Р Е Ш Е Н И Е
№………./24.02.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено
на десети февруари през две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАЯ
НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ:КОНСТАНТИН ИВАНОВ
ИВАН СТОЙНОВ- Мл.С.
при
секретар Петя Петрова,
като
разгледа докладваното от съдия Мая Недкова
въззивно гражданско дело № 312
по описа на ВОС за 2020 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по въззивна жалба вх. № 476/06.01.2020г. от Д.П.Щ., ЕГН **********, с адрес: ***,
срещу Решение № 5671/12.12.2019г. по гр.д. № 13089/2019г. на ВРС, 40св.,с което
съда е
ОТХВЪРЛИЛ като неоснователни предявените от
въззивника против
„Енерго-Про Варна” ЕАД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление в гр. Варна 9009, „Варна тауърс –
Г”, бул. „Владислав Варненчик" № 258 искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1,
т.2 и т.3 от КТ във вр. с чл. 225, ал.1 и ал. 2 от КТ, да бъде признато за
незаконно уволнението й извършено със Заповед
№ 24/21.06.2019г. на Управителя
на “Енерго-Про Варна” ЕАД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление в гр. Варна 9009, „Варна тауърс –
Г”, бул. „Владислав Варненчик" № 258
и заповедта да бъде отменена;
да бъде възстановена на предишната й длъжност „Началник отдел" в отдел
„Администрация и контрол на човешките ресурси", Дирекция „Човешки
ресурси"; да бъде осъден ответника да й заплати 3225 лв. - обезщетение за времето, през което
е останала без работа поради незаконното уволнение от 25.06.2019г. до
04.08.2019г. вкл. и по 900 лв. на месец за периода, в който е работила на
работа с по-ниско възнаграждение - от 05.08.2019г. до 28.11.2019г. /общо 3475,32лв./, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска, до
окончателното изплащане на сумата.
Считайки обжалваното решение за
неправилно и необосновано по изложените
в жалбата съображения, моли за отмяната му и постановяване на друго, с
което исковете да бъдат
уважени като основателни и
доказани. Поддържат се доводите за незаконност на уволнението с аргументите от
исковата молба, както следва: Към представените договори за управление
няма бизнес –планове и бизнес–задачи, които в достатъчна степен да удостоверят
наличието на възникнало правоотношение по договорите и респ. правото на новите
членове на УС –А.Т.и А.А.да прекратят трудовото й правоотношение на основание
чл. 328 ал.2 от КТ,т.е. уволнението й е незаконосъобразно т.к. не е било налице
основание за това.Твърди се, че към момента на уволнението е изтекъл
преклузивният деветмесечен срок от
избора на управляващи дружеството – работодател. Оспорва извода на съда, че е
ирелевантно обстоятелството кои лица са
подписали Предизвестие № ЕЗИ-136/21.06.2019г. за трудовото й правоотношение
т.к. за неспазването му и е заплатено обезщетение. Излагат се твърдения, че
предизвестието е подписано от лица без правомощия- С.С.не е член на УС на
дружеството и Г.К.-член на УС, по отношение на които 9 месечния срок за
упражняване на правомощието по чл.328 ал.2 от КТ не е изтекъл.
В съдебно заседание по същество поддържа
жалбата, моли да му бъдат присъдени сторените по делото разноски. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на въззиваемия.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е
постъпил отговор от насрещната по жалбата страна, в който е изразено становище
за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за
правилно и законосъобразно. Поддържат се съображенията изложени в отговора на
исковата молба, като се добавя, че във въззивната жалба се оспорват приети по
делото писмени доказателства, които са неоспорени от ищеца в
първоинстанционното производство.
В съдебно заседание по същество, чрез
процесуалния си представител поддържа отговора на въззивната жалба, претендира
потвърждаване на обжалваното решение.Направено е искане за присъждане на
сторените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на въззивникът.
За
да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по следните обективно кумулативно
съединени искове на Д.П.Щ., ЕГН ********** ***4146759,както
следва: 1/ с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ Да бъде признато за
незаконно уволнението й извършено със Заповед
№ 24/21.06.2019г. на Управителя
на “Енерго-Про Варна” ЕАД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление в гр. Варна 9009, „Варна тауърс –
Г”, бул. „Владислав Варненчик" № 258
и заповедта да бъде отменена;
2/ с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване
на служителя на предишната заемана длъжност „Началник
отдел" в отдел „Администрация и контрол на човешките ресурси",
Дирекция „Човешки ресурси"; 3/ с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ
да бъде осъден ответника да й заплати
3225 лв. - обезщетение за времето, през което е останала без работа
поради незаконното уволнение от 25.06.2019г. до 04.08.2019г. вкл. и по 900 лв.
на месец за периода, в който е работила на работа с по-ниско възнаграждение -
от 05.08.2019г. до 28.11.2019г. /общо
3475,32лв./, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
предявяване на иска, до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба ищецът
твърди, че по силата на трудов договор № 24/09.12.2010г., изменен с
Допълнително споразумение № 510/31.10.2017г.
е заемала длъжност „Началник
отдел" в отдел „Администрация и контрол на човешките ресурси",
Дирекция „Човешки ресурси" в ответното
дружество "Енерго-Про Варна" ЕАД, ЕИК *********. На 25.06.2019г. била уведомена с
Нотариална покана от С.С., като упълномощен представител на ответното
дружество, че трудовото й правоотношение е прекратено с Предизвестие №
EPR-136/21.06.2019г. и Заповед № 24/21.06.2019г., на основание чл. 328, ал. 2
от Кодекса на труда - поради сключване на нов договор за управление на
дружеството, чието изпълнение е започнало на 01.11.2018г. Ищеца оспорва наличието на визираното в заповедта основание по чл. 328, ал. 2 КТ със
следните аргументи: Към момента на
прекратяването на трудовото правоотношение - 25.06.2019г. в Търговския
регистър, по партидата на дружеството не е налице вписан договор за управление
с членовете на УС с определена бизнес задача и бизнес програма, което води до
липса на валидно възникнало правоотношение по договор за управление на
дружеството, а от там и неоснователност
на уволнение по чл. 328, ал. 2 от КТ на лица, които заемат ръководни длъжности
в дружеството;Предизвестие № EPR-136/21.06.2019 г., с което е извършено
уволнението, е подписано от Г.К. - член на УС, по отношение на който 9-месечния
срок за упражняване на правото на уволнение по чл. 328, ал. 2 от КТ е изтекъл и
от С.С., която не е член на УС на дружеството. Изложени са и аргументи, че при извършеното уволнение е нарушена и
разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Кодекса на труда, тъй като работодателя
недобросъвестно е упражнила субективното си право на уволнение на основание чл.
328, ал. 2 КТ при липсата на
предпоставки за това. Претендират се разноски.
В срока
по чл.131 от ГПК , ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който
предявените искове се оспорват като неоснователни. Излага, че Заповед № 24/21.06.2019г., връчена на
ищеца с нотариална покана считано на 25.06.2019г. е законосъобразна, като при
издаването й са били налице всички предпоставки на визираното в нея основание
за прекратяване на трудовото и правоотношение, а именно:Подписалите заповедта А.А.и А.Т.са
членове на УС, видно от протокол за проведено на
20.09.2018г. редовно заседание на Надзорния съвет на „Енерго Про Варна"
ЕАД.На заседанието са присъствали членовете на надзорния съвет: П.М.-
Председател; Р.П.- член; В.О.- член; Дневният ред е представлявал обсъждане и
вземане на решения за промени в състава на Управителния съвет на дружеството.
На основание чл.241, ал.2 от ТЗ и чл.34 от Устава на дружеството, като член на
управителният съвет е освободен М.И.А. и на негово място е избрана А.Р.Т.. На
28.09.2018г. е сключен Договор за възлагане на управление между дружеството и А.Т.Р.. С циркулярни писма на основание чл.32 от
Устава на „Енерго Про Варна" ЕАД е взето решение на основание чл.241, ал.2
от ТЗ за избор на А.В.А., като четвърти член на Управителния съвет на
дружеството. На 01.11.2018г. е сключен Договор за възлагане на управление между
ответното дружество и А.В.А.. В чл. 1.1.4 от съставените договори
за възлагане на управлението е регламентирано задължение за новоизбрания член
на управителния съвет да управлява дейността на дружеството в съответствие с
основните стратегически цели за неговото развитие, т.е. същите съдържат бизнес
задачи и програми.Излага се , че промените са вписани в Търговски регистър по
партидата на „Енерго Про Варна" ЕАД, но вписването в търговският регистър
на договори за управление има само информативен характер, а за начало на
преклузивния 9 месечен срок следва да се счита датата на сключване на
посочените по-горе договори за управление на А.А.и А. Т..
Оспорват
се твърденията на ищеца, че процесната
заповед е незаконосъобразна с оглед полученото от нея предизвестие
EPR-136/21.06.2019г.,получено от ищеца с нотариална покана на 25.06.2019г. и подписано от Г.К. - председател на УС и С.С.-
Упълномощен представител. Излагат се твърдения, че трудовото правоотношение с
ищцата е прекратено с обжалваната заповед, в която изрично е посочено, че
поради неспазване на срока за предизвестие, ще и бъде заплатено обезщетение по
чл.220 от КТ в размер на брутното трудово възнаграждение на работника за 20
работни дни, поради което предизвестието
няма прекратителен ефект по отношение на трудовия договор, доколкото срокът му
не е спазен. Излага, че доколкото при издаване на процесната заповед са били
налице всички предпоставки визирани в нормата на чл. чл.328,
ал. 2 от КТ, не е нарушен принципа
заложен в чл. 8 ал. 1 от КТ, още повече , че твърденията на ищцата не съдържат
доказателства за оборване на презумцията по чл. 8 ал. 2 КТ за добросъвестност.
Моли за
отхвърляне на исковете и присъждане на сторените разноски.
В открито съдебно
заседание страната поддържа съображенията си.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като
съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата,
приема за установено от фактическа и правна страна, следното:
Жалбата, инициирала настоящото
въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при
наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно
постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на
отрицателните процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на
първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1,
изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
От
събраните по делото доказателства съдът, намира за установено следното от фактическа страна:
Безспорно между страните в настоящото производство и
установено от представените по дело писмени доказателства е, че между тях е съществувало трудово правоотношение, по силата на трудов
договор № 24/09.12.2010г., последно изменен с Допълнително споразумение №
510/31.10.2017г. по силата на което ищцата е изпълнявала длъжността „Началник отдел" в отдел
„Администрация и контрол на човешките ресурси", Дирекция „Човешки
ресурси" в ответното
дружество "Енерго-Про Варна" ЕАД, ЕИК *********.
По делото не се спори и, че на 25.06.2019г. с нотариална
покана ищцата е била уведомена, че
трудовото й правоотношение е прекратено със
Заповед № 24/21.06.2019г. на
основание чл. 328, ал. 2 от Кодекса на труда - поради сключване на нов договор
за управление на дружеството, чието изпълнение е започнало на 01.11.2018г. Със същата покана е уведомена и за Предизвестие № EPR-136/21.06.2019г.
В производството са приети като доказателства представените
от ответната страна писмени такива: Протокол от заседанието на НС на „,Енерго Про “ ЕАД от 20.09.2018г.; копия от циркулярни писма от
02.11.2018г. -3 броя; копие от протокол от 02.10.2018г. за взето решение от
едноличния собственик на капитала; протокол от 05.06.2019г. от заседание на
Управителен съвет; копие от договор за възлагане на управление от 28.09.2018г.
с А.Т.Р. - член на УС; бизнес план -
приложение към договор за възлагане от 28.09.2018г. сключен между А.Т.Р. и
„Енерго Про“ ЕАД ; копие от договор за възлагане на управление от 01.11.2018г.
с А.В.А. - член на УС; приложение към договор за възлагане на управление бизнес
план от 01.11.2018г. сключен между и А.В.А. и
“Енерго Про“ ЕАД; копие от нотариална покана рег. № 1762, том 1, № 92 от
нотариус С.Ч.рег. № 619 в НК; копие от фиш за изплатено възнаграждение за
м.06.2019г. на Д.Щ.;споразумение № 77 и № 510 към трудов договор № 24 от
09.10.2010г.; длъжностна характеристика;
Във
въззивното производство са приети представените от въззивника писмени
доказателства - трудов договор № 50/02.08.2019г. на ищцата с „Пътища и
мостове“ ЕООД , трудов договор № 34/02.08.2019г.на ищцата с „САТИС МЕНИДЖМЪНТ“
ЕООД, протокол от заседание на Надзорния съвет на „Енерго-Про Варна“ ЕАД – 2
стр., справка за осигурителен стаж и доход при пенсиониране за Д.П.Щ. – 2 стр.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по
делото пред първа и въззивна инстанция
доказателства, по вътрешно убеждение и
въз основа на закона, достигна до следните правни изводи:
В настоящата хипотеза прекратяването
на трудовото правоотношение е на основание чл. 328 ал. 2 от КТ. Основанието за
него е безвиновно и обективно – самото
сключване на договор за управление на предприятието, като то не е свързано нито с личността на лицето, на което
е възложено управлението, нито с качествата и способностите на уволняваното
лице. Преценката за упражняване на основанието не подлежи на контрол, тъй като
е същата е предоставена на волята на
работодателя.
В случая по делото няма спор, а и е
доказано от приетите писмени доказателства, че ответникът попада в кръга на
работодатели, които са овластени да използват уволнителното основание по чл.
328 ал. 2 от КТ.
На съдебен контрол за
законосъобразност при уволнение на това основание подлежи единствено наличието
на фактическия състав на правната норма, обхващащ: заемане на ръководна длъжност от служителя,
сключване на договор за управление с новоизбрания управител на предприятието на
работодателя и упражняване правото на уволнение от същия в рамките на 9 месеца
след започване на изпълнението по договора за управление.
По делото е безспорно, че заеманата от
ищцата длъжност„Началник
отдел" в отдел „Администрация и контрол на човешките ресурси",
Дирекция „Човешки ресурси" в ответното дружество, а и е видно от представената длъжностна – раздел 1.1 Основни задължения на
длъжността, има ръководен по смисъла на § 1, т. 3 КТ
характер. Т.е., както самото наименование, така и трудовите функции по
длъжностна характеристика, определят заеманата от ищеца длъжност в категория "ръководство на
предприятието" по смисъла на § 1, т.3 ДР на КТ.
Спорно по делото е дали са налице
останалите предпоставки на фактическия състав, а именно представляват ли
сключените договори с А.Т.и А.А., договори за управление по смисъла на нормата на чл.328
ал.2 от КТ,както и упражнили ли са те правото на уволнение в рамките на 9 месеца след започване на
изпълнението по договора за управление и в тази връзка, кой е началния момент от който започва
да тече този срокът.
Възраженията на въззивникът в тази
насока настоящия съдебен състав счита за неоснователни по следните аргументи.
Относно характера на сключените от А.Т.и А.А.договори от
28.09.2018г. и 01.11.2018г. подписали оспорената заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение на ищеца, в качеството им на членове на УС на
дружеството работодател:
Доколкото още в исковата молба ищецът е оспорил, че е налице
договор за управление с членовете на УС с определена бизнес задача и бизнес
програма и с въззивната жалба поддържа доводите си, съда дължи произнасяне по
това възражение.
Доктрината и
практиката на ВКС, която настоящия съдебен състав изцяло споделя са категорични,
че право да приложи специфичното по цел
основание на чл.328, ал.2 КТ има управителят /служител от ръководството на предприятието/,
с когото е сключен договор за възлагане на управлението. Т.е. достатъчно е да се установи, че има сключен
такъв договор, с който се предава
управлението на предприятието на управител, който се задължава срещу
възнаграждение да постигне на свой риск в уговорен срок определен стопански
резултат. Според практиката, намерила израз и в постановените по реда на чл.290 ГПК,
които съставът изцяло споделя-Решение от 31.10.2013г. по гр.д.№ 2188 по описа
за 2013 год., ІV г.о.и Решение от 04.07.2013г. по гр.д.№1358/2012г., ІV г.о. на
ВКС, бизнес програмата може да бъде поставена както с управленския договор,
така и в други документи, стига да е налице връзка между тях, като наличието й
може да се доказвана с всички допустими доказателствени средства. Така е прието
и в посоченото от въззивника решение на ВКС № 230/08.06.2015г. по гр.дело №
346/2015г. , IV г.о.
Видно от представените по делото копие от
договор за възлагане на управление от 28.09.2018г. с А.Т.Р. - член на УС
и бизнес план - приложение към договор за възлагане
от 28.09.2018г. сключен между А.Т.Р.
и „Енерго Про “ ЕАД ; копие от договор за възлагане на управление от
01.11.2018г. с А.В.А. - член на
УС и приложение към договор за възлагане
на управление бизнес план от 01.11.2018г. сключен между и А.В.А. и „Енерго Про “ ЕАД, в същите се съдържат
конкретни икономически параметри и бизнес задачи,т.е. това са договори за възлагане на управление по
смисъла на закона, поради което и дават правомощия на сключилите ги членове на
УС на дружеството ответник за упражнят правото на работодателя да прекрати
трудово правоотношение в специфичната хипотеза на чл. 328 ал.2 от КТ.
За да се направи преценка относно спазването на преклузивния
деветмесечен срок, следва да се уточни кой е началния момент от който същия
започва да тече – възниква потестативното
право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение на посоченото
основание и към коя дата се прави преценка за спазването му, т.к. за да е
законно прекратяване
на трудовия договор на основание чл.328,
ал.2 КТ
всички посочени по-горе предпоставки следва да са налице към момента на
прекратяването.
Началото
на срока е определено изрично в
разпоредбата на чл. 328 ал. 2 изр. 2 от КТ, а именно от
„започване изпълнението на договора за управление“, като следва да се държи сметка и за фактическия момент на започване на самото
изпълнението. В настоящия случай въззивният съд счита, че няма причини да
приеме, че моментът на започване изпълнението на договора за управление е
различен /по-късен/ от този на сключването му, като споделя мотивите на ВРС, че
вписването на договора за управление има декларативен характер. В практиката на
ВКС по подобни казуси последователно е прието, че релевантен е момента на
сключване на договора и не е необходимо към
този момент вписването на новия
управител в ТР да е осъществено, тъй като в отношенията с работниците и
служителите важен е фактът на сключване на договора за управление. Тогава възниква представителната власт на управителя
спрямо тях.
Ето защо преклузивния девет месечен
срок в полза на работодателя, е започнал да тече от сключването на договора за
възлагане на управлението на 28.09.2018г. по отношение на А.Т.Р. и 01.11.2018г.
по отношение на А.В.А. и е изтекъл на 28.06.2019г.
,респ. на 01.08.2019г. /тъй като се брои по месеци/.
Преценката за изтичане на срока, дали
същия е спазен, е достигането до адресата на писменото изявление на
работодателя упражнил правото си да
прекрати трудовото правоотношение. Това е правнорелевантният момент, към който трябва да
се преценява законността на изявлението – тоест – да се извърши проверка
съществувало ли е потестативното право на работодателя и надлежно ли е
упражнено то.
В настоящата хипотеза това е дата 25.06.2019г., когато ищцата е получила
нотариалната покана, с която и е връчена оспорената Заповед №24/21.06.2019г. Безспорно
работодателят има право да прекрати трудовия договор с предизвестие, като в този случай прекратяването настъпва след
изтичане на срока на предизвестието. Работодателят обаче има право да
предпочете да не спази срока на предизвестието, а да заплати на работникът
обезщетение за неспазено предизвестие. Тогава трудовото правоотношение се счита
прекратено от дата на връчване на заповедта на работника. Такъв е настоящия
случай доколкото в оспорената заповед е посочено, че на ищеца следва да се
заплати обезщетение по чл. 220 ал.1 от КТ за неспазено предизвестие от 30 дни.
Поради изложеното възраженията на въззивника относно незаконосъобразността на
отправеното й Предизвестие №
EPR-136/21.06.2019г. са ирелеванти към настоящия спор.
Във въззивната жалба ищеца не поддържа
твърденията си за нарушаване на разпоредбата на чл. 8 ал.1 от КТ. За пълнота на изложението следва да
се посочи, че с оглед изложените мотиви относно законосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение с
ищеца с специфичната хипотеза, то доводите за недобросъвестност от страна на
работодателя са неоснователни.
С оглед на така изложените съображения
настоящият състав намира, че прекратяването на трудовото правоотношение на Д.Щ. с „Енерго Про“ ЕАД е законно и като е отхвърлил предявеният иск с правно основание чл.344,
ал.1,т.1 от КТ, ВРС е постановил правилно решение,
което следва да бъде потвърдено.
Предвид
неоснователността на главния иск, неоснователни са и предявените акцесорни
искове по чл. 344 ал 1 т.2 и 3 КТ, т. к. те следват съдбата на главния иск и в
тази част съдът препраща към мотивите на първата инстанция съгласно разпоредбата на чл. 272 ГПК.
Предвид изхода на спора на въззиваемия
следва да се присъдят направените в настоящото производство разноски в размер
на 852.00 лева представляващи заплатено
възнаграждение за един адвокат, като съда счита възражението на
въззивника по чл.78 ал.5 от ГПК за неоснователно предвид вида,броя и размера на
предявените искове, както и разпоредбата на чл. 7 ал.1 т.1 вр. чл. 7 ал.2 т.1 от Наредба № 1 от 09.04.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5671/12.12.2019г.
по гр.д. № 13089/2019г. на ВРС, 40св.
ОСЪЖДА Д.П.Щ., ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на “Енерго-Про Варна”
ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление в гр. Варна 9009, „Варна тауърс – Г”, бул. „Владислав Варненчик"
№ 258 сумата от 852.00/осемстотин петдесет и
два/ лева представляваща разноски в настоящото производство, на основание чл. 78 ал. 3 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба
пред ВКС в едномесечен срок,считано от дата 24.02.2010г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.