№ 233
гр. Асеновград, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мария Ат. Терзиева
при участието на секретаря Йорданка Ст. Тянева
като разгледа докладваното от Мария Ат. Терзиева Гражданско дело №
20215310102012 по описа за 2021 година
Предявен е установителен иск по реда на чл. 422 вр.чл.415 ГПК.
Ищецът „ЕОС Матрикс“ ЕООД твърди, че между „Юробанк и Еф Джи България“
АД и ответника АТ. Р. Г. е сключен договор за потребителски кредит № FL493982 на
17.09.2009 г., по силата на който на същата е предоставена сумата от 7300 лева, за пълно
предсрочно погасяване на задължения по три договора, сключени между нея и банката.
Кредитът бил преведен по сметка в банката, на името на кредитополучателя. Същата се е
задължила да върне заема, заедно с дължимите лихви на вноски. ГПР по кредита е 15,08 %, а
вноските следвало да се заплащат на 17-то число на месеца, като крайния срок на погасяване
е 17.09.2021 г. Ответницата се е задължила да върне цялата сума на 144 анюитетни вноски,
от които първите 12 вноски по 95.88 лева, останалите вноски по 104.35 лева и една
изравнителна вноска в размер на 105.30 лева. С договор за цесия от 18.01.2016 г., сключен
между „Юробанк България“ АД (с предишно наименование “Българска пощенска банка“ АД
и „Юробанк и Еф Джи България АД) и „ЕОС Матрикс“ ЕООД и приложенията към него,
задължението на ответницата по процесния договор е изкупено от „ЕОС Матрикс“ ЕООД.
На длъжницата е изпратено уведомление за извършената цесия, но писмото е върнато с
отбелязване „непотърсено“. Твърдят, че с връчването на ИМ и приложенията към нея,
ответницата получава уведомлението изходящо от „Юробанк България“ АД за извършеното
прехвърляне на процесните вземания. Ищецът е пристъпил към принудително събиране на
вземанията си по договора, чрез подаване на заявление до АРС за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК. Претендираната сума е в размер на 3130.63 лева, от които:
1
главница в размер на 2010.83 лева, за вноски с настъпил падеж за периода от 17.04.2016 г. до
17.01.2019 г. включително, договорна лихва в размер на 576.31 лева за периода от 17.04.2018
г. до 17.08.2019 г. и лихва за забава в размер на 543.49 лева. За събиране на вземането е
издадена заповед за изпълнение № 421/01.07.2021 г. по ч.гр.д. № 1030/2021 г. по описа на
РС Асеновград, в предвидения по ГПК срок длъжника е подал възражения –поради което е
указано на заявителя в срок да предяви иск за установяване на вземането. Ето защо моли да
бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено, че ответницата му
дължи общо сумата от 3130.60 лева, от които: главница в размер на 2010.83 лева, за вноски с
настъпил падеж за периода от 17.04.2016 г. до 17.01.2019 г. включително, договорна лихва в
размер на 576.31 лева за периода от 17.04.2018 г. до 17.08.2019 г. и лихва за забава в размер
на 543.49 лева, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда, до
окончателното изплащане на задължението. Ангажира доказателства, претендира
направените по делото разноски, както и тези, извършени в заповедното производство.
Моли да се назначи ССчЕ.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответницата АТ. Р. Г., чрез
адвокат Р.С., с който оспорва представените от ищеца документи: договор за потребителски
кредит №FL493982/17.09.2009 г. и погасителен план от същата дата. Моли да се задължи
ищеца да представи оригиналите на тези документи. Твърди, че не си спомня да е
подписвала същите. Моли да се задължи ищеца да представи и в оригинал Бордеро №
5814217/17.09.2009 г., според който сметка била заверена със сумата от 7300 лева. Освен
това твърди, че когато е сключен договора е била на лечение в ЦПЗ гр.Пловдив, в
продължение на няколко месеца при д-р Калоянов, с диагноза „Шизофрения“. Моли да се
изиска медицинската документация за лечението й, както и да се назначи СМЕ, която да
отговори била ли е дееспособна и извършила правновалидни действия към датата на
подписване на процесния договор. Моли представения договор за цесия на английски да
бъде предоставен в оригинал, включително Appendix Schedule 1, да се докаже връзката
между тези документи, както и в оригинал да се представи Потвърждение за извършена
цесия от 18.01.2016 г. Твърди, че ако се е задължила по такъв договор и това се докаже, то
по договора не е плащано от 2010 – 2011 г. Моля да се задължи ищеца да представи
доказателства, кога е направено последното плащане по този договор, както и плащани ли са
други суми по този договор или по осъдителни решения на съд или арбитраж, постановени
на основание договор за потребителски кредит №FL493982/17.09.2009 г. Счита, че е изтекла
погасителна давност назад във времето, тъй като договора се е развалил. В този смисъл
клаузата на чл.15, че договора не се разваля е неравноправна клауза, която не е направена
индивидуално, а бланково и цели да я увреди и моли да се обяви нищожността й, както и на
други такива клаузи в договора. По делото е представено писмо с № 5943/24.09.2020 г.,
видно от което е заявено, че цялото задължение по договора било предсрочно изискуемо,
като няма доказателства да й е връчено по рано същото. Възразява, че такава давност е
изтекла и за претендиращия да е правоприемник по цесията ищец, тъй като повече от пет
2
години след придобиване на вземането, той не е упражнил правата си, а именно от
18.01.2016 г. до 18.01.2021 г. са изтекли 5 години и вземането е погасено по кратката
давност от 5 години. Конкретизира, че претенция за м.април и м.май 2016-та година са
погасени по давност от 5 години, за което прави възражение. Ето защо моли искът да бъде
отхвърлен.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, и ангажираните доказателства,
намира за установено следното:
На 17.09.2009 г. между „Юробанк и Еф Джи България“ АД и ответника АТ. Р. Г. е
сключен договор за потребителски кредит № FL493982, по силата на който на същата е
предоставена сумата от 7300 лева, която сума била преведен по сметка на кредотопучателя в
банката. Същата се е задължила да върне заема, заедно с дължимите лихви на вноски, при
ГПР 15,08 %, на месечни вноските, с крайния срок на погасяване 17.09.2021 г. Ответницата
се е задължила да върне цялата сума на 144 анюитетни вноски, от които първите 12 вноски
по 95.88 лева, останалите вноски по 104.35 лева и една изравнителна вноска в размер на
105.30 лева. С договор за цесия от 18.01.2016 г., сключен между „Юробанк България“ АД (с
предишно наименование “Българска пощенска банка“ АД и „Юробанк и Еф Джи България
АД) и „ЕОС Матрикс“ ЕООД и приложенията към него задължението на ответницата по
процесния договор е изкупено от „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Цесионерът съгласно сключения
договор е упълномощен да уведоми длъжниците за извършената цесия. На длъжницата е
изпратено уведомление за извършената цесия, но писмото е върнато с отбелязване
„непотърсено“.
От писмо на ЦПС град Пловдив е видно, че ответницата АТ. Р. Г., последно е лекувана
стационарно в „ЦПЗ Пловдив“ ЕООД от 09.02.2009 г. до 24.02.20209 г. с диагноза
„Параноидна шизофрения“, същата е посетила центъра за амбулаторен преглед на
20.10.2009 г.
Съгласно заключението на допуснатата по делото ССчЕ на вещото лице М.А.,
неоспорено от страните, което съдът кредитира като пълно, компетентно и безпристрастно
изготвено, се установява че „Юробанк и Еф Джи България“ АД е привела по банков път
сумата от 7300 лв. по отпуснатия по разплащателна смета в банката, с титуляр АТ. Р. Г. на
17.09.2009 г., съгласно б.б 5814217 с основание – усвояване на кредит. Сумата е
осчетоводена на 17.09.2009 г., като усвоена от кредитополучателя. По договор за
потребителски кредит № FL493982/17.09.2009 г. с кредитополучател АТ. Р. Г. са платени
задължения по главница и договорна лихва в общ размер на 5 620.81 лв., подробно посочени
в раздел ІІІ на експертизата, като плащането по кредита е преустановено на 19.08.2014 г.
След датата на цесията 18.01.2016 г. и датата на експертизата, няма платени суми по
кредита от ответника към ищеца. Размерът на неиздължената сума за главница, дължима от
кредитополучателя към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда 26.05.2021
г. и към датата на изготвяне на заключението, като се има предвид, че кредитът не е
предсрочно изискуем е в размер на 5 684.64 лева, дължима за периода от 17.06.2014 г. до
3
17.09.2021 г., посочена по периоди в раздел ІІІ на експертизата. За периода от 17.04.2016 г.
до 17.01.2019 г. включително, размерът на падежираната главница възлиза на 2010.83 лева.
За периода от 17.04.2018 г. до 17.08.2019 г. включително, размерът на договорната лихва
възлиза на 576.31 лева. Размерът на лихвата за забава за периода от 17.04.2018 г. до датата
на подаване на заявлението по ч.410 ГПК – 26.05.2021 г. в/у претендираната главница е
543.49 лева.
Съгласно заключението на допуснатата по делото СПЕ на вещото лице д-р Д.К.,
неоспорено от страните, което съдът кредитира като пълно, компетентно и безпристрастно
изготвено, се установява че АТ. Р. Г. страда от психично заболяване „Параноидна
шизофрения“, което се характеризира с престъпно прогредиентен ход на протичане и данни
за обостряния, довели до хоспитализация в ЦПЗ Пловдив през 2004 г., 2007 г. и 2009 г. От
2002 г. до 2013 г. са налице данни за провеждано амбулаторно лечение. Към датата на
сключване на договора на 17.09.2009 г. са налице данни, че ответницата А.Г. е страдала от
„шизофрения“, провеждала е активно лечение с невролептици, което предполага че е била с
нарушена психична годност да разбира и ръководи постъпките си, свързани със сложен
договор и нарушена годност да прогнозира резултатите от поведението си. В системата на
ЗПЗ не са налице данни за инвалидизация на лицето, семейно положение и промени в
семейното положение на ответницата. С оглед данни за хронично психично заболяване и
пореден психотичен пристъп през м.02.2009 г., както и активно последващо лечение до 2013
г. експертизата счита, че АТ. Р. Г. е била с нарушена сбособност да разбира свойството а
значението на постъпките си, както и да ги ръководи при подписването на процесния
договор за потребителски кредит № FL493982/17.09.2009 г. сключен с „Юробанк и Еф Джи
България“ АД.
Съдът, като взе предвид наведените в исковата молба обстоятелства и петитум,
квалифицира правно предявения иск по чл. 422 от ГПК - установителен иск, в
производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумата от 3 130.63
лева, от които: 2010.83 лева главница, 576.31 лева частично претендирана лихва за вноските
с настъпил падеж и 543.49 лв. лихва за забава, за която е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. № 1030/2021 г. на АРС, ведно с законната лихва от
подаване на заявлението. От приложеното в настоящото производство ч.гр.д. № 1030/2021
г. по описа на АРС е видно, че искът за съществуване на вземането е предявен в
предвидения едномесечен срок, поради което е допустим.
Разгледан по същество. В настоящото производство в тежест на ищеца е да
установи, че между цедента и ответника е съществувало валидно облигационно
правоотношение по договор за ПК, както и че цедентът е бил изправната страна по
договора. В тежест на ищеца е и установяване наличието на валиден договор за цесия
между „Юробанк и Еф Джи България“ АД и ищцовото дружество. В тежест на ответника е
да установи твърденията си, че е заплатила част от претендираните суми, както и че е била
недееспособна към датата на сключване на договора. От ангажираните доказателства се
установи, че между страните по делото: „Юробанк и Еф Джи България“ АД и ответника
4
А.Г. на 17.09.2009 г. е сключен Договор за потребителски кредит № FL493982 на 17.09.2009
г., по силата на който на същата е предоставена сумата от 7300 лева, за пълно предсрочно
погасяване на задължения по три договора сключени между нея и банката, кредитът бил
преведен по сметка в банката на името на кредитополучателя. Ответницата се е задължила
да върне заема, заедно с дължимите лихви на вноски, при ГПР 15.08 %, а вноските следвало
да се заплащат на 17-то число на месеца, като крайния срок на погасяване е 17.09.2021 г.
Ответницата се е задължила да върне цялата сума на 144 анюитетни вноски, от които
първите 12 вноски по 95.88 лева, останалите вноски по 104.35 лева и една изравнителна
вноска в размер на 105.30 лева. С договор за цесия от 18.01.2016 г., сключен между
„Юробанк България“ АД с предишно наименование “Българска пощенска банка“ АД и
„Юробанк и Еф Джи България АД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД и приложенията към него
задължението на ответницата по процесния договор е изкупено от „ЕОС Матрикс“ ЕООД.
На длъжницата е изпратено уведомление за извършената цесия, но писмото е върнато с
отбелязване „непотърсено“.
Предметът на настоящия иск е установяване дължимостта на парично задължение, за
което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, въз основа на договор за
цесия, с който е прехвърлено на ищеца парично вземане на ответника, породено от договор
сключен през 2009 г. между цедента и длъжника-ответник в настоящия процес.
Неоснователно е повдигнато възражение от ответника, че е била недееспособна към
датата на сключване на договора. Съгласно чл.5 от ЗЛС непълнолетните и пълнолетните,
които поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите работи се
поставят под пълно запрещение и стават недееспособни. От ответника в производството не
са ангажирани доказателства, че същата е поставена под запрещение. Няма ангажирани
доказателства за инвалидизация на същата, а установеното психично заболяване не води до
липса на дееспособност на ответника към датата на сключване на договора.
От ответника не е искана унищожаемост на договора, поради сключването му от
недееспособно лице, както и че договорът е сключен при измама или заплашване.
Твърди се от ответника да не е надлежно уведомен за извършената цесия. Това
възражение също е неоснователно. По смисъла на чл. 99 ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето на
вземането спрямо длъжника има действие от деня, когато му е съобщено от предишния
кредитор. Няма обаче пречка това уведомяване да се направи и от новия кредитор, ако
същият е изрично овластен за това. Настоящият случай е именно такъв - до длъжника е
изпратено уведомление от цесионера. Видно от отбелязването върху представената обратна
разписка, изпратеното съобщение е било върнато като непотърсено. Освен това не се спори
от ответника, че е бил уведомен за извършената цесия чрез получаване на ИМ и
приложения, поради което и с оглед правилото на чл. 235 ГПК , съдът приема, че
длъжникът е бил уведомен за извършената цесия. Ето защо съдът намира, че ответникът
дължи на ищеца претендираните суми, дължими по Договор за потребителски кредит №
FL493982 на 17.09.2009 г. и предявения иск ще следва да бъде уважен.
Поради извода за дължимост на претендираната сума съдът следва да разгледа
5
възражението на ответника за погасяване на вземането по давност. Сключеният между
банката и ответника договор за потребителски кредит е за срок от 12 години, сключен на
17.09.2009 г. с падеж 17.09.2021 г. Не е налице предсрочна изискуемост на договора (или
поне такава не е обявявана), поради което падежът е настъпил на 17.09.2021 г., от който
момент започва да тече петгодишния давностен срок (чл. 110 ЗЗД). Заявлението по чл.410
от ГПК е подадено на 26.05.2021 г., т.е преди изтичането на давността. Ето защо съдът
намира, че възражението за давност е неоснователно. Поради това следва да бъде признато
за установено вземането на ищеца по заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. №
1030/2021 г. по описа на АРС за следните суми: 2010.83 лв. главница за вноски с настъпил
падеж за периода от 17.04.2016 г. до 17.01.2019 г. включително, 576.31 лева частично
претендирана лихва за вноски с нестъпил падеж за периода от 17.04.2018 г. до 17.08.2019 г.
и 543.49 лева лихва за забава за периода от 17.04.2018 г. до 26.05.2021 г., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението в съда – 26.05.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането.
При този изход на делото, направеното искане и на основание чл.78 ал.1 ГПК
следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца разноски по производството
(съобразно представените доказателства за направени такива) в размер на 62.61 лв. в
заповедното производство и 317.82 лв. в исковото производство.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуване вземането на „ЕОС МАТРИКС“
ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление с гр. с., ул. „Рачо Петков -
Казанджията“ № 4-6, представлявано от р.м.т., против АТ. Р. Г., ЕГН ********** с адрес
гр. Асеновград, обл. П-вска, ул. „Караджа войвода“ № 9, по заповед за изпълнение,
издадена по ч.гр.д.№ 1030/2021 г. по описа на Асеновградския РС, в размер на 2010.83 лева
(две хиляди и десет лева и осемдесет и три стотинки) главница за вноски с настъпил падеж
за периода от 17.04.2016 г. до 17.01.2019 г. включително, 576.31 лева (петстотин седемдесет
и шест лева и тридесет и една стотинки) представляваща частично претендирана лихва за
вноски с нестъпил падеж за периода от 17.04.2018 г. до 17.08.2019 г. и 543.49 лева
(петстотин четиридесет и три лева и четиридесет и девет стотинки) лихва за забава за
периода от 17.04.2018 г. до 26.05.2021 г., дължими по потребителски кредит №
FL493982/17.09.2009 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 26.05.2021
г. до окончателното изплащане на вземането
ОСЪЖДА АТ. Р. Г., ЕГН ********** с адрес гр. Асеновград, обл. П-вска, ул.
„Караджа войвода“ № 9, да заплати на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление с гр. с., ул. „Рачо Петков - Казанджията“ № 4-6,
представлявано от р.м.т., разноски в заповедното производство в размер на 62.61 лева
6
(шестдесет и два лева и шестдесет и една стотинки) и разноски по исковото производство в
размер на 317.82 лева (триста и седемнадесет лева и осемдесет и две стотинки).
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
7