№ 53
гр. Шумен, 17.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на седемнадесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Йордан В. Димов
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
като разгледа докладваното от Йордан В. Димов Търговско дело №
20243600900025 по описа за 2024 година
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба на „Химагро“
ЕООД, ЕИК ...., гр. Д., със съдебен адрес – гр. Т. с искане да бъде осъден ответника
Държавно предприятие „Кабиюк“, ЕИК ...., гр. Ш... да заплати на ищеца сумите в размер на
259 724.96 лв., от които сумата от 235 513.67 лв., по иск с правно основание чл.327, ал.1 от
ТЗ за присъждане суми, дължими по търговски продажби, отразени в 6 бр. фактури
(подробно описани в ИМ), както и 24 211.29 лв. по иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД
за мораторни лихви от датите на падежиране на задълженията по продажбите до момента на
завеждане на исковата молба – 19.04.2024 г., както и законните лихви върху главниците от
момента на завеждане на ИМ до окончателното изплащане на дължимите суми. Моли да му
бъдат присъдени и всички разноски направени в настоящото производство. В
обстоятелствената част на ИМ е посочено, че по силата на Договор №497/09.05.2023 г. за
избор на изпълнител и възлагане на обществена поръчка – открита процедура с предмет:
„Доставка на препарати за растителна защита за нуждите на ДП „Кабиюк“ гр. Шумен през
стопанската 2023 година“ ищеца като изпълнител доставял на ответника, като възложител
препарати за растителна защита. Задълженията за плащания възниквали на база на
действително извършените доставки на база на цени посочени в ценовото приложение,
оформено като Приложение №3, придружаващо посочения договор. Сочи, че за всяка от
доставките бил съставен двустранен приемо-предавателен протокол. Издадени били 6 бр.
фактури, като към момента на завеждане на ИМ – 19.04.2024 г. не били заплатени
задължения в размер на 235 513.67 лв. с ДДС. Издадените фактури са, както следва : 1).
№2600/25.05.2023 г., със сума за плащане 937.73 лв., за която доставка е издаден приемо-
предавателен протокол №2489/09.05.2023 г., 2).№2618/26.05.2023 г., със сума за плащане 77
004 лв., за която доставка е издаден приемо-предавателен протокол №2489/26.05.2023 г., по
която остатъка от задължението е 68 820.89 лв., 3).№2663/31.05.2023 г., със сума за плащане
9408 лв., за която доставка е издаден приемо-предавателен протокол №2499/11.05.2023 г., 4).
№2721/22.06.2023 г., със сума за плащане 67 894.57., за която доставка е издаден приемо-
предавателен протокол №2600/г., 5).№2725/22.06.2023 г., със сума за плащане 78 499.20 лв.,
за която доставка е издаден приемо-предавателен протокол №2599/22.06.2023 г. и 6).
№2160/30.09.2023 г., със сума за плащане 9953.28 лв., за която доставка е издаден приемо-
предавателен протокол №2710/30.09.2023 г. Твърди, че и шестте посочени фактури са
осчетоводени в счетоводството на ответника в месеца на издаването им. съгласно чл.2, ал.4
1
(раздел ІІ) от Договор №497/09.05.2023 г. доставката на стока с фиксирана цена, съгласно
ценовото и техническото предложение на изпълнителя се заплаща от възложителя по банков
път, разсрочено в срок от 30 дни от датата на доставката. Твърди, че някои от стоките са
доставени преди издаване на фактурата, като намира, че в тези хипотези ответника е в забава
тридесет дни след издаването на фактурата. Сочи, че общата сума, която се дължи като
мораторна лихва върху всяка от фактурите възлиза на 24 211.29 лв. Твърди, че ответника е
бил канен да изпълни, като му е изпратено уведомление с вх. №1153/05.12.2023 г., като
липсата на действие след това е дало основание за завеждане на делото. Моли ответника да
бъде осъден за посочените по-горе суми и следващите се в производството разноски.
От страна на ответника Държавно предприятие „Кабиюк“, ЕИК ...., гр. Шумен не е
бил депозиран писмен отговор към ДИМ.
В съдебно заседание за ищеца се явява адв. Р. Б. от АК – Д.. Последната поддържа
иска, така, както е бил предявен. Поддържа изложеното в ИМ. Моли искът да бъде уважен.
Моли да и бъдат присъдени направените в производството съдебни и деловодни разноски.
За ответника –се явява адв. С. И. от АК - Шумен. Последната сочи, че желае да бъдат
отхвърлени исковите претенции. Въпреки това сочи, че не оспорва задълженията на
ответника към ищеца. сочи, че следва да се вземе предвид различното осчетоводяване на
сумите при двете дружества, което е видно от приетата експертиза. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение претендирано от ищцовото дружество.
Молбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
От събраните по делото доказателства, преценени отделно и в съвкупност се
установи от фактическа страна следното: по делото е доказано и не е спорно между
страните, че същите са имали традиционни търговски отношения, по които ищецът
„Химагро“ ЕООД е извършвал доставки на препарати за растителна защита на ответника
Държавно предприятие „Кабиюк“. За извършените доставки били съставяни приемно-
предавателни протоколи, както и фактури. Били извършени доставки отразени в шест броя
фактури, както следва: 1).№2600/25.05.2023 г., със сума за плащане 937.73 лв., за която
доставка е издаден приемо-предавателен протокол №2489/09.05.2023 г., 2).
№2618/26.05.2023 г., със сума за плащане 77 004 лв., за която доставка е издаден приемо-
предавателен протокол №2489/26.05.2023 г., по която остатъка от задължението е 68 820.89
лв., 3).№2663/31.05.2023 г., със сума за плащане 9408 лв., за която доставка е издаден
приемо-предавателен протокол №2499/11.05.2023 г., 4).№2721/22.06.2023 г., със сума за
плащане 67 894.57., за която доставка е издаден приемо-предавателен протокол №2600/г., 5).
№2725/22.06.2023 г., със сума за плащане 78 499.20 лв., за която доставка е издаден приемо-
предавателен протокол №2599/22.06.2023 г. и 6).№2160/30.09.2023 г., със сума за плащане
9953.28 лв., за която доставка е издаден приемо-предавателен протокол №2710/30.09.2023 г.
Изготвената и приета в производството съдебно-счетоводна експертиза установява,
че фактурите, на които се основава претенцията са осчетоводени и от двете дружества,
включени са в справките-декларации и в дневника на продажбите на страните.
Незаплатуните и дължими суми по тези фактури и към момента на изготвяне на
експертизата са за главница в размер на 235 513.67 лв. с ДДС, както и мораторни лихви от
2
падежиране на всяко от вземанията до датата на предявяване на исковата молба – 18.04.2024
г. в размер на 24 211.29 лв.
При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
С оглед твърденията в ИМ, съдът намира, че е сезиран с иск за плащане на цената при
извършване на търговска продажба – иск с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ.
Доказателствената тежест по подобен иск е общата. Всяка от страните следва да установи
благоприятните за нея факти и обстоятелства. Ищецът е длъжен да установи всички
претенции, като основание и размер, както и да установи настъпването на падежа по всички
задължения. Ответникът може да доказва факти и обстоятелства, които го освобождават от
отговорността му, включително, но не само: че не е получавал посочените доставки, че е
платил (изцяло или частично), че има други факти и обстоятелства, които го освобождават
от отговорност или намаляват отговорността – напр. специфични договорености между
страните, които поставят модалитети по сделката.
В конкретният случай не е налице признание на иска от страна на ответника. Макар
обаче да е поискано ИМ да бъде оставена без уважение не са посочени никакви основания,
които да са във връзка с неоснователността на предявеният иск. Напротив - представителят
на ответника сочи, че доставките са били извършени и че страните имат облигационни
отношения.
Предвид доказателствата съдът намира, че исковете са напълно основателни и
доказани. Оспорването на претенциите от страна на ответника, направено за пръв път в
съдебно заседание е от една страна бланкетно – твърди се, че искът следва да бъде
отхвърлен, а от друга страна двусмислено – твърди се, че страните имат търговски
отношения и че доставките са били извършени (т.е. не се оспорват), както и не се твърди, че
е извършено плащане. Същевременно доставките са безспорно установени в
производството, безспорно е устоновени е, че те са осчетоводени от страните, както и не се
установява никакво плащане. Доказани са и претенциите за мораторни лихви.
Ето защо съдът намира, че претенциите за главници и лихви в настоящото
производство са напълно доказани, като ответникът следва да бъде осъден да заплати в
пълния претендиран размер сумите за главници и лихви.
Направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение платено в полза на адвоката на ищеца е основателно. Съобразно Наредба
№1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения при материален
интерес в производството в размер на 259 724.96 лв. минималната дължима сума като
адвокатски хонорар е 15 039 лв., а както може да се установи настоящото производство е
протекло бързо, и поради процесуалното поведение на ответника, който не е подал отговор
на ИМ, и не се отличава с особена сложност. Предвид това определеният и платен
адвокатски хонорар от 16 570 лева се явява прекомерен, като следва да бъде присъдена
минималната сума по смисъла на чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1/2004 г. – т.е. 15 039 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от последният
3
разноски в общ размер на 26 028 лв., от които 15 039 лв. – разноски за адвокатско
възнаграждение, 10 389 лв. разноски за държавна такса и 600 лева – разноски за изготвяне на
ССЕ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Държавно предприятие „Кабиюк“, ЕИК ...., гр. Ш... да заплати на
„Химагро“ ЕООД, ЕИК ...., гр. Д., със съдебен адрес – гр. Т. общо сумата от 259 724.96 лв.
(двеста петдесет и девет хиляди седемстотин двадесет и четири лева и деветдесет и шест
стотинки), от които сумата от 235 513.67 лв. (двеста тридесет и пет хиляди петстотин и
тринадесет лева и шестдесет и седем стотинки), представляващи дължими на основание
чл.327, ал.1 от ТЗ главници за извършени доставки на препарати за растителна защита
отразени в 6 броя фактури, както следва: 1).№2600/25.05.2023 г., със сума за плащане 937.73
лв., за която доставка е издаден приемо-предавателен протокол №2489/09.05.2023 г., 2).
№2618/26.05.2023 г., със сума за плащане 77 004 лв., за която доставка е издаден приемо-
предавателен протокол №2489/26.05.2023 г., по която остатъка от задължението е 68 820.89
лв., 3).№2663/31.05.2023 г., със сума за плащане 9408 лв., за която доставка е издаден
приемо-предавателен протокол №2499/11.05.2023 г., 4).№2721/22.06.2023 г., със сума за
плащане 67 894.57., за която доставка е издаден приемо-предавателен протокол №2600/г., 5).
№2725/22.06.2023 г., със сума за плащане 78 499.20 лв., за която доставка е издаден приемо-
предавателен протокол №2599/22.06.2023 г. и 6).№2160/30.09.2023 г., със сума за плащане
9953.28 лв., за която доставка е издаден приемо-предавателен протокол №2710/30.09.2023 г.,
ведно със законната лихва от датата на падежиране на всяко от задълженията по отделните
фактури до датата на предявяване на исковата молба - 18.04.2024 г. в размер на 24 211.29 лв.
(двадесет и четири хиляди двеста и единадесет лева и двадесет и девет стотинки), както и
законната лихва от подаване на ИМ - 18.04.2024 г. до окончателното плащане на дължимите
като главница суми.
ОСЪЖДА „Държавно предприятие „Кабиюк“, ЕИК ...., гр. Шумен да заплати на
„Химагро“ ЕООД, ЕИК ...., гр. Д. сумата от 26 028 (двадесет и шест хиляди и двадесет и
осем) лева, представляващи разноски за водене на настоящото производство.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните чрез
Шуменски ОС пред Апелативен съд гр. Варна.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
4