Определение по дело №428/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 ал.1 т. 2 от ГПК във връзка с чл. 129 ал. 3 от ГПК.

Производството пред БлОС е образувано по частна жалба на И.Е.К., в качеството му на Управител на “Е.”ЕООД, с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: град П., Благоевградска област, ул."Р." № 1., срещу Разпореждане №1105/08.02.2011г. на Благоевградския РС,с което е върната на ищеца исковата молба, въз основа на която е образувано гражданско дело № 214/2011г. по описа на РС Б..

В частната жалба са наведени доводи за незаконосъобразност на постановеното от РС Б. прекратително разпореждане и се иска отмяната му, както и връщането на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Недоволен от обжалвания съдебен акт, частният жалбоподател възразява, че не е налице нито едно от основанията на чл. 129 ал. 3 от ГПК, обосноваващи от правна страна връщането на исковата молба на ищеца, тъй като нередовностите на исковата съобразно указанията на съдията докладчик са отстранени чрез депозиране на поправена искова молба, като това е станало в указания от съда срок, тъй като исковата молба е изпратена чрез куриер, като е било предоставена на фирмата осъществяваща куриерска и спедиторска дейност – “Д.” ЕООД на 07.02.2011г., за което обстоятелство пред въззивната инстанция се представя в заверен препис от разписка за приета експресна куриерска пратка от 07.02.2011г. и удостоверение издадено от “Д.” ЕООД на “Е.”ЕООД, от което е видно че тази пратка е съдържала именно поправената искова молба и книжата по делото и е получена в РС Б. на 08.02.2011г.

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл.278 от ГПК намира подадената частна въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес за това. Същата отговаря на изискванията на закона и е редовна, като е внесена и дължимата във връзка с жалбата държавна такса.

Разгледана по същество жалбата е основателна и следва да бъде уважена.

Въз основа на материалите по делото и представените пред въззивната инстанция писмени доказателства с частната жалба, въззивният съд установи от фактическа страна следното:

Пред РС П. е била депозирана на 19.11.2010г. искова молба от “Е.”ЕООД- П. срещу “А. С.” ЕООД – Б., като исковата претенция се основава на сключен между страните договор за производство, доставка и монтаж на дограма от 21.05.2007г., а ищеца твърди че е налице частично неизпълнение от ответното дружество по заплащането на дължимата цена за извършената услуга след приемането на възложената работа, за което се позовава на представените по делото договор и фактури. Предявени са искове с правно основание чл. 286 от ЗЗД във връзка с чл. 79 ал.1 от ЗЗД за частично неизплатена цена, както и искове за мораторна лихва на основание чл. 294 от ТЗ във връзка с чл. 86 от ЗЗД, поради това че дружеството възложител е изпаднало в забава.

След възражение за местна неподсъдност, депозирано от ответника с отговора към исковата молба, РС П. е прекратил производството пред себе си и е изпратил делото на РС Б. по компетентност.

С Разпореждане № 615/24.01.2001г. по образуваното пред РС Б. гражданско дело № 214/2011г. по описа на съда, съдията докладчик е оставил исковата молба без движение на основание чл. 127 ал.1 т. 4 и 5, като е счел че не са посочени ясно и точно обстоятелствата на които се основават предявените искове, което е довело и до неуточнен и неконкретизиран петитум на исковата молба по отношение на вида и обема на търсената защита. Дадени са указания на ищеца по делото - “Е.”ЕООД- П. не само ясно и точно да изложи фактическите обстоятелства на които основава искането си, но и да посочи параметрите на всеки един от предявените искове, като го индивидуализира по основание, период и размер. На ищеца е даден едноседмичен срок от получаването на съобщението за разпореждането на съда да отстрани посочените нередовности, като са му указани неблагоприятните последици от неизпълнението на това задължение съобразно нормата на чл. 129 ал. 3 от ГПК.

Съобщението за така постановеното разпореждане на първоинстанционния съд е получено от Управителят на ищцовото дружество - “Е.”ЕООД- П. лично, на 31.01.2011г.

С обжалваното Разпореждане №1105/08.02.2011г. по гражданско дело № 214/2011г. по описа на РС Б., съдията докладчик след като е отчел че разпореждането за оставяна на исковата молба без движение по делото е било съобщено на ищеца на 31.01.2011г., а срока за отстраняване на нередовностите на исковата молба, съобразно дадените от първоинстанционния съд указания е изтекъл на 07.02.2011г., е извел извода че ищеца пропуснал указания му от съда и закона срок за отстраняване нередовностите на исковата молба, поради което е постановил връщане на същата на ищеца, без с обжалваното разпореждане да прекрати производството по гражданско дело № 214/2011г. по описа на РС Б..

От представените пред първоинстанционния и пред въззивния съд писмени доказателства се установява, че поправена искова молба ведно с приложенията към нея е била депозирана от ищеца - “Е.”ЕООД- П. на фирмата осъществяваща куриерска и спедиторска дейност – “Д .” ЕООД, на 07.02.2011г., за което обстоятелство пред въззивната инстанция се представя в заверен препис от разписка за приета експресна куриерска пратка от 07.02.2011г. и удостоверение издадено от “Д.” ЕООД на “Е.”ЕООД, от което е видно че тази пратка е съдържала именно поправената искова молба и книжата по делото и е получена в РС Б. на 08.02.2011г.

Поправената искова молба е пристигнала в РС Б. и получена на регистрацията на съда, на 08.02.2011г. с куриерска пратка, като на същата тези обстоятелства са били изрично отбелязани от служителят на съда. Поправената искова молба няма данни да е била докладвана на съдията докладчик по гражданско дело № 214/2011г. по описа на РС Б., като само е приложена по делото.

При тука установеното от фактическа страна, въззивната инстанция намира оплакванията на жалбоподателят в частната жалба въз основа на която е образувано настоящото въззивно производство за основателни.

За да върне исковата молба, съдията докладчик в РС Б. е приел, че нередовностите на исковата молба, поради която същата е била оставена без движение, не са отстранени в предвидения в закона и указания от съда на страната едноседмичен срок. Изложени са съображения, че съобщението за определението с което исковата молба се оставя без движение е връчено на 31.01.2011г., а към момента на изтичането на срока за отстраняване на нередовностите – 07.02.2011г./работен ден/, не е представена от ищеца изправена искова молба, ведно с приложенията към нея.

Към момента на постановяването на обжалваното разпореждане, първоинстанционният съд е изградил изводите си само относно проверката на срока за отстраняване на посочените нередовности на исковата молба, тъй като съдията докладчик не е разполагал с постъпилата същия ден в регистратурата на районния съд изправена искова молба и приложенията към нея, изпратена от ищеца с куриерска пратка. Така изводите на първостепенният съдия, макар и верни въз основа на фактите с които съдът е разполагал, са необосновани и неправилни с оглед на цялостната фактическа обстановка, установена от въззивната инстанция по настоящото дело.

В деня на постановяването на обжалваното разпореждане, на регистратурата на съда в град Б., в изпълнение на дадените от съдията докладчик указания, е депозирана изправена искова молба с приложенията към нея. Видно от представените пред ОС Б. писмени доказателства /разписка за приета експресна куриерска пратка от 07.02.2011г. и удостоверение издадено от “Д.” ЕООД на “Е.”ЕООД, куриерска и спедиторска дейност – “Д.” ЕООД на 07.02.2011г./, същата е предадена от подателят изпращач на куриерската служба на 07.02.2011г., въпреки че е получена в РС Б. на следващия ден – 08.02.2011г.

При тези безспорно установени пред въззивната инстанция обстоятелства се налага правния извод, че действията на ищеца по отстраняване на нередовностите на исковата молба не са просрочени. При преценката на редовността на тези действия, настоящия състав на ОС Б. констатира, че съобразно отбелязването на разписката за приемане на куриерската пратка от изпращача, същата е депозирана от представителят на ищцовото дружество на 07.02.2011г., последният ден от седмодневния срок, даден на ищеца от първостепенния съд за да отстрани нередовностите на молбата. Меродавен за изчисляването на преклузивния процесуален срок в този случай е момента на депозирането на пратката пред куриерската фирма, което може да бъде приравнено на отбелязването на пощенското клеймо тогава, когато пратката е изпратена по пощата. В тези случаи съобразно разпоредбата на чл. 62 ал. 2 от ГПК, даденият от съда срок не се счита за пропуснат, макар куриерската пратка, съдържаща изправената искова молба и книжата към нея, да е пристигнала в съда на 08.02.2011г. Поради това обжалваното разпореждане на първоинстанционния съд е неправилно поради противоречието му с нормата на чл. 62 ал. 2 от ГПК и като такова следва да бъде отменено, а делото върнато на РС Б., за продължаване на съдопроизводствените действия по администрирането на изправената искова молба.

По оплакванията на частния жалбоподател, свързани с мотивите на първостепенния съд в обжалваното разпореждане досежно редовността на представената изправна искова молба, въззивната инстанция няма да ги обсъжда, тъй като очевидно е че при липса на данни за съдията докладчик постановил атакувания съдебен акт за постъпилата същия ден поправена искова молба, същият не би могъл обосновано и коректно да излага съображения дали нередовностите съобразно указанията на съда са надлежно отстранени или не. В тази част мотивите на съда в обжалваното разпореждане очевидно са формални и базиращи се на общи правни постулати, без същите конкретно да визират изправанета искова молба, която няма данни да е била докладвана на съдията докладчик по делото след нейното постъпване в съда в град Б.. С този въпрос първостепенният съд ще следва да се занимае след връщането на делото в РС Б..

Поради изложените правни съображения, атакуваното разпореждане на първоинстанционния съд следва да бъде отменено като неправилно, а делото върнато на РС Б., за продължаване на съдопроизводствените действия по администрирането на изправената искова молба.

Водим от горното и на основание чл. 278 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане №1105/08.02.2011г., постановено по гражданско дело № 214/2011г. по описа на РС Б., като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ВРЪЩА делото на РС Б., за продължаване на съдопроизводствените действия по администрирането на изправената искова молба.

Определението на съда е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: