№ 239
гр. С, 07.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20241110111492 по описа за 2024 година
Предявени са от Т С“ ЕАД, ЕИК ............., представлявано от ИЕ, със седалище и
адрес на управление: ГР.С, УЛ.Я №23Б,, срещу Б. К. Х. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С,
Ж.К. М 2, бл.215, ет.12, ап.84, със съдебен адрес в гр. Б, ул. С № 3В, ет. 1, чрез адвокат И. А.
Н., за установяване дължимостта на сумите в полза на ищеца „Т С“ ЕАД с ЕИК: ............. и
адрес: гр. С, Ж.К. КС, УЛ.Я 23Б, общ. Столична, обл. С (столица), както следва: сумата от 1
831,83 лева (хиляда осемстотин тридесет и един лева и 83 стотинки), представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 17.10.2023 г. до изплащане на вземането,
сумата 300,01 лева (триста лева и 01 стотинка), представляваща мораторна лихва за период
от 15.09.2021 г. до 03.10.2023 г., 25,20лева (двадесет и пет лева и 20 стотинки),
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 17.10.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата 5,63 лева (пет лева и 63 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 15.11.2020 г. до 03.10.2023 г.
Ищецът твърди, че е депозирал заявление по чл. 410 от ГПК срещу ответника, като
с разпореждане е бил уведомен да предяви иск за установяване на вземането си. Сочи, че
ответникът, в качеството му на собственик на процесния топлоснабден имот за процесния
период, се явява клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал. 1 от
Закона за енергетиката за имот, находящ се в гр. С, Ж.К. М-2, БЛ.215, ЕТ.12, АП.84, аб.
№124045 за периода 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., включително, но не е изпълнил
задължението си да заплати доставената в имота му топлинна енергия за битови нужди в
процесния период. Моли за присъждане на разноски.
Ответната страна е подала в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба,
1
като оспорва иска като неоснователен и недоказан. Оспорва качеството си на потребител на
топлинна енергия в имота, като твърди, че няма представени категорични и безспорни
доказателства, че е собственик или вещен ползвател на имота. Оспорва молбата за
договорна ипотека да е годно доказателствено средство за установяване право на
собственост върху имота или притежаване на вещно право на ползване върху същия. Прави
възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва иска за лихви като сочи, че няма
доказателства за датата на публикуване на сумите в сайта на дружеството или по друг начин
да е установено изпадането в забава на ответника. Счита, че е неоснователен и искът за
заплащане на услугата дялово разпределение, тъй като същата се извършва от трето за спора
лице. Излага доводи за неоснователност на исковите претенции. Моли съда да отхвърли
предявените искове и да му присъди направените разноски.
Третото лице-помагач (ТЛП) „ТС“ ЕООД не оспорва предявените искове. Представя
писмени доказателства.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК срещу ответника за вземанията си, като
е образувано ч.гр.д. № 57069/2023 г. на СРС, 120 състав срещу ответницата. Поради
ненамиране на длъжника в заповедното производство на адресите, които са регистрирани за
него в Националната база данни, липса на установена месторабота, съдът е указал на
заявителя възможността за установяване на вземането по исков ред. Това обуславя правния
интерес на ищеца от водене на настоящото производство срещу ответника.
От представените писмени доказателства се установява, че ответницата е закупила
процесният топлоснабдяем имот находящ се в гр. С, ж.к. М-2, БЛ.215, ЕТ.12, АП.84 на
10.01.1991 г. с Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ на
05.12.1990 г. (л.95 от делото). Ответницата фигурира и в списъка на етажните собственици,
представен по делото (л. 21 от делото).
От изслушаната и приета по делото като компетентно изготвена и неоспорена от
страните съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че към датата на проверката в
счетоводството на ищеца сумата за периода не е погасена. Непогасената главница за периода
възлиза на 1831.83 лв. за топлинна енергия, както и главница за такса дялово разпределение
– 25.20 лв. Съответно лихвите за периода възлизат общо на 305.64 лв., в това число лихвата
върху таксата за дялово разпределение в размер на 5.63 лв.
Констатациите на вещото лице се подкрепят и от писмените документи, представени
от ТЛП.
Предвид изложеното, съдът счита, че качеството на потребител на ответника се
установява безспорно от събраните писмени доказателства – ответникът е собственик на
топлоснабдяемия имот, поради което и съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, те
се явява потребител на топлинна енергия, доставяна в имота, като договорът за доставка на
такава е сключен при общи условия, публично известни и одобрени от КЕВР.
2
Следва да се извърши проверка относно възражението за погасяване на вземанията
по давност. Ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК, с което е спряна давността на
17.10.2023 г., а исковият период, за който съдът установи, че сумите са доказани и дължими,
е от месец май 2020 г. до месец април 2022 г., включително. Следва да се извърши проверка
дали част от вземанията са били погасени по давност, съобразявайки и периода по време на
обявеното в страната извънредно пандемично положение, във връзка с което давностните
срокове са спрени със Закона за извънредните мерки от 2020 г. за периода 13 март – 20 май
2020 г. Тъй като се касае за периодично вземане, то същото се погасява с кратката
тригодишна давност, предвидена в чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, а всяко вземане става изискуемо 45
дни след изтичане на периода, за който се отнася, съгласно Общите условия на ищцовото
дружество.
Относно исковия период, при горните предпоставки, вземанията, които биха били
погасени по давност, са за период преди месец май 2020 г., поради което съдът приема, че
няма погасени по давност вземания за установените като дължими.
С оглед изложеното, съдът счита, че искът е доказан и основателен в посочените по-
горе размери и периоди спрямо ответницата, а именно – главница за топлинна в размер на
1831,83 лева за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период
от 17.10.2023 г. до изплащане на вземането и главница за услугата дялово разпределение в
размер на 25,20 лева за периода от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за
период от 17.10.2023 г. до изплащане на вземането.
По отношение на претенцията за лихви върху главницата за доставена топлинна
енергия и върху главницата за услугата дялово разпределение не са доказани, тъй като
потребителят изпада в забава 45 дни след публикуване на задълженията за съответния месец
в интернет страницата на Дружеството-ищец (съгласно Общите условия от 2016 г.).
Доказателство за датата на публикуване на интернет-страницата на дружеството за
месечните задължения на ответника, съотносими към процесния период, в случая не са
ангажирани, поради което съдът приема, че вземането за лихвите върху двете главници е
недоказано и следва да бъде отхвърлено.
При този изход от спора, и двете страни имат право на разноски, съразмерно на
уважената, респективно отхвърлената част от исковете. Ищецът е направил разноски в
заповедното производство в общ размер на 93.25 лв., а в исковото – в общ размер на 443.25
лв., в това число за държавна такса, депозит за вещо лице и 150 лв. за юрисконсултското
възнаграждение в настоящото производство, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Съразмерно на уважената част от исковете, на ищеца следва да се присъди сумата от 461.39
лв. Ответникът не е направил разноски в заповедното производство, а в исковото е
представлявано от процесуален представител, който му е предоставил безплатна правна
помощ по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата и е поискал да му се присъди
възнаграждение за това. С оглед цената на иска и съобразно размерите на минималните
адвокатски възнаграждения, определени с Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет
на пълномощника на ответника следва да се определи възнаграждение за процесуално
3
представителство по настоящото производство в размер на 520 лв. (минимален размер
516.27 лв.), като съразмерно на отхвърлената част му се следва сумата от 72.80 лв.
С оглед на горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено в отношенията между страните „Т С“ ЕАД, ЕИК .............,
представлявано от ИЕ, със седалище и адрес на управление: ГР.С, УЛ.Я №23Б, и Б. К. Х. с
ЕГН: ********** и адрес: гр. С, Ж.К. М 2, бл.215, ет.12, ап.84, със съдебен адрес в гр. Б, ул.
С № 3В, ет. 1, чрез адвокат И. А. Н., по предявените обективно и субективно съединени
положителни установителни искове с правна квалификация чл.422 от ГПК във връзка с
чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ, че ответникът Б. К. Х. с ЕГН: ********** дължи
на ищеца “Т С” ЕАД, ЕИК ............., сумите, както следва: сумата от 1831,83 лева (хиляда
осемстотин тридесет и един лева и осемдесет и три стотинки), представляваща главница за
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022
г., ведно със законна лихва за период от 17.10.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата от
25,20 лева (двадесет и пет лева и двадесет стотинки), представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно
със законна лихва за период от 17.10.2023 г. до изплащане на вземането, като отхвърля
исковете сумата 300,01 лева (триста лева и 01 стотинка), представляваща мораторна лихва
върху главницата за доставена в имота топлинна енергия за период от 15.09.2021 г. до
03.10.2023 г. и за сумата 5,63 лева (пет лева и 63 стотинки), представляваща мораторна
лихва върху главницата за услугата дялово разпределение за период от 15.11.2020 г. до
03.10.2023 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА Б. К. Х. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С, Ж.К. М 2, бл.215, ет.12, ап.84,
да заплати на “Т С” ЕАД, ЕИК ............., със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. Я
№ 23Б, представлявано от АА, сумата от 461.39 лв. (четиристотин шестдесет и един лева и
тридесет и девет стотинки) за разноски в заповедното и исковото производства, съразмерно
на уважената част от исковете, на осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК.
ОСЪЖДА „Т С“ ЕАД, ЕИК ............., представлявано от ИЕ, със седалище и адрес на
управление: ГР.С, УЛ.Я №23Б да заплати на адвокат И. А. Н. от САК със съдебен адрес в гр.
Б, ул. С № 3В, ет. 1, офис 1, сумата от 72.80 лв. (седемдесет и два лева и осемдесет стотинки)
за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата за
предоставена безплатна правна помощ на ответника Б. К. Х. в исковото производство,
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „ТС“ ЕООД като трето лице-помагач
на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните и третото лице–помагач.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5