№. 260156 / 30.12.2020 г.
Р Е Ш Е Н И Е
30.12.2020 година
град М.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - М., втори граждански състав в публично заседание на втори ноември през две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при секретаря Татяна Иванова и в присъствието на прокурора…........., като разгледа докладваното от съдията МЛАДЕНОВА гр.д.№. 1337 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.357 от КТ.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.т.1,2 и 3 от КТ.
Ищецът Д.В.Т. xxx твърди в исковата молба, че работел при ответника на длъжност „Търговски представител", считано от 16.04.2018 г. с месторабота в град М., Д. - ул.„Ц. Б. І. №. 1., кабинет 1. - Магазин за търговия на дребно с медицински и ортопедични стоки, за неопределно време, при условията на пълен - 8 часов работен ден. Поддържа, че със Заповед №. 6/13.03.2020 г. на Управителя на „М. 2. Е. трудовото му правоотношение било прекратено, считано от 14.03.2020 г., на основание чл.328, ал.1, т.1 от Кодекса на труда, поради закриване на предприятието. Счита, че извършеното с тази заповед уволнение е незаконосъобразно, тъй като не са налице обективните обстоятелства, представляващи основание за уволнение по смисъла на горната разпоредба. Твърди, че „закриване на предприятието“ по смисъла на закона означава пълно преустановяване на неговата дейност - производствена, административна и др., както и прекратяване на съществуването на правния субект - работодател. Това налага и прекратяване на трудовите договори с наетите работници и служители. Поддържа, че магазинът за търговия на дребно с медицински и ортопедични стоки, находящ се в град М., ул.„Ц. Б. І. №. 1., кабинет 1. е посочен като негово място на работа. Заявява, че в случай, че работодателят е взел решение за закриването на работното му място, то това не означава закриване на предприятието, тъй като то продължава и до момента да съществува и да осъществява дейност. Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да признае уволнението за незаконосъобразно и отмени същото; да го възстанови на заеманата от него преди уволнението длъжност; да осъди ответника да му изплати обезщетение на основание чл.225, ал.1 КТ в размер на 5 520 лева за периода на принудителна безработица, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумите, както и да му присъди сторените разноски в производството.
Ответникът „М. 2. Е., ЕИК 2., със седалище и адрес на управление с. о. П. о. П. у. П. №. 3. е представил в едномесечния срок писмен отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на предявените искови претенции. Твърди, че делото не е подсъдно на Районен съд – М., поради което заявява възражение за неподсъдност и моли същото да бъде прекратено и изпратено на Районен съд – П. който е местно компетентния. Поддържа, че предявените искове са допустими, но ги оспорва изцяло по основание и по размер. Счита същите за неоснователни. Твърди, че прекратяването със Заповед №. 6 от 13.03.2020 г. на управителя на „М. 2. Е. на трудовото правоотношение, установено между страните по силата на трудов договор №. 6 от 13.04.2018 г., е извършено законосъобразно и при наличие на посоченото там основание по чл.328 ал.1, т.1 от КТ. Поради стечение на различни икономически обстоятелства, от началото на настоящата година е пристьпил към реално прекратяване на търговската си дейност. Считано от 01.03.2020 г. е предприето закриване на предприятието на търговеца „М. 2. Е.. Предвид това, моли съда да отхвърли предявените искове за отмяна на уволнението, за възстановяване на ищеца на длъжността заемана преди уволнението и за заплащане на обезщетение за оставане без работа, поради незаконно уволнение, като неоснователни и недоказани, със законните от това последици, както и да му присъди сторените по делото разноски.
Заявява, че не оспорва факта, че между страните е бил сключен трудов договор №. 6 от 13.04.2018 г., по силата на който на ищеца е възложена и същият е приел да изпълнява работа при ответника, на длъжност ,,търговски представител“, с месторабота гр.М., Д.- ул.“Ц. Б. І. №. 1., кабинет 1. - магазин за търговия на дребно с медицински и ортопедични стоки. Не оспорва и факта, че със Заповед №. 6/13.03.2020 г. на управителя на „М. 2. Е., на основание чл.328 ал.1 т.1 от КТ е прекратено трудовото правоотношение между страните, считано от 14.03.2020 г., поради закриване на предприятието на работодателя. Оспорва твърдението в исковата молба за това, че извършеното с горепосочената заповед уволнение на ищеца е незаконосъобразно, като не са налице обективните обстоятелства, представляващи основание за уволнение. Оспорва и твърдението на ищеца за това, че в случая не е налице закриване на предприятието на работодателя. Твърди, че поради стечение на различни икономически обстоятелства, от началото на настоящата година е пристъпил към реално прекратяване на търговската си дейност. Считано от 01.03.2020 г. е предприето закриване на предприятието на търговеца „М. 2. Е.. На 27.12.2019 г. е отправил предизвестие за прекратяване на договор за наем от 22.1..2019 г., сключен между „М. 2.“ Е., като наемател и АГППМП „А. 2. О., като наемодател, с предмет отдаване под наем на недвижим имот - кабинет 1., находящ се на адрес гр.М., Д.- ул.“Ц. Б. І. №. 1., кабинет 1., функциониращ като магазин за дистрибуция и търговия с медицински изделия и ТПС (технически помощни средства). Твърди, че с анекс от 28.02.2020 г. към договор за наем от 22.1..2019 г. е прекратено действието на гореописания договор за наем, считано от 01.03.2020 г. и търговският обект в наетото помещение е закрит. Считано от 28.02.2020 г. е заличена регистрацията на „М. 2. Е. в Агенция за хората с увреждания, за регистрираните от дружеството търговски обекти и сервизни бази, в т.ч. и за регистрирания търговски обект в гр.М., с адрес: гр.М., Д. - ул.“Ц. Б. І. №. 1., кабинет 1.. Твърди, че считано от 01.03.2020 г. е прекратена реално търговската му дейност, като от този момент дружеството не извършва стопански сделки и няма продажби. Счита, че е налице пълно фактическо преустановяване на дейността му - търговска, производствена, административна и пр., което обуславя от обективна страна наличието на основание по смисъла на чл.328 ал.1 т.1 от КТ за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца, посочено в заповед №. 6 от 13.03.2020 г. Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което отхвърли предявените искове изцяло като неоснователни и недоказани. Моли съда да му присъди и сторените в производството разноски.
Доказателствата по делото са писмени. Изслушано е и заключение на вещо лице.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните по свое убеждение и при условията на чл.235 ГПК, приема за установено следното:
Установено е по делото и няма спор между страните, че ищецът Д.В.Т. xxx е работил при ответника „М. 2. Е. по силата на сключен трудов договор №. 6 от 13.04.2018 г., на длъжност ,,тьрговски представител“, с месторабота град М., Д. - ул.“Ц. Б. І. №. 1., кабинет 1. - магазин за търговия на дребно с медицински и ортопедични стоки. Със Заповед №. 6/13.03.2020 г. на управителя на „М. 2. Е., на основание чл.328 ал.1 т.1 от КТ е прекратено трудовото правоотношение между страните, считано от 14.03.2020 година, поради закриване на предприятието на работодателя. Със същата заповед е разпоредено да се изплати на ищеца обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ в размер на 633,78 лева. От заключението на вещото лице В.П.Т. се установява, че размерът на обезщетението по чл.225 ал.1 КТ за периода от 14.03.2020 година до 14.09.2020 година е в размер на 5 432,40 лева.
Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото доказателства.
Основният довод, обосноваващ незаконосъобразността на уволнението и на който ищцата е основала иска си за отмяна на уволнителната заповед е, че не са налице обективните обстоятелства, представляващи основание за уволнение по смисъла на посочената в заповедта разпоредба.
Видно от уволнителната заповед, прекратяването на трудовото правоотношение между страните е на основание чл.328 ал.1 т.1 от КТ – поради закриване на предприятието. „Закриване на предприятието” означава пълно преустановяване на неговата цялостна производствена и служебна дейност. Закриването на предприятието се извършва по решение, по реда и от органа или лицето, което го е създало и чиято собственост то е. Необходимо е наличието на прието по съответния ред от оправомощен орган валидно решение за преустановяване за в бъдеще на дейността на предприятието. В това решение трябва да се посочва и датата, от която се извършва прекратяването (закриването) на предприятието, защото от тази дата ще бъдат прекратени и трудовите правоотношения с работниците и служителите.
От събраните по делото писмени доказателства не се установява, работодателят да е взел решение за закриване на предприятието и такова решение по делото не е представено. Обстоятелството, че за периода от 14.03.2020 година до 31.07.2020 година ответното дружество не е отчело обороти не означава, че е закрито предприятието по смисъла на закона. В тежест на работодателя бе да установи законосъобразността на уволнението, което не бе сторено.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че извършеното уволнение със заповед №. 6/13.03.2020 г. на Управителя на „М. 2. Е. е незаконно и уволнителната заповед следва да бъде отменена.
При безспорна установеност на незаконност на уволнението на ищеца, основателна се явява и исковата му претенция за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност. Съотношението между иска за отмяна на незаконно уволнение и иска за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и присъждане на обезщетение по чл.225 КТ е такова на обуславящ и обусловени. Уважаването на иска за незаконно уволнение предпоставя и основателност на исковата претенция за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, а при наличие и на останалите предпоставки, предпоставя и основателност на претенцията за присъждане на обезщетение за времето, през което работникът, респ. служителят е останал без работа в резултат на незаконното уволнение. Обезщетението по чл.225 ал.1 от КТ следва да се присъди за периода от прекратяване на трудовото правоотношение до 14.09.2020 година – за шест месеца. От приложената и приета като доказателство по делото декларация от ищеца и извършената констатация от трудовата му книжка се установява, че за посочения период ищецът не е бил в трудово правоотношение. От заключението на вещото лице В.П.Т. е видно, че обезщетението по чл.225 от КТ за шест месеца е 5 432,40 лева. Ето защо този иск следва да бъде уважен в размер на 5 432,40 лева, ведно със законната лихва, считано от 13.07.2020 година до окончателното й изплащане, като за разликата между уважения и предявения размер от 5 520,00 лева, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съобразно този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд - М. държавна такса в размер на 377,30 лева /по 80 лева – държавна такса за иска за отмяна на уволнителната заповед и по иска за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, 217,30 лева - държавна такса за исковата претенция по чл.225 от КТ/, сумата 109,00 лева – разноски за съдебна експертиза, както и 5 лева - държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, а на ищеца сумата от 610,00 лева - разноски по делото.
По горните съображения съдът
Р Е Ш И :
Признава за незаконно, извършеното със заповед №. 6/13.03.2020 година уволнение на Д.В.Т. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx и отменя заповед №. 6/13.03.2020 година на Управителя на „М. 2. Е. – село Я., о. П. с която е прекратено трудовото правоотношение между страните на основание чл.328 ал.1 т.1 от КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА Д.В.Т. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx на заеманата преди уволнението в „М. 2. Е. – село Я., о. П. длъжност ,,търговски представител“, с месторабота гр.М., Д. - ул.“Ц. Б. І. №. 1., кабинет 1. - магазин за търговия на дребно с медицински и ортопедични стоки.
ОСЪЖДА „М. 2. Е., ЕИК 2., със седалище и адрес на управление с. о. П. о. П. у. П. №. 3. да заплати на Д.В.Т. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx сумата от 5 432,40 лева, представляваща обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.07.2020 година до окончателното й изплащане, като отхвърля иска в останалата му част – за разликата над уважения до предявения размер от 5 520,00 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА „М. 2. Е., ЕИК 2., със седалище и адрес на управление с. о. П. о. П. у. П. №. 3. да заплати по сметка на Районен съд - М. държавна такса в размер на 377,30 лева, 109,00 лева – разноски за съдебна експертиза, както и сумата от 5 /пет/ лева - държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, а на Д.В.Т. сумата от 610,00 лева – реализирани разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-М. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :