Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.К., 15.04.2021г.
Казанлъшкият
районен съд,наказателно отделение,четвърти наказателен състав, в публично
съдебно заседание на единадесети март две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
председател: Михаил
Михайлов,
при участието на секретаря Елена Стоилова, постави
за разглеждане докладваното от съдия Михайлов АНД №113/ 2021г. по описа на същия
съд и за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е наказателно
постановление №ОП-419/ 17.08. 2020г., издадено от заместник-кмета по финанси,
инвестиции и собственост на Община-К. Д. В. П., упълномощен от кмета на Община-К..
Въззивникът мотивира жалбата си с твърдението, че не бил допуснал
административно нарушение. В с.з. се представлява от адвокат М.Т., който сочи
аргументи в подкрепа на жалбата.
Въззиваемата страна, чрез
свой процесуален представител, изразява становище за неоснователност на жалбата.
Административно-наказващият
орган приел за установена следната фактическа обстановка: „На 24.11.2019г. в 22.00ч.
в гр.К. на бул.„Ал.Батенберг“№119 лицето С.Д.Ч. използва аудио-визуална техника
по начин, нарушаващ спокойствието на живущите наоколо граждани. Акт бланков
номер серия АА №630369 е съставен по постановление на РП-К. №4305/2019г. в
присъствие на нарушителя и свидетеля И. Г. И. с адрес: гр.К., ул.„Д-р С.“ №2. В
законоустановения тридневен срок не са получени писмени възражения. Нарушението
не следва да се счита за маловажен случай, тъй като силната музика пречи за
пълноценния отдих на почиващите граждани. С настоящото деяние лицето виновно е
нарушило чл.3 т.1 от Наредба №1 за опазване на обществения ред на територията
на Община К..“
За извършеното
административно нарушение на 05.08.2020г. е съставен акт за установяване на
административно нарушение с бланков номер серия АА №630369. Последният е връчен
на същия ден- 05.08.2020г. на нарушителката, която не е направила възражение в
тридневния срок по чл.44,ал.1 от ЗАНН, но е сторила това още при получаването му.
Актосъставителят в с.з.
изцяло потвърди приетата от него за установена фактическа обстановка и
свидетелства, че не е очевидец на нарушението.
АНО, с оглед на
изложеното и отчитайки засегнатите с извършеното нарушение обществени отношения, е достигнал до извода, че процесния случай не
следва да бъде квалифициран като маловажен, по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
При наличието на така
установената фактическа обстановка заместник-кметът по финанси, инвестиции и
собственост на Община-К., е приел, че жалбоподателката виновно е нарушила чл.3,т.1
от Наредба №1 за опазване на обществения ред на територията на община К., поради
което и на основание чл.53 от ЗАНН и чл.60,т.2 от същата наредба й наложил административно
наказание- глоба в размер на 30 лева.
Жалбата е подадена в
срок и от лице, имащо право на такава, съгласно разпоредбата на чл.59,ал.2
от ЗАНН.
Тъй като не
съществуват законови пречки за обжалване на наказателното постановление съдът
приема, че жалбата е допустима, а разгледана по същество същата е
основателна.
В хода на настоящото
административно-наказателно производство не беше наведено убедително доказателство,
което да потвърди, че жалбоподателката е извършила административното нарушение,
предмет на административно-наказателното производство. Само изложеното в постановление
на РП-К. №4305/2019г. не е достатъчно, за да приеме съда, че наказателното
постановление следва да бъде потвърдено, тъй като в същото изобщо не се
коментира поведението на Ч., която дори е спомената, при това само бегло, с
друга фамилия- Ч.. Нещо повече- АНО, вероятно без изобщо да извърши проверка за
участието на над 71-годишната тогава жалбоподателка в
нарушаването на обществения ред- подготовка за сбиване между два ромски клана,
й е вменил извършването на административно нарушение по чл.3 т.1 от Наредба №1
за опазване на обществения ред на територията на Община К.. Всъщност Ч. е
излязла пред дома си, за да констатира нанесените върху автомобила на сина й
повреди от участниците в инцидента, описан в постановление на РП-К. №4305/ 2019г.,
след което се е обадила на тел.112.
При
извършената проверка, относно формалните изисквания на ЗАНН, съдът констатира,
че са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по налагане
на административно наказание.
В
конкретния случай в АУАН нарушената разпоредба е конкретизирана по чл.3,т.1 от Наредба
№1 на Община К., докато наказващият орган/АНО/ е квалифицирал деянието на
жалбоподателката по чл.3,т.1 от Наредба №1 за опазване на обществения ред на
територията на Община К.. Очевидно между двата подзаконови нормативни актове
съществува различие в словесното им изписване. Такова има и относно приложимия
нормативен акт, тъй като в правния мир не съществува нито Наредба №1 на Община К.,
нито Наредба №1 за опазване на обществения ред на територията на Община К..
Налице е само Наредба №1 за осигуряване на обществения ред в Община К.. Разпоредбата
на чл.3 от същата гласи: „За осигуряване на условия за спокойствие, труд и
отдих на гражданите се забранява:
1.Вдигането
на шум,смущаващ спокойствието на обитателите в жилищните сгради в часовете:
-в работни
дни: от 14,00ч. до 16,00ч. и от 22,00ч. до 07,00ч.;
-в почивни
и празнични дни: от 13,00ч. до 16,30ч. и от 22,00ч. до 09,00ч.
2.Свиренето
на музикални инструменти и пеенето, репетиране, преподаване и музициране в
жилищните сгради без осигурени ефикасни обезшумителни
мерки в часовете по т.1
3.Използването
на аудио-визуална техника по начин, който смущава спокойствието на гражданите в
часовете за отдих, определени в т.1.
4.Дейности
от стопански и битов характер, производствена дейност и занаятчийски услуги в
жилищните сгради и предизвикващи шум, независимо от произхода му, смущаващ
спокойствието на обитателите в жилищните сгради в часовете за отдих, определени
в т.1.“
От изложеното дотук става ясно, че при
съставяне на АУАН и при издаване на обжалваното наказателно постановление не са
били спазени изискванията на императивните разпоредби, съответно на чл.42,т.5 и
чл.57,ал.1,т.6 от ЗАНН. Това поставя нарушителката в невъзможност да разбере в
какво точно се изразява вмененото й във вина нарушение и в съответствие с него
да организира защитата си. Касае се за съществено нарушение на процесуалните
правила, което е самостоятелно основание за отмяна на НП.
Индивидуализирането
на нарушените законови разпоредби е една от най-съществените гаранции за правото
на защита на нарушителя, който още в началния етап от започналото против него
производство следва да знае каква е юридическата формулировка на нарушението,
за което е обвинен, за да може да организира защитата си и да ангажира
доказателства и прави възражения относно констатираното административно
нарушение.
АУАН е
основен процесуален акт във фазата по установяване на административното
нарушение. Законосъобразното му оформяне е равнозначно на законосъобразно
образуване на самото производство. Ето защо, с неговото оформяне се свързват
точно определени изисквания на закона, а именно да е съставен в писмена форма и
да съдържа предвидените в чл.42 от ЗАНН
реквизити. Тези формални изисквания са възведени от закона, не само защото чрез
съставянето на акт се установява административно нарушение, но и защото освен
това актът има и тази функция- официално обвинение в извършване на
правонарушение. Нарушителят е в правото си да се защити още в момента на
съставяне на акта. Пълното текстово и цифрово посочване на нарушената
разпоредба е не само формален, но и съдържателен елемент. Тук стои въпросът за
предварителната защита на нарушителя, тя е предварителна, защото предхожда
налагането на наказанието.Тази норма безусловно е императивна, тъй като
осигурява правото на защита на привлечения към административно-наказателна
отговорност, в чието съдържание се включва и правото му да знае точно какво
административно нарушение се твърди, че е извършил, за да може да организира
защитата си в пълен обем, поради което незаконосъобразно съставения АУАН води
до незаконосъобразност на издаденото въз основа на него НП.
Константна
е съдебната практика, че непосочването и/или неясното и неконкретно посочване
на нарушените правни норми води до ограничаване на правото на защита на
посоченото за нарушител лице.
Административно-наказателното
производство е формален процес, поради въведените изисквания за форма,
съдържание и процедура за съставените актове и издадените наказателни
постановления, като само редовно изготвените такива имат доказателствена
стойност и могат да са основание за налагане на административно наказание.
С оглед
изложеното, съдът приема, че при издаване на наказателното постановление,
административно-наказващия орган е допуснал съществено нарушение на
процесуалните правила, поради което същото е незаконосъобразно и следва да бъде
отменено на това основание.
В този смисъл са налице и основанията за заплащане, от
страна на наказващия орган, на направените от жалбоподателя разноски в размер на 300/триста/ лева за
упълномощаване на процесуален представител.
Поради изложените дотук съображения и на основание
чл.63,ал.1,предл.III от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление №ОП-419/ 17.08. 2020г.,
издадено от заместник-кмета по финанси, инвестиции и собственост на Община-К.
Драгомир Влаев Петков, упълномощен от кмета на Община-К., с което на С.Д.Ч.,ЕГН
**********,***, е наложено административно наказание- глоба в размер на 30/тридесет/
лева.
ОСЪЖДА Община-К. да заплати на С.Д.Ч., ЕГН **********,***,
сумата 300 /триста/ лева, платена от Ч. за упълномощаване на процесуален
представител- адвокат М.Т. ***3/ 2021г. по описа на Районен съд-К..
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщаване на страните, че самото то и мотивите към него са изготвени, пред
Административен съд гр.Стара Загора.
Районен
съдия: