Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен,
22.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти граждански състав в открито
съдебно заседание на 22.04.2019 година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Даниела
Маринова, като разгледа докладваното от съдия НИКОЛОВА гражданско дело №9163 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе съобрази
следното :
Производството е по иск с правно
основание чл.422 от ГПК.
Делото е образувано въз основа на подадена
искова молба от „Т.П.“
ЕАД против М.Х., с която е предявен иск
на основание чл.422 от ГПК, в която се твърди следното: ищецът е депозирал
заявление за издаване на заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК срещу
ответника, като по образуваното ч.гр.
дело №5707/2015г. по описа на РС - *** е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. С оглед
депозирано възражение на основание
чл.423 ал.1 т.1 от ГПК е инициирано настоящото исково производство.
Предявен е иск за установяване
съществуване на вземане на ищеца спрямо
ответника за консумирана и
незаплатена топлинна енергия/ТЕ/ за
негов топлоснабден имот - апартамент, с абонатен номер ***.
Вземането се обосновава със следното:
като собственик/ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в гр. ***,
ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153.(1)
(Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ - Всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Затова за него важат разпоредбите
на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.
Съгласно чл. 150. (1) (Изм. - ДВ, бр.54 от 2012 г„ в сила от 17.07.2012 г.) от
ЗЕ - Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти
на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната
комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Съгласно ал.2 от ЗЕ същите
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен
ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане
от клиентите. Общите условия от 2007 г. са публикувани във вестник „Нощен труд”
от дата 13- 14.12.2007г. и във вестник „Посоки” бр.239/13.12.2007г. С тях се
регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и
Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др. В раздел VII от ОУ от 2007 г. – „Заплащане
на ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и
ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в
30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл,
задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера,
посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец,
следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния ден от месеца
ответникът е изпадал в забава за тази сума. като на основание чл.31, ал.6 от ОУ
ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума.
Ответникът е използвал доставяната
от дружеството топлинна енергия и не е погасил задължението си.
Сградата - етажна собственост на
ответника, в която се намира абонатната станция, от която се доставя ТЕ до
имота на ответника е сключила договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с фирма “Т.С.“ ЕООД. Сумите за ТЕ за
процесния периода за процесния имот са начислявани от “***- ***” ЕАД по
изготвяни отчети от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна
енергия в сградата фирмаата, посочена по-горе, на база реален отчет на уредите
за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.61 ал.1 от Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007г. за Топлоснабдяването.
Съдът е сезиран с искане да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение ответника, че дължи на „***-
***” ЕАД сума за консумирана топлинна енергия, както следва: 950,23лв. -
главница за периода 01.11.2012г. - 30.04.2015г.
и лихва в размер на 165,61лв. за
периода от 03.01.2013 до 01.11.2015год., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
по ч.гр.дело №5707/2015г. по описа на ПлРС до окончателното изплащане на
сумите.
Претендират се и направените съдебни
разноски и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150лв. на основание чл.78
от ГПК, както и разноски в заповедното производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът
е депозирал писмен отговор, чрез адв.Т.Д., в който се заявява, че искът е
недопустим, респ. – неоснователен. Т.к. размерът на вземането, предмет на
настоящото дело е различен в сравнение с този от заповедното производство,
съдът намира, че следва да даде възможност на ответната страна да заяви дали
поддържа направеното възражение за изтекла давност – предвид конкретния
размер и посочен период на вземането.
В о.с.з.
ищцовото дружество не се представлява.
В о.с.з. ответната страна се
представлява от адв.д., която поддържа отговора и моли съда да отхвърли иска.
В о.с.з. не се явява представител на
третото лице –помагач. Представени са доказателства.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото,
доводите на страните и разпоредбите на закона, приема за установено от
фактическа и правна страна следното :
Предявеният иск е допустим, а по същество – основателен и
доказан и следва да бъде уважен.
От приложеното
ч.гр.д. №5707/2015год. по описа на ПлРС се установява, че на 11.11.2015год. ищцовото дружество е
депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу ответната страна и е издадена
заповед за сумите, както следва: длъжникът
М.Г.Х., с ЕГН **********,*** ***, да заплати на кредитора „Т.П.” ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, следните суми: 2711.18лв. – главница,
представляваща стойност на доставена, но незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.12.2005г. до 30.04.2015г.; 1307.15лв. – лихва върху главницата за
периода от 02.02.2006г. до 16.10.2015г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 11.11.2015г. до
окончателното изплащане на вземането, както и направени деловодни разноски:
80.36лв. – внесена държавна такса и 120лв. - адвокатско възнаграждение. В заповедта е отразено, че
вземането на заявителя произтича от ползвана и незаплатена топлинна енергия за имот в гр.***, *** ***за
периода от 01.12.2005г. до 30.04.2015г. подадено е
възражение то длъжника по реда на чл.423 от ГПК, уважено от ОС -*** и
инициирало насотящото производство.
Съдът приема наведените
от пълномощника на ответната страна доводи за неоснователност на исковата
претенция поради изтекла давност и липса на ясни данни за идентичност на
топлоснабдения имот, отразен като адрес в Нотариален акт, приложен на л.11 и
сл. от делото и отразен като адрес при ищеца, за несъстоятелни. Видно е, че
претенцията на ищеца в настоящото производство е в намален размер и е съобразена с давностния срок,
приложим в случая и предвид срока за
заплащане на всяко периодично задължение и настъпването на неговата
изискуемост, разгледани във вр. с датата на подаване на заявлението по чл.410
от ГПК – 11.11.2015год. Съдът приема, че е налице достатъчно яснота за това, че
адресът на имота, предмет на продажба в приетия като делото
нотариален акт, е този именно на адрес: гр.***, ***. Още в заповедта за
изпълнение е посочено, че топлоснабденият имот се намира на адрес ******. Постъпилото съобщение от О.П.
от делото/, разгледано във вр. с всички доказателства по делото дава основание
на съда да приеме доводите на ответната страна в тази връзка за несъстоятелни.
Видно от самото възражение на ответницата по реда на чл.423 от ГПК е, че в
същото изрично е вписано и подчертано, че ответницата живее на посочения адрес - гр.***, ***но не в жилището ,а в ***.
Видно е, че ***е закупил през 1970год. процесния топлоснабедн имот и след като
е починал е оставил наследници - ***/л.10 от делото/. ***от своя страна е
депозирал молба до ищцовото дружество за разкриване на отделна партида за отчитана
на доставяната топлоенергия и вода за процесния имот - отделна за жилището и
отделна за тавана и видно е, че такава е разкрита с оглед представеното по
делото извлечение от сметка. За тавана в
молбата на ***е посочено изрично, че се обитава
и ползва от ответницата.
С оглед изложеното
искът следва да бъде уважен.
По отношение разноските по делото: същите следва да бъдат
присъдени изцяло в полза на ищеца по
отношение направените такива в исковото производство – в размер 19,64лв. за
внесена държавна такса и 100лв. юрисконсултско възнаграждение за един
юрисконсулт, определено от съда с оглед разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК.
/Изм. – ДВ, бр.8 от
2017г./, която гласи следното: в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. В случая и предвид разпоредбите на
Наредба за заплащането на правната помощ
и макар ищецът да претендира юрисконсултско възнаграждение в размер 150лв.,
същото следва да бъде определено от съда на 100лв., което в случая е
минималният размер, регламентиран от посочения нормативен акт. Делото не е с
фактическа и правна сложност.
По отношение разноските в заповедното производство: с оглед размера
на установеното по-малко по размер
вземане, същите селдва да бъдат редуцирани, поради което ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца разноски в размер 25лв. за държавна такса и 120лв. за заплатен
хонорар на един адвокат- последният не следва да се намалява предвид размера му
и предвид особения характер на поризводството.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл.422 от ГПК, че М.Г.Х., с ЕГН **********,*** ***, ***ДЪЛЖИ
на “***– ***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, сумите,
както следва: 950,23лв. -
главница за периода 01.11.2012г. - 30.04.2015г. и лихва в размер на 165,61лв.
за периода от 03.01.2013 до 01.11.2015год., ведно със законната лихва от датата
на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 11.11.2015год.,
за които суми е издадена заповед по
чл.410 от ГПК по ч.гр.дело
№5707/2015г. по описа на ПлРС, до окончателното
изплащане на сумите.
ОСЪЖДА
на основание чл.78 ал.1 от ГПК М.Г.Х., с ЕГН **********, с ДА ЗАПЛАТИ на “***– ***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление:***, направените разноски по делото в производството по
чл.422 от ГПК в общ размер 119,64лв.,
както и направени разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 5707/2015год.
по описа на ***ски районен съд в общ размер 145лв.
Решението е постановено при
участие на трето лице помагач на ищеца- „Т.С.“ ******.
решението може
да се обжалва с въззивна жалба чрез ***ски районен съд пред плевенски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
районен съдия: