РЕШЕНИЕ
№ 49
гр. Ловеч, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при участието на секретаря МАРИНА ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно гражданско
дело № 20224300500573 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази:
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 456/ 02.11.2022г., постановено по гр.д.№ 1758/ 2021 г., Ловешкият
районен съд е отхвърлил, като неоснователен и недоказан, предявения от К. И. Г., ЕГН
**********, понастоящем в ******, иск с правно основание чл.71, ал.1, т.1 и т.3 от
ЗЗДискр.- с искане да се признаят за установени действия и бездействия на ответника
****- гр.София, за незаконосъобразни, извършени в противоречие с
дискриминационното законодателства, за периода от 18.10.2018 г. до 20.10.2020 г. и се
присъди обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 20 000 лв, в
резултат от неправомерно и неравно третиране на ищеца в сравнение с другите лишени
от свобода от **** група в ****, със същата присъда и режим на ищеца, което
породило в ищеца притеснения, неудобства, унижение на човешкото достойнство,
породени чувства на отритнатост, незащитеност, страх и липа на желание за живот,
ведно със законната лихва от датата на завеждане на ИМ /14.09.2021 г./ до
окончателното им изплащане. Присъдени са и следващите се разноски по делото.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 1057/ 24.11.2022 година от К. И. Г., ЕГН
**********, ****, ч рез адв. Х. Д. И. - ЛАК, против Решение № 456/ 02.11.2022 г. на
1
Ловешкия районен съд по гр.дело № 1758/ 2022 г. по описа на същия съд. Посочва, че
решението е неправилно и необосновано, основава се на погрешни фактически
консктатации, които не кореспондират със събраните по делото доказателства. Моли да
бъде отменено и постановено решение, с което да бъде уважен изцяло исковата молба.
Излага подробни съображения. В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор вх. №
11133/ 09.12.2022 година (клеймо 08.12.2022 година) от ****, в който оспорват
въззивната жалба и излагат подробни съображения за правилност на обжалваното
първоинстанционно решение.
В съдебно заседание въззивинка се явява лично и с адв. Х. Д., поддържат
жалбата и молят да бъде отменено атакуваното решение, като излагат подробни
съображения.
Въззиваемата страна не се представлява.
От събраните по делото писмени доказателства, приложени към гр.д.№ 1758/
2021 г. по описа на Ловешкия районен съд, както и становището на страните по делото,
преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка и обусловеност, съдът приема за
установено следното:
К. И. Г. изтърпява наказание „****", наложено с присъда по НОХД № 14/ 2003
година на ОС – Ловеч, като в периода 16.10.2018 г. до 20.10.2020 г. търпи наказанието
си в **** при специален режим.
Ищецът твърди, че на в периода 18.10.2018 година до 20.10.2020 година е бил
настанен в килия № ***, която се намира на първия етаж в корпуса на **** – северно
крило, която не отговаря на изискванията на чл. 43 от ЗИНС. Основава своето искане
на неправомерно и неравно третиране на ищеца в сравнение с другите лишени от
свобода от **** група на ****, със същата присъда и режим като на ишеца.
От събраните по делото доказателства, а и страните не спорят, че за процесния
период К. Г. изтърпявал наказанието си в ****, ****, килия № ***, в Зоната с
повишена сигурност, съгласно чл. 213 от ППЗИПЗП предвиждащ осъдените на **** да
се настаняват в отделни затвори или в отделения на другите затвори в обособени зони с
повишена сигурност; да се държат в постоянно заключени помещения при засилен
надзор и охрана, а участието им в колективни мероприятия е само с осъдени от същата
категория.
В приложената Справка с Рег.№ 1204/ 23.03.2022 година от МП, ****, З. – Л. е
отразено, че съгласно разпоредбата на чл.54 от ППЗИНЗС лишените от свобода на
специален режим, какъвто е определен и на ищеца К. Г., изтърпяват наказания в
затвори от закрит тип и се настаняват в постоянно заключени помещения при засилен
надзор и охрана. Посочено, е че в съответствие с изискването на закона за засилен
надзор и охрана осветлението в килиите не се изключва. Килиите имат изграден с
преграда собствен санитарен възел с постоянно течаща вода, прозорците са с
2
алуминиева дограма, отваряеми, осигурен е достъп до светлина и чист въздух,
съобразно изискването на чл.20, ал.2 и ал.3 от ППЗИНЗС. В килията има легло, маса,
стол и шкаф, които са закрепени неподвижно за пода. В съответствие с чл.21, ал.1 от
ППЗИНЗ спалните помещения се обзавеждат с отделни легла за настанените лица,
снабдени със спални принадлежности, шкафчета за лични вещи, маса, столове,
осветителни и отоплителни тела, като се осигуряват условия за пряк достъп на дневна
светлина и възможност за проветряване.
Лишените от свобода с доживотни присъди в **** се настаняват на два етажа.
Помещенията на първия етаж, в които се настаняват лица с доживотни присъди в ****,
също са със собствен санитарен възел, отделен с преграда и без врата, като всички
килии в коридора са идентични. Посочени са конкретно номерата на килиите на **-та
група, по размери, квадратура, полезна жилищна площ и брой лишени от свобода за
настаняване при 4 кв.м. съгл. Чл. 43, ал.4 от ЗИНЗС.
Видно от справката квадратурата на килия № *** 3 6.3 кв.м. с полезна площ от
5.2 кв.м. и е предвидена за настаняване на един ****.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Г.В.В.
и Х.А.Х..
В показанията си св. В. посочва, че през 2018 г. е пребивавал в ****, в ****
група, на 1 етаж, килия № ***. Твърди, че килиите на ** - та група са отляво и всички
килии са по около 5 кв.м., но килии № *** и *** имат вътрешни прегради(решетки).
Твърди, че остава по-малко от 1 кв.м. за придвижване, тъй като има легло отделено с
декоративна преграда и мивка с тоалетна. Сочи, че било шумно от течащата вода,
миризливо, постоянно светела луминисцентна лампа и нямало възможност са де
почива нормално осем часа нощем. Посочва, че на втория етаж имало килии, които са
за лишени от свобода със същия режим, но по-големи и които били свободни. Освен
това те били със закрити тоалетни с преградни стени от пода до тавана с врата, с
прозорец за вентилация и квадратура според изискванията. В тях имало нормална маса
със столчета, за да седнеш и се храниш нормално. Изтъква, че в сравнение, че в килията
на първия етаж това е невъзможно, тъй като масата е малка и ако на нея е телевизора,
няма място за хранене и затова се хранят на леглото или прави. Твърди, че килиите на
карцера били идентични с килия №***, като квадратура и условия. Посочва, че ищецът
многократно отправял молби да бъде преместен, но това не се случило.
В този смисъл са и показанията на св. Х.. Свидетелят посочва, че килиите на
първия етаж не отговарят на изискванията за осветеност, за плътност на преградата
между килията и санитарния възел, като това било установено и по съдебно
производство, инициирано от него. Твърди, че Г. многократно отправял искания до
администрацията да бъде преместен на втория етаж, но същите не били уважавани.
Счита, че само спрямо К. имало особено отношение от администрацията на затвора.
3
По делото са приложени и справки за лишените от свобода от ** – та група по
килии през периода 2018 – 2020 година, от които се установява, че на първия етаж в
идентични килии са настанени други лица, лишени от свобода.
От приложените жалби и молби липсват данни въззивникът да е искал
преместване в друга килия.
Съдът е сезиран с искови претенции по чл. 71, ал.1, т.1 и т.3, вр. чл.4 от
ЗЗДискриминация, предявен от К. И. Г. против **** - София, за установяване
нарушение на право на равенство в третирането, изразяващо се в поставяне в по-
небрагоприятни условия при настаняване в килия № ***, ** – група в сравнение с
другите лишени от свобода, изтърпяващи наказанието си **** при специален режим,
както и да му бъде присъдено обезщетение за претърпени, вследствие на това
неимуществени вреди за периода 18.10.2018 година – 20.10.2020 година в размер на
20 000 лева, изразяващи се в притеснения, неудобства, унижение на човешкото
достойнство, чувство на отритнатост, незащитеност, страх и липса на желание за
живот, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното
плащане.
Безспорно установено по делото е, че ищецът – въззивник в настоящото
производство, в периода от 18.10.2018 година – 20.10.2020 година е изтърпявал
наказанието си в ****, ****, килия № ***, в Зоната с повишена сигурност, съгласно
чл. 213 от ППЗИПЗП предвиждащ осъдените на **** да се настаняват в отделни
затвори или в отделения на другите затвори в обособени зони с повишена сигурност;
да се държат в постоянно заключени помещения при засилен надзор и охрана, а
участието им в колективни мероприятия е само с осъдени от същата категория.
От събраните по делото доказателства се установява, че на първия етаж килиите,
в които са настанени лишените от свобода от ** група, изтърпяващи наказание „****“
са идентични, включително и килията, в която е бил настанен ищецът. Същите са с
посочена полезна площ от 5.2 кв.м. Килиите на втория етаж са с по-голяма полезна
площ – 11 кв.м., но в нея са предвидени за настаняване трима човека, като единствено
две килии на втория етаж са с полезна площ от 10 кв.м. за двама човека.
За да бъде ангажирана отговорността на ответника при действието на чл. 71,
ал.1, т.1 и т.3, вр. чл.4 от ЗЗДискриминация, следва да докаже фактите, въз основа на
които може основателно да се предположи, че той е жертва на дискриминация. В
случай, че това е доказано на ответника е възложена доказателствената тежест да
установи обратното, т.е. в конкретния случай липсва нарушение на правото на равно
третиране на ищеца. Наличието на дискриминация по някой от признаците на чл. 4, ал.
1 ЗЗДискр., се установява при сравнение между начина на третиране на ищеца и на
други лица, които са в същото или сходно положение. В конкретния случай при
сравнението условията за живот на осъдените на **** със специален режим на
4
изтърпяване на наказанието в З. - Л. не се установява по-неблагоприятно третиране на
ищеца. Видно от доказателствата по делото останалите лишени от свобода, намиращи
се в сходно положение са третирани еднакво при упражняване на законоустановените
им права, поради което настоящият състав приема, че принципът за равно третиране е
спазен.
При тези съображения решение № 456/ 02.11.2022г., постановено по гр.д.№
1758/ 2021 г., Ловешкият районен съд е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от процеса разноски не са претендирани от другата страна,
поради което не се дължат.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 456/ 02.11.2022г., постановено по гр.д.№ 1758/
2021 г. по описа на Ловешкия районен съд, правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните при условията на чл. 280 и 281 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5