Р Е Ш Е Н
И Е
№ 91
гр. Перник, 04.05.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, първи касационен състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и шести април две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА
АНТОНИЯ
АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
при секретаря Е. В.** и с участието на прокурор Бисер К.** от Окръжна прокуратура – Перник,
като разгледа докладваното от съдия Цветелина Гоцова КАНД № 51 по описа
на съда за 2023 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Г.Д.Г., ЕГН ********** против Решение № 27/02.02.2023 г., постановено по АНД № 1711/2022 г. по описа на Районен съд – П.**, с което
е потвърдено НП № 22-1158-002642/29.08.2022 г.,
издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР П., с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв. за
нарушение на чл. 177, ал. 4, т. 2 от ЗДвП на основание чл. 177, ал. 4, т. 2
от ЗДвП.
В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е
неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Сочи се, че
при издаването на АУАН и НП, административно-наказващият орган е допуснал
съществени нарушения на ЗАНН, като липсва подробно описание
на нарушението – какво точно
не е изпълнил жалбоподателя по повод укрепването на товара. Твърди, че липсва
субективният елемент по отношение на процесното нарушение. Твърди се, че наказателното постановление не покрива състава на санкционната
норма, тъй като при описанието на фактите, неизправностите биха могли да се
класифицират като „опасни“, вместо това НП е издадено за „значителни“
неизправности. Поради изложените съображения
моли съда да отмени обжалваното решение, както и да отмени процесното
наказателно постановление.
В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се
явява, представлява
се от адв. А., който поддържа жалбата и иска същата да се
уважи.
Ответната страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебно
заседание.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – П.* дава
заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага на касационния
съд да остави в сила решението на Районен съд – Перник като правилно и
законосъобразно.
Настоящият касационен състав, на основание чл. 218 от АПК, като прецени
процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди доводите в жалбата и провери
служебно валидността, допустимостта и съответствието със закона на обжалваното
решение, намери следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице
по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството по делото пред първа съдебна
инстанция, за която решението е неблагоприятно, и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество
касационната жалба е неоснователна.
Въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства, съдът правилно е възприел фактическата
обстановка по делото, а именно, че на 02.08.2022 г.,
около 17. 50 часа, жалбоподателят Г.Д.Г. се движел по автомагистрала "С.**" в
посока от гр. С.** към град Д.**, управлявайки товарен автомобил „**" с рег. № **,
собственост на "**" ООД, с който превозвал насипен
товар /въглища/. Автомобилът бил снабден със система за обезопасяване на товари
- горно привързване /щора/. Същата обаче покривала частично въглищата, тъй като
част от тях оставали извън площта, определена за товар. Поради това част от въглищата
паднали и ударили движещия се зад него л. а.
Рено Канго с рег. №**.
След подаден сигнал на тел. 112 и
пристигане на място на мл. автоконтрольори в сектор ПП при ОД МВР
– П., контролните органи приели, че товарът не е укрепен в съответствие с
изискванията на Наредбата по чл. 127, ал. 4 от ЗДвП, а именно Наредба № 7 от
27.04.2018 г. за укрепване на превозваните товари, тъй като поставената щора за
обезопасяване на товара го покривала частично, без да обхваща въглищата, които
излизали извън площта, определена за товар.
Въз основа на установеното фактическо положение срещу Г.Г. било
образувано административнонаказателно производство със съставяне на акт за
установяване на административно нарушение серия GА, № 599798/02.08.2022 г.,
като актосъставителят приел, че се касае за значителни неизправности при
укрепването на товара и е нарушена разпоредбата на чл. 177, ал. 4, т. 2 от ЗДвП. Наказващият
орган приел, че са налице основанията по чл. 53, ал. 1 от ЗАНН и издал
наказателно постановление, с което на основание чл. 177, ал. 2, т. 4 от ЗДвП
ангажирал административнонаказателна отговорност на Г. за нарушението по-горе.
За да потвърди обжалваното НП, първоинстанционния съд е приел, че в
развилото се срещу жалбоподателя административнонаказателно производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили
правото му на защита и да са опорочили законосъобразността на обжалвания акт. Приел е, че фактическото описание на нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено, са изложени ясно и разбираемо, по начин, гарантиращ възможността на
привлечения към административнонаказателна отговорност субект да разбере какво
точно нарушение му е вменено във вина, при какви обстоятелства го е извършил и
въз основа на какви факти е достигнато до формирания извод.
Решението е правилно.
Настоящата касационна инстанция
споделя изцяло установената от районния съд фактическа обстановка.
В пределите на касационната
проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и с оглед наведените в жалбата касационни
основания съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо,
постановено при правилно приложение на материалния закон.
Съдът намира за неоснователни
посочените в жалбата аргументи, че в настоящия случай е налице недостатъчно
описание на нарушението и неспазване на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В случая контролните органи са установили управление на МПС с
недостатъчно укрепен товар в нарушение на изискванията на наредбата по чл. 127,
ал. 4 от ЗДвП, като това поведение се санкционира по реда на изричната
санкционна разпоредба на чл. 177, ал. 4,
т. 2 от ЗДвП. Самото неизпълнение на изискванията на Наредба № 7 от 27.04.2018
г. за укрепване на превозваните товари се явява доказано по несъмнен начин.
Съвкупният анализ на приобщените доказателства налага извод, че касаторът е
управлявал посочения в АУАН и в НП товарен автомобил, като поставената щора за
обезопасяване на товара го покривала частично, без да обхваща въглищата, които
излизали извън площта, определена за товар. Поради неукрепването, част от
превозвания товар пада и удря движещия се зад него автомобил, като причинява
ПТП с материални щети. С описанието на
установените факти, релевантни за квалифициране на деянието, административно
наказващият орган е издал процесното наказателно постановление в унисон с
разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, доколкото водачът е успял да разбере
какво деяние му се вменява, а именно осъществяване на превоз на неукрепен товар
при констатирана значителна неизправност, без товарът да е бил обезопасен по
подходящ и достатъчен начин. Ето защо съдът намира, че нарушителят е имал
възможност да разбере в какво се състои извършеното от него нарушение.
Доводите в касационната жалба, че
е налице неправилна правна квалификация относно вида неизправност, съдът намира
за неоснователни. Правилата, по които се извършва оценка дали са спазени
изискванията за обезопасяване на превозвания товар и видовете неизправности,
свързани с укрепването на товарите, са определени в приложение № 1 (чл. 9, ал.
4 от Наредбата). Част 20. 5 от Приложението визира неизправностите, свързани с
превоз на насипен материал, лек и несвързан материал. В т. 20.5.2 от
Приложението необезопасяването по подходящ начин на насипния товар се третира
като значителна неизправност. В случая е превозван насипен материал. При
отразяване на фактите актосъставителят и АНО са посочили, че товарният
автомобил е снабден със система за обезопасяване на товари – щора, но същата
покрива частично товара. След като части от него са
изтичали от превозното средство и са се разпилявали по пътното платно,
безспорно товарът не е бил обезопасен по подходящ за това начин и
неизправността правилно е квалифицирана като значителна.
По отношение на твърдението, че не е бил налице субективния елемент от състава на нарушението, съдът счита и това възражение за неоснователно. Съгласно чл.3 от Наредба №7/27.04.2018г. за укрепване на
превозните товари: „Преди
натоварването водачът е длъжен: 1. да приложи най-подходящите методи за
обезопасяване на товарите съгласно изискванията на чл. 8; т. 2. да определи
броя и вида и да използва необходимите средства за максимална надеждност на
обезопасяването“. Нарушителят е бил длъжен като водач на
превозното средство да познава ЗДвП, респ. длъжен е бил да предвижда
последиците, а и не са налице данни, че не е могъл да ги предвиди.
По гореизложените съображения настоящата инстанция намира, че решението
на районния съд е постановено в съответствие с материалния закон и при съблюдаване на
съдопроизводствените правила, поради което не са налице сочените в касационната
жалба основания за отмяната му. Въз основа на изложеното касационната жалба се
явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а обжалваното съдебно решение
като законосъобразно и правилно следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото претенцията за присъждане на разноски от
касатора е неоснователна.
Ответната страна не претендира присъждане на съдебни разноски, поради
което такива не се присъждат.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, I касационен състав на Административен съд –
Перник.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 27 от 02.02.2023 г.,
постановено по АНД № 1711/2022 г. по описа на Районен съд – П..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/ /п/