№ 265
гр. Бургас, 03.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА
като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20212120107992 по описа за 2021 година
Производството по делото по делото е по реда на чл.422 от ГПК и е образувано по повод
искова молба от „ОВЕРГАЗ КАПИТАЛ“ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град София, ул. „Филип Кутев“ №1, представлявано от изпълнителния директор
Светлин И.а, чрез юрисконсулт Деница Кирилова против Д. И. Д. ЕГН **********, с адрес:
град К**, за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца по
договор за кредит № 004933 и общи условия на дружеството сумата 1 928, 64 лева,
представляваща главница, сумата 157, 81 лева, представляваща договорна лихва
/възнаграждение/ за периода от 14.12.2019 година до 12.06.2020 година, сумата 4, 80 лева
представляваща лихва за забава до 13.03.2020 година, сумата 236, 47 лева, представляваща
лихва за забава, начислена за периода от 13.07.2021 година до датата на подаване на
заявление в съда на 25.08.2021 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
плащане, плащане на които е разпоредно със Заповед по чл. 410 от ГПК № 2142 от
26.08.2021 година, постановена по частно гражданско дело №5952 по описа на Бургаски
районен съд за 2021 година, както и за присъждане на разноските, направени по водене на
делото и в заповедното производство.
В исковата молба са изложени следните фактически твърдения:
Ищецът излага, че между представляваното от него дружество и ответника е сключен
договор за предоставяне на потребителски кредит по силата на който дружеството
предоставило на кредитополучателя сумата 2 000 лева на месечни погасителни вноски
съгласно погасителен план, заедно с договорна лихва. Страните договорили ГЛП в размер
1
от 15, 85 % променлива лихва за първите 12 месеца от срока на договора, а за остатъка от
срока на договор – променлива лихва, формирана от референтен лихвен процент плюс
договорна фиксирана надбавка в размер от 15, 000 процентни пункта. За референтен лихвен
процент се ползва 6 – месечен EURIBOR, който към датата на сключване на договора е 0,
000 %. ГПР по договора е 20, 48 %. Кредитът бил усвоен по реда, посочен в него.
Последното получено плащане по договора е от 14.11.2019 година, а най – стария падеж на
задължения по договора е от 14.12.2019 година. Поради допусната забава в плащанията и на
основание чл.14.1 от общите условия на дружеството, поради допусната забава в
плащанията на главницата от 180 дни на 12.06.2020 година е настъпила договорената
автоматична предсрочна изискуемост на задължения по кредита. Ищецът, чрез
процесуалния си представител, посочва, че ответникът е бил уведомен за настъпване на
предсрочната изискуемост по кредита с два броя Телепоща с изходящ номер от 16.01.2020
година, със заверка на съдържанието от Български пощи на постоянния и настоящ адрес,
които се връщат непотърсени. След настъпване на забавата остатъка от задължението се
олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер от 10
проценти пункта. Ищецът излага, че към датата на подаване на исковата молба ответникът
не е погасил задълженията и те са в размерите, посочени в заповедта по чл. 410 от ГПК.
Поради изложеното ищецът предявява исковете си. Към исковата молба са приложени
писмени доказателства.
В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба
ответникът, представляван от назначения особен представител – адвокат Й. Й., дава писмен
отговор на предявения иск, в който го оспорва като неоснователен. На първо място в
отговора от името на ответника е посочено, че не се установява формирана воля от
дружеството за обявяване на задълженията по договора за предсрочно изискуеми, както и
уведомяване на ответника за настъпване на предсрочната изискуемост. При условията на
алтернативност процесуалният представител на ответника излага, че оспорва частично
предявеният иск по размер. Счита, че точният размер на задължението може да бъде
установен от ответника със съдебно – счетоводна експертиза със задача да определи какъв е
реалния размер на задълженията по договора. Посочва още, че следва да бъде взето предвид
наличието на неравноправни клаузи в договора, установяващи възможност за едностранна
промяна на договорения лихвен процент, каквито се съдържат в чл.7.4.3. и следващите от
общите условия, както и възможността за автоматично настъпване на предсрочна
изискуемост на задълженията по договора /чл.14.1 и чл.14. от общите условия/ върху които
клаузи потребителят няма възможност да влияе. Процесуалният представител на ответника
излага правен довод, че е налице неравноправна клауза, тъй като предвижда възможност за
ищеца за едностранна промяна на договорения лихвен процент въз основа на непредвидено
в самия договор основание, което не е свързано с обективни външни обстоятелства, а зависи
изцяло от волята на търговеца.Поради нищожността на тази уговорка ответната страна
излага довод и че не следва да се прилага в отношенията между страните. Конкретизира, че
от исковата молба не се установява дали кредиторът се е възползвал от възможността
едностранно да промени договорения лихвен процент.
2
Поради това ответникът счита, че предявените искове са неоснователни и недоказани.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. В писмена молба процесуалният му
представител поддържа предявения иск и счита, че следва да бъде постановено решение за
присъждане на претендираните суми и разноски.
В съдебно заседание назначеният на основание чл.47 от ГПК процесуален
представител на ответника адвокат Й. поддържа становището по иска, дадено в писмения
отговор.
По материално правната квалификация на предявените искове:
Предявеният иск е с правно основание чл.79 от ЗЗД вр. чл.240 от ЗЗД.
От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, се
установява следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото сключване на договора с посоченото в исковата молба
съдържание, който факт се установява и от приложения договор за кредит № 004933 и общи
условия на дружеството.
От заключението на вещото лице, изготвил допуснатата по делото съдебно –
икономическа експертиза се установява, че съгласно постъпилата справка от „Овъргаз
Капитал“ АД за начисления, постъпилите суми и направените погасявания задълженията на
ответника са в размерите, посочени в исковата молба, както следва: сумата 1 928, 64 лева,
представляваща главница, сумата 157, 81 лева, представляваща договорна лихва
/възнаграждение/ за периода от 14.12.2019 година до 12.06.2020 година, сумата 4, 80 лева,
представляваща лихва за забава до 13.03.2020 година, сумата 236,47 лева, представляваща
лихва за забава, начислена за периода от 13.07.2021 година до датата на подаване на
заявление в съда на 25.08.2021 година. На 12.11.2019 година кредитополучателят е направил
плащане на сума в размер от 97,78 лева. Видно от заключението не са платени вноски с
падежи, настъпили в периода от 14.11.2019 година до 12.06.2020 година. Заключението на
вещото лице е обосновано и компетентно дадено и въз основа на него могат да бъдат
направени изводи от фактическа страна.
Като писмени доказателства са приети известия за доставяне за връчване на писма с
Телепоща, едно от които е върнато с отразяване от 26.10.2020 година, че адресата отсъства.
Видно от изпратената с Телепоща извънсъдебна покана от 21.10.2020 година ответникът
Д. И. Д. е уведомен за настъпване на предсрочната изискуемост на задълженията по
договора, които са индивидуализирани с размерите, посочени в исковата молба. На втора
страница на документа е обективиран запис на заповед, подписан от ответника като издател
за задълженията по договора за заем, индивидуализиран в исковата молба. Предвид подписа,
положен под записа на заповед настоящият състав приема, че извънсъдебната покана е била
получена от ответника към дата 14.12.2019 година, считано от която дата е начислена
просрочена договорна лихва, до 12.06.2020 година. По тези съображения настоящият състав
приема, че ответника е бил уведомен за настъпване на предсрочната изискуемост на
3
задълженията по договора към датите считано от които са начислени задължения за
договорна лихва и лихви за забава и възражението в тази насока на процесуалния
представител на ответника е неоснователно.
По отношение на възражението за това, че уговорката за договорна лихва е
неравноправна клауза, поради това, че предвижда възможност за ищец за едностранна
промяна на договорния лихвен процент въз основа на непредвидено в договора основание,
което не е свързано с обективни външни обстоятелства, а зависи изцяло от волята на
търговеца е неравноправна, настоящият състав приема следното:
Възражението е с материално правно основание чл.143, т.11 от Закона за защита на
потребителите.
Видно от договора предоставената сума е в размер от 2 000 лева. Посочено е, че лихвата
се формулира по следния начин: 15,85 % фиксиран лихвен процент за първите 12 месеца от
срока на договора; променлива лихва, формирана от референтния лихвен процент плюс
договорна фиксирана надбавка в размер на 15, 000 процентни пункта за оставащия срок на
кредита. За референтен лихвен процент се ползва 6 – месечен EURIBOR, който към датата
на сключване на договора е 0, 000 %. ГПР по договора е 20, 48 %. В договора е посочено, че
общата стойност на плащанията е 2 401, 59 лева, приложен е погасителен план. Страните не
твърдят, не се установява и от събраните по делото доказателства, че кредиторът е променил
едностранно размера на договорната лихва, поради което настоящият състав приема, че не
следва да бъде правена преценка за това дали договорната уговорка относно лихвата,
формулирана по посочения по – горе начин е неравноправна клауза. Предвид размера на
задължението за договорна лихва, с оглед и размера на главницата от 2000 лева и периода,
за който е начислено задължението от 24 месеца, не се установява основание за
недействителност на договора по чл. 26 от ЗЗД като противоречие със закона или добрите
нрави. По тези съображения възражението на ответника е неоснователно. Неоснователно е
възражението на ответника и за това, че клаузата за обявяване на задълженията по договора
за предсрочно изискуеми е неравноправна, тъй като тази възможност е предвидени в чл. 432
от ТЗ – относно това, че кредиторът може да обяви задълженията по договора за предсрочно
изискуеми в предвидените в договора хипотези и в посочените в цитираното правило
хипотези.
С горните мотиви настоящият състав приема, че предявеният иск е основателен и
доказан и следва да бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите, плащане на които е разпоредено със
заповедта по чл. 410 от ГПК. Сумите следва да бъдат присъдени в размерите, посочени в
заключението на вещото лице, които са съобразени с представената справка от ищеца и
следва да се приеме, че съдържат счетоводните отразявания на задълженията.
При този изход от спора и съгласно чл. 78 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат
възложени разноски, направени по водене на делото.
Видно от приложените по делото доказателства разноските, направени от ищеца по
4
водене на делото са в общ размер 630, 60 лева, от които сумата 130, 60 лева, представляваща
платена по сметка на Бургаски районен съд държавна такса, сумата 200 лева,
представляваща възнаграждение за особен представител, сумата 200 лева възнаграждение за
вещо лице и сумата 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено
на основание чл. 78, ал.8 от ГПК и чл.25 от Наредбата за правната помощ.
Съгласно мотивите към т.11г от ТР № съдът, който разглежда иска, предявен по реда н,
респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Със заповедта по чл.410 от
ГПК е разпоредено плащане на разноски в размер от 46,55 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Д. И. Д. ЕГН **********, с
адрес: град К**, че дължи на ищеца „ОВЕРГАЗ КАПИТАЛ“ АД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град София, ул. „Филип Кутев“ №1, представлявано от
изпълнителния директор Светлин И.а, по договор за кредит № 004933 и общи условия на
дружеството сумата 1 928, 64 лева /хиляда деветстотин двадесет и осем лева, шестдесет и
четири стотинки/, представляваща главница, сумата 157, 81 лева /сто петдесет и седем лева,
осемдесет и една стотинки/, представляваща договорна лихва /възнаграждение/ за периода
от 14.12.2019 година до 12.06.2020 година, сумата 4, 80 лева /четири лева и осемдесет
стотинки/, представляваща лихва за забава до 13.03.2020 година, сумата 236, 47 лева /двеста
тридесет и шест лева, четиридесет и седем стотинки/, представляваща лихва за забава,
начислена за периода от 13.07.2021 година до датата на подаване на заявление в съда на
25.08.2021 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане,
плащане на които е разпоредно със Заповед по чл. 410 от ГПК № 2142 от 26.08.2021 година,
постановена по частно гражданско дело №5952 по описа на Бургаски районен съд за 2021
година.
ОСЪЖДА Д. И. Д. ЕГН **********, с адрес: град К**, да плати на ищеца „ОВЕРГАЗ
КАПИТАЛ“ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, ул.
„Филип Кутев“ №1, представлявано от изпълнителния директор Светлин И.а, сумата 630, 60
лева /шестстотин и тридесет лева и шестдесет стотинки/, представляваща разноски,
направени по водене на делото и сумата 46,55 лева /четиридесет и шест лева, петдесет и пет
стотинки/, представляваща разноски, направени в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му.
5
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6