Мотиви към присъда № 41/17.09.2013г., постановена по НОХД № 1127/2011г. по описа на Окръжен съд гр. Плевен

 

 

 

          Съдебното производство е образувано по внесен обвинителен акт на ОП Плевен против подсъдимите М.А.А. роден на *** ***, български гражданин, с начално образование, не женен, не осъждан, не работи, с ЕГН **********; Р.А.Ш. роден на *** ***, с основно образование, не женен, български гражданин, не осъждан, не работи, с ЕГН **********; Р.С.М. роден на *** ***, живущ ***, с начално образование, не женен, български гражданин, осъждан, не работи, с ЕГН **********; М.А.М. роден на *** ***, живущ ***, с основно образование, не женен, български гражданин, не осъждан, не работи, с ЕГН ********** и Ю.С.Р. роден на *** ***, живущ ***, с начално образование, не женен, български гражданин, не осъждан, не работи, с ЕГН: ********** за това,       че :

 

На 14.07.2010 година, в село С., област Плевен, за времето от 00,00 часа до 03,00 часа обвиняемите в съучастие помежду си – М.А.М., Ю.С.Р., М.А.А. и Р.А.Ш., всички те като извършители, а Р.С.М., като помагач, всичките от село М., при условията на продължавано престъпление, с две деяния, които осъществяват поотделно, един състав на едно и също престъпление, извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, отнели чужди движими вещи, като употребили за това сила, от владението на Р.М. от село С. и направили опит да отнемат чужди движими вещи от владението на М.И. с намерение противозаконно да ги присвоят, като опита е недовършен по независими от дейците причини и грабежите са придружени с убийството на Р.М. и М.И., а именно както следва:

На 14.07.2010 година в село С., област Плевен за времето от 00,00 часа до 03,00 часа обвиняемите в съучастие помежду си – М.А.М., Ю.С.Р., М.А.А. и Р.А.Ш., всички те като извършители, а Р.С.М., като помагач, всичките от село М., отнели чужди движими вещи – 120 лева от владението на Р. Г. *** с намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили сила и грабежа е придружен с убийството на Р.М..

На 14.07.2010 година в село С., област Плевен за времето от 00,00 часа до 03,00 часа обвиняемите в съучастие помежду си – М.А.М., Ю.С.Р., М.А.А. и Р.А.Ш., всички те като извършители, а Р.С.М., като помагач, всичките от село М., отнели чужди движими вещи – 110 лева от владението на М.Н.И. от село С. с намерение противозаконно да ги присвоят, като употреби сила, като опита е недовършен по независещи от дейците причини и опита за грабеж е придружен с убийството на М.Н.И.-  престъпление по чл.199, ал.2, т.2, пред.1 вр. чл.198, ал.1 вр. чл. 20 ал.2 вр. чл. 26 ал.1 НК по отношение на М.А.А., Р.А.Ш., М.А.М. и Ю.С.Р. и по чл.199 ал.2 т.2 предл.1 вр. чл.198 ал.1 вр. чл.20 ал.4 вр. чл. 26 ал.1 НК за Р.С.М..

По делото са приети за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански искове от С. А.М. и А.А.Т. с правно основание чл.45 от ЗЗД и цена 20 000  лева за всяка от ищците, ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното изплащане на сумата за обезщетяване на причинените от престъплението неимуществени вреди, солидарно против подсъдимите М.А.А., Р.А.Ш., М.А.М., Ю.С.Р. и Р.С.М..

С. А.М. и А.А.Т. са конституирани в наказателното производство като граждански ищци и частни обвинители, а пострадалият Й.В.Д. само като частен обвинител.

В съдебно заседание представителят на ОП Плевен поддържа повдигнатите обвинения против всички подсъдими, изразява становище, че в хода на съдебното следствие са събрани достатъчно по обем косвени доказателства, от които по един несъмнен начин се установява вината на подсъдимите, поради което пледира за постановяване на ефективни осъдителни присъди по отношение на подсъдимите М.А.А., Р.А.Ш., М.А.М. и Ю.С.Р. с наказание в размер на 20 години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване, а по отношение на Р.С.М., в по-нисък размер, съобразен със степента на неговата съпричастност. Предлага по отношение на подс.Ю.Р. да се постанови и кумулативно предвиденото от закона наказание конфискация на ½ от недвижим имот, за каквато собственост са събрани доказателства.

Повереникът на гр. ищци и частни обвинители С.М. и А.Т. адв. З.М. *** изразява становище, че в хода на съдебното следствие обвинението против подсъдимите е доказано по несъмнен начин, поради което поддържа същото наред с прокурора и пледира постановяване на ефективни осъдителни присъди към предвидения от закона максимум, както и за уважаване на предявените граждански искове в пълен размер.

Повереникът на частния обвинител Й.В.Д., адв. В.П., поддържа обвинението, изразява становище, че същото е доказано от събраните в хода на съдебното следствие доказателства, поради което пледира за постановяване на  осъдителни присъди в размера, за който пледира прокурора.

Подс. М.А.А. се явява лично и със защитника си адв.Г.А..Не се признава за виновен и моли да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.

Защитата в лицето на адв.Г.А. изразява становище,че по отношение вината на неговия подзащитен М.А., в хода на съдебното следствие не са събрани каквито и да е доказателства, които да установяват негова съпричастност към инкриминираното деяние, поради което пледира за неговото оправдаване. Сочи недостатъци на обвинителния акт, изразени в технически грешки при изписване датата на деянието, както и обстоятелството, че от обстоятелствената част на обв. акт не може да се направи извода какви конкретни действия е извършил всеки от подсъдимите за да бъде осъществен състава на престъплението, за което е налице повдигнато обвинение.

Подс. Р.А.Ш. се явява лично и със защитника си адв.Ю.А.. Не признава вината си и моли да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.

Защитникът адв.Ю.А. изразява становище, че по делото са събрани неубедителни и противоречиви доказателства и обвинението против подс. Ш. не е доказано по несъмнен начин, поради което същият следва да бъде оправдан.

Подсъдимите М.А.М. и Ю.С.Р. се явяват лично и със защитника си адв.Г.. Не признават вината си и молят да бъдат оправдани.

Защитата в лицето на адв.Г. изразява становище,че в обстоятелствената част на обвинителния акт не е очертан в достатъчна степен предмета на доказване, което е довело до накърняване правото на защита на подсъдимите, тъй като липсва описание на конкретните действия извършени от подсъдимите, с които те са осъществили състава на престъплението, в което са обвинени. Оспорва достоверността на събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства като сочи заинтересованост и предубеденост на голяма част от разпитаните свидетели. В заключение пледира за постановяване на оправдателна присъда по отношение на подзащитните му.

Подс. Р. С. М. се явява лично и с адв.Ж.Н. ***, не се признава за виновен и моли да  бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.

Защитата в лицето на адв. Н. пледира за постановяване на оправдателна присъда по отношение на Р.М., като изразява становище, че обвинението е недоказано. Твърди, че по делото не са събрани каквито и да е било доказателства, че неговият подзащитен е бил на местопроизшествието към датата на инкриминираното деяние, както и да е взел участие при осъществяване на същото. Оспорва достоверността на част от събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства.

Плевенски окръжен съд като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след преценка становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна :

Пострадалите  Р. Г. М. и М.Н.И. били пенсионери и живеели в съседни къщи в с.С., обл. Плевенска, които се намирали в края на селото, на изхода към  с.П..

На 13.07.2010г. свидетелят Г.Д.П., съсед на двете жени, разговарял с пострадалата М.И. и я помолил да отиде на следващия ден за да обере джанките в двора и. На 14.07.2010г. около 11.00- 11.30ч. П. отишъл до дома на М.И., извикал няколко пъти и тъй като никой не му отговорил, решил, че пострадалата е на гости у съседка. Отишъл отново около 17.00ч., но отново не видял никой. Решил да провери дали М.И. не е на гости у съседката си Р.М., с която поддържали близки отношения. Направило му впечатление, че прозорецът на къщата обитавана от Р.М. е отворен. Влязъл в къщата и видял пострадалата лежаща на леглото, с вързани ръце и крака и безжизнена. Незабавно уведомил за станалото свидетеля К.К.К.,***, мл. полицейски инспектор, обслужващ с.С.. Същият отишъл на място, влязъл в домът на Р.М. и констатирал, че същата е мъртва и лежи на леглото в стая на първия етаж с вързани ръце, крака и уста. Предположил, че същото може да се е случило и със съседката и М.И., посетил и нейния дом и констатирал, че и И. е мъртва, завързана по същия начин, но паднала от леглото. Уведомил дежурната част на РУП гр.Левски за станалото. Извикал участъковия лекар Г.Б.Г., който констатирал смъртта на двете жени. Според Г. и смъртта и на двете пострадали се дължала на на асфикция .

Съдът приема за установено по делото, че вечерта на 13 срещу 14.07.2010г., от с. М. към с.С. се отправили, както следва : свид. А.С.Р., който управлявал л.а. „***“, червена на цвят. След него се движело черно „*** 106“ с ДК № ЕН 81 74 ВК, управлявано от Р.С.Р., в което се возили Ю.С.Р.,  М. „Р.“/подс.М.А.М./ и Г./подс.М.А.А./. След тях се движел бял „***“, управляван от свид. М.М.Ш., в който пътували синовете на Л.- М./свид.М.К./ и Ш. /свид.Ш.К./, Е. /свид.К.Р.К./ и А. „М.“/свид.А.А.А./. Автомобилите пристигнали в с.С.. Там слезли всички с изключение на шофьорите, които отпътували с управляваните от тях автомобили в различни посоки. Рано сутринта на 14.07.2010г., шофьорите с управляваните от тях автомобили се върнали в с.С. и в тях се качили посочените по-горе лица, които били върнати обратно в с.М..

Така приетата за установена фактическа обстановка се подкрепя от събраните поделото доказателства.

В хода на съдебното следствие подс. М.А.А. дава обяснения, в които не признава вината си. Твърди, че в деня на убийството е бил в домът си, имал работа свързана с това, че отглежда животни. Бил закупил 100 бали сено и извикал Л. за да му помогне, дошла съпругата му и лице на име Д.. След като свършили работа, седнали да се черпят. Платил на Л. 10 лв., купил му бира и цигари, после се черпили. В този период не е ползвал мобилният си телефон, не е разговарял с никой от подсъдимите. Твърди, че не е пътувал с подсъдимите извън с.М. и, че е обвинен в това престъпление от Ю., А. и А., които първоначално са били обвиняеми по делото, а след това били освободени.

В тази връзка са показанията на свидетеля Н.А.Д.. Този свидетел твърди, че на 12 или 13 юни е работил  за подс. М.А.А., помагал му във връзка със закупени от него бали. М.А. му платил, нахранил го и се черпели с алкохол. Тогава се отелила кравата на А. /обстоятелство което не се сочи в обясненията му/, а по-късно дошла съпругата на свидетеля и го прибрала. Тези показания се приемат за недостоверни поради две причини.Първо свидетеля не може да уточни годината на събитието и второ, на въпрос защо е запомнил тази дата, свидетелят заяви, че е роден тогава. В съдебно заседание съдът изиска представянето на лична карта, от която бе направена констатация, че свидетелят е роден на осми ю.. Доколкото показанията на свидетелката Е.С.Р., съпруга на Н.Д. и тези на свидетелката Д.К.С. са за същите обстоятелства, и тъй като и двете свидетелки не можаха да дадат логичен отговор по каква причина са запомнили дата от преди около три години считано към момента на съдебно заседание, в което се провежда разпитът им, съдът намира, че не следва да бъдат кредитирани и техните показания. В обясненията си А. също не сочи логична причина, поради което е запомнил точната дата, на която са се случили описаните от него и свидетелите обстоятелства, поради което съдът счита за недостоверни обясненията му в тази им част.

Подс. Р.А.Ш. дава обяснения, в които не признава вината си. Твърди, че е бил задържан заради твърдения на А., Ю. и А., които били задържани преди това в продължение на около един месец, след което дали показания против него и другите подсъдими за да бъдат освободени. Твърди, че не помни къде е бил на датата, за която му е повдигнато обвинение, както и, че телефонът му е бил иззет от РУП Гулянци преди този случай във връзка с друго наказателно производство против него, след което изобщо не е ползвал друг мобилен телефон. Твърди, че е в конфликт с А.С.Р. и братята му Ю. и Р., във връзка с това, че е заживял на съпружески начала със сестра им А., поради което те се канили да го бият. Твърди, че познава свид.С.К., че е бил с него в една килия и последният бил в абстиненция, неадекватен. Твърди, че му е казал за какво престъпление е задържан.

Подс. М.А.М. дава обяснения, не се признава за виновен. Твърди, че обвинението срещу него е резултат на измислиците на А. /свид.А.С.Р./, който бил в една килия с брата на подсъдимия А.. А. казал на А. какви обяснения да дадат за да бъдат освободени. Твърди, че разполага с мобилен телефон, звънял от него само на брат си, но не и на другите подсъдими. Телефонът му все още си стоял вкъщи.

Подс. Р.С.М. дава обяснения, в които не признава вината си. Твърди, че първите трима задържани по делото- А.С., Ю.С. и А.А. го „топят“. Твърди, че при него в Затвора на свиждане е идвал А.С. и  го карал да натопи Р.Ш., М.М. и М.А. и така да излезе от затвора. Сочи и датата на това посещение- 26.08.2012г. Заявява, че е притежава л.а. „***“ с рег.№ ЕН **** ВК, чиито номер бил зацапан не от него, но твърди, че няма такъв случай, в който да се е движел след свид. А.Р. в посока с.С..

Подс. Ю.С.Р. дава обяснения, не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение. Твърди, че не е ходил в с.С., както и, че към датата на инкриминираното деяние е бил изгубил телефона посочен по обв. акт. Твърди, че около месец преди това е закупил нова карта на свое име, а свидетелката П.П. му е закупила апарат.

С оглед наличието на противоречия между обясненията на подс. Ю.Р. в сравнение с тези, дадени по време на досъдебното производство пред съдия, на основание чл.279, ал.1, т.3 от НПК бяха прочетени обясненията му от досъдебното производство/том 2, л.42 и 43/.

В тези си обяснения Ю.Р. твърди, че е участвал в кражба на кабели в района на с.С.. Вечерта на инкриминираната дата отново пътували на там. Той се возел в черно „***“, собственост и управлявана от брат му Р.С.Р.. С тях се возели  М. „Р.“/подс.М.А.М./ и Г./подс.М.А.А./. Пред тях се движел другият му брат А.С.Р. с „***“, червена на цвят, а след тях бял „***“, в който пътували синовете на Л.- М./свид.М.К./ и Ш. /свид.Ш.К./, Е. /свид.К.Р.К./ и А. „М.“/свид.А.А.А./. Този автомобил бил управляван от непознато за подсъдимия лице. Комуникирали помежду си по мобилни телефони. Спрели на „***“ за да си купят цигари. След това продължили за с.С., преминали през селото и стигнали до пътя за с.П.. Всички слезли, а в автомобилите останали само шофьорите, които се отделили от тях. Опитали се да откопаят кабел, но не успели. Копаели на 10-тина метра от последната къща. Синовете на Л.- М. /свид.М.К./ и Ш. /свид. Ш.К./, Е. /свид. К.Р.К./ и  М. „Р.“ /подс. М.А.М./ се отделили от тях и подсъдимият твърди, че ги видял да прескачат ограда на една от къщите в с.С.. Видял подс.Р.Ш., който след като прескочил оградата, останал в двора на къщата. След известно време се върнали. Подсъдимият се обадил на брат си А. да дойде за да се прибират. 

След прочитането на тези обяснения, подс. Ю.Р. заяви, че не ги поддържа и, че са дадени под въздействие на брат му А.С.Р., който му казал, че ако заяви тези обстоятелства, ще му бъде изменена мярката за неотклонение. Подс. Ю.Р. твърди, че този разговор между него и брат му е станал по времето когато заедно са били конвоирани до съда във връзка с извършване на разпит. Твърди, че брат му е уговарял и А.А.М., който е бил заедно с тях. Твърди, че действително след като е дал тези обяснения, след два-три дни били пуснати. Във връзка с твърдението на подс. Ю.Р., че е бил конвоиран заедно с А.С.Р. и А.А.М., бе изискана справка от ОЗ „Охрана“ Плевен /л.788 от том 3 на съдебното производство/ от която е видно, че  на 12.08.2010г. Ю.Р. и А.Р. са конвоирани заедно за разпит пред съдия и са пребивавали заедно в помещението за временен престой и изолация, находящо се в сградата на ОС Плевен. На 13.08.2010г. са конвоирани заедно Ю.С.Р., А.С.Р. и А.А.М., отново за разпит пред съдия и са пребивавали заедно в помещението за временен престой и изолация в сградата на ОС Плевен. Прочетеният разпит пред съдия на подс. Ю.С.Р. обаче е от 10.08.2013г.От справка на ОЗ „Охрана“ Плевен /л.728 от том 3 на съдебното производство/ е видно, че Ю.С.Р., А.С.Р. и А.А.М. не са били конвоирани на 10.08.2010г. и не са пребивавали в помещението за временен престой и изолация в сградата на ОС Плевен. Съдът счита, че е допусната техническа грешка при изписване датата на протокола за разпит пред съдия на подс. Ю.С.Р.. Този извод се налага от обстоятелството, че подс. Ю.Р. не е конвоиран на 10-ти, т.е. няма как при условие, че е бил с МН „задържане под стража“ да се е намирал на тази дата в сградата на ОС Плевен.

При проведена очна ставка свид. А.Р. отрича да е оказвал въздействие на брат си Ю.С.Р. и твърди, че не са се виждали преди да бъдат разпитани пред съдия. Подс. Ю.Р. поддържа твърдението си, че както за производството по мярката за неотклонение, така и за производствата свързани с проведените разпити пред съдия са били конвоирани заедно. Това негово твърдение се потвърждава от цитираните по-горе справки от ОЗ „Охрана“ Плевен.

В показанията по време на съдебното следствие свид. А.М. също заявява, че обстоятелствата за които е дал обяснения пред съдия в хода на досъдебното производство са изложени под въздействието на А.С.Р.. При проведената между тях очна ставка, А.М. поддържа тези си показания и твърди, че това въздействие е осъществено докато е бил в една килия в ареста с А.Р.. Последният отрича това.

В хода на съдебното следствие, по реда на чл.281, ал.2, вр. ал.1,т.2 от НПК са инкорпорирани обясненията на свидетеля А.С.Р. /по прякор А./, дадени в качеството му на обвиняем по досъдебното производство пред съдия. Тези обяснения са основното доказателствено средство, на което се основава обвинителната теза, както е видно от пледоарията на прокурора.

В този си разпит А.С.Р. твърди, че живее на семейни начала със сестрата на Е. /свидетеля К.Р.К./, с когото ходели да откопават кабели в района на с.С.. Твърди, че в деня, когато е извършено инкриминираното деяние при К.Р.Ю. дошло лице на име Р. /свид.М.М.Ш./, който управлявал бял ***. Двамата отишли до „***“ в с.М. и взели със себе си Ш.К., М.К. и А. по прякор „М.“ /свид. А.А.А./. Казали на А.Р., че имат намерение да крадат кабели в района на с. С. и го накарали да кара пред тях за да проверява за полиция по пътя. Р. потеглил и спрял да изчака другите на „***“ след с.Б.. Там дошли лицата посочени по-горе, които пътували с белия „***“, а с автомобил „***“, управлявано от брата на А.Р.- подс. Р.С.М., пристигнали и лицата Ю. „Р.“, на когото му викат М. /т.е. подс.М.А.М./, подс.Р.Ш.  и Г. /подс.М.А.А./. А.Р. потеглил по пътя София-Русе и свил към с.С.. Движел се на около километър преди останалите. Следвало го „***“-то управлявано от брат му и белият „***“  управляван от Р. /М.Ш./. Преминали през с.С., тръгнали по пътя за с.П. и на изхода от селото спрели. От колите слезли всички освен шофьорите, които откарали автомобилите в различни посоки. А.Р. твърди, че се върнал на „***“. Там стоял до сутринта, когато по телефона му се обадил някой от групата да мине по пътя и да провери дали има полиция. А.Р. отишъл до мястото, където били слезли останалите.Там вече били пристигнали л.а.“***“ и „***“, не слязъл да разговаря, а потеглил обратно към с.М.. Изгубил останалите по пътя, не ги изчакал и се прибрал вкъщи. На следващия ден се видял с  Ш.К.,  който му разказал, че не могли да „изкарат“ кабели, поради което влезли в две къщи, в които имало бабички. Били взели пари от тях. Ш.К. му дал 20 лв. от тези пари за да му заплати изразходвания бензин. От Ш. разбрал, че в къщите влизал той самия, М. по прякор Р. /т.е. подс.М.А.М./, Р.А.Ш. и М., който е син на „Л.“ /т.е. свид. М.К./. Няколко дни след това А.С.Р. бил задържан.

Тези обяснение не се кредитират от настоящият съдебен състав в частта им досежно лицата, които са влизали в домовете на пострадалите и са извършили инкриминираното деяние по няколко съображения. На първо място, касае се за обяснения дадени в досъдебното производство от лице, което към този момент е имало качеството на обвиняем за престъплението предмет на настоящето наказателно производство. Както е известно от правната теория, обясненията на обвиняемия /респ. подсъдимия/, освен доказателство са и средство за защита и следва да бъдат преценявани и от тази гледна точка. Доказателствената стойност на тези обяснения в частта им досежно авторството на инкриминираното деяние е косвена, тъй като А.С.Р. не е очевидец на обстоятелството кои измежду лицата, за които твърди, че са били в близост до местопрестъплението, са влизали в двете къщи.Тези обстоятелства той не е възприел пряко, а възпроизвежда разказ на свид. Ш.К. /според който разказ впрочем Ш.К. също е сред лицата влизали в домовете на пострадалите/. На второ място, в съдебно заседание А.Р., в качеството си вече на свидетел няколкократно променя позицията си. Първоначално изрази желание да се възползва от разпоредбата на чл.119 НПК и отказа да дава показания, тъй като е брат на подс. Ю.С.Р. и на подс. Р.С.М.. В рамките на същото заседание заяви, че няма да се възползва от правата си по тази процесуална норма и, че ще даде показания по делото. При разпита си заяви, че не знае и не помни нищо, поради което обясненията му дадени в досъдебното производство пред съдия бяха прочетени по реда на чл.281, ал.2, вр. ал.1,т.2 от НПК. След прочитане на тези си обяснения А.Р. заяви, че прочетеното не е вярно и не помни това да се е случвало.

Тъй като се касае за косвено доказателство, то същото следва да се прецени в съвкупност с останалите доказателства по делото.

 Показанията на свидетеля В.К., началник на криминална полиция при ОД на МВР Плевен са в пряка връзка с обясненията  дадени пред съдия в досъдебното производство на А.С.Р.. Всъщност показанията на този свидетел в голямата им част възпроизвеждат обстоятелства които са му разказани от А.С.Р. към момента, в който последният е бил обвиняем по същото производство и с него са се извършвали т.нар. оперативни беседи. Ето защо и доколкото тези показания имат същият източник, а именно А.С.Р., те представляват косвено доказателство за обстоятелствата посочени от А.Р.. От показанията на свидетеля К. освен това се установява, че основната версия за по отношение на извършителите на престъплението е била, че те са лица, занимаващи се с кражба на кабели, т.к. в близост до домовете на пострадалите имало дупки от които очевидно е ваден кабел, които дупки обаче не били пресни. Във връзка с предположението, че инкриминираното деяние е осъществено от лица занимаващи се с кражба на кабели били извадени разпечатки за осъществени контакти от мобилни телефони в района на клетките на мобилните оператори обслужващи с.С. и от клетките по посока с.Б.. От разпечатките „излезли“  телефони, за които впоследствие е установено на кого се водят и информацията за ползвателите съвпаднала с това, че тези лица се занимават с кражба на кабели и са роми от гръцко потекло, живеещи в с.М.. След това било предприето задържане на тези лица и това били А. /т.е. А.С.Р./, Ю. „М.“/т.е. подс. Ю.С.Р./, К. /свид. К.К./ и др. От показанията на този свидетел се установява, че цялото понататъшно разследване е извършено възоснова на информацията, която полицейските органи са получили от А.С.Р., а също така и от брат му Ю., който също, по думите на свидетеля : „..постепенно склони да говори“. Пак по думите на свидетеля : „Това беше нормално негово поведение, тъй като това беше от значение за него във връзка с промяната на мярката му за неотклонение. А щом оказва съдействие на разследващите органи, тя ще бъде променена от г-жа К.“. Свидетелят К. освен това заявява, че Ю. е променил впоследствие частично показанията си при разпита пред съдия, като според него това е станало заради безопасността му. С Ю. повече не били работили, тъй като той  : „…даде показания пред съдия и се разбрахме, че той няма да промени тези си показания и така ги оставихме“.  По отношение на този свидетел, по искане на прокурора бе проведен и допълнителен разпит, в който К. твърди, че обясненията, които е дал Ю.Р. пред съдия са предшествани от няколко разговора с него, но твърди, че те са били проведени в присъствието на следователя.

Тоест от показанията на свидетеля К. е видно, че обясненията на подс. Ю.С.Р. дадени пред съдия в хода на досъдебното производство са резултат на договорка и обещание от страна на прокурора, че ще му бъде изменена мярката за неотклонение в по-лека, което потвърждава заявеното от този подсъдим в съдебно заседание, че горните обяснения е дал заради такова обещание. Всъщност той е и единственият подсъдим, който е с изменена мярка за неотклонение още от досъдебната фаза на производството.

По делото, по реда на чл.283 НПК е приобщен протокол за изготвяне на ВДС от 11.02.2011г., находящ се в материалите с гриф за сигурност. Същият е изготвен във връзка със звукозапис на разговор проведен между подс.А.С.Р. и гл. инспектор В.К., който предхожда разпита на А.С.Р. пред съдия. Разпитът е извършен в служебно помещение на МВР. Съдът намира, че този протокол е без съществено значение за разкриване обективната истина по делото, тъй като касае за разпит на обвиняемия към онзи момент А.С.Р. от полицейският служител В.К. и възпроизвежда всъщност дадените малко по-късно обяснения на А.С.Р. пред съдия, които са инкорпорирани към доказателствата събрани в хода на съдебното следствие чрез почитането им. Освен това, с оглед обстоятелството, че този звукозапис възпроизвежда разпит, съдът намира, че се касае за действие извършено от некомпетентен орган. Към този момент А.С.Р. е бил обвиняем и следствени действия с него е било възможно да се извършват само и единствено от следователя, респ. наблюдаващият прокурор. Този разпит не извършен по установения от НПК ред, а също така  е проведен и в отсъствие на защитника на обвиняемия към онзи момент А.Р.. В съдебно заседание вещественото доказателствено средство диск CD- ROM P-7-33 бе изслушан с оглед допусната техническа грешка при оформяне на протокола. С протоколно определение е извършена констатация, че в аудио записа А.Р. произнася „Р.“, а в протокола е отразено Визата.

По делото е изслушана и фоноскопна експертиза, изготвена от вещите лица инж. И.С. и Р.К., коята е със задача да се свали на хартиен носител текстът на проведения разговор от звукозаписния файл.

В хода на съдебното следствие и с оглед заявлението на свидетеля К.Р.К., че  не знае нищо по делото и, че всичко което е казал е било от страх, т.к. е бил задържан и е искал да излезе на свобода, на основание чл.281, ал.2, вр. ал.1,т.2 от НПК бяха прочетени дадените от него обяснения в хода на досъдебното производство в качеството му на обвиняем пред съдия /вж. том 2, л.58-60 от досъдебното производство/.

В тези си обяснения К.К. твърди, че в средата на м.ю. 2010г. се разбрал със Ш. / свид. Ш.К./, М.- сина на Л. /т.е. свид. М.К./ и А. М., който е брат на Г. /т.е. свид. А.А./, да отидат да крадат кабел. Обадил се на Р. ***/свид.М.М.Ш./, когото ползвали за шофьор.  Той дошъл около 20.00ч. в с.М., карал бял „***“. Същата вечер с тях тръгнала и друга група от с.М., които пътували с л.а. „***“, управлявано от Р. /подс.Р.С./. В тази група освен Р., били и  Г. /подс.М.А.А./, Ю. М. /подс.Ю.С.Р./ и Р. /подс.Р.Ш./.

Двете групи потеглили от с.М., спрели на паркинга в с.Б.. Там ги чакал А.С.Р. с л.а. „***“. Неговата задача била да е „отцепка“, т.е. да мине по пътя до с.С. и обратно за да провери за полиция.  Двете групи се разбрали помежду си къде ще копаят. Тази на К.К. в с.Д., а другата която пътувала с „***“- то на Р.С., в с.С..

Групата на К.К. спряла след с.Д., близо до разклона за с. К., където започнали да копаят. Намерили кабел, който издърпали с помощта на предварително приготвено алпинистко въже и около 05.00ч. се обадили на Р./свид.М.М.Ш./ да ги прибере. Той дошъл между 05.30- 05.50 ч., казал им, че другата група вече се е прибрала, за което са му се обадили по телефона и ги откарал до с.М..На другия ден предали кабела на пункт за вторични суровини в гр.Плевен, след което К.К. се срещнал в центъра на с.М. с М.К.. Той му дал 20 лв. от продажбата на кабела. След около час дошъл Р./подс.М.А.М./ и разказал, че не могли да намерят кабел, поради което влезли той и М./подс.Ю.С.Р./ в някаква къща, където вързали и ограбили една бабичка. Дал на К.К. 20 лв. и казал, че тези пари са от това. Вечерта отишъл при А.С.Р. /А./ и му разказал това, което чул от Р., а А. му казал, че знае за случилото се и да си мълчи.

При преценката на процесуалната стойност на прочетените обяснения следва да се съобрази и обстоятелството, че касае се за обяснения дадени в досъдебното производство от лице, което към този момент е имало качеството на обвиняем за престъплението предмет на настоящето наказателно производство.Ето защо въпросните обяснения са доказателствено средство, но и средство за защита, поради което не може да се приеме, че са дадени от непредубедено и незаинтересовано от изхода на делото лице.

В съществената им част, касаеща обстоятелството кои лица са влизали в домовете на пострадалите, К.К. не възпроизвежда свои непосредствени възприятия, а се позовава на разказ за случилото се, който е възприел от подс.Ю.С.Р.. Този разказ представлява т.нар. извънсъдебно признание, което е с косвена доказателствена стойност, която може да бъде съобразявана и да послужи като основа за постановяване на осъдителна присъда само при наличие на други доказателства в тази насока. Обясненията пред съдия на Ю.С.Р., прочетени в хода на съдебното следствие не са в този смисъл. Той твърди, че в домовете на пострадалите са влезли синовете на Л.- М. /свид.М.К./ и Ш. /свид. Ш.К./  М. „Р.“ /подс. М.А.М./, както и самият К.Р.К. с прякор Е..

Освен това, между горните обяснения приобщени към доказателствата събрани в хода на съдебното следствие по реда на чл.281, ал.2, вр. ал.1,т.2 от НПК и обясненията на А.С.Р., приобщени по същия процесуален ред са налице редица противоречия. Според обясненията на К.К., той и хората пътували с него- Ш.К., М.К. и А.А. изобщо не са спирали в с.С., а в домовете на пострадалите са влизали лица от групата пътуваща с л.а.“***“, а именно подс.М.А.М. по прякор Р. и подс.Ю.С.Р. по прякор М.. А.С.Р. ги чакал на „***“ с л.а. „***“

Според обясненията на А.С.Р. дадени пред съдия и прочетени в хода на съдебното следствие, в с.С. били слезли всички от двете групи с изключение на шофьорите, а в домовете на пострадалите са влизали Ш.К., М.А.М., Р.А.Ш. и М.К.. Той изпълнявал ролята си на „отцепка“ с л.а. „***“.

Обсъжданите по-горе обяснения на К.К. в определена степен кореспондират с обясненията на свид.А.А.М., дадени на досъдебното производство пред съдия /към онзи момент А.М. също е бил обвиняем за инкриминираното деяние/, които също бяха приобщени към доказателствата събрани в хода на съдебното следствие по реда на чл.281, ал.2, вр. ал.1,т.2 от НПК. А.М. обаче в съдебно заседание заявява, че всичко което е казал до момента по делото не е вярно, че е бил принуден да даде подобни обяснения защото А. /свид.А.С.Р./ му обещал, че ако даде тези обяснения ще бъде освободен, което в действителност се случило след два дни.

В тези си обяснения /том 2, л.30-31 досъдебното производство/ А.А.М. твърди, че на 13.07.2010г., около 20.30-21.00ч. видял бял автомобил, марка „***“, управляван от Р./свид.М.М.Ш./, в който автомобил се качили Ш.К.,  брат му М.К. и А. „М.“ /свид. А.А.А./. Автомобилът потеглил към центъра на с.М.. Малко по-късно свидетелят твърди, че видял пред дома на брат си М. черен автомобил, малък, с две врати. След около 10-15 минути в тази кола се качили подс.Р.А.Ш., М. „Г.“/подс.М.А.А./, братът на А.А.М.- подс. М.А.М. и подс.Ю.С.Р.. Натоварили  лопата и също потеглили към центъра на с.М.. На следващата сутрин около 09.00ч. свидетелят се видял със Ш.К., попитал го къде са ходили и дали са изкарали нещо, при което Ш. отговорил, че не са извадили кабели, а са влизали в две къщи и са взели около стотина лева. Тоест по отношение на авторството на престъплението тези обяснения са също с косвена доказателствена стойност, тъй като свидетеля се позовава на разказани му от Ш.К. обстоятелства, без конкретика кои измежду лицата потеглили за с.Стежарово са влизали в домовете на пострадалите.

В хода на съдебното следствие, по реда на чл.283 НПК е приобщен протокол от 11.05.2011г. за изготвяне на ВДС /л.3552 от материалите съдържащи класифицирана информация/, който всъщност отразява извършен разпит от полицейският служител К.К. по отношение на обвиняемия към онзи момент К. Р. К. в служебно помещение на МВР. Този протокол възпроизвежда обясненията пред съдия, които малко по-късно К.К. *** и които обяснения бяха прочетени в хода на съдебното следствие. Съдът намира, че този протокол отразява  извършен разпит от некомпетентен орган, тъй като към момента на провеждането му К.К. е бил привлечен като обвиняем и е имал защитник. Органът, който извършва разпита е полицейски служител, а не  разследващия следовател или наблюдаващ прокурор. Разпитът е проведен и в отсъствие на защитника на обвиняемия тогава К..

В съдебно заседание свидетеля Ш.Ю.К. заявява че не знае нищо за случая и, че на инкриминираната дата не е ходил в с.Д..

Същата е позицията на М.Ю.К..

Показанията на свидетеля М.М.Ш. от докъдебното производство са приобщени към доказателствата събрани в хода на съдебното следствие по реда на чл.281, ал.4 вр. , ал.1, т.2 НПК, т.к. при разпита си този свидетел заявява, че познава подсъдимите само по физиономия и не си спомня да е возил някога синовете на Л..

В показанията си от досъдебното производство свидетеля М.Ш. твърди, че през м. ю. 2010г. е возил с л.а. “***“, собственост на баща му, лицата К. по прякор Е.,  синовете на Л.- М. и Ш., както и А. по прякор М., за да крадат кабел. Твърди, че е закарал същите след  с.Д., по пътя към гр.Н., в района на разклона за с.К.. Изчакал известно време и отишъл да ги вземе когато му се обадили.Твърди, че не били изкопали кабел, но въпреки това му платили разходите за пътя и горивото. Между тези показания и прочетените обяснения от досъдебното производство на К.К. е налице противоречие, т.к. К. твърди, че са откопали кабел, издърпали го с помощта на алпинистко въже и впоследствие са продали същия. Налице са и противоречия с прочетените обяснения на А.Р., който твърди, че всички са слезли на едно и също място, на изхода за с.П..

След прочитане на горните показания, свид.Ш. заяви, че не ги поддържа, както и, че никога не е возил тези лица до където и да е, което негово твърдение се опровергава от посочените дотук гласни доказателства.

Показанията на свидетелите Е.О.С., Н.П.М., Р.Р.Ш. и  С.М.М. дадени пред съда, както и прочетените такива по реда на чл.281, ал.4 вр., ал1,т.1 и т.2 от НПК касаят извършени след инкриминираното деяние разпоредителни действия с л.а. „*** 106“ с ДК№ ***, за който обвинението твърди, че е използван при извършване на деянието, което е предмет на делото.

От съвкупната преценка на тези показания се установява, че посоченият по-горе лек автомобил първоначално е бил собственост на свидетеля Е.О.С.. През м.март или април 2010г. този свидетел извършил замяна на автомобила си с лице от ромски произход, представило се като Р. ***, който му предоставил „***“ и доплатил още 200 лв. за „***“-то. Не съставили никакъв договор помежду си. Свид. Р.Р.Ш. през м. 07.2010г. придобил л.а.“*** 106“ от подс. Р.С.М., с когото направили замяна като му предоставил л.а.“***“. Още същият ден Р.Ш. направил нов „бартер“, като разменил предоставеният му л.а.“*** 106“ за „***“ тройка със свидетеля С.М.М. . С.М. от своя страна продал въпросния автомобил на свидетеля Н.М.. Всички тези замени и продажба не били оформени по предвидения от закона ред и ставали само възоснова на устни уговорки. Автомобилът „***“ бил предоставен от свид. Н.М. на полицейските органи за извършване на съответни експертизи, при които не са установени следи, свързващи този автомобил с деянието предмет на наказателното производство.

От показанията на свидетелите се установява, че докато л.а. „***“ е бил във владение на подс. Р.С.М., задният контролен номер бил зацапан с тъмно вещество.

С показанията на свидетелят С.Б.П. се установява, че в качеството му на младши полицейски инспектор при РУП Левски, през 2010г., но на дата която не помни, бил нощен обход в района на селата Б., Б. и С. заедно със свидетеля К.К.К.. Към 02.00-02.30ч. спрели за проверка автомобил „***“, който преминавал през с.С. в посока с.П.. При проверката установили, че вътре пътуват 4 лица, единият от които нямал лична карта. Поради горното след справка с дежурния му бил съставен акт за установяване на административно нарушение. Свидетеля твърди, че това лице е било от с.М., както и още един от пътуващите в автомобила. В автомобила установили също така наличие на лопата и въже и на въпрос за какво са нужни тези вещи, лицата отговорили, че отивали  на някакъв рибарник в гр.Пордим при условие, че по пътя по който се движели няма как да стигнат до гр.Пордим.

Показанията на С.П. кореспондират с тези на К.К.К., мл. полицейски инспектор при РУП Левски, обслужващ с.С.. От показанията на К., освен факта на извършената проверка, за която свидетелства П. и обстоятелството, че на един от пътниците е съставен акт за установяване на адм. нарушение се установяват и обстоятелства свързани с оплаквания на пострадалата Р.М., които той твърди че е възприел около месец преди инкриминираното деяние, за това, че през една нощ чула хлопане и видяла силует на човек в близост до домът и, а на сутринта като станала видяла, че има изкопани множество дупки. Това е свидетелят, към който се обърнал Г.Д., съсед на пострадалите, който на 14.07.2010г.  се разтревожил от това, Р.М. не се отзовава на повикванията му. К. посетил първо домът на М., а после и на М.И., възприел обстановката в обитаваните от тях помещения и констатирал смъртта на двете жени, след което извикал дежурната следствено-оперативна група и участъковият лекар.

Съдът счита, че показанията на свидетеля Т.Й.Н.,*** само частично способстват за разкриване на обективната истина по делото. От тези дадени в хода на съдебното следствие непосредствено пред съдебния състав, както и от прочетените такива от досъдебното производство на основание чл.281, ал.5, вр. ал.1,т.2 пр. 2 НПК се установява, че този свидетел заедно с колегата си М.М. е изпълнявал задълженията си във връзка с провеждана на 26.06.2010г. специализирана полицейска операция, при която в района на пътя между с.К. и с.Л. спрял за рутинна проверка л.а.“*** 106“ с рег. № ***, управляван от Р.С.М., в който пътували общо 5 лица. В прочетените показания от досъдебното производство този свидетел твърди, че  при направената проверка на документите на пътуващите в автомобила установили, че водачът Р.С.М. и управлявания от него автомобил, както и документите на С. Р.М. били изрядни. Другите лица не носели със себе си лични документи. След справка в ОДЧ установили, че това са лицата М.М.С., С. М.С. и А.М.С., по отношение на които били съставени актове за нарушение на ЗБЛД. При проверката било установено, че лицата, които се возели на задната седалка били стъпили върху права лопата, а задната регистрационна табела на автомобила била зацапана с нещо черно, за което водача дал обяснение, че това са го направили деца, тъй като автомобила стоял на улицата. В показанията дадени непосредствено пред съдебния състав свидетелят обаче твърди, че в автомобила се возели част от подсъдимите като посочва освен водача на автомобила Р.М. и подсъдимите Р.А.Ш. и М.А.М.. Свид. Н. твърди, че не е съставил акт за зацапания номер, тъй като същият се е четял, т.е. бил е видим.

С протоколно определение от 01.06.2012г. бяха изискани от РУП Пордим наличните при тях административно наказателни преписки по ЗБДС по отношение на всички подсъдими по делото. В резултат на това по делото постъпиха единствено  два бр. копия от  наказателни постановления, и двете издадени единствено по отношение на подс. М.А.А. /л.387 и 388 от том 2 на съдебното производство. От същите е видно, че М.А. е санкциониран двукратно за нарушение на чл.7, ал.1 от ЗБЛД, като първото нарушение е констатирано на 10.06.2010г. около 20.30ч. в с.Коиловци, ул. „*********“ № 7, а второто на 29.06.2010г., около 10.55ч., в с.М., ул.“*******“ /т.е. не по времето и мястото както сочи свид. Н. в показанията си/. От придружителното писмо е видно, че за останалите подсъдими няма издавани наказателни постановления за нарушения на  ЗБЛД, което прави недостоверни показанията на този свидетел във връзка с обстоятелството, че в автомобила освен подс.Р.М. са пътували и други лица измежду подсъдимите. Ето защо съдът намира, че показанията на този свидетел имат доказателствена стойност само досежно обстоятелството, че към дата 26.06.2010г. л.а. „*** 106“  с рег. № *** е управляван от Р.С.М. и задната регистрационна табела на този автомобил е била зацапана, но номерът е бил видим.

Обстоятелството, че л.а.“*** 106“ рег. № *** е управляван от Р.С.М. и към 14.06.2010г. се установява от показанията на свидетеля М.Й.И.. Същият е служител на РУП Б. и работи като инспектор пътен контрол. Твърди, че на 14.06.2010г. около 15-16ч., с колегата си К.Р. извършвали обход на селски район с. Бяла вода- с.К. и в посока разклона за гр.Н. и гр.Б. забелязали лек автомобил, спрял на необичайно място- след завой и в район с гъста растителност и перпендикулярно на пътното платно.Автомобилът марка “*** 106“ рег. № ***  тъкмо потеглял в посока разклона и бил спрян за проверка. Водач бил Р.С.М. и в него пътувал М.А.А.. Автомобилът бил чист, полицейските служители не забелязали нищо нередно по него и в проверяваните лица, които заявили, че пътуват за гр.Б.. За случая била съставена докладна записка.

Показанията на този свидетел напълно кореспондират с показанията на свидетеля К.Р.,***, който е участвал в горната проверка. Този свидетел допълва показанията на колегата си с обстоятелството, че  Р.М. и М.А. заявили, че пътуват за гр.Б. за закупуване на кон, но били объркали пътя.

От показанията на свидетеля Г.Б.Г., участъков лекар на с.С. се установяват обстоятелства свързани с местопроизшествието към момента на откриването му. След като бил уведомен за станалото, той посетил домовете на двете пострадали около 17.30- 18.00ч. Намерил ги с вързани ръце, крака и уста, констатирал смъртта, която според него е настъпила от асфикция.

Показанията на свидетеля Г.Д.П. кореспондират с тези на К. и Г.. Той е лицето което първо е установило извършеното по отношение на пострадалите престъпление. Г.Д.П. бил съсед на двете пострадали. На 13.04.2010г. разговарял с пострадалата М.И. и я помолил да отиде на следващия ден за да обере джанките в двора и. На 14.07.2010г. около 11.00- 11.30ч. П. отишъл до дома на М.И., извикал няколко пъти и тъй като никой не му отговорил, решил, че пострадалата е на гости у съседка. Отишъл отново около 17.00ч., но отново не видял никой. Решил да провери дали М.И. не е на гости у съседката си Р.М., с която поддържали близки отношения. Направило му впечатление, че прозорецът на къщата обитавана от Р.М. е отворен. Влязъл в къщата и видял пострадалата лежаща на леглото, с вързани ръце и крака и безжизнена. Незабавно уведомил за станалото свидетеля К.К.К.,***.

Показанията на свидетелката Д.С. Печева не са от съществено значение за установяване на обективната  истина по делото.Същата работи в Домашен социален патронаж гр.Левски и е носила храна, вкл. и на двете пострадали, както в деня преди смъртта им, така и в деня, в който те са намерени мъртви. Заявява, че е оставила храната без да влиза навътре в домовете на пострадалите. Направило и впечатление, че домът на М.И. бил разхвърлян, но решила, че децата и подреждат и за това е така. Без съществена стойност са и показанията на свидетеля Р.Г., който също работи в социален патронаж. Този свидетел твърди, че е работел като шофьор и в деня когато е констатирана смъртта на двете пострадали е откарал свидетелката Печева до домовете им, но не е слизал от автомобила. Колежката му занесла храната, но не му споделила нещо необичайно да и е направило впечатление.

Показанията на свидетелката Д.П.К. са от значение за установяване размера на отнетите при извършване на инкриминираното деяние парични средства. Същата е съседка на пострадалите и твърди, че била упълномощена от тях да им взима пенсиите. От показанията и се установява, че Р.М. получавала пенсия в размер на 170,95 лв., а М.И. в размер на 163,30 лв. Последно пенсиите си получили на 08.07.2010г., като от горните пари свидетелката твърди, че не е заплащала нищо и е предоставила пенсиите на пострадалите в пълният им размер. С оглед наличие на противоречие в тази част на показанията, по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 НПК бяха прочетени показанията на тази свидетелка от досъдебното производство. От тези показания се установява, че Р.М. предоставила на свидетелката К. сумата от 50 лв. от пенсията си за да заплати телефон, ток и вода.От показанията на свидетелката се установява, че Р.М. държала парите си под дюшека, в стаята където спяла.

В хода на съдебното следствие по реда на чл.281, ал.1,т.4 от НПК бяха прочетени показанията от досъдебното производство на свидетеля А.И.И..  Същите са с косвена доказателствена стойност и с тях се установява заявление на свид. Ш.К. към момент, в който е бил обвиняем и задържан по същото наказателно производство. Същият заявил пред свидетеля с когото били в една килия, че : „…с тези кабели се е докарал до ареста“, че : „.. един от обвиняемите е казал пред полицията, че ги е карал до с.Жернов и там ги е оставил“, както и че ако се стигне евентуално до присъда по делото, ще гледа да извади брат си, за да му гледа детето, а другите ще ги натопи и ще ги вкара в затвора. Споделил, че е задържан за убийството на две бабички, твърдял, че е невинен и че нямало ДНК. От показанията на този свидетел се установява, че Ш.К. е общувал с другите задържани по същото дело при преминаването им по коридора на ареста на цигански език.

Показанията на свидетелят с тайна самоличност с идентификационен номер 13 са без съществено значение за установяване обективната истина по делото. От тях се установява, че А. /т.е. свидетелят А.С.Р./ бил силно притеснен от това, че брат му е задържан, тъй като имало опасност да го „издъни“. Свидетелят твърди, че А.С.Р. и братята му се занимават с кражба на „бакър“.

Свидетелят с тайна самоличност под № 12 твърди при разпита си пред съдебния състав, че след като се разбрало за убийството на бабичките от с.С., той гостувал в къщата на Р. /подс. М.А.М./, където освен него присъствали и  Ю.  М. /подс.Ю.Р./, А.-брат на Р. /свид. А.А.М./ и А. /А.С.Р./. Присъствала също така и съпругата на подс.М.А.М.. Свидетелят твърди, че говорили помежду си във връзка със задържането на „втората група“ – М.К., Ш.К., К.Ю. и Р.Ш. и казали, че са задържани заради тях, тъй като те били извършили престъплението. Ето защо „задължили“ А. /свид. А.С.Р./ да си продаде белия бус, тъй като в него имало някакви доказателства. Това го накарали да направи свид.А.А.М. и подс.Ю.С.Р.. След около седмица, А. продал буса си на вторични суровини „само и само да няма доказателства“. Р. /подс.М.М./ казал на подс.Ю.Р., че не го интересува какво ще стане с другите и, че очаква всеки момент някой да го натопи.

Тези показания не се кредитират от настоящият съд. По делото няма данни при извършване на инкриминираното деяние да е използван бял бус, собственост на свид. А.С.Р.. Видно от прочетените обясненията на А.Р., дадени пред съдия в хода на досъдебното производство, той твърди, че е подсигурявал придвижването на двете групи, които се занимавали с кражба на кабели като е преминавал по пътя преди тях но, както се сочи и в обвинителният акт, с л.а. „***“, червена на цвят. Липсват и каквито и да е данни, от които може да се съди, че е възможно наличие на следи от местопроизшествието в използвано за извършване на престъплението превозно средство, т.к. от жилищата на пострадалите не са липсвали каквито и да е било други движими вещи, освен пари. На второ място, тези показания установяват т.нар. извънсъдебно признание. Липсва обаче конкретика кое лице или кои лицата измежду присъстващите са заявили, че са извършили инкриминираното деяние, а други лица са задържани заради тях. Установява се само, че свид. А.А.М. и подс.Ю.С.Р. са лицата, които накарали А. да си продаде буса „за да не ги разкрият“. По делото обаче няма налице обвинение по отношение на свид. А.М. или по отношение на А.С.Р.. Налице е обаче обвинение по отношение на подс. М.А.М., за който същият свидетел твърди, че е очаквал : „всеки момент някой да ме натопи“.

Свидетелят с тайна самоличност под № 17 твърди в показанията си, че във вечерта преди убийството, около 22.00ч., бял „*** 190“  взел от домът му К.Ю.. Свидетелят твърди, че К.Ю. и водачът на автомобила, когото не познава, тъй като не е от с.М., се занимават с кражба на кабели. Освен тях, като лица занимаващи се с кражба на кабели сочи А. Ж., брат му Р., който имал някаква тъмна на цвят кола „***“ или „***“, която изчезнала около времето, когато тези лица са били задържани. Свидетелят твърди, че не знае от къде крадат кабели, че отиват до „***“ с тези коли, а от там продължават пеша или с други коли. Свидетелят твърди, че двете групи се топят едни други. В едната от групите сочи А. „дето купува железата“, Е. и братята на А.-Р., Ю. и М.. Според свидетеля,  Р. твърдял, че А. е отишъл.А. пък твърдял, че Р. е бил виновен. Малко по-късно свидетелят казва, че е чул А. да твърди, че Р. е бил на друго място по време на убийството, а Ю. „М.“ е казал, че не е взел пари, че „те другите били вземали парите“, но не казал кои са тези другите. При разговор с А., последният казал : „аз нищо не съм направил, те другите каквото са правили, да си берат грижата“.От Р. бил чул, че не е бил там където е станало убийството, а някъде по-надолу и са били с друга кола.

Тези показания са с косвена доказателствена стойност, доколкото не възпроизвеждат преки впечатления на свидетеля от инкриминираното деяние, а дочути от него разговори и твърдения на свидетели и подсъдими по делото. Те съдържат и противоречащи помежду си твърдения досежно обстоятелството кои лица са участвали в извършване на инкриминираното деяние.

Свидетелят с тайна самоличност под номер 14 твърди в показанията си, че Г., брат му А., Ю. М. и Р. се занимават с кражба на кабели като по времето, когато е станало убийството на двете баби, извършвали такива в района на с.С., с. П. и с.Татари. Тези кражби извършвали през нощта и веднага след извършването им, карали кабелите в пунктове за изкупуване на метали. Возели се с техни коли, спирали на паркинга в с.Обнова. А. притежавал черен „***“, идвали и с „***“, и с „***“. Свидетелят твърди, че около седмица преди „случая“, служители на КАТ са спирали за проверка автомобил, в който се возили Г., брат му А. и лице на име П.. Г. не е имал лична карта, поради което му бил съставен акт. Свидетелят твърди, че от Г. и брат му А. знаел, че те са вадили кабел „БТК“ точно на това място, където е станало убийството на бабите. Свидетелят твърди, че вечерта преди убийството или в някой от дните около тази дата ги бил виждал да се събират на „***“ вечерта преди 24.00ч. Тогава А. бил с черното „***“.

Налице е и противоречие в показанията на този свидетел с останалите гласни доказателства досежно твърдението, че вечерта преди извършване на инкриминираното деяние, като  видял подсъдимите да се събират на „***“, черното „***“ било управлявано от А. /т.е. свид.А.С.Р./.  От тези показания не се установява кои лица са влизали в домовете на пострадалите, а единствено обстоятелството, че подсъдимите са се занимавали с кражба на кабел в този район.Свидетелят не твърди да е очевидец на  престъпленията извършвани от посочените по-горе места и не е ясно откъде знае в кои райони и какво точно крадат посочените от него лица. Във връзка с твърдението му, че още през нощта на кражбите въпросните кабели се предавали в пунктове, по делото също няма доказателства подсъдимите да са предавали цветни метали в пунктове в околността.

Свидетелят със защитена самоличност под №15 в показанията си твърди, че присъствал на погребение на роднина на подс.Р.С.М.- жена на име С., чиито съпруг се казва С.. По време на погребението Р. говорил, че трябва да изкара от ареста брат си А. /свид. А.С.Р./, тъй като се опасявал да не го издаде. Към този момент Р. бил продал своя лек автомобил на лице с прякор Негъра от с.Т. за да прикрие следите от престъплението. Казал, че единият от извършителите на убийството на старите жени е Р., а другият-М. /подс. Ю.С.Р./. Твърди, че Г./подс.М.А.А./ не бил с тях. Р. и М. Р. /подс.М.А.М./ събирали пари от присъстващите на една сватба, които били предназначени за това да бъде освободен брат му А.. После се чуло, че А. ги бил издал всичките. Тези показания като фактология кореспондират частично с част от събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства. В тях е налице обаче и различие досежно обстоятелството кои лица са осъществили изпълнителното деяние на престъплението, което е предмет на настоящето производство. Освен това, във връзка с твърдението, че въпросните обстоятелства са възприети от свидетеля по време на погребение на роднина на подс.Р.С.М., а именно жена на име С., по искане на защитата бе изискан препис извлечение от акт за смърт за лицето С.Ю. С. /л.573,том 2 от съдебното производство/ от който се установява, че тя е починала на 26.04.2008г., т.е. преди повече от две години от инкриминираното деяние.

 Свидетелят М.Н.А. е разпитан от съда по искане на защитата в лицето на адв. Ю.А.. Свидетелят твърди, че е бил разпитван по настоящето производство в досъдебната му фаза, че се е съгласил да стане свидетел под въздействие на А. /свид. А.С.Р./, който му дал 40 лв. и го закарал от с.М. до гр.Плевен. Обещал му, че самоличността му ще бъде запазена в тайна и го накарал да каже, че е видял определени лица да минават покрай домът му с автомобил, и че са отивали да крадат „бакър“. От лицата които му посочил, по прякор познавал само двама- Р. и Р., но твърди, че в действителност не бил виждал никой от тях. Същият свидетел твърди, че след това бил каран от свидетеля А.С.Р. за разпит и до гр.Левски. Това станало, след като в с.М. се разчуло за убийството.

Предвид заявеното от този свидетел, че е разпитван като защитен такъв и с оглед заявлението на защитата в лицето на адв.Ю.А., че това е свидетеля разпитан като анонимен такъв в хода на досъдебното производство под № 18, съдът след констатация, че това е така и с оглед обстоятелството, че се касае за показания от досъдебното производство дадени пред съдия, както и предвид противоречието им с тези от съдебното следствие, прочете по реда на чл.281, ал.1, т.1 от НПК тези му показания /л.61-62, т.4 от досъдебното производство/. В същите свидетелят с идентификационен № 18 твърди, че две вечери преди да се чуе за убийството в с.С., свидетелят минал покрай къщата на М.А. /тоест собствената си къща!/ Бил спрял да си оправи поводите на коня и видял, че пред къщата са спрели два автомобила- „*** 190“ и черно „*** 106“. В двора на къщата били М. /т.е. самият свидетел/, Р., М., Г., Е. и на Л. двамата синове- М. и Ш.. Те карали М. да ходи да краде с тях в с.С. и му искали пари за горивото на автомобилите.М. отказал защото нямал пари и отказал да краде. След отказа останалите си тръгнали и на следващата сутрин се разчуло за убийството на двете жени в с.С.. Освен заради обстоятелството, че свидетелят М.А. се отрича от тези си показания с твърдението, че ги е дал под въздействието на А.С.Р., който му платил, налице са и други основания, поради което същите не следва да бъдат кредитирани. На първо място това е обстоятелството, че свидетелят разказва за себе си от трето лице като очевидец на разговора, а не като участник в него и на второ място, защото в показанията му от досъдебната фаза е налице съществено противоречие досежно времето когато се е случил въпросния разговор. В началото на тези си показания свидетелят твърди, че това се е случило две вечери преди да се чуе за убийството, а в края на показанията си заявява, че в с.М. се е чуло за убийството на двете баби на следващата сутрин. Освен това от тези показания се установяват единствено част от лицата, които са се готвили да пътуват към с.С., но не и обстоятелства свързани със случилото се на датата на инкриминираното деяние, както и действията на посочените от този свидетел лица на въпросната дата.

Тук следва да се посочи, че и свидетелите Ю.А.И. твърди, че показанията и от досъдебната фаза на производството също са дадени поради оказано върху нея въздействие от страна на А.С.Р., който и предложил пари за да заяви, че е чула разговор в дома на М.А.М., от който става ясно, че М. е участвал в извършване на убийството, което обстоятелство не било вярно. Между свидетелите Ю.И. и М.А. от една страна и свид.  А.С.Р. от друга, бяха проведени очни ставки за изясняване на обстоятелството дали А.Р. име оказвал въздействие за да дадат показания в хода на досъдебното производство. При тези очни ставки никой от свидетелите не промени показанията си до момента от съдебното производство.

Такива твърдения прави и подс.Ю.С.Р. по отношение на обясненията си от досъдебното производство като казва, че е дал същите под въздействието на брат си А.С.Р. и след обещанието от негова страна, че ако заяви тези обстоятелства пред съда, ще бъде изменена и мярката му за неотклонение, което действително станало.

За оказано въздействие от страна на А.С.Р. говори и свидетелят А.А.М., чиито обяснения от досъдебното производство, дадени в качеството му тогава на обвиняем пред съдия са обсъдени по-горе в настоящите мотиви.

Показанията на свидетеля със защитена самоличност под № 19 от досъдебното производство, дадени пред съдия, бяха прочетени по реда на чл.281, ал.1,т.4 НПК с оглед заявеното от прокуратурата, че не може да осигури явяването му. Касае се за два разпита / л.66-67 и л.75 от том 4 на досъдебното производство/. Свидетелят твърди, че е бил задържан в следствен арест гр.Плевен в килия, която се намирала между килиите на задържаните за убийството в с.С.. Чул как един от задържаните по това дело- М., тръгнал да иска среща със следователя за да си признава.Разговарял  „през стените на килията“ с Е. /свид.К.Р.К./ и му казвал какво да каже при разпита си, а именно, че не са убили бабичките, а отишли да копаят кабел в съседно село. М. споменавал при разговорите си лице от с.В.. с бял „***“, с когото отишли да видят каква е обстановката на мястото, където копаят кабел- в района на с.С.. Били ходили в това село и направили дупки, но не успели да извадят кабел, тъй като били засечени от служители на полицията. Един от шестимата които участвали разбрал, че някакви бабички са  „накиснали“ пред полицията и някой от групата решил да отидат да потърсят сметка на бабичките.Отишли и ги били. Е. /К.Р.К./ лично бил завързал едната или двете бабички.Един от задържаните предложил да се договорят и чрез жена си да осъществи връзка с другите обвиняеми, да си уточнят показанията и да казват само за кражбата на кабел, но не и за грабежа. Според свидетеля, някой който им съдействал при кражбите карал джип „Чероки“, а предложението да се търси сметка на бабичките било на Р.Ш.. В показанията си от допълнителния разпит свидетелят твърди, че е бил в една килия с М., той си говорил на цигански с останалите обвиняеми, но използвал специфичен диалект. Разговорите се провеждали през отворените прозорчета на килиите. М. се карал на другите защо са отишли в с.С. да копаят кабел, предлагал им да се предадат. От разговорите се разбирало, че Е. /К.К./ е влязъл и завързал бабичките по предложение на Р.Ш.. Ш.К. изобщо не бил с тях и не знаели защо е задържан. Тези показания също са с косвена доказателствена стойност, възпроизвеждат разговори между част от обвиняемите към онзи момент, осъществяван в арестните помещения на цигански език. В тези показания се сочи като пряк извършител на престъплението свид. К.К., с чиято сестра живее на съпружески начала свид. А.С.Р., основният според обвинението свидетел. Не може да се установи кой точно М. има предвид свидетеля- подс.М.А. или подс. М.М..

Впоследствие прокуратурата осигури явяването на този свидетел и същият бе разпитан непосредствено от  настоящия съдебен състав. По същество непосредствено дадените показания са идентични с прочетените от досъдебното производство. От тези показания може да се направи извод с кой от двамата подсъдими с лично име М. е бил свидетеля в една килия, тъй като твърди, че преди това е бил заедно с брат му А., т.е. това е подс. М.А.А.. От показанията на защитения свидетел се установява, че А.А.А. не е споделял нищо във връзка с престъплението за което е бил задържан. Другото различно обстоятелство което свидетелят заявява е, че е бил посъветван от дознател да разкаже обстоятелствата, които е чул от М. : „пред прокурора и съдията, можем да ти издействаме някакво споразумение, да лежиш условно или да те осъдят на изтърпяното в следствения арест.“

Показанията на свид. С.А.К. установяват т.нар. извънсъдебно признание от страна на подс. Р.А.Ш.К. твърди, че през 2010г. или 2011г. бил задържан в ареста и бил в една килия с подс.Р.А.Ш.. Той му разказал, че били тръгнали 5-6 човека за „бакър“, стигнали до някакви бабички, били ги и : „…там на едната май парцали в устата са и слагали, нещо такова ми е разказвал, държали са ги били вързани и са им взели парите от пенсията“. Свидетелят твърди, че това се е случило в с.Жернов, но уточнява, че поради изминалото време не е сигурен за селото. Свидетелят твърди, че по-късно в килията са докарали и други лица, роднини на Р. и те разговаряли помежду си, но на цигански език, който свидетелят не разбира. Твърди, че Р. казвал на другите задържани по същия случай, когато те преминавали по коридора на ареста: “Спокойно, не се притеснявайте, нищо не могат да ни направят“. Твърди, че е получавал заплахи във връзка с тези си показания от Р.А.Ш.. На въпроси зададени от защитата твърди, че не е наркотично зависим, както и, че мярката му за неотклонение е била изменена в „Домашен арест“ около месец и половина след като е дал тези си показания. Показанията на този свидетел са с косвена доказателствена стойност, тъй като той възпроизвежда обстоятелства, за които твърди, че са му разказани от подс.Р.Ш.. От тези показания не се установява кои други лица, освен Р.Ш. са взели участие в инкриминираното деяние.

Във връзка с горните показания, по искане на обвинението, в хода на съдебното следствие бе разпитан свидетеля К.К., полицейски служител, работещ в отдел „Тежки криминални престъпления“ при ОД на МВР гр.Плевен.

Този свидетел твърди, че  С.К. сам потърсил контакт с органите на полицията, бил изведен от Коев от ареста със знанието на следователя и с разрешение на наблюдаващия прокурор. Коев твърди,че пряко не е работил с този свидетел.

Показанията на свидетеля В.Г. също са във връзка с показанията на свидетеля К.. Този свидетел твърди, че К. бил в килия заедно с Р.Ш., след което, около 10 октомври, бил преместен в килията на Г.. Свидетелят твърди, че познава К., че същият е наркоман и в този момент е бил в абстиненция, тъй като бил на метадонова програма, но метадонът му е бил спрян. Бил извеждан няколкократно за разговор със следовател. Според Г., К. му казал, че ще излъже за Р. за да бъде освободен от ареста. Впоследствие, в затвора се видял с Р. и разбрал за показанията на К., който след даване на показанията си против Р.Ш. бил освободен от ареста.

Свидетелят Н.Г.Й. дава показания, които кореспондират с тези на Г.. Този свидетел твърди,че  през 2010г. бил задържан за 72 часа и бил доведен в съда за производство във връзка с мярката му за неотклонение.С него бил и С.К., който му казал, че е „изпържил“ едни момчета и сега си отива. Свидетелят уточнява, че под „изпържил“ имал предвид, че е излъгал пред следователя за извършено от негов съкилийник престъпление.. Бил казал това на следователя и сега щели да му изменят мярката. Според свидетеля мярката за неотклонение на К. била изменена в домашен арест и той действително бил освободен.

С оглед проверка показанията на свидетелите В.Г. и Н.Й. бяха изискани справки от Сектор „Арести“, ОС „ИН“ Плевен /л.564,565 и 567, т.2 от съдебното производство/. От първата справка се установява, че С.К. и свид. Н.Г.Й. са извеждани за представяне пред ОС Плевен и върнати в ареста по едно и също време- 30.11.2010г. от 13.30ч. до 16.05ч., което кореспондира с изложеното в тази насока от свидетеля Н.Й.. От втората справка е видно, че С.К. е бил настанен в килия ** на 17.09.2010г. с Р.А.Ш., а на 11.12010г. е преместен в килия **, в която до този момент са били настанени В.Г. и С.М.С.. Това кореспондира с показанията на К. досежно обстоятелството, че е бил в една килия с Р.Ш. и с показанията на свид. Г. досежно обстоятелството, че е бил след този период в една килия с К.. Третата справка е изготвена от лекар при Сектор „Арести“. От нея е видно, че при първоначалния медицински преглед при задържането на К. /17.09.2010г./ е поставена диагноза абстинентен синдром. По време на задържането му в ареста е приемал по 3 мл.г. метадон дневно за период от около 10 дни до изчерпване на метадона. Горното кореспондира с твърдението на свид.Г., че към момента в който е бил в една килия с К. /11.10.2010г./, на последният е бил спрян метадона и същият е бил в абстиненция. Тази справка опровергава твърдението на К., че не е бил наркотично зависим. Показанията на свидетелите Г. и Й., в съвкупност с посочените по-горе изискани от съда писмени доказателства поставят под съмнение достоверността на свидетелските показания на К. и неговата непредубеденост.

Между свидетеля К. от една страна и свидетелите Н.Й. и В.Г. от друга, бяха проведени очни ставки, при които никой от тях не промени първоначалните си показания.

Показанията на гр. ищец и частен обвинител С. А.М., дъщеря на пострадалата Р.М., по принцип се кредитират от съда. От тях се установяват обстоятелства свързани с обсноваването на предявения граждански иск- доброто здравословно състояние на пострадалата Р.М. преди смъртта и, близките и отношения с гражданската ищца. Установяват се също така и обстоятелства свързани с местопроизшествието и събития, случили се преди инкриминираното деяние, които са с косвена доказателствена стойност. М. твърди, че майка и Р.М. живеела предимно в лятната кухня, заключвала се вечер, спяла на светната лампа и имала куче, което било наме*** убито при огледа на местопроизшествието. Прозореца на вратата на лятната кухня  бил счупен, поради което свидетелката изказва предположението, че от там е отключена входната врата и са проникнали извършителите. Установява се, също така, че М. получавала пенсия в размер на 175 лв., от които давала около 50 лв. на друга жена, за да и плаща консумативите за ток и вода. Остатъка от парите си държала под дюшека на леглото в лятната кухня, където спяла.М. ползвала услугите на социален патронаж, които и осигурявали храна. М. твърди, че няколко месеца преди случилото се /м. декември или януари 2010г./ около къщата на майка и се появили ровове, за които Р.М. и казала,че е чула,че се копае, но не били хора от БТК. Тогава бил прекъснат телефона и, но впоследствие връзката била оправена. М. разказала за случай, когато през нощта някой почукал на прозореца и й тя много се изплашила.

В този смисъл са и показанията на гр. ищец и частен обвинител А.А.Т., също дъщеря на пострадалата М..

От нейните показания се установява обстоятелството, че лятната кухня обитавана от майка и се състои от две стаи, които били намерени разхвърляни, а ключовете за къщата, която се намирала по-нагоре от въпросната лятна кухня, били намерени по пътеката към дома на пострадалата М.И.. Свидетелката твърди, че майка и е получавала пенсия в размер на 171 лв., като към момента на смъртта и била дала 50 лв. на жена на име Д., която и плащала консумативите, а 120 лв. и още други заделени 50 лв. държала при себе си, в портмоне под дюшека на леглото си.Свидетелката твърди, че въпросното портмоне било наме*** празно и не е констатирала липса на други вещи. Т. също възпроизвежда разказа на Р.М. за обстоятелството, че една нощ през м. декември някой и бил чукал на прозореца, което много я изплашило.

Показанията на частния обвинител Й. Д. дадени пред съда, а също и тези от досъдебното производство прочетените по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 НПК също са с косвена доказателствена стойност. Същият е наследник на пострадалата  М.И. и е възприел обстановката на местопроизшествието в домът и след извършения оглед. Твърди, че майка му е държала парите си в буркан в мазето на къщата, както и че не е открил липсващи вещи или парични средства. От показанията му се установява, че след инкриминираното деяние е намерил разхвърляни лятна кухня и първи етаж на къщата и изказва предположение, че в къщата е проникнато след счупване на прозореца, което кореспондира с данните от протокол за оглед на местопроизшествие и протокола за допълнителен оглед на местопроизшествие, приобщени към доказателствата по делото по реда на чл.283 НПК.

Показанията на свидетелките Д.М.С. /живееща на съпружески начала с подс. Р.С.М./ и М.Е.А. са без съществено значение за установяване обективната истина по делото. От показанията на тези две свидетелки се установява единствено обстоятелството, че Д.С. живее на съпружески начала с Р.М. и имат 10 годишен син. И двете свидетелки твърдят, че Р.М. се занимава с животновъдство, притежава животни и продава мляко, с което си осигурява доходите.

Заключението на вещото лице инж. Ч.М.Ц. по изготвената комплексна техническа експертиза касае  местоположението и движението на абонати с № ********** и №0******** на датата на извършване на престъплението във връзка с тезата на обвинението, че телефоните с въпросните номера са ползвани от А.С.Р. /**********/ и Ю.С.Р. /0********/. /Въпреки, че в заключението са налице данни и за проведени телефонни разговори от други абонатни номера, в обстоятелствената част на обв. акт обвинението се позовава единствено на хронологията на проведените разговори между посочените по-горе два абонатни номера за обосноваване на обвинителната теза, с което поставя и рамките на предмета на доказване по делото/. От изисканите в хода на досъдебното производство от мобилните оператори писмени доказателства се установява, че абонат на № ********** е А.Р.Я./ жената живееща на съпружески начала с А.С.Р./, а на № 0******** Ю.С.Р.. От експертизата и от разпита на вещото лице е видно, че клетка с обозначение VT 55152 обслужва района на с.С., а клетка  VT 50481- района на с.М. и землището около него. Този вид клетки обслужват район с радиус около 5-6 километра.От експертизата е видно, че в 22.20ч. на 13.07.2010г., абонат с № 0878 522 593 се е намирал в района на клетка VT 55 152. В 03.32ч. на 14.07.2010г. е бил в район на неизвестна клетка, а в 03.43ч. на същата дата,отново в района на клетка VT 55 152. За № 0******** е видно, че към 22.20ч. абонатът се е намирал в района на неизвестна клетка. В 03.32ч. на 14.07.2010г.- в района на клетка VT 55 152 /с.С./ и в 03.43ч. на същата  дата, отново в района на клетка VT 55 152/ с.С./.От предоставените разпечатки е видно, че абонатът ползвал номер ********** се появява в района на клетката на с.С. в 22.20ч. на 13.07.2010г., като към 22,39ч. на същата дата вече се намира в зоната на покритие на неизвестна клетка. В 03.32ч. на 14.07.2010г. абонатът с номер ********** се намира в района на неустановена клетка и получава входящо обаждане от абонат с № 0877 706679, който се намира в района на клетката на с.С.. В 03.43ч. на 14.07.2010г. абонатът с номер ********** осъществява обаждане към абонат с номер 0******** в зоната на покритие на клетката в с.С..

Това заключение кореспондира отчасти с твърденията на свидетеля А.С.Р. от прочетените в хода на съдебното следствие негови обяснения, дадени в досъдебното производство пред съдия, които касаят ролята му на „отцепка“ и осъществените телефонни обаждания във връзка с тази му роля на 13.07-14.07.2010г. В тези си обяснения обаче свидетелят твърди, че той и съпругата му разполагат с телефони на „Вивател“, но не посочва номерата им и не конкретизира кой точно телефон е използвал във въпросния период. По отношение на № 0********, за който обвинението твърди, че е ползван по време на инкриминираното деяние от Ю.С.Р., по делото са ангажирани гласни и писмени доказателства от страна на защитата, с които се поставя под съмнение обстоятелството, че Ю.Р. е лицето ползвало въпросният телефонен номер към 13-14.07.2010г. Самият подсъдим, в обясненията си пред настоящия съдебен състав твърди, че към датата на инкриминираното деяние не е ползвал телефон с номера посочен по обвинителния акт, тъй като го е бил изгубил. Твърди, че в този период е ползвал СИМ карта издадена от М-тел на негово име и телефонен апарат, който му е закупен от свидетелката П.К.П.. Тези негови обяснения кореспондират с показанията на свид. П.К.П.. От нейните показания се установява, че познава Ю.С.Р., който се грижи за неин наследствен имот в с.М.. Свидетелката твърди, че през 2010г. изгубила връзка с Ю.Р. и при среща с него, той и казал, че е изгубил GSM-а си, затруднен е финансово и не може да си купи нов. Тогава свидетелката отишла заедно с Ю.Р. в офис на М-тел, там била издадена СИМ карта на името на подсъдимия, а свидетелката е закупила и заплатила апарат.

По искане на защитата е изискана справка от „Мобилтел“ ЕАД гр.София /приложена на л.791, том 3 от съдебното производство/ от която е видно, че Ю.С.Р. е регистрирал карта „Мтел Прима“ с номер 0******** на 28.04.2010г. и няма данни да е закупувал апарат, което кореспондира с неговите обяснения досежно това обстоятелство, както и с показанията на свидетелката П..  По делото няма данни при извършеното претърсване и изземване, във владение на  Ю.Р. да е намерена СИМ карта с № 0********. Ето защо съдът намира за недоказано обстоятелството, че към момента на деянието този телефон е бил ползван от подс.Ю.Р..

В хода на съдебното следствие, по искане на прокуратурата бе изготвена и техническа експертиза на иззетите като веществени доказателства при извършено претърсване  и изземване на 17.07.2010г от дом и помещения ползвани от А.С.Р. СИМ карта на Виваком, СИМ карта на Вивател, мобилен апарат  LG със СИМ карта на Вивател, СИМ карта №893800399184464228, мобилен телефон Нокиа 1112 и 1 бр. пластика от СИМ карта № 8935903210001685885. Задачата на експертизата е да установи в посочените мобилни апарати и СИМ карти, в позиция азбучник, кои имена на кои номера съответстват. От заключението са видни въведените в паметта на въпросните карти и апарати  телефонни номера, но не може да се направи извод за самоличността на ползвателите им, т.к. те фигурират единствено с малки имена, прякори /вероятно/ и единични думи, чието значение е известно само на лицето, което ги е въвеждало. Във връзка с изложеното в обстоятелствената част на обвинителният акт, че мобилен телефон с № 0******** е ползван от Ю.С.Р., следва да се отбележи, че в SIM карта на „Вивател“ с № 89359030012001089401, под № 13 в таблицата, срещу този номер е написано името Зилфия. В SIM карта на „Вивател“ № 89359030002003107178, в позиция 35 този номер е записан срещу името Малас.

От заключението на вещите лица доцент д-р П.Л. и д-р Д.Д. по приетата комисийна съдемномедицинска експертиза на труп № 130/10г.  е видно,че при огледа и аутопсията на трупа на Р.М. е установена картина на бързо настъпила смърт, чиято причина е  асфикция /задушаване/ в резултат на затискане /запушване/ на външните дихателни отвори. Установени са кръвонасядания и охлузвания в областта на глезените на долните крайници и китките на двете ръце, които са резултат от тъпа травма и отговарят да са причинени от връзване и силно пристягане в тези области. Другите констатирани кръвонасядания са резултат от тъпи травми- удари, блъскане и притискане, най-вероятно с ръце. Във връзка с времето на настъпване на смъртта, вещите лица са отговорили, че обстановката при която е намерен трупа- директно слънцегреене, висока околна температура, обстоятелството, че е бил облечен в дрехи, води до силна промяна в развитието на послесмъртните изменения, което затруднява определянето на по-точен час на настъпване на смъртта. Най-общо може да се посочи,че смъртта е в границите на първото денонощие и е настъпила след повече от 2-3 часа след последното нахранване.

Сходни са данните от комисийната съдебномедицинска експертиза за изследване на труп №131/10г. по отношение на пострадалата М.Н.И., изготвена от в.л. доц.,д-р П.Л. и д-р Д.Д.. От заключението е видно, че при огледа на трупа на М.Н.И. е установена картина на бързо настъпила смърт, причината за която е асфикция /задушаване/ в резултат на затискане /запушване/ на външните дихателни отвори. Установени са кръвонасядания и охлузвания в областта на устата, глезените и китките на двете ръце, които са резултат от връзване и стягане.Налице са и множество кръвонасядания и охлузвания по цялото тяло, които са резултат от тъпи травми- удари, блъскане, притискане, най-вероятно с ръце. По отношение на времето на настъпване на смъртта, вещите лица са дали заключение, че тя е настъпила в период от 18-22 часа преди огледа на местопроизшествието, който е извършен на 14.07.2010г. в 22 часа и не повече от 2-3 часа от последното хранене на пострадалата.

По отношение на двете тела е изготвена и приета по делото и комисийна петорна СМЕ, изготвена от в.л. доц. Д-р П.Л., д-р Д.Д., д-р С.К.,  д-р П.Д. и д-р Н.М., заключението по която, макар и по-подробно, не установява нови обстоятелства и напълно кореспондира с обсъдените предходни две СМЕ.

По делото е прието заключение по ДНК експертиза на веществени доказателства № 10 /л.77-83 от том 5 на досъдебното производство/, изготвена от в.л.М.Б.. Същата е изследвала иззети при огледа на местопроизшествие веществени доказателства- обтривки от ръцете и ноктите на пострадалите М.Н.И. и Р. Г. М., ръкавица и обтривка от дървен кол. От това заключение е видно, че е открит единствено ДНК материал, който принадлежи на пострадалите. Единствено по обтривки от нокти от дясна ръка на М.Н.И. и от ръкавица и обтривка от дървен кол  не е определен ДНК профил „поради процеси на инхибиция или крайно недостатъчно количество клетъчен материал“.

Сходни са резултатите и от заключението на в.л. М.Б. по ДНК експертиза на веществени доказателства /л.90-94, том 5 от досъдебното производство/. Тази експертиза е изследвала биологичен материал от веществени доказателства иззети при огледа на местопроизшествие, а именно от сезалово въже, колан и престилка, забР., стъкло и дръжка на мотика. По веществените доказателства е идентифициран единствено биологичен материал от двете пострадали. По обтривка от сезалово въже, престилка и обтривка на стъкло ,както и по обтривка от дръжка на мотика не е определен ДНК профил, като вещото лице сочи , че това най-вероятно се дължи на „процеси на инхибиция или крайно недостатъчно количество клетъчен материал“.

От заключенията на вещите лица психиатри- д-р А.А.А., д-р В.Д.В. и мед. психолог А.Г.А. по изслушаните комплексни психиатрични и психологични експертизи, изготвена по отношение на  подс. Р.А.Ш., Ю.С.Р., М.А.М., М.А.А. се установява, че се касае за психично здрави личности, липсват субективни и обективни данни същите да са страдали от психично заболяване в миналото. Към момента на деянието не са били в състояние на умствена недоразвитост, краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието и не са били лишени от  способността да разбират свойството и значението на извършеното и да ръководят постъпките си.

Заключението на вещото лице М.Д.М. по изготвената графическа експертиза, находяща се на  л.71, том 10 от ДП по принцип се кредитира от настоящият съдебен състав. Същата обаче е без съществено значение за установяване обстоятелствата свързани с предмета на доказване по делото.Това заключение касае авторството на писмена молба от 05.08.2010г., адресирана до следовател В.П., с която се иска осигуряване на защита за молителя и членовете на семейството му и се излага твърдение, че автори на инкриминираното деяние са М.К., Ш.К., К.К., А.А., Рамиз от Т. и др. от заключението е видно, че автор на въпросната молба е А.С.Р.. Действително горната молба може да се цени като писмено доказателство, но с оглед обстоятелството, че А.Р. след това е разпитан по съответен процесуален ред, то изложените в горната молба обстоятелства следва да се преценяват единствено от дадените от него обяснения.

По реда на чл.283 НПК по делото са приобщени като писмени доказателства 2 бр. протоколи за оглед на местопроизшествие от 14.07.2010г. /л.7-14 и л.45-52 от том 1 на досъдебното производство/ и фотоалбуми, съставляващи неразделна част от същите. Съдът намира, че тези протоколи отразяват извършване на процесуално-следственото действие оглед на местопроизшествие по установения за това  в НПК процесуален ред, с изключение на частта им досежно огледа на труповете на пострадалите, тъй като от протокола не може да се направи извод, че при извършване на това следствено действие е присъствал съдебен или друг лекар, каквито са изискванията на чл.157, ал.1 от НПК. При този огледи са иззети по надлежен ред веществени доказателства, които са предмет на обсъдени по-горе в настоящите мотиви криминалистически експертизи.

На л.75-82 от том 1 на досъдебното производство е приложен приобщеният по реда на чл.283 НПК допълнителен оглед на местопроизшествие, при който са намерени 110 лв. в буркан в мазата на дома на пострадалата М.И., което е в подкрепа на изложеното в обвинителният акт, че по отношение на тази пострадала извършителите не са успели да отнемат предмета на престъплението, защото не са намерили парите от пенсията и.

От съвкупният анализ на така обсъдените доказателства, настоящият съдебен състав намира, че обвинението против всички подсъдими не е доказано по един несъмнен начин.

Аргументите за това са следните :

За престъплението по чл.199, ал.2, т.2 вр. чл.198, ал.1 НК законодателят не е предвидил особени качества, които деецът следва да притежава, поради което субект на престъплението предмет на настоящето наказателно производство може да бъде всяко наказателно отговорно лице. По делото са изслушани и приети съдебнопсихиатрични експертизи за всеки от подсъдимите, от които се установява, че  към момента на деянието както и към момента на провежданото наказателно производство същите не страдат от умствена недоразвитост, продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието и са в състояние да разбират свойството и значението на извършеното и да ръководят постъпките си. Подсъдимите са пълнолетни, поради което следва да се приеме, че всеки от тях може да бъде субект на престъплението, в което е обвинен.

Обект на престъплението в което са обвинени подсъдимите са обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността и гарантиращи правото на живот, както и обществените отношения, които осигуряват нормалните условия за упражняване правото на собственост върху движими вещи и обществените отношения, които осигуряват на гражданите възможност свободно да формират своята воля и да избират своето поведение;

От обективна страна грабежът придружен с убийство по чл. 199, ал. 2, т. 2  вр. чл.198, ал.1 НК, е съставно престъпление. Изпълнителното му деяние се състои от две действия: принуда (която е прераснала в умъртвяване на пострадалия) и отнемане на вещта, предмет на престъплението.

 Престъплението, което е предмет на настоящето наказателно производство от обективна страна се изразява в отнемане чужди движими вещи- парично сума 120 лв. от владението на Р.М. и в опит да бъдат отнети чужди движими вещи- парична сума в размер на 110 лева от владението на пострадалата М.И., като върху пострадалите е упражнена принуда, която е прераснала в умъртвяването им. Двете деяния осъществяват по отделно един и същ състав на престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и еднородност на вината и последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, т.е. при условията на чл.26, ал.1 НК- продължавано престъпление. Второто по ред деяние е останало недовършено по независещи от извършителите причини, т.к., макар и да са сломили съпротивата на пострадалата чрез умъртвяването и, те не са намерили и отнели предмета на престъпно посегателство- паричната сума в размер на 110 лв. По отношение на второто от деянията включени в състава на продължаваното престъпление следва да се посочи,че съобразно практиката на ВС, материализирана в решение № 209 от 1968 г. по н.д. № 85/1968 г. на ІІ н.о., при грабеж придружен с убийство, ако деянието е спряло във фазата на опита по независещи от волята на дееца причини, налице е опит за грабеж, придружен с убийство.

 От субективна страна деянието може да бъде извършено само при пряк умисъл /Решение **96/19.10.1999г., II н.о., ВКС на РБ/. Извършителите следва да са съзнавали, че парите които търсят в домовете на пострадалите се намират в тяхно /на пострадалите/ владение, че са чужди и че пострадалите не са били съгласни да им бъдат отнети. С използването на силата, изразена в умъртвяването на пострадалите, дейците следва целят установяване на своя фактическа власт върху предмета на престъплението и да са извършили деянието с намерението да присвоят всички пари, които намерят. Налице е и съдебна практика, че при този вид престъпление деецът действа винаги с пряк умисъл по отношение отнемането на движимите вещи, но убийството може да бъде осъществено както с пряк, така и с евентуален умисъл- в този смисъл решение № 11/25.05.98г. на ВКС на РБ; решение № 801/13.12.93г. на ВС и др.

За конкретното обвинение, дейците следва да са действали при общност на умисъла като съучастници, т.е. да осъзнават, че действат заедно за постигане на резултата от престъпната им дейност, независимо дали всеки от дейците са взели участие и в дата акта, от които се състои изпълнителното деяние, а конкретно подс. Р.М. следва да е действал със съзнанието, че отстранява спънки, с което улеснява извършване на престъплението.

Настоящият съдебен състав намира, че в хода на съдебното следствие не се доказа по несъмнен начин престъплението да е извършено именно от подсъдимите.

На първо място следва да се посочи, че на местопроизшествието и иззетите по време на огледа веществени доказателства не са открити  следи от който и да е от подсъдимите.

На следващо място, в хода на съдебното следствие се събраха множество косвени по своя характер гласни доказателства. Обвинението, разбира се, може да бъде доказано по несъмнен начин и само въз основа на косвени доказателства. Както се сочи обаче в решение **9 от 17.II.1981 г. по н. д. № 6/81 г., II н. о., на ВС, : „…направените въз основа на косвените доказателства изводи трябва да бъдат единствено възможните. Наред с това всяка улика трябва да бъде свързана с основния факт и да е от такова естество, че обсъдена във връзка с всички останали, да съставлява заедно с тях едно хармонично цяло и да дава основание да се направят изводи относно основния факт, за да се разкрие обективната истина досежно обстоятелствата, при които е извършено престъплението. При опериране с косвени доказателства необходимо е същите да бъдат правилно обсъдени, да бъдат подложени на задълбочен и всестранен анализ и оценка и да се направи извод, който да не буди никакво съмнение“.

Настоящият съдебен състав намира, че от събраните доказателства не може да се направи един, единствено възможен извод по отношение авторството на престъплението.

Както е посочено по-горе в настоящите мотиви, на местопроизшествието и върху иззетите при огледите на местопрестъплението веществени доказателства не са намерени следи от който и да е от подсъдимите.

Обвинителната теза се гради преди всичко на събраните гласни доказателства.  Същите са обсъдени в своята цялост по-горе в настоящите мотиви и съдът е изложил аргументи кои от тях и в коя част кредитира. Основна роля в обосноваване на обвинителната теза имат обясненията на обвиняемите от досъдебното производство /вкл. и на тези, спрямо които наказателното производство е прекратено/, дадени пред съдия и прочетени при проведеното съдебно следствие. Същите обаче не са еднозначни в частта им досежно обстоятелството кои са лицата влезли в домовете на пострадалите. В тях не се съдържа и информацията за това кои лица и с какви конкретни действия са осъществили изпълнителното деяние. Останалите гласни доказателства също са с противоречиво съдържание досежно обстоятелствата свързани с авторството на престъплението.

При обосноваване на обвинителната теза в пледоарията си прокурорът се позовава преди всичко на инкорпорираните по реда на чл.281, ал.2, вр. ал.1,т.2 от НПК обясненията на свидетеля А.С.Р. /по прякор А./, дадени в качеството му на обвиняем по досъдебното производство пред съдия. При преценката на горните обяснения, на първо място следва да се посочи, че тези обяснения не са дадени от непредубедено и незаинтересовано от изхода на делото лице. А.Р. е бил обвиняем по делото, с мярка за неотклонение „задържане под стража“. Така дадените обяснения не са равнозначни на свидетелски показания дадени под страх от наказателна отговорност, те освен доказателство са и средство за защита. На следващо място съдът намира, че посочените по-горе обяснения съставляват пряко доказателство за приетите от съда за установени обстоятелства до пристигане на петимата подсъдими и свидетелите М.М.Ш., М.К., Ш.К., К.Р.К. и А.А.А. в с.С. вечерта на 13.07.2010г., и са с косвена доказателствена стойност по отношение на обстоятелството кои лица измежду посочените по-горе са проникнали в домовете на пострадалите Р. Г. М. и М.Н.И.. Това е така, тъй като свидетеля А.Р. не е присъствал при осъществяване на изпълнителното деяние, а твърди, че е възприел разказ от страна на свид. Ш.К. на другия ден, в който разказ този свидетел му казал, че в домовете на пострадалите са влизали самият свидетел Ш.К., М. по прякор Р.  /подс.М.А.М./, подс. Р.А.Ш. и М., който е син на „Л.“ /т.е. свид. М.К./. При съпоставката им с останалите събрани по делото гласни доказателства обаче, се установяват различия относно твърденията кои са извършителите на инкриминираното деяние. С горните обяснения частично съвпадат обясненията от досъдебното производство на подс. Ю.С.Р., който е брат на горния свидетел. Тези обяснения са инкорпорирани към доказателствата от съдебното следствие по реда на чл.279, ал.1, т.3 от НПК. Същите, за разлика от обясненията на А.С.Р., са с пряка доказателствена стойност и досежно обстоятелството кои лица са проникнали в домовете на пострадалите, тъй като този подсъдим разказва за свои непосредствени възприятия. Всъщност те съставляват единственото пряко доказателство измежду събраните гласни такива за обстоятелството кои лица са проникнали в дома на пострадалите. Според тези обяснения, това са синовете на Л.- М. /свид.М.К./ и Ш. /свид. Ш.К./, Е. /свид. К.Р.К./, М. „Р.“ /подс. М.А.М./ , както и подс.Р.Ш., който според свидетеля останал в двора на едната от къщите.  При преценка доказателствената стойност на тези обяснения са относими вече изложените доводи досежно обясненията от досъдебното производство на свид. А.С.Р., а именно, че тези обяснения не са дадени от непредубедено и незаинтересовано от изхода на делото лице, тъй като Ю.Р. е бил обвиняем по делото, с мярка за неотклонение „задържане под стража“, която действително е била изменена в  „подписка“ малко след депозиране на горните обяснения. Самият той в разпита си по време на съдебното следствие заявява, че тези обяснения са дадени под въздействие на брат му А.Р. и са целяли освобождаването му от ареста. Така дадените обяснения не са равнозначни на свидетелски показания дадени под страх от наказателна отговорност, те освен доказателство са и средство за защита. В тази обяснения и в обясненията на свид. А.Р. като извършители на инкриминираното деяние се сочат само двама от подсъдимите и трима свидетели, които са били обвиняеми по делото.

В хода на съдебното следствие, подс. Ю.Р. се отказа от тези си обяснения с твърдението, че са дадени под въздействие на брат му А.Р. по времето когато са били с МН „Задържане под стража“, който му обещал, че ако разкаже за горните обстоятелства, мярката му за неотклонение ще бъде изменена в по-лека. Това твърдение на подс.Ю.Р. намира подкрепа от изисканите справки от ОЗ „Охрана“ Плевен, от които се установява, че действително двамата са били конвоирани и са престояли заедно в съответното помещение за задържане в ОС Плевен преди разпита им пред съдия.

За осъществявано въздействие от страна на А.Р. във връзка с показанията им от досъдебното производство говорят и свидетелите С.Ю. С. и свидетелят М.Н.А., които твърдят, че А.Р. им е давал пари и ги е возил за извършване на разпитите по досъдебното производство до гр.Плевен.

В обясненията от досъдебното производство, прочетени по реда на чл.281, ал.2, вр. ал.1,т.2 от НПК, А.М. също сочи като един от извършителите на престъплението свидетеля Ш.К., като се позовава на възприет от него разказ. В съдебно заседание, подобно на подс.Ю.С.Р., този свидетел твърди, че е дал тези обяснения под въздействие на А.С.Р., което е било упражнено докато са били конвоирани заедно и са били в помещението за задържане в ОС Плевен- обстоятелство, установено със съответна справка от ОЗ „Охрана“ Плевен.

От обясненията на К.Р.К. от досъдебното производство, приобщени към доказателствата от съдебното производство по реда на чл.281, ал.2, вр. ал.1,т.2 от НПК е видно твърдението му, че в домовете на пострадалите са влизали единствено Р. /подс.М.А.М./ и М. /подс.Ю.С.Р./, което обстоятелство научил от подс. М.А.М.. М.А.М. обаче не се признава за виновен и твърди, че не знае нищо. Отново се касае за обяснения от досъдебната фаза на производството дадени от лице, спрямо което наказателното производство впоследствие е прекратено. Те не се поддържат от свидетеля по време на разпита му като такъв в хода на съдебното следствие с аргумента, че ги е дал за да бъде освободен от ареста. За тези обяснения относими и посочените по-горе доводи свързани със заинтересоваността на лицето което ги дава и обстоятелството, че същите са и средство за защита.  По отношение на обстоятелството за лицата които са проникнали в домовете на пострадалите, тези обяснения са с косвена доказателствена стойност, тъй като установяват разказ, съдържащ  „извънсъдебно признание“ от страна на подс.М.А.М., а не преки възприятия от този свидетел. Между тези обяснения и обсъдените по- горе са налице преки противоречия досежно лицата проникнали в домовете на пострадалите.

Разпитите на свидетелите, вкл. и на тези със защитена самоличност са обсъдени по-горе в настоящите мотиви и са изложени съображения досежно процесуалната им стойност и обстоятелствата които установяват. Всички те са с косвена доказателствена стойност доколкото не възпроизвеждат лични възприятия, а дочути слухове и разговори между подсъдимите и част от свидетелите по делото, които по едно или друго време са били и обвиняеми по настоящето производство. Тези показания са и противоречиви помежду си по отношение на релевантните към предмета на доказване обстоятелства.

Приетите по делото експертизи /обсъдени подробно по-горе в настоящите мотиви/, както и писмените доказателства приобщени по реда на чл.283 от НПК също не внасят яснота по отношение на обстоятелството кои измежду лицата, които са пристигнали вечерта на 13.07.2010г. в с. С. са влизали в домовете на пострадалите.

В хода на съдебното следствие не се събраха доказателства, от които да се направи еднозначен извод кои са били извършителите, какви точно действия е извършил всеки от съучастниците,  каква е била ролята на всеки от извършителите, всеки ли е взел участие и в дата акта, от които се състои изпълнителното деяние, а конкретно за подс. Р.М., защо му е отредена ролята на помагач и в какво се е изразявало това помагачество.

Ето защо съдът намира,че са налице предпоставките на чл.304 НПК и подсъдимите следва да бъдат оправдани по повдигнатите им обвинения.

С оглед този изход от наказателното производство следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани приетите за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански искове от С. А.М. и А.А.Т. с правно основание чл.45 от ЗЗД и цена 20 000  лева за всяка от ищците, ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното изплащане на сумата за обезщетяване на причинените от престъплението неимуществени вреди, солидарно против подсъдимите М.А.А., Р.А.Ш., М.А.М., Ю.С.Р. и Р.С.М..

На основание чл.190, ал.1 от НПК направените по делото разноски следва да останат за сметка на държавата.

Предвид така изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

 

                                               

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

                                                 

                                                    ЧЛЕН-СЪДИЯ :