинстанционния съд, то обжалваното съдебно решение следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно, включително и в частта за разноските,
правилно разпределени между страните при спазване на правилата по чл. 78 от ГПК.
По отговорността за разноски:
С оглед резултата от обжалването и оставянето без уважение на въззивната жалба на
осн чл. 273 от ГПК във връз. с чл. 78, ал. 3 от ГПК на въззиваемата страна се дължат
направените в хода на въззивното производства разноски, за които е представил и списък по
чл. 80 от ГПК, а именно адвокатско възнаграждение в размер на 1300,00 лв.
Предвид изхода на делото, въззивният жалбоподател няма право на разноски.
По изложените мотиви, Окръжен съд – Перник
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 23 от 07.02.2024 г., постановено по гр. дело №
242/2023 г. по описа на Районен съд – Брезник, в обжалваната му част.
ОСЪЖДА Р. С. К., ЕИК *********, с адрес ***, в качеството му на ***, ДА
ЗАПЛАТИ на „АГРОИНВЕСТ 777” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя Е. Х. А., сума в размер на 1300,00 лв. –
направени разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен
съд в едномесечен срок от връчването му на страните
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6