№ 1
гр. О., 02.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – О. в публично заседание на четвърти декември през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:В.Л.П.
при участието на секретаря В.И.И.
като разгледа докладваното от В.Л.П. Гражданско дело № 20231460100387
по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба от „.....“ ЕООД, ЕИК ....., със
седалище и адрес на управление в ....., с едноличен собственик и управител
А.С.И., действащо чрез пълномощника си адв. В. Ч. от АК В. против Заповед
№ .... г. на Директора на ОД „Земеделие” – В., с която на основание чл. 34, ал.
1 и ал. 8 от ЗСПЗЗ, Констативен протокол № ..... г. на ОСЗ О. и във връзка с
Уведомление с изх. № .... г. на ОД Земеделие В., е наредено да се изземе от
ползвателя „.....“ ЕООД поземлен имот, държавна собственост, с
идентификатор ....., с площ от ..... дка. (.... дка обработена част, засята с
царевица за зърно), който имот дружеството обработва без валидно правно
основание. Наложена е и глоба на дружеството жалбоподател в размер на ....
лв.
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК.
В жалбата са наведени доводи за издаване на оспорената заповед в
противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на
процесуалните правила и в несъответствие с целта на закона, а именно не е
изпълнена процедурата за установяване самоличността на действителния
ползвател на процесния имот, какъвто дружеството „.....“ ЕООД не е. Същото
не ползва и не обработва поземлен имот, държавна собственост, с
идентификатор ....., с площ от ..... дка. (.... дка обработена част, засята с
царевица за зърно), а единствената връзка с него е обработването на неговите
съседни имоти - № .... и .....
Ответникът по жалбата – Директора на ОД „Земеделие” гр. В., чрез
процесуалния си представител е оспорил жалбата в писмения си отговор по
нея, но в хода на производството е заявил основателност на същата, след
извършване на вътрешна проверка по случая и представяне на Докладна от ....
г.
По делото са събрани писмени доказателства, като е изслушано и
1
заключение на съдебно-техническа експертиза. Приложено е заверено копие
от образуваната преписка.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, по отделно и в
тяхната съвкупност, във връзка с доводите и твърденията на страните, приема
за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена срещу подлежащ
на оспорване административен акт и от надлежни страни, чиито права и
законни интереси като участник в административното производство са
засегнати от него. Разгледана по същество, съдът счита същата за
основателна, по следните съображения:
Предмет на съдебен контрол е Заповед № .... г. на Директора на ОД
„Земеделие” – В., с която е наредено да се изземе от ползвателя „.....“ ЕООД
поземлен имот, държавна собственост, с идентификатор ....., с площ от .....
дка. (.... дка обработена част, засята с царевица за зърно), който имот
дружеството обработва без валидно правно основание. Наложена е и глоба на
„.....“ ЕООД в размер на .... лв.
От приложената по делото административна преписка е видно, че
неправомерното ползване е установено с Констативен протокол на ОСЗ О. от
.... г., след извършена проверка на терен относно състоянието и ползването на
земите от ДПФ. Установено е, че ползваният имот граничи с имоти № .... и
...., които се обработват от „.....“ ЕООД и дружеството е уведомено за
проверката с Уведомление от 28.06.2023 г. От своя страна представителят на
дружеството е възразил срещу констатациите и наложената глоба със свое
Уведомление от 03.07.2023 г.
Видно от представената по делото Докладна на Началника на ОСЗ О. от
.... г. е установено, че дружеството жалбоподател не е ползвател на процесния
държавен имот с идентификатор ....., с площ от ..... дка. (.... дка обработена
част, засята с царевица за зърно) и информацията отразена в Констативен
протокол на ОСЗ О. от .... г. и в обжалваната заповед не отговаря на истината.
От заключението на допуснатата съдебно-техническа експертиза се
установява, че поземлен имот № ..... не е включван в масиви за ползване през
стопанската 2022/2023 година, тъй като е собственост на Държавата, вкл. не е
отдаван под наем. Също така „.....“ ЕООД не е включвало имот № ..... в
подадените от него заявления по чл. 70, ал. 1 от ППЗСПЗЗ за участие в
масиви за ползване за стопанската 2022/2023 година и този имот не е заявяван
за подпомагане от никого.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 168, във вр. с чл.146 АПК от
компетентността на съда е да се произнесе по законосъобразността на
обжалвания административен акт, като проверява дали е издаден от
компетентен орган и в предписаната от закона форма, спазени ли са
процесуалните и материално правните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва закона. По силата на разпоредбата на
чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на
основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на
представените от страните доказателства да провери законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като
съгласно ал. 2 на същия член съдът обявява нищожността на акта, дори да
2
липсва искане за това.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, оправомощен да
издава заповеди от посочения вид, поради което съдът приема, че същата е
издадена от компетентен орган и в рамките на предоставените му
правомощия. При издаването на оспорената заповед обаче съдът намира, че
органът не е изяснил и не е проверил прецизно информацията относно
действителния ползвател на държавния имот, което в хода на настоящото
производство безспорно е установено, а именно, че същият е трето лице, а не
„.....“ ЕООД и фактът се признава от процесуалния представител на ОД
„Земеделие“ В. (Докладна на Началника на ОСЗ О. от .... г.). Тези
обстоятелства безспорно водят до незаконосъобразност на издадената
заповед и предвид признанието на ответника в същия смисъл – тя следва да
бъде отменена.
С оглед изложените съображения съдът приема, че жалбата се явява
основателна и следва да бъде уважена, а обжалваният акт като
незаконосъобразен - следва да бъде отменен.
Предвид изхода на спора, съобразно направеното искане за присъждане
на разноски, такива следва да бъдат присъдени на жалбоподателя на
основание чл. 143 от АПК – в размер на общо .... лв. (.... лв. платено
адвокатско възнаграждение с ДДС, .... лева – депозит за изготвяне на СТЕ и
50 лв. внесена държавна такса).
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Заповед № .... г. на Директора на
ОД „Земеделие” – В., с която на основание чл. 34, ал. 1 и ал. 8 от ЗСПЗЗ,
Констативен протокол № ..... г. на ОСЗ О. и във връзка с Уведомление с изх.
№ .... г. на ОД Земеделие В., е наредено да се изземе от ползвателя „.....“
ЕООД поземлен имот, държавна собственост, с идентификатор ....., с площ от
..... дка. (.... дка обработена част, засята с царевица за зърно) и с която на „.....“
ЕООД е наложена глоба в размер на .... лв.
ОСЪЖДА Областна дирекция “Земеделие” гр. В. – с адрес в гр. В., .....,
представлявана от Директора си ..... ДА ЗАПЛАТИ на „.....“ ЕООД, ЕИК .....,
със седалище и адрес на управление в ....., с едноличен собственик и
управител А.С.И., действащо чрез пълномощника си адв. В. Ч. от АК сумата
от общо .... лв. (.... лева), представляваща съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - В. в
14-дневен срок от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – О.: _______________________
3