Решение по дело №8557/2020 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

гр.София,04.11.2021 г.

 В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на единадесети октомври през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА                                                                   

                                              ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА             

                                                            мл.с.МАРИЯ  МАЛОСЕЛСКА                                                     

при секретаря Цв.Добрева, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело 8557 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

           С решение от 01.07.2020 г. по гр.д. № 69328/19 г., СРС, ГО, 35 с-в ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.П.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи на „Т.С." ЕАД, ЕИК ********със седалище и адрес на управление:*** по предявения иск с правно осно­вание чл. 415, ал. 1, вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД, сумата от 685.25 лв., представляваща незаплатена ТЕ за периода м. 05.2016г. до м. 04.2018г., сумата от 30.09 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода м. 05.2016г. до м. 04.2018г., ведно със законната лихвавърху главниците от 28.06.2019г. до окончателното изплащане на задължението, както и по предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 86 от ЗЗД сумата от 90.08 лв., представляваща лихва върху главницата за незаплатена ТЕ за периода 14.09.2017г. до 11.06.2019г., за които суми е била издадена заповед за из­пълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по гр. д. № 37123/2019г. на СРС, 35 с-в, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за потребена ТЕ за разликата над уважената част от 685.25 лв. до пълния предявен размер от 1096.72 лв. и за периода м. 05.2015г. до м. 04.2016г., както и иска за лихва върху главницата за потребена ТЕ за разликата над уважената част от 90.08 лв. до пълния предявен размер от 204.49 лв., като погасени по давност, както и иска за лихва върху глав­ницата за дялово разпределение за сумата от 5.81 лв., като неоснователен и недо­казан.

ОСЪЖДА Д.П.Ц., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Т.С." ЕАД, ЕИК ********със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 345.31 лв., представляваща направе­ните по настоящето дело разноски, както и сумата от 46.22 лв., представляваща направените по ч. гр. д. № 37123/2019г. на СРС, 35 с-в разноски, съразмерно на уважената част на исковете.

ОСЪЖДА „Т.С." ЕАД, ЕИК ********със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Адвокатско съдружие „Б.Л.", БУЛСТАТ********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 38 от ЗА сумата от 128.68 лв., представляваща разноски за оказаната безплатна правна помощ в настоящето производство, съразмерно на отхвърлената част на исковете.

ОСЪЖДА „Т.С." ЕАД, ЕИК ********със седалище и адрес на управление:*** да заплати на адв. Н.И.И., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и чл. 38 от ЗА, сумата от 119.29 лв., представляваща разноски за оказаната безплатна правна помощ в заповедното производство, съразмерно на отхвърлената част на исковете.

           Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца в частта,с която е отхвърлен иска за част от главница за топлинна енергия и и за част от мораторна лихва върху главницата . Във въззивната жалба се сочи, че решението е неправилно,в нарушение на материалния закон.Излага съображения,че неправилно съдът отхвърлил претенции за  дължими суми по фактура за период от  01.05. 2015 г.до 04.2016 г.като погасени по давност.Била издадена обща фактура на 31.07.2016 г. ,сумите по нея били със срок за плащане 15.09.2016 г.

          Иска се от настоящата инстанция да отмени решението в обжалваната част и вместо това да постанови друго, с което приеме дължимост на сумите. С въззивната жалба се претендират разноски,вкл.юрисконсултско възнаграждение.

По въззивната жалба  е постъпил отговор,с който същата се оспорва. Претендират се разноски.

               Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба  е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустими, а разгледана по същество е неоснователна, поради следното:

Предявен е иск с правно основание чл.415 ГПК ,вр.чл.79 ЗЗД,вр.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД.  .

Ищецът „Т.С." ЕАД твърди, че е доставил на ответницата топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката, че ответницата е ползвала енергията, като за процесния период не е заплатила дължимата цена.

По направените във въззивната жалба възражения, СГС излага следните мотиви:

                       От представените по делото писмени доказателства, СГС приема за установено, че ответникът е  потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката / .Според цитираната норма,потребител на топлинна енергия е собственик или ползвател на имота, който използва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си.

Между страните е възникнало и съществувало облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при Общи условия, съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ.

В случаите на чл.155, ал.1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. Новото “изравнително” вземане е самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата.

          Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия, одобрени с решение № ОУ- 02/03.02.2014 г. на ДКЕВР клиентите са длъжни да заплащат месечните вноски в 30- дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството. С публикуването клиентът се уведомява за задължението и неговия размер и то има характер на покана. По силата на чл. 114, ал. 2 ЗЗД, когато е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало, т.е за процесните главници, по отношение на които се прилагат общите условия, приети през месец февруари 2014 г., давността тече от деня, в който съответното задължение е възникнало, т.е. от деня, следващ изтичането на съответния месец, например за месец март 2014 г. - от 01.04.2014 г., за месец април 2014 г. - от 01.05.2014 г. и т.н. Издаването на изравнителната сметка не променя срока, в който месечните вноски стават дължими, а следователно и момента, от който започва да тече погасителната давност за тях.

           Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. по тълк.дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б. ”в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл.155 и цитираните по-горе разпоредби от общите условия вземанията на топло фикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.”в ЗЗД.

             С оглед на изложените съображения прогнозните месечни вноски за периода м.05.2015 г. -30.04 2016 г. се явяват погасени по давност, доколкото заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 28.06.2019 г. и тригодишната погасителна давност е изтекла по отношение всички вземания, чиято изискуемост е настъпила до 30.04.2016 г., като това обстоятелство не може да бъде променено от последващо издаване на нова обща фактура . Издаването на такава фактура не променя настъпването на изискуемостта по отношение на месечните вноски.

          Поради частичното уважаване на иска за главница,законосъобразно е отхвърлен и иска с правно основание чл.422 ГПК вр.с чл.86 ЗЗД за мораторна лихва върху погасените по давност вземания.  

    Въззивната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение,а решението като правилно и законосъобразно следва да се потвърди в обжалваната част.

     На процесуалния представител на въззиваемата страна се дължи адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ ,което съдът определя на 360 лв.,платимо от въззивника.        

     Водим от гореизложеното, съдът

    

                                         Р   Е   Ш   И :

         ПОТВЪРЖДАВА  решение от 01.07.2020 г. по гр.д. № 69328/19 г., СРС, ГО, 35 с-в в обжалваната част.

                       ОСЪЖДА „Т.С." ЕАД, ЕИК ********със седалище и адрес на управление:*** да заплати на адв. В.Ф.С., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и чл. 38 от ЗА, сумата от 360 лв., представляваща разноски за оказаната безплатна правна помощ във въззивното производство.

          РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

         

 

                        ПРЕДСЕД АТЕЛ   :

                                         

                                      ЧЛЕНОВЕ :1.

 

 

                                              2.