№ 1613
гр. Бургас, 06.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юли през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20222100500867 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.121 вр. чл.274, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО
ЛЕЧЕНИЕ“ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Поморие, ул.
„Парашкев Стоянов “1, представляван от управителя Кирил Хинов, действащ чрез
упълномощения си процесуален представител адв. Диляна Станева- САК, против
определение № 131 от 17.03.2022 г., постановено по гр.д.№ 834/2021 г. по описа на РС –
Поморие, с което е оставено без уважение направеното от жалбоподателя-ответник
възражение за родова неподсъдност на делото пред РС-Поморие.
В жалбата се изразява недоволство от атакуваното определение с твърдения, че
същото е неправилно. Жабоподателят счита, че тъй като исковата претенция за главницата е
на обща стойност 30 537.31 лв. и касае вземане за дължимо и неплатено възнаграждение по
договор за управление за всеки от месеците от м. април 2016г.до м. октомври 2019г., което
не произтича от трудово правоотношение, родовата подсъдност на делото следва да се
определи съгласно правилата на чл. 104, т. 4 от ГПК и делото следва да се разгледа от
Окръжен съд- Бургас като първа инстанция. Моли въззивният съд да прекрати
произвоството пред първоинстанционния съд и да изпрати делото за разглеждане по родова
подсъдност на Окръжен съд- Бургас като първа инстанция. Към частната жалба са
приложени писмени доказателства.
В подадения в срока по чл.276, ал. 1 от ГПК писмен отговор ищцата Ж.Н. К. е
изложила становище за неоснователност на частната жалба, като сочи, че тъй като
претенцията касае обективно съединени искове, по които всеки е с цена под 25 000 лв.
делото е родово подсъдно на районния съд като първа инстанция. Моли за потвърждаване
на обжалваното определение като правилно и законосъобразно.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата, приложените по
делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира следното:
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е подадена от
легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, въззивният съд намира частната жалба за неоснователна,
1
по следните съображения:
Производството пред първоинстанционният съд е образувано по исковата молба на
Ж.Н. К. за осъждане на ответника „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО
ЛЕЧЕНИЕ“ ЕООД да й заплати сумата /след направено уточнение/ от общо 30 537.31 лв. –
сборна главница, представляваща помесечните разлики между изплатеното и дължимото по
сключен между страните договор за управление от 04.04.2016г. и допълнителни
споразумения към него месечно възнаграждение за всеки от месеците, считано от м. април
2016г. до м. октомври 2019г., сумата от 4640.44 лв. – лихва за забава върху претендираните
помесечните главници за периодите, посочени в уточнението, сумата от 6869.99 лв.-
главница, представляваща обезщетение за неплатен годишен отпуск и сумата от 286.15 лв. –
лихва за забава върху обезщетението за неползван платен годишен отпуск, ведно със
законната лихва върху главниците от подаване на исковата молба до окончателното им
изплащане.
В срока по чл. 131 от ГПК ответното дружество е подало писмен отговор, в който е
направило възражение за родовата неподсъдност на делото по смисъла на чл. 104, т. 4 от
ГПК, като с оглед сборната цена на единия от исковете за сумата от общо 30 537.31 лв. е
поискало делото да се изпрати за разглеждане в Окръжен съд- гр. Бургас като първа
инстанция.
С обжалваното определение, районният съд като е приел, че независимо, че общият
сбор на цената на предявените искове за помесечната разлика между изплатеното и
дължимото възнаграждение по сключения между страните договор за управление е
30 537.31лв., тъй като цената на всеки отделен иск за всеки от месеците, включени в
процесния период е под 25 000 лв., е оставил без уважение направеното от ответника
възражение за родова неподсъдност на делото, заведено в РС- Поморие.
Настоящата инстанция намира така постановеното определение за правилно, като
постановено при съобразяване на процесуалните правила, предвидени в ГПК.
В настоящия случай, предмет на делото са парични искове, произтичащи от сключен
между страните договор за управление.
Съгласно чл. 103 от ГПК на районния съд са подсъдни всички граждански дела, с
изключение на тези, които са подсъдни на окръжния съд като първа инстанция, изброени в
чл. 104 от ГПК. Съобразно с т.4 от чл. 104 ГПК, като първа инстанция на окръжен съд са
подсъдни искове по граждански и търговски дела с цена над 25000 лв., при изрично
посочени изключения, сочещи за компетентен независимо от цената само районния съд,
като настоящата инстанция намира, че процесния случай не е сред тях, по следните
съображения:
За да се прецени родовата подсъдност на делото, на първо място следва да се
извърши преценка за цената на исковете, която съгласно чл. 68 от ГПК е паричната оценка
на предмета на делото. В случая в исковата си молба, ищцата е предявила толкова
обективно кумулативно съединени искове, колкото е заявила, че са претендираните от нея
месечни възнаграждения, които счита, че са останали частично неплатени за всеки от
месеците от посочения исков период, дължими от ответника съгласно сключения между
страните договор за управление. Затова всяко от заявените от ищцата отделни месечни
вземания представлява самостоятелно притезание, чиято изискуемост и падеж настъпва в
различен момент, макар да произтичат от един и същ правопораждащ фактически състав –
договора за управление. Това от своя страна обуславя възможността постановеното съдебно
решение да бъде различно за всяко от помесечно претендираните паричните вземания за
разликите между дължимото и уговореното възнаграждение за всеки от заявените месеци. С
оглед гореизложеното се налага извода, че всяко помесечно вземане представлява
самостоятелен паричен иск, така, както го е предявила ищцата, а тъй като като всеки от
2
исковете е с цена под 25 000 лв. правилно районния съд е преценил, че делото му е родово
подсъдно и не попада в обхвата на чл. 104, т. 4 от ГПК, тъй като общият размер на
обективно съединените искове е без значение за определяне на цената на иска.
Предвид горното, обжалваното определение по чл. 118, ал. 2 от ГПК е правилно и
законосъобразно, тъй като е постановено при спазване на процесуалните правила за
определяне на родовата подсъдност на делото, което води до извод за неоснователност на
частната жалба и налага същата да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба от „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА
ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ“ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Поморие, ул. „Парашкев Стоянов “1, представляван от управителя Кирил Хинов, действащ
чрез упълномощения си процесуален представител адв. Диляна Станева- САК, против
определение № 131 от 17.03.2022 г., постановено по гр.д.№ 834/2021 г. по описа на РС –
Поморие, с което е оставено без уважение направеното от жалбоподателя-ответник
възражение за родова неподсъдност на делото пред РС-Поморие.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3