РЕШЕНИЕ
№ 1334
гр. Бургас, 01.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Ч. НОВАКОВА
като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело
№ 20242120101665 по описа за 2024 година
Делото е образувано по повод исковата молба на ЗЕАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“, ЕИК *********, със седалище гр. София, против Агенция „Пътна
инфраструктура“ – гр. София, код по БУЛСТАТ ***, с която претендира осъждане на
ответника да заплати на ищеца следните суми: 140,50 лева – платено от ищеца в полза
на трето увредено лице застрахователно обезщетение по Щета ***, във връзка с ПТП,
възникнало на 17.12.2021 год. на републикански път – Ришки проход, в посока от гр. Б.
към гр. Ш., след разклона за гр. А., и 25 лева – ликвидационни разноски, ведно законна
лихва върху двете главници, начиная от подаване на исковата молба до окончателното
им изплащане.
Исковата молба е уточнена с писмена молба от 08.02.2024 год.
Ищецът ангажира доказателства, моли за присъждане на деловодните разноски.
Ищецът е изложил следните фактически и правни твърдения: на 17.12.2021 г. е
възникнало ПТП, при което Я. В. Н., водач и собственик на МПС марка „Порше“, ДК
№ ***, е пътувала в Ришкия проход, в посока от гр. Б. към гр. Ш., и малко след
разклона за гр. А. предното дясно колело на автомобила преминало през необозначено
и необезопасено препятствие на пътя – дълбока и пълна с вода дупка на пътното
платно; между ишеца-ЗЕАД и собственика на увредения автомобил е сключен договор
за застраховка „Булстрад Каско Стандарт“ със застрахователна полица № ***,
обвързващ страните за периода 08.10.2021-07.10.2022 год.; щетата по автомобила е
посочена в опис-заключение по Щета № *** – увредена предна дясна гума; на
1
05.01.2022 год. ищецът е превел сумата от 140,50 лева на собственика Я. Н.; за
ликвидация на щетата при ищеца са сторени ликвидационни разноски в размер на 25
лева; причина за настъпването на процесното ПТП е необозначена дупка на пътното
платно, а ответната агенция носи отговорност пред собственика на увредения
автомобил, тъй като не е изпълнено задължението за поддържане на пътното платно в
изправност, по чл. 167, ал. 1 от ЗДвП във вр. с чл. 49, ЗЗД.
Съдът намира предявените обективно съединени осъдителни искове за
допустими, правните им основания са чл. 410, ал. 1, т. 3, КЗ и 86, ЗЗД.
В срока по чл. 131, ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който е
оспорил исковете по основание и размер; изложил е следните фактически и правни
твърдения: не е спорно, че път II-73 е част от републиканската пътна мрежа и се
поддържа от Агенция „Пътна инфраструктура” (чл. 19, ал. 1 от Закона за пътищата),
той преминава през територията на Област Ш., където тази дейност се извършва чрез
специализираното й звено – Областно пътно управление – Ш., и през Област Б., където
тази дейност се извършва чрез специализираното й звено – Областно пътно управление
– Б., на основание чл. 22, ал. 1 във вр. с чл. 21, ал. 2 от Закона за пътищата; от
представените от ищеца доказателства не стават ясни точното място на пътно-
транспортното произшествие, астрономическото часово време, метеорологичните
условия, скоростта, с която се е движел автомобилът, възможността да бъде избегнато
произшествието, както и други съществени фактори, определящи движението на
автомобила като безопасно по смисъла на чл. 20, ЗДвП; посочените с исковата молба
твърдения се основават на данни на водача на увреденото МПС, който е
заинтересувано лице съгласно чл. 172, ГПК; оспорен е описаният механизъм на ПТП и
твърдението, че причинените имуществени вреди, обезщетени от ищцовото дружество,
са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП; размерът на вредите е
завишен; уврежданията по автомобила могат да се дължат и на друг фактор; ответната
агенция е изпълнила изцяло задълженията си по чл. 30, ал. 1, ЗП, извършени са
необходимите работи за обезопасяване на движението на автомобилите по пътя при
спазване на разпоредбите на ЗДвП; към датата на процесното ПТП ответната агенция
има сключен Договор № РД-38-10/31.03.2020 г. с предмет: „Извършване на
поддържане (превантивно, текущо, зимно и ремонтно-възстановителни работи при
аварийни ситуации) на републиканските пътища, по обособени позиции на
територията на Североизточен район, стопанисвани от АПИ, съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1
от ЗП, за Обособена позиция №4 – ОПУ Ш.“, като договорът е сключен между АПИ и
ДЗЗД „ПП Щумен“, със съдружници: „Пътстрой Бургас“ ЕООД и „Инфра Експерт“
АД; съгласно този договор, през месеците април и май 2021 год. са извършени
дейности по изкърпване на дупки и деформации по пътното платно на път II-73, което
изключва възможността за наличието на неравности по пътната настилка, способни да
причинят описаните увреждания по процесното МПС; обстоятелството, че е налице
реализирано застрахователно събитие, само по себе си не може да ангажира
2
отговорността на АПИ, тъй като следва да се установи виновно противоправно
действие или бездействие, което да е в причинна връзка с настъпилото ПТП, респ.
липсата на причиняване на ПТП-то от водача на увреденото МПС; не е налице
причинно-следствена връзка между настъпилите вреди на лекия автомобил и
неизправност на пътя, който следва да се стопанисва от Държавата, в лицето на
Агенция „Пътна инфраструктура“.
Ответникът е ангажирал доказателства, признал е извършеното от ищеца
плащане на застрахователното обезщетение; моли за присъждане на деловодните
разноски.
Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка
на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите
нормативни разпоредби, намира за установено:
Видно от писмените доказателства по делото, Я. Н. е легитимирана като
собственик на л. а. „Порше Кайен”, рег. № ***, за която вещ е бил сключен договор за
застраховка „Булстрад Каско Стандарт” с ищеца-АД, с период на действие 08.10.2021-
07.10.2022 год. На 21.12.2021 год. собственикът на автомобила е подала заявление до
ищеца за изплащане на застрахователно обезщетение, поради причинени щети на
предната дясна гума; в заявлението е посочено, че щетата е възникнала като последица
от ПТП на 17.12.2021 год., при лоша видимост в Ришкия проход, след разклона за гр.
А., при което предното дясно колело на автомобила преминало през дълбока дупка на
пътя, пълна с вода. Видно от изготвения от застрахователя снимков материал, дясната
гума е срязана странично, по десния й борд.
По повод заявлението на застрахования собственик са били съставени Щета №
*** и опис-заключение по претенция, определило обезщетение от 140,50 лева. Тази
сума застрахователят е изплатил на собственика на автомобила съгл. преводно
нареждане от 05.01.2022 год.
По делото са разпитани свидетелят Я. Н., собственик и водач на увредения лек
автомобил при настъпване на процесното пътно произшествие, и В. Й., пътник в същия
автомобил. Водачът Н. твърди, че е при зимни условия, на мокра пътна настилка,
управлявала автомобила си със скорост от около 40 км/ч; дупката била разположена в
завой, в дясната част на платното по посока на движение на водача в един от завоите
на Ришкия проход, била пълна с вода и водачът не успяла да я избегне. Свидетелят Й.
твърди, че в района на процесното ПТП не се е извършвал ремонт и е нямало
указателни табели за препятствия по пътя; дупката, през която преминало предното
дясно колело на автомобила на Н., била разположена на пътното платно, в посока на
движението им.
По делото е изготвено и прието експертно заключение по автотехническа
3
експертиза, неоспорено от страните; вещото лице сочи, че увреждането на лекия
автомобил би могло да настъпи от описания от водача механизъм на ПТП – но
съответствието е частично; според вещото лице, стойността на увреждането,
определена от застрахователя, е по-ниска от средните пазарни цени; водачът на лекия
автомобил е имал обективна възможност да избегне пътното препятствие – при
управление с подходяща скорост и правилна преценка дали да заобиколи, или не
препятствието.
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявения
главен иск за застрахователното обезщетение основателен. Нормата на чл. 410, ал. 1, т.
3, КЗ урежда регресното право на застрахователя срещу причинителя на вредата до
размера на платеното обезщетение. В настоящия казус е проведено пълно доказване на
обстоятелствата за съществуване на договор за имуществено застраховане, сключен
между ищеца-застраховател и собственика на лекия автомобил „Порше Кайен“, както и
увреждането на това МПС при ПТП на 17.12.2021 год. – поради преминаването му
през необозначена и необезопасена дупка на пътното платно от републиканската пътна
мрежа (Определение № 711 от 21.03.2024 год. по к. т. д. № 726/2023 год. на I ТО на
ВКС). Видно от показанията на разпитаните двама свидетели, които имат преки и
непосредствени впечатления, щетата е резултат от преминаване на предното дясно
колело на автомобила през необезопасена и пълна с вода дупка – препятствие в завой
на път II-73, част от републиканската пътна мрежа в страната. Този извод се подкрепя и
от приетото експертно заключение, неоспорено от страните, което съдът цени като
компетентно и обективно. Вещото лице сочи, че е налице причинно-следствена връзка
между произшествието и увреждането по предното дясно колело на автомобила, като
срещу експертизата не е проведено насрещно доказване от ответника. Съдът не
кредитира заключението в частта му, с която е прието, че водачът е имал възможност
да избегне препятствието – в тази насока експертизата е теоретична и не почива на
конкретика, а на предположения, нито е посочила детайлно неправомерно поведение
на водача Н. по см. на чл. 20, ЗДвП – какви действия е можела и следвало да
предприеме. По делото не се спори, че пътното препятствие е било запълнено с вода,
поради което водачът Н. не е можела да прецени дълбочината на дупката, нито
наличието на остри ръбове по стените й, които са разрязали странично предната дясна
гума. Препятствието е било разположено и в завой на пътя, поради което за водача
почти е липсвало време за възприемането му, а и заобикалянето в завой на дупката,
при липса на видимост, е нормативно забранено и създава необоснована опасност за
другите участници в пътно движение.
Нормата на чл. 3, ал. 1, ЗДвП задължава собствениците на пътища да ги
поддържат изправни, с цел осигуряване на сигурно придвижване по тях. В настоящия
казус не се спори, че разглежданото ПТП е настъпило на републикански път – Ришки
проход, чието поддържане е в тежест на ответника – Агенция „Пътна инфраструктура”
4
(чл. 3, чл. 8, чл. 19, ал. 1, т. 1 и § 1, т. 14 от ДР на ЗП). Делото не съдържа данни,
ангажирани от ответната страна в съответствие с носената от нея доказателствена
тежест, че са предприети надлежни мерки за предотвратяване на евентуални
увреждания чрез подходяща сигнализация за съществуващата дупка в пътното платно;
няма данни и за противоправно поведение на водача на лекия автомобил, поради което
съдът приема, че е налице причинна връзка между описаното ПТП и настъпилата щета
по автомобила. Ответникът носи тежестта за провеждане на насрещно доказване, за
установяване липсата на препятствие на пътното платно, или на възможност за
предотвратяване настъпването на ПТП. Такова насрещно доказване по делото не е
проведено; липсват данни за поставената и съществуваща на 17.12.2021 год. надлежна
вертикална сигнализация – представената схема на път II-73 не съдържа данни за
автор, нито за период, за който се отнася, поради което не се ползва с материална
доказателствена сила. Същото се отнася и за представените от ответника с отговора му
по делото писмени доказателства – сертификати и гаранционни протоколи за
извършени в републиканската пътна мрежа СМР. Тези документи удостоверяват
извършени дейности по поддържане на пътна мрежа, но не са доказателство, че на
пътното платно на Ришкия проход не е имало препятствия, от които да настъпи
процесното ПТП.
За процесното ПТП не е бил съставен протокол от МВР, но това се дължи на
факта, че разглежданият пътен инцидент не попада сред лимитативно изброените
хипотези на чл. 125, ЗДвП, поради което фактът на произшествието е установен с
допустими от ГПК доказателствени средства (вж. 15-2014-І ТО и 98-2012-ІІ ТО на
ВКС, постановени по чл. 290, ГПК).
С факта на изплащане на застрахователното обезщетение от 140,50 лева на
05.01.2022 год. ищецът е встъпил в правата на собственика на увредената застрахована
вещ против ответната агенция до размера на дължимата обезвреда, която в
разглеждания казус възлиза на 140,50 лева. Делото не съдържа данни за извършено от
ответника-АПИ частично или пълно плащане на това вземане, поради което главната
претенция следва да бъде уважена за посочената сума, ведно с присъждане на
законната лихва върху нея, начиная от подаване на исковата молба – 31.10.2023 год.,
до окончателното й изплащане.
Като неоснователен следва да бъде отхвърлен главният иск за сумата от 25 лева
– обичайни разноски във връзка със застрахователното обезщетение. Правната уредба
на това вземане се намира в чл. 410, ал. 1, КЗ, която сочи, че застрахователят има право
на това вземане, когато разноските са направени за определяне на застрахователното
обезщетение. В разглеждания казус доказателства за сумата от 25 лева не са
представени – няма данни кога е направен такъв разход, в какво се състои той, от кого
и в полза на кого е направен и има ли връзка със съставената застрахователна щета.
Сумата от 25 лева е определена от застрахователя едностранно, тя е посочена само в
5
исковата молба, но не и в съставената застрахователна щета, поради което не може да
се приеме, че са налице направени от ищеца обичайни разноски. Това налага
отхвърляне на главния иск, ведно с обусловената претенция за законната лихва за
забава.
Частичната основателност на исковете налага уважаване молбите на страните
за присъждане направените по делото разноски в съответен размер – 577,34 лева за
ищеца, 122,66 лева за ответника (чл. 78, ал. 1, 3 и 8 във вр. с чл. 80, ГПК). Към сумите
на разноските съдът не включва депозитите за разпит на двамата свидетели, тъй като
няма доказателства, че те са присъдени от делегирания съд на разпитаните лица и са из
платени, поради което, с оглед възможността за връщане на сумите на вносителите, не
е налице фактически извършен разход.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника по чл. 78, ал. 5,
ГПК, тъй като размерът на адвокатското възнаграждение – 400 лева, платен от ищеца,
е минимален, съобразно правилото на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 год.
Съдът констатира, че по делото не е внесена държавна такса от 50 лева върху
главницата за ликвидационните разходи, поради което, предвид неоснователността на
този главен иск, следва да осъди ищеца да я заплати.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, код по БУЛСТАТ ***, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Македония“ № 3, на основание чл.
410, ал. 1, т. 3, КЗ и чл. 86, ЗЗД, да заплати на „Застрахователно еднолично акционерно
дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп”” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, Район Триадица, пл. „Позитано“ № 5, сумата от 140,50
(сто и четиридесет запетая петдесет) лева, представляваща главница по регресно
вземане, за платено застрахователно обезщетение по Щета № ***, образувана за ПТП
от 17.12.2021 год. на път II-73 – Ришки проход, при което е била увредена предната
дясна гума на лек автомобил марка „Порше“, модел „Кайен”, рег. № ***, собственост
на Я. В. Н., ведно с обезщетение за забавено плащане на главницата, начиная от
предявяване на иска – 31.10.2023 год., до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ исковете с правни основания чл. 410, ал. 1, т. 3, КЗ и чл. 86, ЗЗД
на „Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс
Груп”” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район
Триадица, пл. „Позитано“ № 5, за осъждане на ответника Агенция „Пътна
6
инфраструктура“, код по БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Македония“ № 3, да му заплати сумата от 25 (двадесет и пет) лева,
представляваща обичайни разноски за определяне на застрахователното обезщетение
по Щета № ***, образувана за ПТП от 17.12.2021 год. на път II-73 – Ришки проход, при
което е била увредена предната дясна гума на лек автомобил марка „Порше“, модел
„Кайен”, рег. № ***, собственост на Я. В. Н., ведно с обезщетение за забавено плащане
на главницата, начиная от предявяване на иска – 31.10.2023 год., до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, код по БУЛСТАТ ***, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Македония“ № 3, на основание чл.
78, ал. 1, ГПК, да заплати на „Застрахователно еднолично акционерно дружество
„Булстрад Виена Иншурънс Груп”” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.
София, Район Триадица, пл. „Позитано“ № 5, деловодни разноски в размер от 577,34
лева.
ОСЪЖДА „Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад
Виена Иншурънс Груп”” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. София, Район
Триадица, пл. „Позитано“ № 5, на основание чл. 78, ал. 3, ГПК, да заплати на Агенция
„Пътна инфраструктура“, код по БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Македония“ № 3, деловодни разноски в размер от 122,66 лева.
ОСЪЖДА „Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад
Виена Иншурънс Груп”” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. София, Район
Триадица, пл. „Позитано“ № 5, на основание чл. 71, ал. 1 и чл. 72, ал. 2, ГПК, да
заплати на Районен съд – Бургас държавна такса в размер от 50 лева.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС в 2-
седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7